РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 77
гр. Пловдив, 13.01. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря
Р. П., като разгледа докладваното от
председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1960 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 118 от Кодекс за социално осигуряване
(КСО), вр. с чл. 145 и
сл. по глава X от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
2. Образувано е по жалба на Д.В.П., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № Ц 2153-15-112/28.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ -
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на П. срещу Разпореждане №
РО-5-15-00773555/25.06.2020г. на Ръководителя на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, за събиране на сума
в размер на 4 976,27лв., в това число главница 3 883,93лв. и лихва в размер
на 1 092,34лв., и същото е потвърдено.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се
иска неговата отмяна. Претендира се и присъждане на сторените разноски по
производството.
3. Ответникът по жалбата –
Директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на
становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Подробни
съображения са изложени в приложено по делото писмено становище. Прави се
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е подадена
срещу годен за оспорване административен акт в предвидения за това срок и при
наличието на правен интерес. Това налага извод за процесуалната й ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Със Заповед №
ЗР-5-15-00761698/01.06.2020г./л. 158/ на Ръководителя
на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 107 от КСО, е възложено извършването
на частична ревизия по разходите на ДОО от старши инспектор по осигуряването А.Т.,
на д-р Д.Т.Б., д-р С.М.Ш., д-р И.С.Р.и д-р Д.В.П., във връзка с отменени актове
на органите на медицинската експертиза. Ревизията обхваща периода от 02.05.2016
г. до 30.11.2018г., като срокът за извършването й е определен в размер на 20
дни, считано от датата на връчване на заповедта (в случая
заповедта е връчена на д-р
Д.В.П. на 03.06.2020г.).
В
хода на ревизията са проверени следните документи (стр. 1 и 2 от Анализ към РА
за начет – лист 28 по делото): Експертно решение № 3812 от зас.№ 140 от 31.08.2016г., на трети състав на ТЕЛК към МБАЛ
"Пловдив" АД 1612; Решение №10920 от зас. №
547 от 19.09.2016г. на Медицинската комисия на ТП на НОИ-Пловдив, с което е
обжалвано Експертно решение № 3812 от заседание № 140 от 31.08.2016г. на трети
състав на ТЕЛК към МБАЛ "Пловдив" АД 1612 пред НЕЛК; Експертно
решение № 0357 от зас.№ 047 от 06.04.2017г. на
МЗ-НЕЛК-Специализиран състав по неврологични болести 0070;Експертно решение №
2897 от зас.№ 106 от 16.06.2017г. на трети състав на
ТЕЛК към "МБАЛ Пловдив" АД 1612; Експертно решение № 2972 от зас. № 109 от 21.06.2017г. на трети състав на ТЕЛК към
УМБАЛ "Пловдив" АД 1612; Решение № 08378, зас.№
419 от 10.07.2017г. на Медицинската комисия на ТП на НОИ-Пловдив, с което е
обжалвано Експертно решение № 2897 от зас.№ 106 от
16.06 2017 г. на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив" АД 1612
пред НЕЛК; Решение № 08379, зас.№ 419 от 10.07.2017г.
на Медицинската комисия на ТП на НОИ-Пловдив, с което е обжалвано Експертно
решение № 2972 от зас.№ 109 от 21.06.20171. на трети
състав на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив" АД 1612 пред НЕЛК; Експертно
решение № 0941 от зас.№ 131 от 13.10.2017г. на
МЗ-НЕЛК-Специализиран състав по неврологични болести 0070; Експертно решение
№0942 от зас.№ 131 от 13 10.2017г. на
МЗ-НЕЛК-Специализиран състав по неврологични болести 0070; Експертно решение №
6083 от зас.№
214 от 19.12.2017г. на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив" АД
1612; Решение № 0051, зас.№ 026 от 10.01.2018г. на
Медицинската комисия на ТП на НОИ-Пловдив,
с което е обжалвано Експертно решение № 6083 от зас.№
214 от 19.12.2017г. на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив" АД
1612 пред НЕЛК; Експертно решение №0052 от зас.№ 006
от 08.10.2018г. на МЗ-НЕЛК-Специализиран състав по нервни и очни болести 0093;
Експертно решение № 6096 от зас.№ 215 от 20.12.2018г.
