Р Е
Ш Е Н И Е
№1503
гр. Перник, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на втори октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 01823 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба на „А1 България“
АД, с която се иска да се признае за установено, че Е.В.Й. дължи на ищеца
сумата в размер на 41,45 лева, представляваща стойността на предоставени
далекосъобщителни услуги по договор № ******** от 19.06.2014 г., за отчетен
период от 16.08.2014 г. до 15.01.2015 г., сумата от 530,72 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и сумата от
11,21 лева – мораторна лихва, считано от 04.02.2015 г. до 25.09.2017 г. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че страните по делото страните сключили
договор за договор № ******** от 19.06.2014 г. , по
който ищцовото дружество предоставяло на ответника далекосъобщителни услуги за
периода от 16.08.2014 г. до 15.01.2015 г. , които били на стойност 41,45 лева,
но не били заплатени от ответната страна. Във връзка с цитираното неизпълнение,
ответното дружество прекратил едностранно договора за молбилни услуги и
начислило неустойка в размер на 530,72 лева.
Назначеният особен представител е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете. Изразява подробни доводи за нищожност на
претендираната неустойка.
Пернишкият районен
съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
„А1 България“ ЕАД депозирало пред районния съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу Е.В.Й., което се отнася за вземания, предмет на настоящите
искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № ***** по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд, за
която е подадено посоченото заявление, както по същата е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка, за което е постановено разпореждане от 08.04.2019 г.
Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК поради
което на заявителя са дадени указания за предявяване на настоящите искове.
По
делото е представен договор за мобилни услуги № ******* от 19.06.2014 г., сключен
между страните по делото. В т. 3.2 от договора е посочено, че избраните
от ответника абонатна услуга или пакет от услуги, се описват в приложения,
които са неразделна част към договора.
Представено
е приложение № 1 към обсъждания договор, което е подписано на 19.06.2014 г. и
се отнася за сим карта № **********. От същото се установява, че стойността на
предоставения месечен абонаментен план за мобилни услуги (тарифен план “S”) възлиза на 14,90 лева. В т. 5.2
от приложението е посочено, че срокът за ползване на услугите е 24 месеца, като
срокът за ползване на услугите изтича на 19.06.2016 г. В т. 5.3.1 от приложението
се съдържа клауза, според която ако абонатът наруши задълженията си по
договора, ищецът има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на
прекратяване на договора до изтичане на определяния срок за ползване на
услуги.
В
представеното приложение № 2 са описани подробно цените на мобилните услугите. По
делото е приложен препис на общи условия на ищцовото дружество и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи.
Приложени
са 4 броя фактури с приложения към тях, които се отнасят за отчетен период
16.08.2014 г. до 15.01.2015 г. Същите
са на обща стойност 41,45 лева и се отнасят за стойността на предоставени
далекосъобщителни услуги. Процесуалният представител на ответника не оспорва
обсъжданите документи. В тази връзка съдът намира, че за исковия период на
ответника са предоставени далекосъобщителни услуги на стойност 41,45 лева.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
По предявените искови претенции
по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между
страните договор за преодставяне на далекосъобщителна услуга. Следва да се
докаже съдържанието на това облигационно правоотношение – цена и предоставяне
на далекосъобщителна услуга (абонаментен план, допълнителни
пакети, разговори, данни и смс – и).
Съдът
намира, че между страните е сключен договор от 19.06.2014 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги за
сим карта № **********. Установи се, че стойността на предоставените
далекосъобщителни услуги възлиза на 41,45 лева за периода от 16.08.2014 г. до
15.01.2015 г. По делото не се ангажираха доказателства за плащане на тази сума,
поради което е основателна
исковата претенция за сумата в размер на 41,45 лева – стойността на предоставени далекосъобщителни услуги.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съдът,
съобразявайки посочените падежни дати във фактурите, размерите на дължимите
месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за
забава е в размер на 11,21 лева – мораторна лихва, считано от 04.02.2015
г. до 25.09.2017 г.
По
предявения иск по реда на чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, чл. 92, ал. 1 ГПК:
Съгласно
чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.
Безспорно
е установено наличието на договорна клауза за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги: т. 5.3.1 от приложение № 1 към
договора, според която ако абонатът наруши задълженията си по договора, ищецът
има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване на
договора до изтичане на определяния срок за ползване на услуги.
Съдът
намира уговорената в договора неустойка за неравноправна и недействителна по
арг. на чл. 143, т. 5
ЗЗП, която предвижда
забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Съгласно
т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Допустимо е
уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките
на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за
което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение.
В исковата
молба се пояснява, че размерът на неустойката представлява сбор от стандартните
за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до
края на първоначално предвидения срок на действието му. Такава уговорка излиза
извън по-горе очертаните функции на неустойката, тъй като води до неоснователно
обогатяване на търговеца и нарушава принципа за справедливост. Начинът, по
който е уговорено задължението за заплащане на неустойки, създава значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и в случая
мобилният оператор получава имуществена облага от потребителя като насрещна
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е
уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на
потребителя, т. е. с договора не са предложени насрещни права за потребителя,
съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения
и това от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за
облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото лице - потребител,
който е икономически по-слабата страна. Клаузите за неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги по абонаментен план са несъразмерно високи и не следва
да обвързват валидно потребителя (чл. 146 ал. 1
ЗЗП).
Изцяло
неоснователни са изразените в молба от 13.09.2019 г. доводи, с които ищецът се
позова на постигнатото споразумение с
Комисия за защита на потребителите, според което дължимата неустойка
следва да е в размер на цената на три месечни абонаментни плана. Това е така,
тъй като императивният режим на закрила на потребителите изключва изменението
на клаузите по начин, възстановяващ еквивалентността на правата на насрещните
страни. Законът предвижда именно нищожност на клаузата, а не намаляване на
прекомерната неустойка по общия ред именно, за да се осигури и превенция, като
се отрече каквато и да е възможност на доставчика, злоупотребил при
договарянето, да получи каквато и да е полза от неравноправната клауза. Още
повече, че не е възможно намаляване на неустойка, която е нищожна (Определение № 596 от 04.07.2019 г. по в. ч.
гр. д. № 432 / 2019 г. на III състав на Окръжен съд – Перник). горното води до
извод за неоснователност на исковата претенция за неустойка.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има
право да му се присъдят разноски в исковото производство, съответни на
уважената част на исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото
производство: 25 лева – държавна такса,
150 лева – депозит за възнаграждение за особен представител и 180 лева – адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното в полза на ищцовото
дружество следва да се присъди сумата от 32,04 лева.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в
заповедното производство: 25 лева – държавна такса и 180 лева – адвокатско
възнаграждение. Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се
присъди сумата от 18,50 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.В.Й.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 сумата в
размер на 41,45 лева, представляваща стойността на предоставени
далекосъобщителни услуги по договор № ******** от 19.06.2014 г. (за сим карта №
**********), за отчетен период от 16.08.2014 г. до 15.01.2015 г. , сключен
между страните по делото, както и сумата от 11,21 лева – мораторна лихва,
считано от 04.02.2015 г. до 25.09.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявление за
издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***** по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд, и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за признаване за установено, че ответната страна
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 530,72 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на горепосочения договор за мобилни услуги.
ОСЪЖДА
Е.В.Й., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 сумата от 32,04 лева, представляваща
направени разноски в исковото производство и сумата от 18,50 лева - направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № ***** по описа за 2017 г. на Пернишки
районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № ***** по описа за 2017 г. на Пернишки районен
съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: