Решение по дело №1350/2022 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 275
Дата: 10 октомври 2023 г.
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20225320101350
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Карлово, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320101350 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. И. Ч., ЕГН: **********, от гр. К.,
ул. „Г. И.“ №**, чрез адв. Л. Н., против Н. А. Н., ЕГН: **********, постоянен
адрес: гр. П., ул. „П.“ №**, ет.*, ап.*.
Ищцата твърди, че на 17.09.2021 г. в гр. К. ответницата Н. А. Н. я
упълномощила с Пълномощно с peг. № 3660/17.09.2021 г. на Нотариус Р. К.
да я представлява пред държавни институции и учреждения, като се снабди с
необходимите документи относно продажбата на притежавания от
упълномощителя недвижим имот – апартамент, с административен адрес: гр.
К., ул. „А. С.“ №**, ет. *, ап.*, ведно с изба №* и таванско помещение№*,
прилежащите общи части на сградата 10,31 % ид. ч. и правото на строеж
върху държавно място.
Ищцата твърди, че била ангажирана от ответницата като брокер на
недвижими имоти, да извърши посредничество за продажба на притежавания
от нея недвижим имот. Като брокер-посредник ищцата се ангажирала да
съдейства за сключване на сделка, като задълженията й били да намери
клиенти – купувачи на имота, да снабди продавача с необходимите документи
за сделката, да организира огледи, посредничество за постигане на
1
съглашение между страните по сделката, съдействие за проучване на цени, за
снабдяване с информация и документи за имота.
Ответницата имала задължението да предостави на ищцата парични
средства за снабдяване с необходимите документи за бъдещата сделка, но тъй
като същата не разполагала с пари, двете се договорили ищцата да заплати
всички разходи, като ответницата щяла да й възстанови платените суми за
документи най-късно в деня на сключване на сделката за покупко- продажба
на гореописания имот или при прекратяване на отношенията брокер – клиент.
Така ищцата заплатила общо 527,94 лв., от които: 6 лв. – такса за заверка на
пълномощно на 17.09.2021 г.; 86.94 лв. – данъци за имота, платени на
12.11.2021 г. в МДТ на Община К.; 300 лв. – такса за геодезично заснемане;
40 лв. – такса за схема на имота от СГКК, платена на 05.11.2021 г.; 10 лв. –
такса за Удостоверение за идентичност на адрес, платена на 27.10.2021г. в
Община Карлово; 40 лв. – такса за 2 бр. Удостоверения за данъчна оценка на
имота от 12.11.2021 г. и от 11.03.2022 г. на МДТ към Община К.; 5 лв. – такса
за препис- извлечение за акт за смърт от 11.03.2022 г.; 30 лв. – такса тежести
на Агенция по вписвания от 15.03.2022 г.; 10 лв. – такса тежести на Агенция
по вписвания от 15.11.2021 г.
При извършен оглед на имота от евентуален купувач – М. П. К., същата,
чрез брокера, поискала от продавача Н. А. Н. да намали обявената цена на
имота, тъй като покривът на сградата имал теч и се нуждаел от задължителен
ремонт. Ответницата заявила, отново чрез брокера, че цената ще бъде
актуализирана, след като купувачът й предостави информация колко ще
струва ремонтът на покрива. Също така заявила, че й трябва спешно заем, тъй
като й се налага да замине за чужбина и помолила ищцата да й предостави
такъв в размер на 2000 лв. Изрично заявила, че поисканата сума не
представлява капаро по евентуалната сделка с М. К., а заем, който щяла да
върне на ищцата, когато приключат договорните отношения между нея и
евентуалния купувач К., независимо дали ще се разберат за сделка. Между
продавача и купувача в крайна сметка не било постигнато съгласие за цената
на имота, поради което за ответницата възникнало задължението да върне
сумата от 2000 лв., предоставена й в заем на 21.10.2021 г., изплатена от
банкова сметка на ищцата В. Ч..
На 17.03.2022 г. ищцата била уведомена от Н. А. Н., че се отказва от
2
нейните посреднически услуги, тъй като си намерила купувач чрез друга
агенция за недвижими имоти. Предният ден ищцата била уведомила
ответницата, че има купувач на имота за поисканата от нея сума, което
наложило за 17.03.2022 г. ищцата да я снабди и с Удостоверение за
вписвания, отбелязвания и заличавания за имот№ 191/2022г. на Служба по
вписвания - гр. К. за извършване на сделката.
Договорните отношения между ищцата и ответницата приключили на
17.03.2022 г., поради което на същия ден за ответницата възникнало
задължението да върне заетите пари – 2000лв. и сумата за снабдяване с
документи – 527,94 лв., така както е било уговорено между страните.
Ищцата счита, че тъй като нямала ексклузивни права за предлагане на
имота, ответницата можела да се откаже от договорните отношения за
посредничество с нея винаги, когато има по изгодна оферта за сделка, но
същата й дължала връщане на сумите за снабдяване с документи в общ
размер на 527.94 лв., както и 2000 лв., предоставени й в заем от ищцата.
