РЕШЕНИЕ
№ 1648
гр. Бургас, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120103303 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „АЙ- КАПИТАЛ“ ЕООД
против Г. П. П. и Д. Г. В. искова молба, с която се моли да бъде прогласена нищожността на
сключен между ответниците договор за дарение на 20,10 кв.м. ид.ч. от собствените на Д.В.
540,10/5 401 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор .................... по КККР на гр. Ц.,
който договор е обективиран в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим
имот № .........., том .........., peг. № ............, дело ........... от ............ г. на нотариус М.В., като
привиден и прикриващ договор за покупко-продажба, да бъде прогласена действителността
на прикритата сделка, а именно договор за покупко-продажба, с който Д.В. е продал на Г.П.
горепосочения имот, да бъде признато на „АЙ-КАПИТАЛ“ ЕООД правото на изкупуване от
Д. Г. В. на 540,10 кв.м. ид.ч. от горепосочения имот за сумата от 9 600 кв.м., както и да му
бъдат присъдени направените разноски по делото. Ищецът твърди, че по силата на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .................. г. е собственик на ПИ
с идентификатор .................... по КККР на гр. Ц.. Твърди също така, че вторият ответник
Д.В. е придобил 1/10 ид.ч. от гореописания имот чрез договор за покупко-продажба,
сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ........... от .................
г., а на 23.04.2021 г. с две последователни сделки - дарение и покупко-продажба, той се е
разпоредил с цялата притежавана от него 1/10 ид.ч. от имота в полза на първия ответник -
Г.П. в нарушение на чл. 33 от ЗС. Според ищеца договорът за дарение на 20,10 кв.м. ид.ч. от
притежаваните от ответника В. идеални части от имота е относително симулативен и
прикрива договор за продажба, като обективираната в него воля на страните не съответства
на действителната им воля, а липсата на дарствено намерение е видна от последвалата
веднага след това продажба на 520 кв.м. ид.ч. от същия имот между същите страни. Ищецът
счита, че извършените от ответниците правни и фактически действия по сключване и
изпълнение на договора за продажба сочат на формираната воля за продажба на цялата
1
притежавана от ответника В. част от имота, а не за безвъзмездно разпореждане с идеална
част от него, която в случая е незначителна. Счита също така, че договорът за дарение е
привиден, защото е мотивиран не от дарствено намерение, а от намерение за създаване на
законово основание за изключване на приложението на нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗС. С
оглед на това ищецът счита, че за него е възникнало потестативно право да изкупи от Г.П.
притежаваните от Д.В. 540,10 кв.м. ид.ч. от процесния имот. В съдебно заседание не се
явява процесуален представител на ищцовото дружество, ангажирани са писмени
доказателства.
Така предявените искове са с правни основания чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, чл. 17,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ЗС, като същите са допустими.
Ответникът Г.П. е подал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове и
моли същите да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Твърди, че договорът за дарение е действителна сделка. Заявява, че с ответника Д.В. се
познават от 2016 г. и са се сприятелили по повод на това, че В. е имал намерение да
инвестира в процесния имот като негов съсобственик и за тази цел търсел местен човек,
който да му съдейства в тази насока. Твърди също така, че по-късно през 2016 г. е сключил
договор за наем на процесния имот с „АЙ-КАПИТАЛ“ ООД и с Л.М. за срок от 9 години,
като вместо заплащане на наемна цена е поел задължението да извършва определени
дейности по поддръжката му в добър стопански и търговски вид, но Д.В. не е бил страна по
този договор, тъй като двамата вече са си имали доверие. Ответникът заявява също така, че е
изчистил и облагородил имота, както и е помогнал на В. да бъдат вдигнати три възбрани
върху собствената му част от имота, за което той му бил много благодарен. С времето
двамата ответници се сприятелили толкова, че П. представлявал В. навсякъде и той му се
доверявал безусловно, като при нужда В. дори нощувал в дома на П. в гр. Ц.. Ответникът П.
заявява, че в знак на благодарност за всички безвъзмездно извършени услуги Д.В. заявил, че
желае да му дари собствената си част от имота, но П. отказал, поради което двамата се
споразумели В. да дари на П. малка част от имота, а останалата част на В. да бъде купена от
П., в резултат на което били сключени двете процесни сделки. Ответникът П. също така
твърди, че са му били дарени 20 кв.м. ид.ч. от имота, тъй като върху толкова метри земя той
бил поставил преместваем търговски обект и двамата желаели дарението да бъде запомнено
между тях именно по повод на този обект. Ответникът Г.П. се явява лично и с процесуален
представител в съдебно заседание, поддържа отговора, ангажира писмени доказателства.
По делото е постъпил отговор и от назначения особен представител на ответника
Д.В., в който се твърди, че исковете са неоснователни. Твърди се, че извършеното от В.
изрично упълномощаване на Г.П. да договаря сам със себе си и да сключи договор за
дарение на процесния имот сочи, че между тях е било налице доверие, както и явното
намерение и желание на В. да дари на П. идеални части от притежавания от него имот, т.е.
налице е било дарствено намерение, поради което твърденията на ищеца за привидност на
договора за дарение са несъстоятелни. Заявено е също така, че сключването на последващия
договор за покупко-продажба не сочи на симулативност на договора за дарение и на
неговата привидност, както твърди и ищецът, тъй като тези твърдения противоречат на
практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 5 от 2012 г. на ОСГТК на
ВКС. Особеният представител на ответника Г.П. се явява в съдебно заседание, поддържа
отговора и моли исковете да бъдат отхвърлени, не ангажира доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ...., т. ...., рег. № ........, дело № ......... от ............... г., „БОРИСЛАВ-Т.Л.“ ООД (с
настояща фирма и правна форма „АЙ-КАПИТАЛ“ ЕООД) е закупило недвижим имот - нива
2
с площ от 5,510 дка, представляваща поземлен имот № ............., находящ се в земл. на
.......................
С Нотариален акт № .........., т. ........, рег. № ..........., дело № ......... от ............... г.,
„БОРИСЛАВ-Т.Л.“ ООД е продало на Д. Г. В. 1/10 ид.ч. от собствения си недвижим имот с
площ от 5 397 кв.м., съставляващ УПИ ........... по ПУП на м. „Н.“, съставляващ поземлен
имот .................... по кадастралната карта на м. „Н.“, земл. на гр. Ц. а по нотариален акт –
нива, цялата с площ от 5,510 дка, представляваща поземлен имот № ............., находящ се в
земл. на .....................
С нотариален акт № ......., т. ........, рег. № ........, дело № ............... г., „БОРИСЛАВ-
Т.Л.“ ООД е продало на Л.К.М. 3/10 ид.ч. от гореописания недвижими имот.
По делото е представен договор за наем на недвижим имот от 25.02.2016 г., сключен
между „АЙ-КАПИТАЛ“ ООД и Л.М. – от една страна като наемодатели, и Г. П. П. - от
друга страна като наемател, с който наемодателите са отдали за ползване на наемателя за
срок от 9 години, считано от 01.05.2016 г., следния свой недвижим имот: УПИ ............. с
идентификатор .................... в м. „Н.“, землището на гр. Ц., който имот е следвало да се
ползва като паркинг за автомобили, каравани за почивка и терен за търговски обект за
обществено хранене, а наемателят се е задължил да поддържа имота в добър търговски вид,
а именно: почистване, подравняване и премахване на излишната растителност; изграждане
на предпазни огради и съоръжения; поддържане на информационно табло с фотоси от
разрешения строеж върху терена. Наемателят също така се е задължил да предлага имота за
продажба или строителство по предварително определена от наемодателите цена, като
своевременно ги информира за всеки конкретен клиент.
С Нотариален акт № ................., т. ...., рег. № .........., дело № ................... г., Д. Г. В.,
действащ чрез пълномощника си Г.П., е дарил на Г.П. 20,10 кв.м. ид.ч. от собствените си
540,10/5 401 кв.м. ид.ч. от незастроено дворно място, цялото с площ от 5 401 кв.м.,
представляващо поземлен имот с идентификатор .................... по КККР на гр. Ц., а с
последваща сделка, обективирана в Нотариален акт № .........., т. ..........., рег. № ............., дело
№ ................. г., Д. Г. В., отново действащ чрез пълномощника си Г.П., е продал на
съсобственика си Г.П. останалите си 520/5 401 кв.м. ид.ч. от горепосочения имот за сумата
от 9 600 лв.
Видно от представените нотариални преписки, въз основа на които са издадени
горепосочените два нотариални акта, и в двете нотариални производства е било представено
пълномощно с нотариални заверки на подписа и на съдържанието на документа от
16.04.2021 г., с което Д.В. изрично е упълномощил Г.П. с правото да го представлява пред
нотариус и пред трети физически и юридически лица, включително да договаря сам със себе
си, като извърши всички необходими действия - правни и фактически за сключване на
разпоредителна/и сделка/и – дарение, продажба, замяна или каквато друга разпоредителна
сделка прецени упълномощеното лице, със собствената на упълномощителя 1/10 идеална
част от незастроено дворно място с площ от 5 401 кв.м., находящо се в м. „Н.“ в землището
на гр. Ц., представляващо поземлен имот с идентификатор .................... по КККР на гр. Ц..
