Решение по дело №394/2024 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 291
Дата: 1 юли 2024 г.
Съдия: Милен Петров
Дело: 20244500500394
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Русе, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Мария Велкова

Силвия Павлова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело №
20244500500394 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. П. К., чрез редовно
упълномощен процесуален представител против Решение № 309/10.03.2024 г.
по гр. д. № 1325/2023 г. по описа на Районен съд- Русе, в частта с е уважен
предявения от Й. С. К. евентуален иск по чл.30, ал.1 ЗН и е възстановена на Й.
С. К. запазената част от наследството на майка му З.С.К. в размер на 2/9 ид. ч.
чрез намаляване на извършеното общо завещателно разпореждане на
12.04.2018 г. от З.С.К., починала на 07.05.2020 г. в гр. Русе в полза на М. П.
К., вписано на 20.04.2018 г. и обявено на 11.05.2020 г. от нотариус рег.№ 217,
с район на действие РРС.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение, в
обжалваната му част е неправилно и недопустимо. Излагат се твърдения, че
недопустимо първоинстанционния съд е приел, че е налице универсално
завещание, както и че не е извършена процедура по приемане на наследството
по опис и първоинстанционния съд неправилно е приел, че не следва да се
определя наследствената мaca. Иска решението в обжалваната част да бъде
1
отменено и да бъде постановено друго, с което евентуалния иск по чл.30 ЗН
да се отхвърли изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Й. С. К. чрез редовно упълномощен процесуален
представител оспорва основателността на жалбата по подробно изложени
съображения в отговор на въззивната жалба, подаден в срока по чл.263, ал.1
ГПК. Моли решението в обжалваната част да се потвърди, не претендира
разноски за въззивното производство.
Русенският окръжен съд, като обсъди събраните по делото гласни и
писмени доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира
за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
поради което се явява допустима.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на
чл. 269 ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.
Първоинстанционното решение е обжалвано само, в частта по
предявения евентуален иск и при проверката за неговата допустимост
настоящата инстанция констатира, че същото е недопустимо по следните
съображенията:
Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при
които делото може да се реши по същество. Липсата на положителна или
наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението
недопустимо.
Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална
предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно до приключване
на производството във втора инстанция- чл. 119, ал. 1 ГПК. Последиците от
нарушаването на правилата за родовата подсъдност са различни в зависимост
от това кой съд е допуснал нарушението. Ако районният съд е разгледал по
същество спор, който е родово подсъден на окръжен съд, то решението му е
недопустимо и нарушението не може да бъде санирано, а постановеният акт
подлежи на обезсилване- чл. 270, ал. 3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК, на окръжния съд като първа
инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на
иска над 25000.00 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови
2
спорове и за вземания по актове за начет.
В случая, Русенският районен съд е бил сезиран с предявени от Й. С. К.
против М. П. К. при условията на обективно евентуално съединяване на
искове, както следва: главен иск за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание, направено от З.С.К. в полза на М. П. К., поради неспазване на
изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН, с правно основание чл. 42, ал. 1, б. "б“;
евентуален иск за унищожаване на завещанието, по чл.43 ЗН/прекратен на
осн.чл.232 ГПК/ и евентуален иск за намаляване на завещателното
разпореждане и възстановяване на запазената за ищеца част от наследството
на К.а, с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН.
Със обжалваното решение, РРС е отхвърлил главния иск за
прогласяване нищожността на завещание от З.С.К., съставено на 12.04.2018
год., вписано на 20.04.2018 год. и обявено на 11.05.2020 год. от нотариус №
217 на основание чл. 42, б. „б“ ЗН и е уважил евентуалния иск по чл. 30, ал.1
ЗН, предявен от Й. К. против М. К..
Съгласно т. 1А от ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г.,
ОСГК, исковете за нищожност на завещание са оценяеми, като цената им се
формира от стойността на завещаното имущество по чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2
ГПК, т. е. според данъчната оценка на недвижимите имоти, а ако няма такава
- според пазарната цена.
Първоинстанционният съд, с разпореждане по чл.129, ал.2 ГПК е указал
на ищеца да внесе по с/ка на РРС държавна такса в размер на 80.00 лв.-т.е. е
счел, че исковете са неоценяеми. По гр.д.№1325/2023 г. е представено
удостоверение за данъчна оценка на недвижими имоти/л.113/, за които РРС е
приел, че се отнася завещанието а именно: - 1/22 ид.ч. от 402,50/1599 кв.м. от
имот с идентификатор № *** с площ от 1599 кв.м., с адрес: ***;
Самостоятелен обект с идентификатор № ***.2.23 с площ от 77,70 кв.м. ,с
адрес: гр. ***; Самостоятелен обект с идентификатор № ***.2.24, с площ от
128,09 кв.м.,с адрес: гр. *** и Самостоятелен обект с идентификатор №
***.2.25 с площ от 34,21 кв.м., с адрес: гр. ***. Общата данъчна оценка на
тези имоти е 497762.50 лв.
Поради това съдът приема, че цената на главния облигационен иск за
прогласяване нищожността на процесното саморъчно завещание най-малко
възлиза на 497762.50 лв., което обуславя извода, че искът по чл. 42, ал. 1, б.
3
"б" ЗН е подсъден като първа инстанция на Окръжен съд-Русе по арг. от чл.
104, т. 4 ГПК.
Цената на иска е над 25000.00 лв., поради което компетентен да
разгледа делото като първа инстанция е Окръжен съд.
Тъй като родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка,
за наличието на която съдът следи служебно, постановеното от РРС решение
се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съгласно разпоредбата на
чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК делото следва да се изпрати на компетентния съд -
Окръжен съд-Русе.
Тук е момента да се отбележи и че настоящата инстанция няма как да се
произнесе по евентуалния иск по чл. 30, ал.1 ЗН, т.к. произнясенето по този
иск е обусловено от отхвърляне на главния иск, решението по който е
обезсилено от настоящата инстанция. Освен това, съобразно чл.104, т.6 ГПК,
независимо от цената, на Окръжен съд - Русе като първа инстанция е
подсъден и искът с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, предявен в условията на
евентуалност с една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, и двата
иска, подлежащи на разглеждане по реда на едно и същото производство.
Освен изложеното е налице и съдебна практика на ВКС, според коята
искът по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство е
оценяем тъй като с него се защитава имуществено право. Когато има за
предмет вещни права върху недвижим имот, цената му се определя от
данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска по реда на
чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК/ в.т.см. Определение № 60252/ 07.06.2021 г. по гр.д. №
1675/2021 г., II г.о., Определение № 26/ 02.02.2018 г. по гр. д. № 5019/2017 г.,
І г.о., Определение № 336/25.06.2019 г. по ч. гр. д. № 3511/2018 г., ІІ г.о./. В
процесния случай цената на евентуалния иск също е над 25000.00 лв., поради
което компетентен да разгледа и този иск като първа инстанция е Окръжен
съд.
Тъй като настоящата инстанция не се произнася по съществото на
спора, не се присъждат деловодни разноски на страните. По въпроса за
разноските следва да се произнесе компетентният съд при решаването на
спора по същество.
Мотивиран така съдът

4
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 309/10.03.2024 г., постановено по гр.
д. № 1325/2023 г. по описа на Районен съд-Русе, като недопустимо, поради
липса на родова подсъдност.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд-Русе на основание
чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5