МОТИВИ:Срещу подсъдимия Г.М. ***, било предявено обвинение за
престъпление по чл.209, ал. 1, във връзка с чл.20, ал.4, във връзка с
чл.26,ал.1 от НК, за това, че за периода от 18.03.2019 г. до 20.03.2019 г. включително, на
територията на гр.Плевен и гр.Ловеч, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго - лица с неустановена по
делото самоличност - имотна облага, в съучастие като помагач на същите лица с
неустановена самоличност, умишлено ги улеснил в извършването на престъпление,
като взел парични суми и златни накити от различни лица, у които предварително,
чрез обаждане по телефон, било възбудено заблуждение от неустановени по делото
лица /действащи като извършители/ - че се обаждат служители на МВР, които искат
съдействие за залавянето на извършители на телефонни измами - с което била
причинена имотна вреда в размер общо на 5 237.50лв., както следва: - на Г. Д. Ч.
*** парична сума в размер на 100 /сто/ лева; - на П.Т.К. *** парична сума в
размер на 4000 /четири хиляди/ лева и 17.5 г златни накити с парична равностойност 1137.50 лв.
В съдебно заседание е
предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от П.Т.К. срещу подсъдимия
Г.М.Г. за имуществени вреди в размер на 5137.50 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на деянието 20.03.2019 г. до окончателното й
изплащане и направените по делото разноски, като К. е конституирана като
граждански ищец и частен обвинител в процеса с адв.Д.Гецов.
Представителят на РП - Ловеч
в съдебно заседание поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия така, както
е повдигнато с обвинителния акт, като счита, че от събраните на дос.
производство доказателства и приобщени по реда на съдебно следствие се
установява фактическа обстановка, която е идентична с описаната в обв. акт,
както и самият подсъдим заявява, че приема изцяло фактите, описани в обв. акт и
че деянието е извършил по начин, който е изложен в обстоятелствената част на
обв. акт. От гласните доказателства и от писмените доказателства, от
обясненията на подсъдимия, който е направил пълни самопризнания и на дос.
производство и в съдебна фаза на наказателния процес, както и от заключението
на в.л. по стоково икономическата експертиза счита, че обвинението е доказано
по безспорен начин и подс.Г. следва да бъде признат за виновен, като му се
наложи наказание, съобразено с обществената опасност на деянието и на самия
извършител. В полза на подсъдимия изтъква самопризнанието, което е улеснило
разследването на дос.производство, така и липсата на минали осъждания. Сочи, че
са налице и отегчаващи вината обстоятелства - високата стойност на
имуществените вреди и високата обществена опасност на самото престъпление,
което в последните години е често разпространено. Ето защо счита, че
наказанието следва да бъде определено при балансиращи вината обстоятелства, а
именно наказание лишаване от свобода по чл.58а, ал.1 от НК в размер на 2 години
лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3 и посъдимият да изтърпи
наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода. Предвид липсата на минали
осъждания счита, че на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така
определеното наказание следва да бъде отложено за срок на 3 години от влизане
на присъдата в сила. При този изход на процеса предявеният гр.иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен така, както е предявен за
причинените имуществени вреди на пострадалата П.К. ***, ведно със законна лихва
от 20.03.2019 г. и направените по делото разноски, като подсъдимият бъде осъден
да заплати тази сума. Съобразявайки данните по делото и закона счита, че следва
да бъде постановена осъдителна присъда и уважен гр.иск.
Процесуалният представител на
гр.ищец и частен обвинител поддържа гражданския иск както е предявен и моли да
бъде уважен, като подсъдимият бъде признат и му бъде наложено предвиденото в
закона наказание.
Подсъдимият Г.М.Г., редовно
призован се явява в с.з.лично и с адв.В.Г., признава се за виновен, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обв.акт и се съгласява да
не се събират доказателства за тях, като изразява съжаление за стореното и моли
да му бъде наложено минимално наказание. Защитникът му излага, че делото е
изяснено напълно от фактическа страна, подробно отразена в обстоятелствената
част на обв. акт и че подзащитният му не я оспорва, нямат възражения и относно
правната квалификация на деянието. От доказателствата по делото е видно, че
подзащитният му за периода от 18.03.2019 г. до 20.03.2019 г. включително на
територията на гр.Плевен и гр.Ловеч умишлено улеснил извършване на
престъплението, действайки като помагач, с цел да набави за себе си и други
имотна облага, като е причинена имотна вреда общо в размер на 5237.50 лв.
Относно вида и размера на наказанието моли съда да определи наказанието като
приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства - чисто
съдебно минало, активно съдействие от подзащитния му на дос.производство за
разкриване и документиране на обективната истина, като излага, че от това може
да се направи извода, че той е осъзнал постъпката си, разкаял се е и дълбоко
съжалява за стореното от него, както и че поправителния процес в него до голяма
степен е извървян и не е необходимо да му се налага наказание при балансиращи
вината обстоятелства. Действително стойността от 5237.50 лв. не е маловажна, но
следва да се има предвид, че това не е единствено основание да се определи
наказание при балансиращи вината обстоятелства. Моли съда да наложи наказание 1
година лишаване от свобода, което след като се редуцира при прилагане на чл.
58а от НК да остане 8 месеца лишаване от свобода и на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи изтърпяването му за срок от 3 години. По отношение на гр.иск
счита, че е основателен в размера, който е предявен, който размер е посочен и в
обв.акт, за причинени имуществени вреди на пострадалата К.. Освен това следва
да бъде уважен и адвокатския хонорар в размер на 300 лв. на адв. Д.Г..
С оглед признаване на вината
от подсъдимия и направените от него самопризнания, заявеното, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/,съдът
е разгледал и решил делото по реда на съкратеното съдебно следствие.
От събраните по време на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, от
направените от подсъдимия самопризнания относно изложените в обв.акт
обстоятелства и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.М.Г. /л.21-23; л.118-120; л.132:обяснения/ -
български гражданин, със средно - специално образование, вдовец, с чисто
съдебно минало - живеел в гр. Варна и през пролетта на 2019г. бил безработен.
На 13.03.2019г. по мобилния телефон на подсъдимия, който ползвал
със СИМ-карта с № *******- се свързал негов познат Б.Б., с когото преди няколко
години работели заедно на кораб, собственост на гръцка фирма. Б. поискал от
него „да свърши една услуга на негов познат" и казал, че въпросното лице
се казвало Н.. След петнадесет-двадесет минути, подс. Г. получил обаждане от „Н.",
като му направило впечатление, че е от мобилен номер на румънски оператор. „Н."
заявил, че работата, която трябва да се върши е свързана с вземане на поръчки
от клиенти за изработка на дограми във фирма ******. Първоначално подс. Г. не
се съгласявал, но неговият приятел Б. отново му позвънил по телефона и го
„увещавал, че всичко е редовно и да не се притеснява", след което отново
се обадил „Н." и казал на подсъдимия „ако е готов, да започват да действат
за поръчки с колегите". След като подс.Г. се съгласил, „Н.”, му обяснил,
че „когато излезе поръчка, ще се обади".
На 15.03.2019 г. „Н." се обадил на подс.Г. и му казал, че
няма поръчки от Варна, затова трябва да отиде в Русе. На 16.03.2019г. подс.Г.
бил в гр.Русе, наел си стая в хотел и чакал да му се обадят. На следващия ден
го изпратили за Шумен, където обвиняемият пренощувал при роднини.
На 18.03.2019 г. подс. Г. отпътувал с влак до гр.Плевен и се
настанил в хотел ****. На същия ден „Н." му се обадил, поръчал му да вземе
такси и да отиде на адрес в гр.Плевен, който подсъдимият си записал на едно
листче. Отишъл с такси до ул. *******, където на ******живеела пострадалата Г.Д.Ч./л.18/.
Междувременно, на същата дата, около 16.30 часа св.Ч. получила
обаждане на стационарния си телефон с номер 064 848679 от мъж, който „й поискал
пари". Малко след това се обадил друг мъж, много любезен, който се
представил с името ***** и обяснил, че „се провежда полицейска операция по
залавянето на телефонни измамници и ще й се обадят да й искат пари". *****
я успокоил, като й казал, да пусне парите през терасата, тъй като „района бил
обграден от полицаи и ще хванат измамниците при вземането на парите".
Веднага щом затворила телефона, отново позвънил „първият мъж" и започнал
да я заплашва, че ако не пусне парите, ще изнасили дъщеря й и ще ги заколи и
двете. Обяснил на пострадалата, че ще бъде близо до жилищния блок и ще си
вдигне ръката, за да го познае. Св. Г.Ч. излязла на терасата, видяла мъж „добре
облечен, на средна възраст, представителен", който й помахал и тя хвърлила
през парапета синя полиетиленова торба от магазин „Кауфланд" със сумата от
100 лв. /две банкноти по 50лв/. Следвайки инструкциите на „Н.", подсъдимият
чакал да му хвърлят „една торбичка, която била заявката,, , която торбичка той
трябвало да вземе. Така същият взел чантичката с парите на св.Ч., след което си
взел сумата от 100 лв., за разходите, които направил до момента, а чантата
занесъл до бензиностанция в гр. Плевен, която била в непосредствена близост до
жилището на пострадалата. Оставил чантичката до един електрически стълб, зад
бензиностацията и си тръгнал, тъй като „този, който трябвало да я вземе, щял да
закъснее". Подс. Г. се прибрал в хотела.
На следващия ден - 19.03.2019 г. - хванал влак за Варна, но
докато пътувал, получил инструкции да слезе на гара Попово и да се върне
обратно в Плевен, след което да вземе автобус и да отиде в гр.Ловеч.
Пристигнал в Ловеч сутринта на 20.03.2019 г. и „Н." му казал
да си вземе хотел. Подс. Г.Г. си наел стая *****. Разходил се в града и към
обяд „Н." му казал да отиде на адрес в гр.Ловеч, който подсъдимият си
записал на листче. Отишъл с таксиметров автомобил до жилищен блок /кооперация
на четири етажа/, на *****, в който живеела пострадалата св. П.Т.К. /л.67; л.68
- показания/.
Около 17.20 часа на 20.03.2019 г. св. К. получила обаждане от
непозната жена, на домашния си телефон *****. Жената й казала, "че дъщеря
й е в болница и трябват пари за операция". Пострадалата възразила, че няма
дъщеря и тогава се обадил мъж, който започнал да я заплашва да „събере всички
пари и каквото има и да им го даде, иначе ще я изкорми и убие".
Веднага след това св. К. получила обаждане по мобилния си телефон
с *******, от телефон с № *****/на румънски оператор/, от „възпитан мъж"
който й обяснил „че е попаднала в списък на измамници" и поискал от нея да
заяви съгласие „дали ще съдейства на полицията, като направи това, което казват
измамниците". Уверил я, „че имат снайперисти и ще ги разположат в
района" и да „събере всичко, което има и да го сложи в хладилника, тъй
като само там не могат да го засекат". Пострадалата се изплашила и
започнала да събира всичко, което има - в три хартиени плика поставила сумата
от 4000 лв., както и златни накити, каквито намерила в дома си, включително и
девет бр.златни коронки на зъби, няколко златни монети /пендари/ - общо злато
на стойност 1137.50 лв. Събрала всичко и го сложила в черна полиетиленова
чантичка, като „през цялото време стационарния телефон не спрял да звъни".
Когато успяла да вдигне слушалката, била заплашвана „от груб и арогантен
мъж". Междувременно „полицаят" заявил, че ще блокира сметката й в
„Райфайзенбанк", за да не „могат да й вземат парите" и тя останала
изненадана, че последният знаел точната сума, която притежавала по сметка в
посочената банка. Същевременно „полицаят" й казал, че всичко е готово и
„може да хвърля чантата". Тогава св.К. излязла на терасата и видяла на
отсрещната ограда „момче със светло яке и дънки", което държало в ръцете
си мобилен телефон /това бил подс. Г./. Щом св.П.К. хвърлила чантичката с
парите и златните накити от терасата, подс.Г. я взел, а пострадалата
"веднага се прибрала вътре", защото „полицаят" я предупредил, че
„може да се стреля". Отново позвънял стационарния телефон и „грубият мъж я
заплашил", след което обажданията били преустановени /към 19.00 часа/.
След като взел „найлоновата торба", подс. Г. установил, че в
нея освен парична сума /в три бели хартиени плика/, има една пластмасова
кутийка със златни накити - синджирчета, обици, малки пендари и коронки от
зъби. „Н." му казал по телефона да си вземе сумата от 600лв. за
„направените транспортни разходи, за храна и хотели". На следващия ден
-21.03.2019 г. подс.Г. отишъл в Русе и оставил черната торбичка срещу входа на
магазин „Джъмбо" до табелката, на която пишело „вход за Русе".
Изпратен с подобна задача в гр.Кърджали, на 25.03.2019 г., подс. Г.
бил заловен от органите на полицията, при което бил иззет мобилния му телефон
със СИМ-карта с № ****, в която били запаметени и трите номера на телефоните,
от които получавал инструкции от „Н.".
От заключението по
стоково-икономическата оценителна експертиза, назначена в хода на
дос.производство се установява че стойността на златните накити, предадени от
пострадалата К. на подсъдимия е 1137.50 лв.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция
приема, че подсъдимият Г.М.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъплението по чл.
209 ал.1 във връзка с чл.20, ал.4, във връзка с чл.26, ал.1
от НК, като за периода от 18.03.2019 г. до 20.03.2019 г.
включително, на територията на гр.Плевен и гр.Ловеч, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго - лица с
неустановена по делото самоличност - имотна облага, в съучастие като помагач на
същите лица с неустановена самоличност, умишлено ги улеснил в извършването на
престъпление, като взел парични суми и златни накити от различни лица, у които
предварително, чрез обаждане по телефон, било възбудено заблуждение от
неустановени по делото лица /действащи като извършители/ - че се обаждат
служители на МВР, които искат съдействие за залавянето на извършители на
телефонни измами - с което била причинена имотна вреда в размер общо на 5
237.50лв., както следва: - на Г. Д. Ч. *** парична сума в размер на 100 /сто/
лева; - на П.Т.К. *** парична сума в размер на 4000 /четири хиляди/ лева и 17.5 г златни накити с парична равностойност 1137.50 лв.
Съдът приема,че подсъдимият е автор на деянието, за което е
предаден на съд, като съобрази направените пълни самопризнания, писмените
доказателства и показанията на разпитаните свидетели в хода на досъдебното
производство.
От обективна страна
подсъдимият е осъществил деянието чрез действие – взел е парични суми и златни
накити от различни лица, у които предварително чрез телефонно обаждане било
възбудено заблуждение от извършителите, че са служители на МВР и търсят
съдействие от пострадалите за залавяне на телефонни измамници. Подс.Г. се е
възползвал от вече формираните неверни представи у измамените лица относно
факти от действителността – че давайки пари и ценни вещи, които притежават ще
помогнат на органите на МВР в разкриване на престъпление – измама, като според
указанията на извършителите, който са възбудили заблуждение у пострадалите лица
е взел по определен начин, в определено време и място изхвърлените през
терасите на жилищата им ценни вещи-пари и златни накити. Вследствие на този акт
на имуществено разпореждане от страна на св.Ч. и К., е настъпила имотна вреда
за същите, като е налице причинна връзка между деянието, осъществено от
подсъдимия и престъпен резултат - настъпилата имотна вреда. Вземайки парите и
златните накити от пострадалите и доставяйки ги на посочените от извършителите
места, подс.Г. е улеснил в извършването на престъплението измама.
Обстоятелството, че извършителите на деянието не са установени е без правно
значение за състава на повдигнатото обвинение на подсъдимия. Безспорно
установено по делото е, че пострадалите лица са били въведени в заблуждение от
други лица по телефон, за което свидетелстват приложените към делото разпечатки
от мобилните оператори, както и телефонните номера, от които подс.Г. е получавал
инструкции, чрез изпълнението на които е улеснил извършването на
престъплението.
От заключението по
стоково-икономическата оценителна експертиза се установява стойността на
златните накити, предадени от пострадалата К. на подсъдимия.
С оглед на това, че подсъдимият е извършил две деяния на територията на гр.Плевен и гр.Ловеч, които осъществяват поотделно един
същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при
една и съща обстановка и еднородност на вината, като
последващото се явява продължение на предходното обуславя наличието на чл.26,ал.1 от НК. С оглед
обстоятелството, че подсъдимият не е участвал в самото изпълнение на
престъплението измама, а умишлено е улеснил извършването му, правилно е
посочена формата му на съучастие – помагач по смисъла на чл.20, ал.4 от НК в
извършеното престъпление измама.
От субективна страна
подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл и с користна цел. Той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е
предвиждал, че в следствие на неговите действия за измамения ще настъпи вреда,
като много добре е съзнавал, че първоначалната уговорка с т.нар.”Н.”, че
работата, която върши е свързана с вземане на поръчки от клиенти за изработка
на дограма не отговаря на действителността. Житейски нелогично е клиент на
която и да е фирма да заплаща за дадена бъдеща или вече извършена
услуга/поръчка по този начин чрез хвърляне на определена парична сума през
терасата на жилището си на непознато лице. Ето защо съдът приема, че
подсъдимият е целял да набави за себе си и за другиго/лица с неустановена
самоличност/ имотна облага, съзнавайки неизбежността на настъпилата имотна
вреда за пострадалите. Доказателства в тази насока са събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства.
Предвид на изложеното съдът
квалифицира деянието,призна подсъдимия за виновен и го осъди.
При определяне на
вида и размера на наказанието настоящата инстанция взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства чистото съдебно минало, признаване на вината и изразеното
съжаление за извършеното, а като отегчаващи вината обстоятелства високата
обществена опасност на деянието, високият размер на причинените щети на
пострадалите и че същите не са възстановени и при условията на чл.54 от НК
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на 2 /две/ години, което
намали на основание чл.58а, ал.1 от НК с 1/3, т.е. наложи на подс.Г. наказание
лишаване от свобода в размер на 1 година и 4 месеца, като на основание
чл.66,ал.1 от НК отложи изтърпяването на така наложеното наказание за срок от
три години от влизане на присъдата в сила. При определяне на наказанието настоящата
инстанция съобрази разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК и тази на чл.58а,ал.1 от НК и прие, че не са налице условията на чл.55 от НК при определяне на
наказанието, тъй като не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
а изтъкнатите от адв.Г. са само обичайните такива.
Съдът намира, че
така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената
опасност на деянието и на дееца и чрез тях ще бъдат постигнати целите
на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Фактическата обстановка
приета за установена се изяснява от събраните писмени и гласни доказателства и
от заключението по стоково-икономическата оценителна експертиза.
Причини за извършване на
деянието съдът намира в стремежа на подсъдимия да се облагодетелства по
неправомерен начин.
В съответствие с чл. 45
от 33Д, съдът уважи предявения граждански иск от П.Т.К. против подсъдимия Г.М.Г.,
за имуществени вреди в размер на сумата от 5137.50 лева, ведно със законната лихва от 20.03.2019
г. и направените по делото разноски в размер на 300 лв. адвокатски хонорар. Съдът прие, че
подсъдимия с виновното си противоправно поведение е осъществил фактическия
състав на непозволеното увреждане, като причинил материална щета на К.
в посочения размер, като между виновното и противоправно поведение на подсъдимия и
настъпилия вредоносен резултат има пряка причинна връзка. Съдът прие, че иска
за обезщетение на имуществени вреди е основателен и доказан до пълния претендиран размер и осъди подсъдимия Г. да заплати на К. сумата от 5137.50 лева, ведно със
законната лихва от 20.03.2019 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 300 лв.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия Г.М.Г. да заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от 92.40 лева разноски по делото, както и на РС-Ловеч сумата
от 209.50 лв.държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от горните
съображения съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :