Решение по дело №14486/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1015
Дата: 28 февруари 2023 г.
Съдия: Таня Кандилова
Дело: 20211100114486
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1015
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 7-МИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Таня Кандилова
при участието на секретаря Йоана П. Петрова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Гражданско дело №
20211100114486 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата Г. К. И. е предявила срещу М. Р. и детето М. М. Р. иск с правна квалификация
чл. 62, ал. 2 от СК, а срещу Т. В. И. – иск по чл. 69 от СК. Твърди, че е родила детето М. М.
Р. през време на брака й с М. Р., но биологичният баща на детето е Т. В. И.. Моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено, че детето не е заченато и не
произхожда от ответника М. Р., а произхожда от ответника Т. В. И..
Ответникът М. Р., чрез особения си представител адв. Ц. И., взема становище за
допустимост и основателност на иска.
Ответницата М. М. Р., чрез особения си представител адв. Г. Гошев, не оспорва
предявения срещу нея иск и пледира за уважаването му.
Ответникът Т. В. И. не оспорва предявения срещу него иск, признава го и пледира за
уважаването му.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, намира за
установено следното:
На 26.05.2021 г. ищцата Г. К. И. е родила детето М. М. Р. (удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 0231/02.06.2021 г. на СО-Район „Искър“), т.е. през
време на брака й с М. Р., сключен на 04.02.2016 г. в Никозия, Кипър (удостоверение за
граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 3029/31.05.2018 г. на
СО-Район „Искър“).
1
От изготвения за нуждите на настоящото производство социален доклад на ДСП-
Слатина се установява, че към настоящия момент детето М. се отглежда в сигурна и
безопасна среда от нейната майка и ответника Т. В. И. в жилище, находящо се в гр.София,
кв.****, представляващо втори етаж от двуетажна къща, с добри жилищни условия.
От приетата и неоспорена от страните ДНК експертиза се установява, че вероятността
Т. В. И. да е биологичен баща на детето М. М. Р. при майка Г. К. И. е РР=0.99999999999799
(при гранични стойности от 0 до 1 и възприета предварителна вероятност 0.5 и минимална
липсваща алелна честота 0.013). В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че Т. В. И.
е биологичен баща на детето М. М. Р., и е практически изключено друго, неродствено на Т.
В. И., лице да е биологичен баща на детето М. М. Р..
Предмет на доказване при иска по чл. 62, ал. 2 от СК е невъзможността на майката да
е заченала от съпруга си. Под „невъзможност“ по смисъла на чл. 62 от СК се разбира реално
съществуваща съвкупност от обстоятелства, при наличието на които е изключена всякаква
възможност за физически контакт между майката и съпруга по време на зачеване на детето,
или е доказано чрез съдебномедицинска експертиза, че съпругът се изключва като баща.
Съобразно становището на вещото лице, че друго лице, неродствено на Т. В. И., не
може да е баща на детето М. М. Р., и установения по делото бангладешко гражданство на
съпругът на майката М. Р., съдът достигна до извода, че е изключена всякаква вероятност за
полови връзки между ищцата и съпруга й в периода, когато е заченато детето. След като е
налице фактическа невъзможност за зачеване от съпруга, презумпцията за неговото
бащинство по отношение на детето М. е опровергана и искът по чл. 62, ал. 2 от СК следва да
бъде уважен.
Заключението на ДНК експертизата е достатъчно, за да се приеме, че ответникът Т.
В. И. е баща на детето М. М. Р., поради което искът с правна квалификация чл. 69 от СК е
основателен и трябва да бъде уважен.
На основание чл. 16, ал. 2 от ЗГР бащиното и фамилното име на детето следва да
бъдат променени от съда според разпоредбите на чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от този закон, като
детето носи имената М. Т.ова И.а.
Съдът в настоящия случай не се произнася по въпросите, предвидени в чл. 70 от СК.
Родителите на детето живеят заедно (обстоятелство, по което липсва спор, а и е установено
по категоричен начин при извършеното социално проучване), а само при разделеното им
живеене съдът следва да постанови при кого от родителите да живее детето, мерките
относно упражняването на родителските права, режима на личните отношения между детето
и родителите, както и неговата издръжка (арг. от чл. 127, ал. 1, във вр. с ал. 2 от СК).
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правна квалификация чл. 62, ал. 2 от СК,
предявен от Г. К. И., ЕГН **********, против М. Р., роден на **** г., и детето М. М. Р. ,
ЕГН **********, че детето М. М. Р. , родено на 26.05.2021 г., акт за раждане №
0231/02.06.2021 г. на СО - Район „Искър“, НЕ Е ЗАЧЕНАТО И НЕ ПРОИЗХОЖДА от М.
Р., роден на **** г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правна квалификация чл. 69 от СК,
предявен от Г. К. И., ЕГН **********, против Т. В. И. , ЕГН **********, че детето М. М.
Р., ЕГН **********, родено на 26.05.2021 г., акт за раждане № 0231/02.06.2021 г. на СО -
Район „Искър“, Е ЗАЧЕНАТО И ПРОИЗХОЖДА от Т. В. И. , ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА детето да носи имената М. Т.ОВА И.А.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на длъжностното
лице по гражданско състояние по местоживеене на детето за вписване на промяната в
регистрите за гражданско състояние.


Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3