По делото са представени доказателства, сочещи, че в предходни периоди (през 2013
г., 2015 г. и 2016 г.) върху собствената на ответника Д.В. идеална част от имота са били
наложени възбрани с цел обезпечаване на вземания на негови кредитори, като тези възбрани
впоследствие са били заличени – съответно през м. август 2018 г., м. март 2021 г. и м. април
2019 г.
С нотариален акт № ..........., т. .........., рег. № ............, дело № .............г., Л.М. и С.Б.-М.
са продали на съсобственика си „АЙ-КАПИТАЛ“ ЕООД собствените си 3/10 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор .................... по КККР на гр. Ц. за сумата от 65 000 евро.
При така представените доказателства съдът намира, че предявените искове са
3
неоснователни, тъй като в случая не се ангажираха никакви доказателства в подкрепа на
твърденията на ищеца, че волята на ответниците е била да сключат не договор за дарение, а
договор за покупко-продажба на 20,10 кв.м. ид.ч. от собствените на В. 540,10/5 401 кв.м.
ид.ч. от ПИ с идентификатор ...................., т.е. че договорът за дарение е относително
симулативен и че същият прикрива договор за покупко-продажба между тях. Не се доказа и
наличие на всички елементи на твърдяния прикрит договор за покупко-продажба и в
частност уговорена между ответниците продажна цена, нито се твърди, че такава цена е
била платена от ответника П. на Д.В. за прехвърлените му 20,10 кв.м. ид.ч. от имота.
Фактът, че непосредствено след сключването на договора за дарение същите страни са
сключили и договор за покупко-продажба, с който Д.В. е продал на Г.П. останалите си
идеални части от имота, не означава и не сочи на извода, че те не са имали воля за
настъпване на правните последици на договора за дарение, при условие, че не се събраха
никакви други доказателства в тази насока.
В отговора на ответника В. е цитирано Тълкувателно решение № 5/2012 г. от
28.12.2012 г. по тълк.д. № 5 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС, но съдът намира, че
същото в случая е неотносимо, макар фактите да са идентични, тъй като поставеният за
разглеждане там въпрос и даденият от ВКС отговор касаят друга хипотеза на претендирана
нищожност, а именно заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД,
каквото не се твърди да е налице в настоящия случай.
С оглед на гореизложеното и при недоказване от ищеца на твърдяната относителна
симулация на договора за дарение и прикриването с този договор на договор за покупко-
продажба, съдът намира, че искът за прогласяване нищожността на договора за дарение като
привиден и за прилагане последиците на прикрита сделка между страните е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на този иск, неоснователен се явява и искът по чл. 33, ал. 2 от
ЗС за признаване право на ищеца да изкупи продадените от ответника В. на ответника И.
идеални части от имота при същите условия, поради което и този иск следва да бъде
отхвърлен, тъй като в случая имотът е продаден от В. на друг съсобственик, а не на външно
за съсобствеността лице.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ищецът следва да заплати на ответника Г.П. направените от него разноски по
делото, които са в размер на 3000 лв. - платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АЙ-КАПИТАЛ” ЕООД, ЕИК ..............., със седалище и
адрес на управление ....................., ПИ ...................., представлявано от А. Д. А., против Г. П.
П., ЕГН **********, от ......................., и Д. Г. В., ЕГН **********, от ...........................,
искове за прогласяване нищожността на сключен между ответниците договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № ..........., том
............, peг. № ..........., дело ............... г. на нотариус М.В., като привиден и прикриващ
договор за покупко-продажба, за прогласяване действителността на прикритата сделка,
както и за признаване на „АЙ-КАПИТАЛ“ ЕООД правото да изкупи продадените от Д. Г. В.
на Г. П. П. 540,10 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор .................... по КККР на гр.
Ц. за сумата от 9 600 кв.м.
ОСЪЖДА „АЙ-КАПИТАЛ” ЕООД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на
управление ....................., ПИ ...................., представлявано от А. Д. А., да заплати на Г. П. П.,
4
ЕГН **********, от ..........................., сумата от 3 000,00 (три хиляди) лв., представляваща
направените от ответника разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5