РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Брезник 27.12.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Брезник, в публичното заседание на двадесет и седми август две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: РОМАН НИКОЛОВ
при участието на секретаря Е. С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 132 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
По изложените в исковата
молба обстоятелства А.М.М., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: *** (чрез адв. Р.К. *** – съдебен адрес:***), е предявил срещу С.М.Ш. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, субективно
съединени искове с правна квалификация
чл. 108 от ЗС и чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, като моли съда да
постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата да му предаде владението
на описаните в исковата молба имоти, както и да му заплати сумата
от 1874.28 лв. (хиляда осемстотин седемдесет и четири лева и
двадесет и осем стотинки), получени от ответницата като годишна
арендна вноска за 4 (четири) години по 468.57 лв. (четиристотин
шестдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки), получени по договор за
аренда на земеделска земя от 27.11.2013 година, законната лихва
върху сумата от момента на подаване на исковата молба – 14.02.2018
г. до окончателното и изплащане, както и направените
разноски по делото.
Ответникът С.М.Ш. с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си
представител – адв. Г. Б. ***, в срока по чл. 131 ГПК е депозирала
писмен отговор, с който оспорва исковете.
Районният съд,
преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано
следното:
Видно
от Удостоверение за наследници № * от 08.02.2018
г. на Община Брезник страните по делото са наследници на М. Н. Ф., починал на
01.05.1979 г. в с. Г. От Удостоверение № *** от 22.11.1989 г. се установява, че
ответницата се е отказала от наследството на майка си А. П. Ф. и от наследството на баща си М. Н. Ф. и двамата
бивши жители на село Г., общ. Брезник, обл. Перник, като отказа е вписан в
Районен съд Перник под № ***от 22.11.1989 г. С влезли в сила решения № 70 от 22.04.1999
г.; № 70-1 от 22.02.1999 г.; № 70-1-Н от 13.06.2007 г. на Общинска служба земеделие гр. Брезник е възстановено правото на собственост върху
описаните
в исковата молба земеделски имоти, находящи се в землището на с Г., община Брезник, на наследниците на М. Н. Ф. по заявление № ***** от 30.03.1992 г.
На
27.11.2013
г., ответницата сключила с „*****“ ЕООД договор за аренда на земеделска земя за
срок от 6 години. Съгласно договора С.Ш. предоставила за временно и възмездно
ползване следните имоти, находящи се в землището на село Г., общ. Брезник, а
именно: 1. Парцел 015 в масив 018, в местността „Л.“ – VI категория с площ от
1,891 дка.; 2. Парцел 016 в масив 021, в местността „В.“ – VI категория с площ
от 4,325 дка.; 3. Парцел 002 в масив 044, в местността „Д.“ – IX категория с
площ от 3,359 дка.; 4. Парцел 033 в масив 035, в местността „Г.“ – IX категория
с площ от 2,321 дка.; 5. Парцел 012 в масив 008, в местността „Б.“ – VI
категория с площ от 4,506 дка.; 6. Парцел 026 в масив 012, в местността „Д.“ – IV
категория с площ от 6,303 дка.; 7. Парцел 020 в масив 041, в местността „Е.“ –
VI категория с площ от 3,599 дка.; 8. Парцел 020 в масив 042 в местността „Е.“ –
VI категория с площ от 4,270 дка. и 9. Парцел 050 в масив 029, в местността „А.
к.“ – VI категория с площ от 1,800 дка. За отдадените общо 32,374 дка., била
договорена цена от 15 лв. (петнадесет лева) за декар за 26,694 дка. представляващи
земи IV, V и VI категория и по 12 лв. (дванадесет лева)
за декар за 5.680 дка. представляващи земи VII,
VIII, IX и X категория.
С нотариална покана № ***от
25.01.2017 г. на Нотариус М. М.ищецът е поискала от ответницата предаването на
имотите. Видно от отбелязването поканата не връчена, като е посочено, че лицето
не е открито на посочения адрес.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Страните по делото
са наследници на М. Н. Ф., починал на ****** г.
в с. Г., като собствеността върху земите, предмет на иска, е възстановена с
решения № 70 от 22.04.1999 г.; № 70-1 от 22.02.1999 г.; № 70-1-Н от
13.06.2007 г. на Общинска служба земеделие гр. Брезник,
а отказът от наследство е от 22.11.1989 г.
По силата на чл. 91а
от ЗН процесните земеделски земи се считат за новооткрито наследство по
смисъла на чл.