на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив" АД 1612; Експертно
решение № 0161 от зас. № 005 от 11.01.2019г. на трети
състав на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив" АД 1612;Решение №01102 от зас.№ 056 от 25.01.2019г. на Медицинската комисия на ТП на
НОИ-Пловдив, с което са потвърдени Експертно решение № 6096 от зас.№ 215 от 20.12.2018 и Експертно решение № 0161 от зас.№ 005 от 11.01.20191. на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ
"Пловдив" АД 1612; Разпореждане №**********, протокол №
2146-15-91/07.02.2019г. за прекратяване на социална пенсия за инвалидност на Н.П.А.
ЕГН **********;Становище от лекар председател на медицинската комисия в ТП на
НОИ-Пловдив относно надвзета пенсия, изплатена на Н.П.А., ЕГН **********.
Въз основа на тези документи, ревизиращият орган е
установил, следното :
С Разпореждане № **********, протокол № Р01074 от
08.10.2016г. на лицето Н.П.А. ЕГН ********** е отпусната лична социална пенсия
за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 90а от КСО, във връзка с
чл.98, ал. 7 от КСО и чл.30, ал.З от НПОС, считано от 02.05.2016 г.
Пенсията е определена във връзка с Експертно решение на
ТЕЛК № 3812 от зас.№ 140 от 31.08.2016г. на трети
състав към УМБАЛ "Пловдив" АД 1612, с което са определени 75 % трайно
намалена работоспособност вид и степен на увреждане, с дата на инвалидизиране -
10.11.20001. и срок на инвалидност до 01.08.2019г.
С решение № 10920 от зас.547 от
19.09.2016г. на медицинската комисия при ТП на НОИ-Пловдив е обжалвано
Експертно решение № 3812 от зас.№ 140 от 31.08.20161
на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив"АД 1612 по отношение оценката
на трайно намалената работоспособност и степен на увреждане.
С Експертно решение № 0357 от зас.
№ 047 от 06.04.2017г. на МЗ-НЕЛК-Спепиализиран състав
по неврологични болееш 0070 е отменено Експертно решение на ТЕЛК № 3812 зас.№140 от 31.08.2016г.
на трети състав на ТЕЛК към МБАЛ "Пловдив" АД 1612 и е
върнато за ново освидетелстване.
С Експертни решения № 2897 от зас.
№ 106 от 16.06.2017г. и № 2972 от зас.№109 от 21.06.2017г. на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ
"Пловдив" АД 1612 на Н.П.А., ЕГН ********** са определени - 75% трайно
намалена неработоспособност, с дата на инвалидизиране
10.11.2000г. и срок на инвалидност до 01.06.2020г.
Медицинската комисия при ТП на НОИ- Пловдив с Решение №
08378, заседание 419 от 10.07.2017г. е обжалвала Експертно решение №2897 от
заседание № 106 от 16.06.2017г. на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ
"Пловдив" АД 1612 пред НЕЛК.
С Решение №08379, заседание 419 от 10.07.2017г. Медицинската комисия на ТП на НОИ-Пловдив е
обжалвала и Експертно решение № 2972 от заседание № 109 от 21.06.2017г. на трети
състав ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив" АД 1612 пред НЕЛК.
С Експертно решение № 0941 от заседание № 131 от
13.10.2017г. на МЗ-НЕЛК-на Специализиран състав по неврологични болести 0070 е
отменено изцяло решение № 2897 от заседание № 106 от 16.06.2017г. на трети
състав на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив"АД 1612.
С Експертно решение №0942 от заседание № 131 от
13.10.2017г. на МЗ-НЕЛК-Специализиран състав по неврологични болести 0070, е
отменено частично решение № 2972 от зас.109 от 21.06.2017г.
на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив"АД-1612, по отношение
срока на инвалидността и е определен срок-една година до 01.06.2018г.
