РЕШЕНИЕ
№ 21213
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110101546 по описа за 2023 година
ЮЛ е предявило срещу М. А. З. /наследник на Н. В. К./, С. А. В. и Д. А. В.
/наследници на А. С. В./ осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане за осъждането на М. А. З., С.
А. В. и Д. А. В. да заплатят на ЮЛ при условията на разделност при квоти М.
А. З. – 1/3, С. А. В. – 1/6 и Д. А. В. – 1/6 от следните суми: сумата от 526.25 лв.
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № *** за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 11.01.2023 г., до окончателното изплащане,
сумата от 120.76 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., сумата от 5.96 лв., представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 11.01.2023 г., до окончателното изплащане,
сумата от 1.52 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 05.03.2020 г. до 14.12.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което
1
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендират се и суми за дялово разпределение. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК М. А. З. е подал отговор на исковата молба.
В отговора се твърди, че същата се е отказала от наследството на Н. К.. Пред
съда ответницата поддържа отговора на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. С. В. не е подал отговор на
исковата молба. Конституираните на основание чл. 227 ГПК в правата на
починалия ответник А. С. В., наследници по закон С. А. В. и Д. А. В. не се
явяват пред съда и не вземат становище по съществото на спора.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по
предявените искове, като счита същите за основателни.
С определение № 27859 от 08.07.2024 г. постановено по настоящото дело
е прекратено производството по гр.д. 1546/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 39
състав, в частта, в която са предявени осъдителни искове от ЮЛ срещу Т. И.
Е., с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на Т. И. Е. да заплати на ЮЛ следните суми: сумата от 175.41 лв.
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № *** за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 11.01.2023 г., до окончателното изплащане,
сумата от 40.25 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г., сумата от 1.98 лв., представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 11.01.2023 г., до окончателното изплащане,
сумата от 0.50 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 05.03.2020 г. до 14.12.2022 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците
като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния
адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № 3648 от 16.09.2002 г., сключен между
2
ЮЛ и етажната собственост с адрес ***, съгласно който е договорено ФДР да
извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително
издаване на обща и индивидуална сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ *** от 26.09.1991 г., том ***, дело № *** от 1991 г. се установява, че В.Н.С.
и Е.И.С. продават на Н. В. К. следния свой недвижим имот придобит по време
на брака и представляващ семейна имуществена общност, а именно
апартамент № ***, находящ се на адрес ***. Съгласно удостоверение с изх. №
68-00-22/3/ от 17.01.2014 г. издадено от ЮЛ многофамилна жилищна сграда, с
пет входа, със стар адрес, *** имала настоящ адрес ***. От представеното
удостоверение за наследници с № РОК23-ВК08-393/1/ от 12.04.2023 г.
издадено от С.О. се установява, че Н. В. К. е починала на 14.05.2020 г., като е
оставила за наследници по закон: М. А. З., А. С. В. и Т. И. Е.. Също така от
изговената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009
г. се установява, че А. С. В. е починал на 09.10.2023 г., като е оставил за
наследници С. А. В. – *** и Д. А. В. – ***.
По отношение на ответника М. А. З., настоящит състав намира, че
принципно отговорността на същата бил могла да се ангажира на основание
чл. 10, ал. 2 от ЗН. По делото е представено решение № 20279702 от
17.12.2020 г., постановено по гр. д. № 45629/2020 г. по описа на СРС, съгласно
което е вписано в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН отказа на М. А. З., от
наследството на Н. В. К., починала на 14.05.2020 г. С вписване на валидно
направения пред районния съдия отказ от наследство /доколкото в случая не се
твърди и няма данни същото да е било прието преди това/ настъпват правните
последици, изразяващи се в заличаване на наследственото правоприемство. С
отказа от наследство, наследникът – в случая ответницата М. А. З. се лишава
от включените в наследството права и не приема включените в него
задължения. Така тя не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е
била такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от открИ.не
на наследството /в този смисъл т. 1 ТР № 148/86 г. на ОСГК на ВС/. При това
положение се налага извод, че в случая не се установява наличието на
основание за ангажиране отговорността на ответника М. А. З., поради което
предявените искове срещу този ответник се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на ответниците С. А. В. и Д. А. В. настоящият състав
намира, че с оглед на гореизложеното в разглеждания случай следва да бъде
ангажирана тяхната отговорност. Видно от нотариален акт за продажба на
3
недвижим имот № *** от 26.09.1991 г., том ***, дело № *** от 1991 г. Н. В. К.
e придобилa собствеността върху процесния недвижим имот. В случая Н. В. К.
е починалa на 14.05.2020 г. и е оставила на основание чл. 10, ал. 2 ЗН за един
от своите наследници А. С. В., който също е починал на 09.10.2023 г., като е
оставил за наследници на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН ответниците С. А. В. –
*** и Д. А. В. – ***. Ето защо именно тези ответниците следва да отговарят за
задълженията към ищеца съобразно притежаваните от техния наследодател
/С. А. В. /идеални части от собствеността, тъй като в наследството се включват
и задълженията на наследодателя, в т. ч. и задълженията за заплащане на
топлинна енергия наследени от Н. В. К..
От изложеното е видно, ответниците С. А. В. и Д. А. В. следва да
отговарят за задължения към ищеца свързани с процесния имот по силата на
наследственото правоприемство. Ответниците С. А. В. и Д. А. В. следва да
отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно
претендираните от ищеца квоти, а именно по 1/6 всеки от тях, доколкото
ищецът твърди, че в качеството си на наследници на С. А. В. притежаващ 1/3
ид. ч. са придобили по 1/6 ид. ч. от процесния имот. С оглед диспозитивното
начало в процеса, настоящият състав не следва да изследва въпроса във връзка
с отказите от наследство на другите наследници на Н. В. К., както и размера
на притежаваните права върху собствеността на процесния имот от страна на
С. А. В. надвишаващи 1/3 ид. ч., доколкото това е размерът на вземането
претендирано от ищеца по отношение на него и по 1/6 част претендирано от
неговите наследници С. А. В. и Д. А. В..
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния
период 19/20 г. не бил осигурен достъп до имота, за което били съставени
протоколи от 05.06.2020 г. и 14.06.2020 г., но въпреки това за същия период
нямало служебно изчислена ТЕ за отопление на имот. През процесния период
ТЕ за отопление от сградната инсталация е изчислена по формулата
приложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база отопляема кубатура
103 куб. м., вместо 104 куб. м. Вещото лице е посочило, че през процесния
период в имота имало монтиран един брой водомер за топла вода, като през
процесния период 19/20 г. не бил осигурен достъп до имота, за което били
съставени протоколи от 05.06.2020 г. и 14.06.2020 г., поради което имало
служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител при служебни
определен разход от 140 л. на денонощие за един потребител.Вещото лице
посочва, че сумата за ТЕ за отопление на сградна инсталация била занижена с
0.66 лв., тъй като се начислявала на база 103 куб. м., вместо 104 куб. м.,
съгласно акта за разпределение на кубатурата, като за останалите компоненти
изчисленията на ФДР били в съответствие с Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимите суми за
топлинна енергия за исковия период възлизат на 538.90 лв. Съгласно
заключението топломера бил преминал метрологична проверка 24 месеца и
при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите
стойности.
Настоящият състав намира, че по делото се явява установено реално
доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което
е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в
науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото
лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси,
предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във
връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При
извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и
при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема
за установено, че при спазване на ЗЕ на наследодателя на ответниците на
4
процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на
същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и
изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън
допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила
топлинна енергия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата
експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от
никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая
данните за потребената в имота на ответниците топлинна енергия не са
единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни
документи, а са събрани и други доказателства, в това число и от
представените от третото лице помагач документи. Ето защо съдът счита, че
по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от
ответниците топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и
съдът намира, че общия размер на доказаната дължимата главница за
топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на
сумата от 538.90 лв. С оглед на диспозитивното начало, доколкото ищецът
претендира сума в по-малък размер, а именно 526.25 лв., то именно от тази
сума следва да се изчислят дължимите от ответниците суми В случая всеки
един от ответниците следва да отговарят за задължения свързани с процесния
имот съобразно притежаваните от него идеални части от собствеността на
процесния имот, поради което ответникът С. А. В. следва да отговора за 1/6
част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата
от 87.70 лв., ответникът Д. А. В. за 1/6 част от общия размер на дължимите
суми за топлинна енергия или за сумата от 87.70 лв.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че
клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради
което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 120.76 лв. изчислена по реда
на чл. 162 от ГПК. Ответникът С. А. В. следва да отговора за сумата от 20.12
лв., ответникът Д. А. В. –за сумата от 20.12 лв.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
5
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача
сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ЮЛ, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределени“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая, доколкото от приетата по делото фактура се установява, че стойността
на услугата за дялово разпределение възлиза на 5.96 лв., то претенцията се
явява основателна по отношение на С. А. В. за сумата от 0.99 лв., а ответникът
Д. А. В. за сумата от 0.99 лв. Действително след като ответниците не е
изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна парична
престация биха изпаднала в забава и ще се дължат обезщетение в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата
за дялово разпределение. За цената за заплащане на лихвата за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени и
получена покана от ответниците за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което претенцията за
лихва в общ размер на 1.52 лв. се явява неоснователна.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК ищецът има право на
направените от него разноски, като ищецът претендира сумите от 50 лв.
държавна такса в исковото производство, юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, като настоящият състав с оглед разпоредбата на чл.
78, ал. 8 от ГПК определя в размер на 100 лв., 300 лв. депозит за вещо лице.
Доколкото претенцията по отношение на ответницата М. А. З. е изцяло
неоснователна, то тази страна не следва да отговаря за разноски. С оглед
частичната основателност на исковите претенции по отношение на
6
ответниците С. А. В. и Д. А. В. на ищеца следва да му бъде присъдена сумата
в размер на 104.75 лв. С оглед изхода на спора ответниците М. А. З. , С. А. В. и
Д. А. В. биха имали право на разноски, но доколкото не се претендират такИ.,
то на ответниците не следва да им се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, срещу М. А. З., ЕГН **********, с адрес ***, обективно и
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на М. А. З. да заплати
на ЮЛ сумата от 175.41 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. №
*** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
11.01.2023 г., до окончателното изплащане, сумата от 40.25 лв. – лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия периода от 15.09.2020 г. до
14.12.2022 г., сумата от 1.98 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
11.01.2023 г., до окончателното изплащане, сумата от 0.50 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до
14.12.2022 г.
ОСЪЖДА С. А. В., ЕГН ********** /конституиран в хода на процес на
мястото на починалия ответник А. С. В. /, с адрес *** да заплати на ЮЛ, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, по предявените искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от
87.70 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № *** за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 11.01.2023 г., до
окончателното изплащане, сумата от 20.12 лв. – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г.,
сумата от 0.99 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2023 г.,
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска сумата от 0.25 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
05.03.2020 г. до 14.12.2022 г.
ОСЪЖДА Д. А. В., ЕГН ********** /конституиран в хода на процес на
мястото на починалия ответник А. С. В. /, с адрес *** да заплати на ЮЛ, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, по предявените искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от
87.70 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № *** за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 11.01.2023 г., до
окончателното изплащане, сумата от 20.12 лв. – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г.,
сумата от 0.99 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2023 г.,
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска сумата от 0.25 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
7
05.03.2020 г. до 14.12.2022 г.
ОСЪЖДА С. А. В., ЕГН ********** и , с адрес *** и Д. А. В., ЕГН
**********, с адрес *** /конституирани в хода на процес на мястото на
починалия ответник А. С. В. /, да заплатят на ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 104.75 лв. разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8