№ 51101
гр. София, 15.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110150872 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1-3 от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Дженерали Застроване“ АД срещу „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг живот и здраве“АД за заплащане на сумата
410,40 лева, представляваща регресно вземане за неизплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна преписка, образувана при ищеца, назована
„щета №*********/2024г.“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
искова молба-04.11.2025 до окончателното й изплащане, и сумата 34,53 лева –
мораторна лихва за периода от 05.03.2025 г. до 03.11.2025 г. Ищецът твърди, че
на 27.08.2024 г. в гр. Червен бряг е реализирано пътно-транспортно
произшествие между водач на МПС Фолксваген Пасат, с рег. №ВР****СК,
застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, валидна към посочената дата, и МПС Тойота Ленд Крузер, с рег.
№ЕН****МА, който към датата на ПТП е застрахован по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ при ищеца. Посочва се, че водачът на МПС
Фолксваген Пасат виновно причинява ПТП, от което настъпват щети за МПС
Тойота Ленд Крузер, съобразно представен опис. Поддържа се, че по силата на
договора за застраховка „Каско на МПС“ ищецът е встъпил в правата на
собственика на увредения автомобил срещу ответника с оглед на заплатено
застрахователно обезщетение от 2229,35лв. и ликвидационни разноски от 15лв.,
във връзка с извършен ремонт за отстраняване на причинените щети. Посочва се,
че ответникът е поканен да изпълни регресното вземане, като в срока по чл. 412
от КЗ е извършено частично плащане от 1833,95лв.
Ответното дружество не спори, че обезпечавало деликтната
отговорност на водач на МПС Фолксваген Пасат, с рег. №ВР****СК, чрез
сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
ПТП; че застрахователното обезщетение е заплатено, както и че по процесното
регресно правоотношение ответното дружество е заплатило на ищеца сумата
1833,95лв. и с това е изпълнило задължението си към него. Оспорва вземането за
разликата –предмет на иска по основание и размер с доводи, че не всички
увреждания по МПС Тойота Ленд Крузер, с рег. №ЕН****МА, се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП; претендираното регресно
обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на реалната стойност на
увредените авточасти и детайли, при прилагане на необходимия коефициент на
1
овехтяване; като предвид това не дължи и лихва.
Общият фактически състав по чл. 411 от КЗ, правопораждащ
суброгационното право на застрахователя на риска по имуществената
застраховка включва няколко елемента: 1) наличие на имуществено
застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото
застраховано лице към датата на ПТП, 2) настъпил застрахователен риск или
съществуващо основание за ангажиране гражданската отговорността на
увреждащото лице към собственика на увреденото имущество по силата на чл.
45 ЗЗД или сл. ЗЗД - настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования
при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка
между вредите и механизма на ПТП, стойност на вредите /размер на иска/, 3)
плащане от застрахователя към застрахования на дължимо застрахователно
обезщетение 4) към момента на настъпване на ПТП между делинквента и
ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от
ищеца. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи съществуването на главен дълг и изпадането на ответника в забава,
като по арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД- отправяне на покана и получаването й от
длъжника. Указва на ищеца относно размера на иска по чл. 411 от КЗ, вр. въпрос
4 на САТЕ, че не сочи доказателства. Ответникът следва да докаже плащане на
регресната претенция, ведно с лихвата, за което се указва, че не сочи
доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
между соченият делинквент и ответника е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към момента на ПТП;
ищецът е заплатил претендираното застрахователно обезщетение в изпълнение
на действащ договор за застраховка „Каско на МПС“; време, място, начин и
участници, в т.ч. авторство на ПТП, както и че по процесното регресно
правоотношение ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от
1833,95лв. Спорно по делото е наличието на пряка причинна връзка между ПТП
и щетите в контекста на възраженията на ответника, както и техният размер.
Представените от ищеца документи са допустими и относими. Искането
по чл. 195 от ГПК на всяка страна е частично основателно – на ищеца по въпрос
№2,3,5,6, доколкото по обстоятелствата на въпрос 1 и 7 не се спори, а по въпрос
4 за изясняването им са относими други способи за доказване; на ответника
относно ползването на данните от поне три сервиза по регистрацията на същото
МПС, различни от официалния сервиз за марката; и да се посочат изследваните
сервизи, както и установените във всеки един от тях цени – ненеобходимо
предвид основния спорен въпрос каква стойност се дължи.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
2
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като
писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебна авто-техническа експертиза, по която вещото лице да
отговори на поставените въпроси №2,3,5,6 в искова молба; и в отговор на искова
молба - каква е стойността на увредените части, цената и необходимото време за
труд за отремонтирането МПС марка „Тойота“, модел „Ленд Крузер“, с рег. №
ЕН **** МА, изчислена по средни пазарни цени и с части от алтернативни
доставчици на резервни части; като искането на ищеца по чл. 195 от ГПК в останалата част
– по въпрос 1,4 и 7, и на ответника по чл. 195 от ГПК - като се използват данните от поне три
сервиза по регистрацията на същото МПС, различни от официалния сервиз за марката; и да се
посочат изследваните сервизи, както и установените във всеки един от тях цени - ОТХВЪРЛЯ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 500лв., от които 300 лв. ДА
внесе ищеца и 200 лв. ДА внесе ответника: в едноседмичен срок от получаване
на съобщението по сметка на СРС, като в този срок да се представи платежен
документ, в който е посочено основание по кое дело е внесено. При
неизпълнение доказателството не се събира, а съдът може да приложи спрямо
всяка страната чл. 161 ГПК и да приеме за недоказани обстоятелствата предмет
на САТЕ, от които всяка страна черпи изгодни правни последици.
ВЪЗЛАГА на вещо лице Й Й изготвянето на САТЕ, като съобразно
НКВВВЛ УКАЗВА на вещото лице, ако сложността на изследването и
необходимото време за изготвянето му не кореспондират с определеното
възнаграждение, да уведоми съда с цел обезпечаване на работата.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з.
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски
районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и
е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а
ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
16.02.2026 година от 13,45 часа, за когато да се призоват страните чрез
пълномощник по реда на чл. 41а, ал. 2 от ГПК на посочените ел. адреси, като на
ответника – на адреса посочен в искова молба и в ел.писмо на адв. С..
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и препис на отговор на
искова молба, с приложения.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещо лице след внасяне на възнаграждението му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4