РЕШЕНИЕ
№ 20775
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:......................
при участието на секретаря ...................
като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело №
20231110105576 по описа за 2023 година
обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната
лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с
правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен
иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и
подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
С исковата си молба ....................... със седалище и адрес на управление в град
б
........................, представлявано от председателя на управителния съвет ..................... и с
пълномощница юрисконсултът ....................., с трето лице – помагач ........................, иска да бъде
установено по отношение на ответника Н. П. П. с ЕГН**********, живеещ в гр. ......................, че
същият му дължи следните суми:
610.72 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2019 година до 30. IV.
2021 година;
81.49 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2020 година до
01. VI. 2021 година включително;
54.52 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. V. 2019 година до 30. IV. 2021
година;
10.84 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 01. VІІ. 2019 година
до 01. VI. 2022 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
1
заповед за изпълнение на 09. VІ. 2022 година до окончателното плащане;
С отговора на исковата молба ответната страна навежда доводи, че ищецът не е представил
доказателства за част от твърденията в исковата молба. Не са направени обаче изрични възражения
срещу тези обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че волята на страните следва да
бъде ясно изразена както в исковата молба, така и в отговора. Недопустимо е предположенията на
съда да заместват волеизявленията на страните. Поради горните съображения съдът при
постановяването на решението взема предвид само твърденията и възраженията, направени
изрично от участниците в процеса. Становището, че някоя от страните не представя доказателства
за твърденията си, не е изрично възражение и не следва да бъде взето предвид при постановяване
на съдебния акт по същество.
Ответникът оспорва иска, като твърди, че не е клиент на ищеца. Оспорва ищецът да е
доставил топлинна енергия в посочения исковата молба обем и на претендираната стойност.
Вземането на ищеца било погасено по давност. Излага правни доводи, според които между
страните не съществува облигационна връзка, по силата на която на ищеца да се дължи плащане.
Ищецът сам твърдял, че услугата „дялово разпределение“ е извършена от третото лице – помагач,
а претендирал за плащане.
Третото лице – помагач не оспорва иска.
2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:
На .................. постановява определение по гражданско дело №531 по описа за 1987 година,
с което одобрява спогодба между ответника и ..................... По силата на одобрената от съда
спогодба ответникът получава в дял процесния топлоснабден имот. в блок ......................, договор
за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който третото за делото лице се задължава
да прехвърли на ответницата собствеността на процесния топлоснабден имот срещу цената от
00.00 лева, която последният се задължават да заплати.
Протоколът от открито съдебно заседание е представен по настоящото дело с исковата
молба.
2. По отчитането на потребената топлинна енергия:
На 26. VII. 2002 година се провежда Общо събрание на етажните собственици и
наемателите на ул. ................., на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни
разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото
събрание упълномощава пълномощници да сключат споразумителен протокол с ищеца и договор с
третото лице – помагач. За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба
протокол. Към протокола е приложен списък на етажните собственици, в който ответникът е
посочен под №5.
На 01. VIII. 2002 година третото лице – помагач и пълномощниците на етажна собственост
на ул. ................. сключват представен по делото с исковата молба договор №.................. По
силата на договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши
монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост,
2
ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители
и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и
в
ползвателя и да въведе система за дялово разпределение съгласно чл. 112 от отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност.
На 03. VI. 2020 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №.................... при
общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.
в
139, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач
приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на
Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на ................. представен по
делото с исковата молба.
3. Сведения, почерпани от експертните заключения:
По делото е допусната техническа експертиза, чието заключение е представено в съда на
06. VI. 2023 година от вещото лице В. Т. Т.. Видно от заключението, общият топломер се отчита
00
по електронен път, като в 00 часа в началото на всеки месец се снема показанието на топлинната
енергия. Технологичните разходи се приспадат от отчетеното количество и разликата се
разпределя между потребителите за отопление (имот и сградна инсталация) и битова гореща вода.
Изравнителните сметки са изчислени съобразно действащата Наредба №16-334 от 06. IV. 2007
година и изменението от 01. VI. 2014 година. За процесния период са начислени 610.76 лева, от
които по фактури са начислени 947.80 лева, а 337.04 лева са начислени за връщане от
изравнителните сметки. Сумите са изчислени без предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях. Начислените суми за топлинна енергия са определени по прогнозно
потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение е изчислила
реалното потребление на топлинна енергия и е извършила изравняване между начислената и
дължимата сума съгласно действащите нормативни актове: Наредба №16-334 от 06. IV. 2007
година и изменението й от 01. VI. 2014 година, Закона за енергетиката в редакцията му, действаща
към момента на изчислението на количествата топлинна енергия, както и съобразно общите
условия за продажба на топлинна енергия на ищеца. Технологичните разходи на топлинна енергия
в абонатната станция са отчислени за сметка на ищеца. Топломерът е преминал през метрологична
проверка. При проверката не са установени отклонения извън допустимите стойности.
На 06. VI. 2023 година вещото лице Л. Б. Б., живеещ в гр. София в жилищен квартал
Дружба в блок ХLI във вход Б в апартамент ХХIV, представя в съда заключение за извършена
съдебно-счетоводна експертиза, според което към 02. VI. 2023 година няма данни за плащания на
процесните задължения. Непогасените задължения за процесния период възлизат на 610.72 лева за
топлинна енергия и 54.52 лева за дяловото разпределение. Със сумите за възстановяване по
изравнителни сметки за процесния период не са прихванати месечни сметки, които предхождат
периода. Лихвата според исковата молба възлиза съответно на 79.39 лева и 10.80 лева.
3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА
СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:
1. По допустимостта на исковете:
На 09. VI. 2022 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по
3
реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е
издадена на 30. IХ. 2022 година по частно гражданско дело №30992 по описа на съда за 2022
година. Ответникът възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока
по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 13. ХII. 2022 година съдът постановява
Разпореждане №122764, с което разпорежда на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно
вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско
дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1. Съобщението е връчено на ищеца на 06.
I. 2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на 01. II. 2023 година, т. е. преди изтичане на
едномесечния срок, следователно е допустим.
2. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ползваната топлинна енергия:
По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи:
възникването на облигационното отношение с ответника;
доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в
претендираните размери през процесния период.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите или правопогасяващите си
възражения, а в случай, че се позовава на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия
или при дяловото разпределение, в негова тежест е да установи, че е предявил рекламация в
нормативно установените срокове и същата е основателна.
Страните не спорят, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот през
процесния период. Това обстоятелство се установява и от представения по делото протокол от
открито съдебно заседание, описан по-горе. Съдът не приема довода на ответника, че страна в
производството е друго лице със същите имена като неговите. Доказването на посоченото
обстоятелството е в тежест на ответника, който го твърди, по силата на чл. 154 от Гражданския
процесуален кодекс. ТакИ. доказателства не са представени. От друга страна има индикации за
обратното – предмет на производството е процесния имот и ответникът е получил препис от
исковата молба на адреса на имота.
Не е спорно и че в сградата, в която се нахожда имота, ищцовото дружество доставя
топлинна енергия за битови нужди. За горното са представени и описани по-горе писмени
доказателства.
Собствеността върху топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца
съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между страните облигационно
отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при
действие на Общите условия на ищцовото дружество. За действителността му не е необходима
писмена форма, тъй като правоотношението се явява заварено по отношение на сега действащия
Закон за енергетиката. Приемането на Общите условия от абоната като част от отношенията
между страните не е обусловено от отправянето на изрично волеизявление от страна на
потребителя, а става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или при
отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия, които да изключат общите
такИ..
По силата на това облигационно правоотношение ответникът е задължен към ищеца да
заплаща цената на доставената му топлинна енергия.
4
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната сума, са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово
разпределение, както и заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза като компетентна и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.
Вещото лице посочва метода, по който е изчислена потребената количество топлинна енергия и за
начина, по който са извършвани отчисленията на технологичните загуби.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния
период по отношение на сградата, в която се намира имота на ответника, е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция, включваща топлоенергия
за отопление на имот, за сградна инсталация и за битова гореща вода.
Тук следва да се отбележи, че претендираните вземания не се установяват единствено от
воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на
изводите, направени в заключението по съдебно-техническата експертиза.
Не на последно място, по делото не се доказа ответникът да е заявил рекламации срещу
извършеното дялово разпределение в установените нормативни срокове.
Затова може да се приеме за установено, че за процесния период стойността на потребената
топлинна енергия, съгласно заключението на вещото лице, възлиза на сумата от 610.76 лева,
формирана от фактурираната сума, коригирана със сумата от изравнителните сметки. Ето защо
съдът счита, че на ответната страна е доставена топлинна енергия на посочената стойност.
Ответникът не твърди в отговора на исковата молба или в друг етап на процеса погасяване
на задълженията чрез плащане, с оглед на което и съдът не може да приеме, че такова е извършено.
Ответникът поддържа, че вземането на ищеца е погасено по давност. Според чл. 111, б. „в“
от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични плащания се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“ давността се прекъсва с
предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.
Съобразявайки цитираните разпоредби от Закона за задълженията и договорите,
настоящият съдебен състав приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 111:
вземането на ищеца е за периодично плащане, затова се погасява с изтичането на кратка
тригодишна давност. Давността започва да тече в 30-дневен срок от изтичане на периода, през
който е доставяна топлинна енергия, защото падежът на задължените за плащане на цената
настъпва тогава. Давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение в съда на 09. VI. 2022 година. Ето защо съдът счита, че всички вземания на ищеца,
чийто падеж е настъпил преди 09. VI. 2019 година, са погасени по давност. В настоящия случай
ищецът не претендира плащане на суми за времето от преди 09. VI. 2019 година (падежът на
вземането за месец май 2019 година настъпва в края на месец юни 2019 година), затова съдът
счита възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно.
Затова съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуване на вземане, за което
е поискано издаване на заповед за изпълнение, с правно основание чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс е основателен и следва да бъде уважен.
3. По иска за реално изпълнение на задължението за плащане на услугата „дялово
5
разпределение“:
Чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакциите им, одобрени с Решения №№ОУ-001 и ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране съответно от 07. I. 2008 година и 03. II. 2014 година, предвиждат, че дяловото
разпределение на топлинна енергия се осъществява възмездно от продавача по реда на Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от купувачите в сграда етажна
собственост с решение на Общото събрание на етажната собственост, както и че купувачите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от
тях търговец. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че стойността на услугата се дължи на
ищеца, а не третото лице – помагач.
В настоящия случай стойността на услугата „дялово разпределение“ се установява от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Преценявайки заключението на вещото лице съобразно чл. 202 от Гражданския
процесуален кодекс, съдът намира, че следва да уважи иска.
4. По иска за обезщетение за забава:
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 12, т. 1 от редакцията на същите условия, одобрена с
Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II. 2014 година,
купувачът е длъжен да заплаща своевременно дължимите суми за топлинна енергия и дялово
разпределение по един от следните, визирани в чл. 31, ал. 1 от Общите условия в двете им
коментирани редакции, начини:
на 10 равни месечни и две изравнителни вноски;
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация, и една изравнителна вноска и по
реални месечна консумация.
Чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, изисква от потребителите да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а дължимата
сума от изравнителните сметки – в 30-дневен срок след датата на издаване от продавача на
съобщението за фактурираните суми. Според чл. 33, ал. 1 от редакцията на същите условия,
одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II.
2014 година, месечните дължими суми за топлинна енергия, формирани въз основа на определения
за клиента дял от топлинната енергия за разпределение в сградата етажна собственост и обявената
за периода цена, както и стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, следва да се заплащат в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Чл. 33, ал. 6 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-
001 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 33, т. 2 от
редакцията на същите условия, одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране от 03. II. 2014 година, предвиждат дължимост на обезщетение за неизпълнение
на задълженията на купувачите в размер на законната лихва от деня на забавата до издължаването.
Според чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката са част от съдържанието на облигационните
6
отношения между страните, а съгласно чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите след
изтичането на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1, изречение I от същия закон върху неизпълнените задължения.
Съдът приема за верни изчисленията за обезщетение за забава върху главниците, направени
от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза.
Водим от изложеното, съдът присъжда лихва съразмерно с уважената част на исковете за
главниците, както са посочени в експертното заключение, а именно: 79.39 лева върху главницата
за топлинна енергия и 10.80 лева върху главницата за услугата „дялово разпределение“. Исковете
следва да бъдат отхвърлени за горницата до 81.49 лева върху главницата за топлинна енергия и
10.84 лева върху главницата за услугата „дялово разпределение“.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът е направил разноски в исковото производство в размер от общо 875.00 лева, от
които 175.00 лева за държавна такса, 600.00 лева за възнаграждение на вещите лица и 100.00 лева
за юрисконсултско възнаграждение, чиито размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс, а в заповедното производство – в размер на 75.00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноските по водене на делото в пълен
размер съобразно незначителния размер на отхвърлената част от исковете.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част на иска по
силата на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Ответникът обаче не е направил
разноски, затова и съдът не му присъжда такИ..
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от ....................... със седалище и адрес на
управление в град ........................, представлявано от председателя на управителния съвет
..................... и с пълномощница юрисконсултът ....................., вземане за следните суми:
610.72 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2019 година до 30. IV.
2021 година;
79.39 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2020 година до
01. VI. 2021 година включително;
54.52 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. V. 2019 година до 30. IV. 2021
година;
10.80 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 01. VІІ. 2019 година
до 01. VI. 2022 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 09. VІ. 2022 година до окончателното плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30. IХ. 2022 година
по частно гражданско дело №30992 по описа на Софийския районен съд за 2022 година против Н.
П. П. с ЕГН**********, живеещ в гр. ......................, съществува, като горницата до 81.49 лева
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и 10.84 лева мораторна лихва върху
главницата за услугата „дялово разпределение“ лихва ОТХВЪРЛЯ иска.
7
2. ОСЪЖДА Н. П. П. с ЕГН**********, живеещ в гр. ......................, да плати на .......................
б
със седалище и адрес на управление в град ........................, представлявано от председателя
на управителния съвет ..................... и с пълномощница юрисконсултът .....................,
разноски, както следва:
по водене на исковото производство в размер на 875.00 лева;
по водене на заповедното производство в размер на 75.00 лева.
3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
4. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронния му адрес на основание чл. 50, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото
ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
5. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника по общия ред по следния начин:
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на адреса, посочен в отговора на исковата молба.
Ако лицето не се открие на адреса, нито се открие друго лице, съгласно да получи
съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее там от управителя
на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ
ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне
една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден;
и в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се
намират в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването
съгласно чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
6. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на третото лице – помагач по общия ред по следния начин:
ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на юридическото лице от
Търговския регистър.
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на адреса, посочен от пълномощницата на ищеца в исковата молба;
8
на адреса на седалището и адреса на управление на юридическото лице според справката от
Търговския регистър, ако не съвпадат с предходния адрес.
Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
служител или работник, който е съгласен да приеме съобщението, това обстоятелство ДА
СЕ ВПИШЕ в разписката.
Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
И в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се
намират в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването
съгласно чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на ........................, като
трето лице – помагач на ищеца.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9