1 от ЗН и отказът от наследство, извършен след одържавяването, няма
действие по отношение на тези имоти, поради което и така представеното
удостоверение не е основание за изключване на лицата, направили отказ от
наследство. Така направения отказ не е произвел действие, поради което
ответницата също има собственически права върху възстановените земеделски имоти
като наследник на общия наследодател М. Н. Ф.. Съобразно нормата на чл. 9 от ЗН, ищецът притежава ½ ид. част от наследените земеделски имоти и
ответницата притежава ½ ид. част от наследените земеделски имоти.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск по чл. 108 ЗС е частично
доказан по своето основание и следва да бъде уважен до посочения по-горе размер
от ½ ид. част. Ищецът е придобил собствеността върху горе посочените имоти,
по наследство. С това е доказана първата от предвидените в нормата
предпоставки, а именно, че ищецът е собственик на земеделските земи. Доказана е
и втората такава, а именно че ответницата владее имотите описани в исковата
молба и се ползва от тях. Поради това е доказана и третата предпоставка, а
именно че С.Ш. владее половината от имотите без правно основание за това.
Относно останалата ½ идеална част от имотите, за която А. М. претендира,
че е заета без правно основание от ответницата съдът счита за неоснователно,
тъй като от всички събрани по делото доказателства се установи, че тя ги владее
в качеството си на съсобственик по наследство.
От момента на влизане в сила на решенията на ОСЗ Брезник, с които е
възстановена собствеността върху описаните
в исковата молба земеделски имоти, на наследниците на М. Н. Ф.,
ищецът е собственик на ½ ид.ч. от
тези имоти, поради което и има право да получава всички добиви и ползи от тези
имоти до размера на собственическите си права. Това е така, тъй като това право
произтича от самото право на собственост и не зависи от каквито и да са други
действия на собственика, по отношение на третите лица, каквито са владелците и
държателите на чужд имот, поради което и не е било необходимо да се отправя
специална покана до ответницата и същата да бъде уведомявана, за придобиването
на правото на собственост върху имотите от ищеца.
От приложеният
договор за аренда от 27.11.2013 г. се установява, че той е
сключен само от един от съсобствениците. При това положение, приложима е
разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ действаща към момента на сключването и регламентираща, че когато договорът за аренда е
сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията
помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. По делото
не се спори, че ответницата е получавала арендните плащания за всички имоти
предмет на договора в пълния им размер за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015
г., 2015/2016 г. и за 2016/2017 г., които са общо сумата от 1874.28 лв.
В настоящия случай безспорно
се доказа, че договорът за аренда, по силата на който е отдадена за ползване
цялата наследствена земеделска земя останала от наследодателя на страните М. Н.
Ф. в землището на с. Г., общ. Брезник е сключен само от един от
съсобствениците – ответника С.Ш.. Този договор има действие и по
отношение на останалите съсобствениците, т.е. и по отношение на ищеца, съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ,
които уреждат отношенията по между си съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Правилото
на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ има
своето широко приложение по отношение на почти всички нормативни актове,
свързани с реституцията и разпореждането със земеделските земи. Приема се, че
упражненото право на един от съсобствениците ползва всички останали, тъй като
от житейска гледна точка често е трудно да бъдат изискани волеизявления от
всички съсобственици и това би възпрепятствало процедурите по възстановяване на
земеделската земя и на ползването й. За арендните отношения този принцип е
намерил приложение в чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, тъй като се
приема от законодателя, че е практически възможно само един от съсобствениците
да действа в полза на всички останали при отдаването на земята под аренда.
Договорът
за аренда е подписан при условията на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ.
Тази законова разпоредба визира, че когато договорът е сключен само от някой от
съсобствениците на земеделска земя, отношенията помежду им се уреждат
съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Цитираната разпоредба урежда хипотезата, при която един или някой от
съсобствениците са сключили договор и са получили плодовете от общата вещ,
които се следват на всички съсобственици. Отдаването под аренда, като действие
на обикновено управление, е такова, което може да бъде извършено самостоятелно
и без съгласието на останалите участници в общността (преди изменението
на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ).
В този случай възниква арендно правоотношение само между този съсобственик, в
качеството му на арендодател, и арендатора. Останалите съсобственици нямат
вземане срещу арендодателя за припадащата им се част от арендата. Арендаторът
дължи плащане само на арендодателя, който от своя страна е длъжен да разпредели
полученото между останалите собственици съобразно дяловете им. Искът за
получаване на припадащата се част от гражданските плодове се предявява срещу
съсобственика, сключил договора. При това положение възникналите имуществени
спорове във връзка със сключения договор за аренда следва да се уреждат между
съсобствениците съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС.
По
делото не спори, че арендатора „*****“ ЕООД е изпълнил
задължението си да заплати уговореното арендно плащане в уговорените срокове и
размер, на овластено да получи плащането лице – арендодателя С.Ш.,
която е съсобственик на наследствените земеделски имоти. Установи се безспорно,
че и двамата са съсобственици с дял ½ ид.ч. и съгласно закона имат право
в такъв размер на получените добиви от имотите, представляващи получената от
ответницата арендна цена.
С оглед изложеното
иска по чл. 30, ал.
3 ЗС е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като ответницата следва да
заплати на ищеца припадащата се ½ част от ползите от наследствените
имоти, представляващи половината от получената арендна цена за ползване на
имотите в размер на 937.14 лева, а искът до пълния претендиран размер от
1874.28 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Върху присъдената сума, следва да се присъди и законната лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от датата на предявяването на иска, а именно 14.02.2018 г. до
окончателното и изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата
следва да заплати на ищеца сумата от 312.50 лева разноски по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва
да заплати на ответницата сумата от 300 лева разноски по делото.
По изложените съображения районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.Ш.
с ЕГН: **********, с адрес: ***,
че А. М.М.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** е собственик на ½ идеална част
от следните земеделски имоти, находящи се в землището на
село Г., общ. Брезник, а именно: 1. Парцел 015 в масив 018, в местността „Л.“ –
VI категория с площ от 1,891 дка.; 2. Парцел 016 в масив 021, в местността „В.“
– VI категория с площ от 4,325 дка.; 3. Парцел 002 в масив 044, в местността „Д.“
– IX категория с площ от 3,359 дка.; 4. Парцел 033 в масив 035, в местността „Г.“
– IX категория с площ от 2,321 дка.; 5. Парцел 012 в масив 008, в местността „Б.“
– VI категория с площ от 4,506 дка.; 6. Парцел 026 в масив 012, в местността „Д.“
– IV категория с площ от 6,303 дка.; 7. Парцел 020 в масив 041, в местността „Е.“
– VI категория с площ от 3,599 дка.; 8. Парцел 020 в масив 042 в местността „Е.“
– VI категория с площ от 4,270 дка. и 9. Парцел 050 в масив 029, в местността „А.
к.“ – VI категория с площ от 1,800 дка., като ОТХВЪРЛЯ иска до по отношение на собствеността върху останала
½ идеална част от имотите като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.М.Ш. с ЕГН: **********, с адрес: *** да предаде на А. М.М., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *** владението на държаната от нея ½
идеална част от следните земеделски
имоти, находящи се в землището на село Г., общ. Брезник, а именно: 1. Парцел
015 в масив 018, в местността „Л.“ – VI категория с площ от 1,891 дка.; 2.
Парцел 016 в масив 021, в местността „В.“ – VI категория с площ от 4,325 дка.;
3. Парцел 002 в масив 044, в местността „Д.“ – IX категория с площ от 3,359
дка.; 4. Парцел 033 в масив 035, в местността „Г.“ – IX категория с площ от
2,321 дка.; 5. Парцел 012 в масив 008, в местността „Б.“ – VI категория с площ
от 4,506 дка.; 6. Парцел 026 в масив 012, в местността „Д.“ – IV категория с
площ от 6,303 дка.; 7. Парцел 020 в масив 041, в местността „Е.“ – VI категория
с площ от 3,599 дка.; 8. Парцел 020 в масив 042 в местността „Е.“ – VI
категория с площ от 4,270 дка. и 9. Парцел 050 в масив 029, в местността „А. к.“
– VI категория с площ от 1,800 дка.
ОСЪЖДА С.М.Ш. с ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на А. М.М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** сумата
937.14 лева представляваща припадаща му се
съобразно идеалната част от наследствените му права ½ част от рентата
получена от ползването чрез отдаване под аренда на наследствени земеделски
земи, в землището на с. Г., общ. Брезник останали в наследство от наследодателя
М.
Н. Ф., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата
на предявяване на иска на 14.02.2018 г. до
окончателното изплащане, като до пълния претендиран размер от 1874.28 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.М.Ш. с ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на А. М.М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** сумата
от 312.50 лв. направени разноски по делото.
ОСЪЖДА А. М.М., с ЕГН: **********, с адрес
*** да заплати на С.М.Ш. с ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата от 300 лв.
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник, в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:__________________