Р Е
Ш Е Н И Е
№ 274
21.01.2019г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На двадесет и първи януари две хиляди и
деветнадесета година
В
открито заседание на
седемнадесети януари 2019 г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:
Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 11062 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът
„А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Кукш“ № 1, твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу Р.А.А., ЕГН **********,*** е
образувано ч.гр.д № 476/2018 г. по описа на Pайонен съд- Пловдив, Х състав. В
рамките на предвидения 14-дневен срок е постъпило възражение от страна на
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество
предявява исковата си претенция въз основа на договори ***************** г. за
далекосъобщителни услуги. В настоящото производство се претендира сума,
представляваща неплатена потребена далекосъобщителна услуга, въз основа на
което неизпълнение се претендира и неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга.
Съгласно чл. 26 от
Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугата се извършва въз
основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на
договора „Мобилтел“ уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му
бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението за плащане на дължимите суми.
В срока на действието
на договорите са издадени по договор ******* съответно:
-фактура № ****** от ****** г. с падеж на
плащане 10.02.2015 г. за отчетен период от 23.12.2014 г. до 22.01.2015 г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 32,82 лв.;
- фактура № ******* от *******
г. с падеж 13.03.2015 г. за отчетен период от 23.01.2015 г. до 22.02.2015 г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 35,15 лв.;
- фактура № *********
от 03.07.2015 г. с падеж 03.07.2015 г. за отчетен период от 23.05.2015 г. до
22.06.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 731,50 лв.
Твърди се, че длъжникът
не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок
всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, поради което
операторът е прекратил едностранно
сключените с абоната договори и му е начислил неустойка за предсрочното им
прекратяване. Вземането на длъжника не е погасено към датата на подаването на
заявлението.
По Договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер *********** са издадени
следните фактури:
- фактура № ****** от ******
г. с падеж 10.02.2015 г. за отчетен период от 23.12.2014 г. до 22.01.2015 г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 5,90 лв.;
- фактура № ****** от ****
г. с падеж 13.03.2015 г. за отчетен период от 23.01.2015 г. до 22.02.2015 г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 6,08 лв.;
- фактура № ******* от *****
г. с падеж 03.07.2015 г. за отчетен период от 23.05.2015 г. до 22.06.2015 г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 83,64 лв.
С оглед на изложеното,
от съда се иска да постанови съдебно решение, по силата на което да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 895,09 лв. – главница, представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и неустойка по договори за далекосъобщителни услуги.
Претендират се и направените в исковото производство разноски.
В предоставения му едномесечен срок, ответникът не е депозирал писмен
отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира,
че са налице предпоставките на чл.239,
ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно – на страните
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, като исковете са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства –
договори **** от ****
г. и **** от **** г., данни за потребител, приложение **** към договорите,
приложение **** към договорите, фактура № ********* г. с падеж на плащане
10.02.2015 г. за отчетен период от 23.12.2014 г. до 22.01.2015 г. за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 32,82 лв., фактура № ********* г. с
падеж 13.03.2015 г. за отчетен период от 23.01.2015 г. до 22.02.2015 г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 35,15 лв., фактура № *********
г. с падеж 03.07.2015 г. за отчетен период от 23.05.2015 г. до 22.06.2015 г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 731,50 лв., фактура № ********* г. с падеж
10.02.2015 г. за отчетен период от 23.12.2014 г. до 22.01.2015 г. за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 5,90 лв., фактура № ********** г. с
падеж 13.03.2015 г. за отчетен период от 23.01.2015 г. до 22.02.2015 г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 6,08 лв., фактура № ********
г. с падеж 03.07.2015 г. за отчетен период от 23.05.2015 г. до 22.06.2015 г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 83,64 лв., сметки, Общи условия.
Ищецът
претендира разноски, като на същия на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се
присъди сумата от 25лв. – разноски по заповедното производство, както и сумата
от 175,58лв. – адв. възнаграждение, съразмерно на вземането, което е останало
за разглеждане в настоящото производство след частичното му прекратяване и
обезсилване на заповедта, както и 75лв. - държавна такса в настоящото
производство и 175,58лв. – адв. възнаграждение, съразмерно на вземането, което
е останало за разглеждане в настоящото производство след частичното му
прекратяване и обезсилване на заповедта.
Ответникът
не претендира разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
Признава за установено, на основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.415, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, в отношенията
между страните, че Р.А.А., ЕГН **********,***, дължи на „А1 България“ ЕАД / с
предишно наименование „Мобилтел“/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, сумата
от 79,95
лв. – главница, представляваща стойността на предоставени от дружеството далекосъобщителни
услуги по договори ********* и ********
за далекосъобщителни услуги, за които са издадени фактури, както следва:
-фактура № ******** г.
с падеж на плащане 10.02.2015 г. за отчетен период от 23.12.2014 г. до
22.01.2015 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 32,82 лв.;
- фактура № *********
г. с падеж 13.03.2015 г. за отчетен период от 23.01.2015 г. до 22.02.2015 г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 35,15 лв.;
- фактура № *********
г. с падеж 10.02.2015 г. за отчетен период от 23.12.2014 г. до 22.01.2015 г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 5,90 лв.;
- фактура № **********
г. с падеж 13.03.2015 г. за отчетен период от 23.01.2015 г. до 22.02.2015 г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 6,08 лв.,
Както и сумата от 815,14лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договори ******* и ******* за далекосъобщителни услуги, за
които са издадени фактури, както следва:
- фактура № **********
с падеж 03.07.2015 г. за отчетен период от 23.05.2015 г. до 22.06.2015 г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 731,50 лв.
- фактура № **********
с падеж 03.07.2015 г. за отчетен период от 23.05.2015 г. до 22.06.2015 г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 83,64 лв., за които е издадена Заповед № ****
от ***** г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. №
476 / 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ гр. състав.
ОСЪЖДА Р.А.А., ЕГН **********,***, да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, сумата от 200,58лв./двеста лева и 58ст./ –
разноски по ч. гр. д. № 476 / 2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. състав, както и сумата от 250,58лв. /двеста и петдесет лева и
58ст./- разноски в настоящото производство по гр.д. № 11062/ 2018 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, ХV гр.с.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, като подлежи на оспорване по реда на
чл.240 от ГПК.
Да се върне
приложеното ч. гр. д. № 476 / 2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. състав, ведно със заверен препис от
настоящото съдебно решение, влязло в сила на 21.01.2019 г. и заверен препис от
определение № 7836/ 01.08.2018 г. за частично прекратяване на производството и
обезсилване на заповедта, влязло в сила на 11.09.2018 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