С Експертно решение № 6083 от зас.№
214 от 19.12.2017г. на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив" АД
1612 са определени 75% трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане на Н.П.А., с дата инвалидизиране - 10.11.20001.
и срок на инвалидност до 01.12.2020г.
Медицинската комисия на ТП на НОИ-Пловдив с решение №
00519 от зас.026 от 10.01.2018г. е обжалвала Експертно
решение № 6083 от зас. № 214 от 19.12.2017г. на трети
състав на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив" АД 1612 пред НЕЛК.
С експертно решение 0052 от 08.10.2018п, на МЗ-НЕЛК-Специализиран състав
по нервни и очни болести 0093, е отменила Експертно решение № 6083 от зас.№ 214 от 19 12.2017г. на трети състав на ТЕЛК към „МБАЛ
Пловдив" АД 1612 и е върнала за ново освидетелстване.
С експертни решения №6096 от зас.
215 от 20.12.2018г. и № 0161 от зас. 005 от
11.01.2019г. на трети състав на ТЕЛК при УМБАЛ "Пловдив" са определени
50% трайно намалена неработоспособност/вид степен на увреждане с дата на инвалидизиране - 10.11. 2000г. и срок на инвалидност до 01.12.2019г.
Медицинската комисия на ТП на НОИ с
решение №01102 от зас.056 от 25.01.2019г. е
потвърдила експертни решения № 6096 от зас.215 от
20.12.2018г. и № 0161 от зас.005 от 11.01.2019г. на
трети състав на ТЕЛК при УМБАЛ "Пловдив".
С разпореждане №**********, протокол №2146-15-91/07.02.2019гт.,
на основание чл.96. ал.1, т.4 от КСО е прекратена личната социална пенсия на Н.П.А.
ЕГН **********, считано от 02.05.2016г., тъй като с експертни решения № 6096 от
зас.215 от 20.12.20181. и № 0161 от зас.005 от 11.01.20191. на трети състав на ТЕЛК при УМБАЛ
"Пловдив"АД са определени 50% трайно намалена неработоспособност/вид
степен на увреждане, с дата на инвалидизиране-10.11.2000г. и срок на
инвалидност до 01.12.2019г.
На база издадените и отменени
експертни решения на ТЕЛК, а именно : ЕР № 3812 от зас.№
140 от 31.08.2016г., ЕР № 2897 от зас.106 от
16.06.2017.г, ЕР № 2972 от зас.109 от 21.06.20017 г. и
ЕР№6083 от
зас.214 от 19.12.2017г. на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ
"Пловдив" АД 1612 с председател д-р Д.Т.Б. и членове: д-р С.М.Ш., д-р
И.С.Р.и д-р Д.В.П. е отпуснатата лична пенсия за инвалидност от 02.05.2016г. на
Н.П.А., ЕГН ********** и съответно са
изплатени суми за периода от 02.05.2016г. до 30.11.2018г. в размер на 3 883.93лв. Посочената
сума представлява щета за ДОО, която е приета, че е в пряка причинна връзка с
издадените и отменени експертни решения на ТЕЛК.
При това положение, на основание чл. 110, ал. 1 от КСО, е
издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-15-00766743/11.06.2020г. /л.
142/, с който на ревизираните лица /Д.Т.Б., С.М.Ш., И.С.Р.и
Д.В.П./ е установено задължение за възстановяване в размер на 4 976,27 лв., от които главница 3 883,93лв. и лихва в
размер на 1 092,34 лв., начислени към 11.06.2020г., произтичащи от неправилно
изплатена лична социална пенсия за инвалидност, тъй като с влязли
в сила решения на НЕЛК са отменени Експертни решения на ТЕЛК, издаден от
посочените лекари.
След връчване на РА за начет, от страна на Д.Т.Б., С.М.Ш.,
И.С.Р.и Д.В.П. е подадено възражение вх. № Ц 1012-15-126/15.06.2020 г. по описа
на ТП на НОИ Пловдив.Ревизиращият орган - старши инспектор по осигуряването А.Т.,
е изготвил в тази връзка Мотивирано заключение изх. № Ц 1012-15-126#3/25.06.2020 г. (лист
132-л.134 по делото).