В телефонен разговор с ищцата на 17.03.2022 г., ответницата
категорично отказала да й заплати дължимите суми. Ищцата многократно я
търсила за да й върне дължимото, но ответницата отказвала, поради което бил
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата
да й заплати:
- сумата от общо 2000 лв. по договор за заем, сключен устно на
21.10.2021 г., с падеж на плащане 17.03.2022 г. , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
19.10.2022 г., до окончателното плащане;
- сумата в общ размер на 527.94 лв., с която ответницата неоснователно
се е обогатила за сметка на обедняването на ищцата, заплатена от последната
за снабдяване с необходимите документи за изповядване на сделка пред
нотариус, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба –19.10.2022 г., до окончателното плащане.
Претендират се и направените разноски по делото.
С отговора на исковата молба ответницата, чрез особения представител
адв. Н. Б., оспорва иска.
3
Счита за недопустим иска за заплащане на сумата от 2000 лева,
предоставена в заем на ответницата на 21.10.2021 г. с падеж на плащане
17.03.2022г, ведно със законната лихва върху главницата. Налице били
съществени противоречия между изложените в исковата молба фактически
твърдения и формулирания петитум. Ищцата твърдяла, че с ответницата се
договорили ищцата да й даде в заем посочената сума. С исковата молба не
бил представен писмен договор за заем, а операционна бележка от „Б. ДСК“
АД от дата 21.10.2021 г., в която като основание за плащане било записано
„2000 лева заем от М. К. З.“. Следователно между ищцата и ответницата
нямало сключен договор за заем. Договорът, съгласно разпоредбата на чл. 240
ЗЗД бил реален и се счита сключен с предаването на предмета му – в случая,
парична сума. От представена операционна бележка било видно, че ако
договор за паричен заем в размер на 2000 лв. съществува, то заемодател по
същия било лицето М. К. З., а не ищцата.
Освен недопустим, ответницата намира иска и за неоснователен.
Оспорва обстоятелството, че между ищцата и ответницата има сключен
неформален договор за заем за сумата от 2000 лева. Посочва, че договорът за
заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а
заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ. Последният
обаче следва да изрази воля, съгласие – независимо от неговата форма, за
получаването й при условията на договора, тоест при поето правно
задължение да върне полученото. С исковата молба била представена бележка
за преведена сума на ответницата в размер на 2000 лева, с посочено
основание в нея – заем, предоставен й от М. К. З., тоест ищцата не била
заемодател. Поради това, между ищцата и ответницата не бил налице договор
за паричен заем.
Оспорва твърденията, на ищцата, че между нея и ответницата има
сключен договор за посредничество за продажба на наследствения на
ответницата имот, находящ се в гр. К., ул. „А. С.“ №**, ет.*, ап.*. Липсвал
представен писмен договор, от който да се изясни действителната воля на
страните по същия, какви са били задълженията на всяка една страна но тях,
какъв е бил срокът на договора, какво възнаграждение се дължи, какви са
условията за прекратяването му. Единствено било представено пълномощно
за снабдяване с документи, касаещи описания в исковата молба недвижим
4
имот, като в същото не били посочени разходите са снабдяване с документи,
касаещи имота, за чия сметка ще са.
Поради изложеното, счита, че ответницата не дължи сумата 527.94 лева,
платени за снабдяване с документи за изповядване на сделка пред нотариус,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.59,
ал.1 от ЗЗД и чл. 240, ал.1, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал. от ЗЗД всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. За успешно доказаване на иска за
неоснователно обогатяване, трябва да се установи обедняване на ищцата и
обогатяване на ответницата. При това, трябва взаимно да са обусловени
обедняването и обогатяването, т. е. обогатяването на ответниците да е за
сметка на ищцата. С т.5 от ППВС № 1/28.05.1979 г. е застъпено становището,
че необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е връзката
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от
няколко общи факта. Тази практика е възприета и с решение № 91/15.04.2014
г. по гр.дело № 6541/2013 г. на ВКС, III г.о. Със същото е прието също, че
обогатяването, което винаги има материално естество /оценимо е в пари/ е
налице не само когато се увеличава имуществото на едно лице. То е налице и
когато се спестяват на обогатения някои необходими разходи, които той
иначе е трябвало да понесе от собственото си имущество и то без да
съществуват изгледи за тяхното връщане /в същата насока е и решение №
1025/23.12.2009 г. по гр. дело № 3841/2008 г. на ВКС, I г.о. /.
Настоящият случай е именно такъв – ответницата е следвало да направи
разходи, които вместо нея са понесени от друго лице. От писмените и
гласните доказателства по делото се установи по несъмнен начин, че ищцата,
в качеството на брокер в агенция за недвижими имоти „Недвижими имоти
В.“, е била ангажирана от ответницата, да извърши посредничество за
продажба на притежавания от последната недвижим имот – апартамент, с
административен адрес: гр. К., ул. „А. С.“ №**, ет. *, ап.*, ведно с изба №*и
5
таванско помещение№ *, прилежащите общи части на сградата 10,31 % ид. ч.
и правото на строеж върху държавно място. От представеното Пълномощно с
peг. № 3660/17.09.2021 г. на Нотариус Р. К. е видно, че Н. А. Н. е
упълномощила В. И. Ч. да я представлява пред държавни институции и
учреждения, като се снабди с необходимите документи по повод продажбата
на имота. Ангажирани са писмени доказателства, от които по безспорен
начин се установява, че В. Ч. е заплатила общо 527,94 лева за снабдяване с
документи, необходими за покупко-продажбата – Удостоверение за данъчна
оценка от 11.03.2022 г. на МДТ при Община К.; Заявление с вх. № 94-00-5952
от 27.10.2021г. на Община К.; Удостоверение за тежести с изх. №
191/17.03.2022г. на СВ К.; Препис - извлечение от Акт за смърт от
11.03.2022г. на Община К.; Удостоверение за наследници с изх.
2799/26.11.2021г. на О. К.; Удостоверение за данъчна оценка от 12.11.2021 г.
на МДТ при О. К.; Удостоверение за наличие или липса на задължения от
16.11.2021 г. на НАП – П.; Разписка от СГКК - П. от 05.11.2021 г.; Приходна
квитанция от 12.11.2021г. на МДТ към О. К.; Приходна квитанция от
11.03.2022г. на О. К.; Приходна квитанция от 12.11.2021 г. на МДТ към О. К.;
Приходна квитанция от 11.03.2022г. на МДТ към О. К.. От разпита на
свидетеля Н. Д. Ч. – технически сътрудник в „Недвижими имоти В.“, обаче е
видно, че тази сума от 527,94 лева е заплатена от оборота на фирмата.
Доколкото искът е предявен от В. И. Ч. в лично качество, а не като управител
на ощетеното юридическо лице, то претенцията следва да се отхвърли, тъй
като не е налице обедняване на ищеца.
По иска с правно основание чл. 240, ал.1, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД:
Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Ищцата претендира връщането на 2000 лева, предоставена в заем на
ответницата на 21.10.2021 г. Като доказателство представя операционна
бележка от „Б. Д.“ АД от 21.10.2021 г. /л.19/, в която като основание за
плащане е записано „2000 лева заем от М. К. З.“. От разпита на свидетеля З.
М. К. се установява, че се е свързал с агнция за недвижими имоти
„Недвижими имоти В.“ с намерение той и съпругата му М. К. /с моминска
фамилия „З.“/ да закупят апартамент. След оглед на няколко апартамента се
спрели на имота на ответницата и взели решение да го запупят, като имали
6
принципното съгласие на продавача. Сделката обаче се забавила около
половин година, поради проблеми с документите. Междувременно ищцата В.
Ч., чрез която купувачите комуникирали с продавача, помолила св. К. да даде
в заем на Н. Н. 2000 лева, тъй като трябвало да замине в чужбина. Св. К. се
съгласил и предал на В. Ч. парите – собственост на него и на съпругата му,
като се разбрали, ако има сделка, сумата да бъде приспадната от продажната
цена, а ако не – да им бъдат върнати. В крайна сметка ответницата намерила
друг купувач и до сделка не се стигнало. Св. К. твърди, че и до днес парите не
са им върнати, като заявява, че ги е дал на ищцата и тя е тази, която му е
задължена.
Съдът приема за доказано, че ответницата е получила в заем 2000 лева,
но от изложеното по-горе става ясно, че заемодател е не ищцата, а св. К.,
респ. неговата съпруга. Гласните показания не се оспорват от ищцовата
страна, още повече, че тя е тази, която е осигурила свидетеля. Показанията на
св. К. се подкрепят от писмените доказателства – операционната бележка, в
която е отразено: „2000 лева заем от М. К. З.“. Налага се извод за
неоснователност на иска, който следва да се отхвърли.
В полза на адвокат Н. Б. следва да бъде издаден разходен касов ордер за
определеното възнаграждение размер на внесения от ищеца депозит от 552.79
лева.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от В.
И. Ч., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „Г. И.“ №**, чрез адв. Л. Н., против Н.
А. Н., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. П., ул. „П.“ №**, ет.*, ап.*иск за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата:
- сумата от общо 2000 лв. по договор за заем, сключен устно на
21.10.2021 г., с падеж на плащане 17.03.2022 г. , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
19.10.2022 г., до окончателното плащане;
- сумата в общ размер на 527.94 лв., с която ответницата неоснователно
се е обогатила за сметка на обедняването на ищцата, заплатена от последната
7
за снабдяване с необходимите документи за изповядване на сделка пред
нотариус, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба –19.10.2022 г., до окончателното плащане.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на адвокат Н. Б. разходен касов ордер за
определеното възнаграждение размер на внесения от ищеца депозит от 552.79
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с. в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
ЦЧ


8