Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І-
ви въззивен брачен състав, в публично заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нина Светославова, като
разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 2145 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.М.М., срещу решение № 257523/28.10.2019 г., постановено по гр. д.
№ 65488/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав, в частта, с която иска за месечна
издръжка на детето Р.П.М. е уважен за разликата над 162,50 лв., до размер на 250
лв., както и в частта му, с която е присъдена издръжка за минало време. В
жалбата са изложени съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно. Моли да се отмени решението в обжалваните части и съдът да
постанови друго, с което да определи издръжка в размер на минималната по закон,
дължима от подаване на молбата пред съда. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Д.Н.П., с отговора
на въззивната жалба, оспорва същата. Моли решението в обжалваните части да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание по делото, въззивникът
поддържа жалбата.
В съдебно заседание по делото, въззиваемата страна моли
жалбата да бъде оставена без уважение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена
е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като
цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
С решение № 257523/28.10.2019 г., постановено по гр. д. № 65488/2018 г.,
СРС, ІІІ ГО, 91 състав е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на детето Р.П.М. на неговата майка Д.Н.П., при която е определил
местоживеенето на детето, като е определил режим на лични отношения на бащата П.М.М.
с детето. Съдът е осъдил П.М.М. да
заплаща на детето си Р.П.М. месечна
издръжка в размер на 250 лв., считано от
10.10.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума, до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
Въззивникът навежда доводи, че е с осигурителен доход в размер на
минималната работна заплата, че заявеното пред социалната служба, че получава
командировъчни в размер на 4500 лв. е сума за служебни нужди и не формира
дохода му, че има сключен договор за гледане и издръжка със своя баща и отделя
от личните си средства за скъпоструващо лечение на баща си, че изплаща кредит и
отделя пари за издръжката на семейството си- има брак с друга жена. Излага, че
е превеждал средства за издръжката на Р. по банков път, поради което е
недопустимо да плаща издръжка за минал период.
Тези доводи са неоснователни. Настоящия съдебен състав счита, че
първоинстанционния съд се е съобразил с
всички събрани по делото доказателства и правилно е установил релевантната към
предмета на спора фактическа обстановка. СРС правилно е определил размера на
финансовото участие на бащата в издръжката на детето му. Не се установи в процеса ответника да
полага преки и непосредствени грижи за детето. Не се спори между страните, че детето
живее при майката от раздялата на
родителите, която е настъпила на 01.10.2012 г. Не се ангажираха и
доказателства- нито пред първоинстанционния съд, нито пред въззивната инстанция,
за плащани от бащата парични средства за издръжката на детето по време на
фактическата раздяла на родителите му.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в частта му относно
началния момент на издръжката е правилно и следва да бъде потвърдено.
Наведените доводи за завишен размер на издръжката са неоснователни. При
определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите
на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни
изисквания, с които съдът следва да се съобрази. При определяне размера на
дължимата издръжка първоинстанционният съд се е съобразил с нуждите на детето и
възможностите на въззивника на базата на представените доказателства. Нуждите
на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за случая- т. 4 от Постановление
№5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум, което е съобразено от
първоинстанционния съд при определяне размера на месечната издръжка на детето. Размера
на месечната издръжка е съобразен и с възрастта на детето, което не е новородено
и освен обичайните нужди за задоволяване на физиологичните му потребности, има образователни и културни нужди, които
също следва да бъдат задоволени- с оглед правилното му развитие.
В първоинстанционното производство
са ангажирани доказателства за осигурителен доход на бащата върху минималната
за страната работна заплата. Бащата може и
трябва да ангажира цялата си деятелност, за да реализира доходи, които да му
послужат, както за удовлетворяването на собствените му екзистенциални нужди,
така и за задоволяване на потребностите на детето му Р.. Тъй като същия е в
трудоспособна възраст и не са ангажирани доказателства за намалена
работоспособност (последното обстоятелство се установява с решение на ТЕЛК),
нито за друга основателна причина за невъзможност да реализира доходи поне в
размер на средната за страната работна заплата, съдът приема за база за
доходите на бащата средната за страната работна заплата.
Задълженията на бащата, които не касаят издръжката на неговото ненавършило
пълнолетие дете, са ирелевантни при определяне на материалните му възможности
да дава процесната издръжка. Задължението за издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца от техните родители е с приоритет пред останалите задължения на
родителя, вкл. пред задълженията по кредити. Обратното би означавало, че
родителят, за да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение,
може винаги да обременява своето имущество – това противоречи на целта и
смисъла на института на издръжката.
Неоснователен е доводът в жалбата, че
въззивника има задължение по договор за издръжка и гледане към своя баща- касае
се за задължение за издръжка към ненавършило пълнолетие дете, което е
безусловно.
Като се ръководи от законните критерии, настоящата инстанция счита, че за издръжката на детето Р. са необходими месечно общо от
около 550 лв. - съобразявайки и изискването да се осигурят с издръжката условия на живот,
каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. От тази сума, съобразно обстоятелството, че фактическите грижи се полагат
от майката, както и съотношението на материалните възможности на двамата
родители, бащата, с оглед факта, че решението не е обжалвано от
майката и разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК, следва да поеме сума в размер
на 250 лв.
И пред въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да
разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение в
обжалваната му част- размера и началния момент на дължимост на определената
издръжка за детето.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните му части е
правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото направеното искане на въззивника за присъждане на
разноски, е неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 257523/28.10.2019 г., постановено по гр. д.
№ 65488/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав, в обжалваните части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.М.М., с ЕГН********** за присъждане на разноски по делото,
като неоснователно.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.