6. Въз основа на
посочения РА за начет, е издадено Разпореждане № РО-5-15-00773555/25.06.2020г. на Ръководителя на контрола
по разходите на държавното обществено осигуряване(лист 120 по
делото), с което е разпоредено
Д.Т.Б.,
С.М.Ш., И.С.Р.и Д.В.П. да внесат определената с ревизионния акт сума (в размер на 4 976,27 лв., от които главница 3 883,93лв. и лихва в
размер на 1 092,34 лв.) по сметка на ТП на НОИ – гр. Пловдив.
Този резултат е оспорен от Д.В.П. пред Директора на ТП на
НОИ – гр. Пловдив, който с Решение № Ц 2153-15-112/28.07.2020 г. е оставил
без уважение жалбата й и е потвърдил процесното
разпореждане.
ІV. За правото:
7. В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1, във
връзка с чл. 146 от АПК, за служебна проверка на обстоятелствата дали
административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, съдът констатира, че
оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата
от закона форма.
Действително следва да се констатира, че Решение № Ц 2153-15-112/28.07.2020 г.
е подписано със запетая не от органа, сочен
като негов издател, но това обстоятелство не променя крайния извод, че същото е
издадено от материално компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани
доказателства, че оспореният административен акт е издаден от името на Директор
ТП на НОИ - Пловдив и е подписан от лицето М.Т.-К.на длъжност Началник отдел „Пенсии”
в ТП на НОИ Пловдив, поради обстоятелството, че титулярят - Р.Д., е била в законоустановен отпуск за периода 24.07.2020г. -31.07.2020
г. включително, в какъвто отпуск поради временна нетрудоспособност за периода
28.07.2020г. – 31.07.2020г., е бил и неговия заместник Р.П. на длъжност
началник отдел „Административен“ (така писмени
доказателства на лист 115- л.116 и л.25 по
делото), поради което Д. е била замествана при осъществяване на възложените и от
закона функции, а в случая при осъществяване на компетентността й по чл. 117 от КСО от друг служител на същото учреждение. Необходимо е още да се добави, че
съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 4/2004 г. на ВАС на РБ,
заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в
обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта
от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична
писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго,
подчинено нему лице. В случая, безспорно е налице тази хипотеза, тъй като Д.,
поради обстоятелството, че е била в законоустановен
отпуск, е била в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си за период
от осем работни дни, поради което със Заповед № 1015–15-30/05.02.2020 г. са
определени лицата, които да изпълняват правомощията на Директор на ТП на НОИ
гр. Пловдив, вкл. и при упражняване на компетентността по чл. 117 от КСО /л.
115/.
Оспореното Решение № Ц 2153-15-112/28.07.2020 г. на Директора на
ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-15-00773555/25.06.2020 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ
Пловдив, обаче са постановени при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон, водещи до тяхната отмяна. В следващото
изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за този извод.
8. Съобразно разпоредбата на чл.
110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физически или юридически
лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно
извършени осигурителни разходи, включително неправилно удостоверяване на
осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската
експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по
издаването им.
Според последната хипотеза на цитираната норма, лекарите, участващи в състава на Териториална
експертна лекарска комисия, са носители на задължение за възстановяване на
причинените от техните действия щети на държавното обществено осигуряване,
произхождащи от неправомерно изплатени пенсии за инвалидност въз основа на
отменени впоследствие експертни решения за установяване на степен на трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, поради нарушаване на нормативни разпоредби по
издаването им. С РА за начет се поставя и начало на производството по
реализиране на имуществена отговорност по КСО, като с него контролният орган
следва да установи размера на вредата и нейния произход, причинителя й и
дължимата обезвреда.
За събиране на сумите по РА за начет, длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в
съответното поделение на НОИ, издава разпореждания (чл. 110, ал. 3 от КСО). Съобразно разпоредбата на
чл. 110, ал. 1 от кодекса, актовете за начет не подлежат на самостоятелен
контрол за законосъобразност, а изпълняват функциите на мотиви за издаване на
разпореждането по чл. 110, ал. 3. Поради това, на основание общото правило на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, те следва да съдържат пълно изложение на фактическите и правните основания за определяне на задълженията.
9. Неправилна е
била преценката на решаващия орган за законосъобразност на оспореното пред него
разпореждане.
В конкретния случай се твърди щета за ДОО - фонд пенсии,
настъпила в резултат на отменени ЕР на ТЕЛК, а именно : ЕР №
3812 от зас.№ 140 от 31.08.2016г., ЕР № 2897 от
зас.106 от 16.06.2017г., ЕР № 2972 от
зас.109 от 21.06.2017г. и
ЕР№6083 от зас.214 от
19.12.2017г., на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ
"Пловдив" АД 1612.
9.1. На първо място, за
да се направи правилен извод за реализирането на отговорността по реда на
чл.110, ал. 1 от КСО, то следва да са установени вреди от отменени актове на
ТЕЛК/НЕЛК, но само поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването
им. Това означава според съда, че е необходимо да се докажат извършени
нарушения на императивни норми относно процедурата и работата на експертизата
от формална страна, като например да е игнорирана изобщо медицинска
документация, каквато е била представена или относно процедурата по издаване на
решението. Изложеното води до извод, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е основание
за търсене на отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, а само това, което е
постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му.
В тази връзка следва да се посочи, че актовете на
медицинската експертиза от една страна са експертни становища за заболяването и
неговото отражение върху работоспособността на освидетелстваното лице,
становище за установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения
функционален дефицит, довели до трайно намалена работоспособност и от друга страна
– актовете на медицинската експертиза са индивидуални административни актове,
за които са приложими общите и специални разпоредби за издаването им.
Според нормата на чл. 61 от Наредбата за медицинската
експертиза /НМЕ отм./, експертизата на трайно намалената работоспособност
включва определянето на обстоятелствата от т. 1 до т. 9, а експертизата на вида
и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2,
т. 1 - т. 5.
Съгласно разпоредба на чл. 62 от НМЕ /отм./, видът и
степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се
определя въз основа на подробна клинико-експертна
анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални
изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за
функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло.
В чл. 63, ал. 1 от НМЕ /отм./ пък е предвидено, че
установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният
функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно
Приложение № 1. Ако приетата
точка предвижда диапазон „от ... до“, процентът на трайно намалената
работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на
установения дефицит.
Повече от ясно е, че в решенията си
както членовете на ТЕЛК, така и тези на НЕЛК изразяват експертно мнение, въз
основа на придобити знания и опит в областта на медицината и като израз на
вътрешното им убеждение при интерпретация на наличните клинични данни и
лабораторни изследвания за дадено заболяване. Различният подход и субективизъм
на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият
на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната
медицинска документация, не може да обуслови ангажиране отговорността на
членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии.
Необходимо е нарушаване на нормативните разпоредби, като под „нарушения на
нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза“, каза
се, следва да разбират нарушения на
законовите изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и
формата на индивидуалния административен акт, но не и разликите в
професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената
професионална квалификация и опит. Нещо повече, в случая дори не става ясно в
какво конкретно се изразяват посочените нарушения на разпоредбите, касаещи
експертизата на работоспособността, и
конкретно чл.62 и чл.63, ал.1 от НМЕ/отм./, доколкото разпоредбите съдържат общо
предписание за начина на определяне на работоспособността.
Изложените до тук съображения налагат извода,
че в настоящия случай няма такова нарушение на нормативните разпоредби, което
би могло да обоснове ангажирането на отговорност на членовете на ТЕЛК по реда
на чл. 110 КСО, доколкото различието на процента ТНР се дължи на различен
субективен подход от съставите на ТЕЛК и НЕЛК.
И двете експертизи действат в рамките
на своята професионална компетентност при определяне на % ТНР и не може да се
приеме, че са налице „нарушения на нормативни разпоредби при издаването на
отмененото експертно решение“, ако причината за отмяна е само разлика при
поставянето на точната диагноза.
Достатъчно в тази насока е да се
посочи, че оценката на ТНР на Н.П.А., дадена с ЕР на ТЕЛК относно съществуващите
й заболявания, е в рамките на предвидения диапазон „от...до“ по съответната
отправна точка, която е приета за приложима. Наред с това в случая не е
установено, нито се твърди от ТЕЛК да е допуснато нарушение на процедурата и
работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета
предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е
налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или е налице
действие или бездействие, изискуемо според правната норма. Дейността на
членовете на медицинската експертиза е експертна, същата се извършва по
правилата за медицинската експертиза, но същевременно се изразява в независима
субективна и според вътрешните убеждения и медицински знания оценка на фактите
и доказателствата във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното
лице. След като не са допуснали нарушения на нормативните изисквания, а са
обосновали извод във връзка с оценката на работоспособността при прилагане на отправна
точка от Приложение № 1 към НМЕ /отм./, лекарите - членове на ТЕЛК не следва да
носят отговорност за своята професионална дейност. При регламентиране на
отговорността на органите на медицинската експертиза на работоспособността по
чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО законодателят е имал предвид да се избегнат
щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза
извън рамките на професионално вътрешно убеждение. Такива нарушения не се
установиха в настоящото производство.
9.2. На следващо място, за да са причинени
щети на държавното обществено осигуряване, означава тези щети да са в следствие
от неправилно извършени осигурителни разходи.
В случая няма спор, че са направени
осигурителни разходи, но тези разходи са направени на основание на законовата
разпоредба на чл. 98, ал. 7 от КСО, която предвижда, че ако решението на ТЕЛК и
НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112
от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на
съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска,
възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия
за старост. Т.е. предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен
акт е предвидено в закона, и следователно изплащането на личната социална пенсия
за инвалидност в определен размер е осъществено на правно основание, поради
което следва, че осигурителните разходи за изплатената пенсия, не са причинени
пряко от отменените експертни решения на органа на медицинската експертиза -
ТЕЛК.
10. С оглед гореизложеното, в случая не
е осъществен съставът на чл. 110, ал. 1 от КСО и не са налице условия за
ангажиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК. В изложения
смисъл е и актуалната съдебна практика на ВАС, шесто отделение, намерила израз
в редица постановени съдебни актове, като например Решение № 1690 от 09.02.2017
г. на ВАС по адм. д. № 2256/2016 г., VI о., Решение № 9108 от 21.07.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 9170/2015 г., VI о., Решение № 4297 от 12.04.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 9111/2015 г., VI о., Решение № 3364 от 24.03.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 8191/2015 г., VI о., Решение № 2672 от 06.03.2017 г. на ВАС по адм. д. №
12945/2016 г., VI о. и др.
11.
Изложеното
до тук, не е съобразено от горестоящия в йерархията административен орган при
постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, което е довело
до неправилната му преценка
за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане.
Тези
съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на Решение № Ц 2153-15-112/28.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане № РО-5-15-00773555/25.06.2020
г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ
– Пловдив, поради което същите ще следва да бъдат отменени.
V. За разноските
:
12. При този изход на делото на
жалбоподателката се дължи присъждане на сторените
разноски по производството, които се констатираха в
размер на 410,00лева - заплатените държавна такса (10,00 лв.) и адвокатско
възнаграждение (400,00лв.). В случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на казуса и осъществената
от адвокат П. процесуална защита, като не са налице
основания за редуцирането му, в поддържания от представителя на ответника
аспект.
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № Ц 2153-15-112/28.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-15-00773555/25.06.2020 г. на Ръководителя
на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, за събиране на
сума в размер на 4 976,27 лв., от които главница 3 883,93лв. и лихва в размер на 1 092,34 лв.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт,гр.София да заплати
на Д.В.П., с ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 410,00 лв., представляваща
направените по настоящото дело разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: