Решение по дело №439/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.156, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на В. В. И. от [населено място] с ЕТ „АВИ - В. В.“ [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник адвокат З., срещу Ревизионен акт №Р-04000423005296-091-001/29.04.2024г. издаден от В. Т. Д. на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ - възложила ревизията и Д. Г. И. на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №84/09.08.2024г. на Директор Дирекция ОДОП – Велико Търново, с който са определени за внасяне задължения за ДДС за данъчен период м.05.2022г. в размер общо на 20442,07 лева, от които допълнително начислен в размер на 20287,27 лева, и деклариран по справка-декларация, но невнесен ДДС в размер на 154,80 лева, както и лихви върху тях размер общо на 4619,80 лева. В жалбата са развити доводи, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, като сочените основание са свързани с неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост на констатациите и изводите на административният акт. В съдебно заседание, оспорващият, чрез пълномощника си адвокат З., поддържа жалбата си, моли да бъде отменен оспорения административен акт, претендира присъждане на разноски по делото съобразно представен списък, като допълнителни доводи излага и в писмени бележки.

Ответника по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт У***, оспорва жалбата и развива доводи, че административния акт е законосъобразен, като моли за присъждане на разноски по воденото съдебно производство съобразно представен списък.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки проверка по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

От фактическа страна се установява следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия №04000423005296-020-001/04.09.2023г. на В. Т. Д. на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.64 по делото), която видно от приетата на л.70,71 по делото Заповед №651/11.08.2023г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, е компетентен орган по чл.112 от ДОПК, е възложено извършване на ревизия на В. В. И. от [населено място] с ЕТ „АВИ - В. В.“ [населено място] за задължения ДДС за периода от 01.05.2022г. до 31.05.2022г., като е определен тримесечен срок за извършване на ревизията. Със Заповед за изменение на заповед възлагане на ревизия №04000423005296-020-002/29.12.2023г. на В. Т. Д. на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.67 по делото), срока на ревизията е продължен до 01.03.2024г. По делото не се спори относно надлежно връчване на заповедите по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК.

В срока по чл.117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад №Р-04000423005296-092-001/15.03.2024г. (л.42-49 по делото), който е надлежно връчен на оспорващия по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК (удостоверение на л.63 по делото). Оспорващия не е е подал възражение, с което да оспори констатациите в ревизионния доклад.

В срока по чл.119, ал.2 от ДОПК, от компетентните органи по чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт №Р-04000423005296-091-001/29.04.2024г. (л.22-24 по делото), който е надлежно връчен на оспорващия по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК (удостоверение на л.26 по делото). С жалба №12703/03.06.2024г. (л.17-19 по делото), оспорващия е оспорил Ревизионен акт №Р-04000423005296-091-001/29.04.2024г. пред Директора на Дирекция ОДОП – Велико Търново, който с Решение по жалба срещу ревизионен акт №84/09.08.2024г. (л.12-15 по делото) е потвърдил Ревизионен акт №Р-04000423005296-091-001/29.04.2024г.

Решение по жалба срещу ревизионен акт №84/09.08.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП-Велико Търново надлежно връчено на оспорващия на 17.09.2024г. по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК (удостоверение на л.16 по делото), тоест жалбата с вх.№1520/02.10.2024г. (изпратена с куриер на 01.10.2024г.), с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и приетите съдебно технически и оценъчни експертизи, съдът, стига до следните правни изводи:

В рамките на служебна проверка по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът, констатира, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган и е приключило в определения срок. Това е така, тъй като със Заповед за възлагане на ревизия №04000423005296-020-001/04.09.2023г. на В. Т. Д. на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.64 по делото), която видно от приетата на л.70,71 по делото Заповед №651/11.08.2023г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, е компетентен орган по чл.112 от ДОПК, е възложено на Д. Г. И. (ръководител ревизията) и Е. Л. П. извършване на ревизия на В. В. И. от [населено място] с ЕТ „АВИ - В. В.“ [населено място] за задължения ДДС за периода от 01.05.2022г. до 31.05.2022г., като е определен тримесечен срок за извършване на ревизията, а със Заповед за изменение на заповед възлагане на ревизия №04000423005296-020-002/29.12.2023г. на В. Т. Д. на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново (л.67 по делото), срока на ревизията е продължен до 01.03.2024г., тоест спазени са изискванията на чл.112-114 от ДОПК, като той е издаден в предвидения срок по чл.117 от ДОПК, тоест в случая компетентните органи са издали оспорения административен акт в сроковете предвидени в приложимия закон, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да налагат отмяната му.

По разбиране на настоящия съдебен състав, административния акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на материалния закон при неизясняване на факти и обстоятелства от значение за воденото административно производство. Това е така, тъй като с разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК е въведено правило, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест е за оспорващия. Приложението на презумпцията по чл.124, ал. 2 от ДОПК е обусловено от това, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 – т. 8 от ДОПК. Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определената от тях основа. За целта, основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за доказване, както бе посочено, е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК. Според настоящия съдебен състав, наличните по доказателствата не установяват наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, и т. 4 от ДОПК, които са посочени от издателя на административния акт.

За изясняване на спора по делото са назначени и приети съдебно техническа оценъчна и допълнителна съдебно техническа оценъчна експертизи, които са изготвени от вещото лице Б. Ц., и които се кредитират от настоящият съдебен състав като обективни и безпристрастни. Вещото лице е установило, че формата на счетоводство на дружеството е двустранно счетоводно отчитане, чрез програмен продукт „Скиптър“, като от хронологичния регистър на стопанските операции е установило, че при закупуване на материали за производство на кашони, същите се осчетоводяват в дебитна сметка 302 материали, аналитична позиция 1-основни материали, аналитична позиция 01-04 велпапе пет пластово, аналитична позиция 01-05 велпапе три пластове и др., като на второ ниво на аналитичност се въвеждат количествено и стойностно получените от доставчици материали – велпапе в кв.м. и стойност без ДДС. Вещото лице установява, че в края на месеца на база калкулация за разходен материал за произведени и продадени кашони се формира и изписва вложения основен материал в готова продукция за месеца – ДТ сметка 601, разходи за основни материали на Кт сметка 302-01 основни материали, като сметка 601 в края на месеца се приключва в сметка 611 разходи основна дейност. Вещото лице изрично изяснява , че в края на месеца със счетоводна справка на база броя продадена и готова продукция, калколации за разход на велпапе за произведена единица от даден размер готова продукция за месеца се осчетоводяват вложените материали в производството в ДТ сметка 601 разходи материали и КТ сметка 302-01 основни материали. Анализа на констатациите на вещото лице, които са защитени в ОСЗ на 12.12.2023 и 13.02.2025г., както и събраните по делото доказателства, води до извода, че в случая не се установява по категоричен начин, че са налице данни за укрити доходи или липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.

На следващо място следва да се отбележи, че описаните констатации на ревизиращите органи са общи и не конкретизирани по отношение на конкретните количества и видове стоки, които се сочат. Изцяло в тежест на ревизиращите е било да установят какви видове и количества стоки липсват от наличните по счетоводните данни за относимия за делото период, респективно тяхната стойност, чиято липса е послужила за определяне на данъчните задължения. В случая при извършването на инвентаризиацията, която е ползвана за определяне на количествата, респективно за определяне на данъчната основа, са ползвани хипотетични стойности на количествата, като това обстоятелство се установява и от вещото лице, което в представените заключения дава стойности различни от описаните в ревизионния акт. В тази връзка следва да се посочи, че с Решение по жалба срещу ревизионен акт №72/28.08.2023г. на Директора на ОДОП – Велико Търново (л.134-141 по делото) са дадени задължителни указания за анализ на събраните документи и мотивиране от фактическа и правна страна на констатациите на ревизионния акт, като това не е сторено и производството е приключило въз основа на хипотетични факти и обстоятелство и при неизясняване на релевантни обстоятелства свързани с количествата и стойността на стоково материалните запаси при ревизията.

В заключение следва да се посочи, че съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. Единствено при наличие на някое от обстоятелства по чл.122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК и при спазване на правилата по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него данъчна основа. За тази цел основанията за преминаване към ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК следва да са безспорно установени, което в случая не е изпълнено. Неправилното извършване на ревизията по особения ред води до неприложимост на оборимата презумпция за вярност на фактическите констатации в РА. Доказателствената тежест за установяване на всяка от предпоставките на чл.122, ал.1, т. 2 и т. 4 ДОПК е на органите по приходите при условията на пълно и главно доказване, което в случая не е сторено.

При този изход на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващия за присъждане разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК, ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващия разноски по делото изразяващите се в разноски за платена държавна такса за образуване на делото в размер на 50 лева, заплатени депозити за допуснати и назначени съдебни експертизи в размер на 2000 лева и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2650 лева по Договор за правна помощ и съдействие от 12.12.2024., което съдът намира за съответно на фактическата и правна сложност на делото и процесуалните действия осъществени от пълномощника, или общо разноски в размер на 4700 лева.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореният Ревизионен акт №Р-04000423005296-091-001/29.04.2024г. издаден от В. Т. Д. на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ - възложила ревизията и Д. Г. И. на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №84/09.08.2024г. на Директор Дирекция ОДОП – Велико Търново е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, предвид което на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-04000423005296-091-001/29.04.2024г. издаден от В. Т. Д. на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ - възложила ревизията и Д. Г. И. на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №84/09.08.2024г. на Директор Дирекция ОДОП – Велико Търново.

ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ Велико Търново да заплати на В. В. И. от [населено място], [ЕГН] с ЕТ „АВИ - В. В.“ [населено място], [улица], ЕИК ********* разноски по воденото съдебно производство в размер на 4700 (четири хиляди и седемстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.