№ 14820
гр. С, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110119880 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. Я. С., ЕГН **********, с адрес: с. Б, ул.
„Я Р“ №25, насочена против ответника "ЕОС М" ЕООД, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление: гр. С, ул. „Б П С“ 1, бл. ..., за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 599,09 лв.,
представляваща претендирана сума по договор за кредит от 06.03.2009 г.,
сключен между Е. Я. С. и „Р /Б/” ЕАД, вземането по което е било прехвърлено
на ответника с договор за цесия от 01.07.2021 г. и което се претендира с
покана за плащане - удостоверение за непогасено задължение, изх.
№.../19.03.2025 г. В исковата молба се твърди, че за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск, доколкото от 2021 г., когато бил
сключен горепосоченият договор за цесия, с който ответникът придобил
процесното вземане, и към настоящия момент ищцата била регулярно
притеснявана от служители на ответника, че дължи процесната сума, като
през м. март 2025 г. получила и удостоверение за непогасено задължение с
изх. №.../19.03.2025 г., с което била уведомена, че вземанията по договор за
кредит от 06.03.2009 г. били цедирани от „Р /Б/” ЕАД на „ЕОС М” ЕООД. С
посоченото удостоверение, което по същността си представлявало
извънсъдебна покана, на ищцата бил даден 5-дневен срок от получаване на
1
съобщението да заплати претендираната сума. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение между нея и „Р /Б/” ЕАД по договор за кредит
от 06.03.2009 г. Твърди още, че претендираното от ответника вземане не било
индивидуализирано и не ставало ясно какво се включва в него. Евентуално
счита, че е изправна страна по твърдения договор за кредит от 06.03.2009 г.,
поради което не дължи процесната сума. Освен това задължението била
погасена по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „ЕОС М“
ЕООД, подаден чрез юрисконсулт М М. Ответникът оспорва иска като
недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът няма правен интерес от
предявяване на исковата молба, тъй като по отношение на вземането не е
налице висящ изпълнителен процес, който да накърнява правната сфера на
ищеца. Счита иска за неоснователен, тъй като в качеството си на финансова
институция е длъжен да предоставя информация на ЦКР за кредитната
задлъжнялост на всички свои клиенти, независимо от липсата на право на
принудително изпълнение. Счита, че погасителната давност не води до
погасяване на самото вземане, а единствено погасява възможността вземането
да бъде удовлетворено принудително. Твърди, че дори да е погасено по
давност паричното задължение, то не престава да съществува, а единствено
придобива ново качество – това на естествено вземане. Моли за прекратяване
на делото поради липса на правен интерес, евентуално за отхвърляне на иска
като неоснователен. Претендира разноски. Възразява срещу размера на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
съд достига до следните фактически положения:
Видно от удостоверение от 19.03.2025 г., че ответното дружество е поканило
ищцата да заплати в петдневен срок главница в размер на 599.09 лева ,
дължима на основание договор за кредит от 06.03.2009 г., цедирано от
първоначалния кредитор по него на “ЕОС М” ЕООД през 2021 г. Видно от
приложеното към отговора на искова молба доказателство, че между “ЕОС М”
ЕООД и “Р Б” ЕАД е сключен договор за цесия, част от който е и Приложение
№ 1, в което фигурира задължение на ищцата в размер на 599.09 лева,
начислено по силата на договор за кредит от 06.03.2009 г.
По правния интерес:
2
В Решение № 83 от 23.05.2018 г. по гр. д. № 3448 от 2017 г. на ВКС е
разяснено, че когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане
поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните
обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на
установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо
принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи,
извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в отговора на
исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения
установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал
повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че
давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск. Такъв обаче не е процесният
случай, тъй като ищецът обосновава своя правен интерес, навеждайки
твърдение за отправена му извънсъдебна претенция, която е и доказателствено
обезпечена, с оглед представеното удостоверение от март 2025 г., съдържащо
покана за доброволно изпълнение на задължение по договор за кредит.
Очевидно от обстоятелствената част на представеното уведомление, че
поканата е адресирана именно до длъжника, с определяне на конкретен срок
за изпълнение, с посочване на банкова сметка за изпълнение, като същото не е
адресирано до ЦКР и ищецът не обосновава интереса си от настоящото
производство посредством извършена справка в регистъра, поради което
съображенията на ответника, свързани с негово задължение да декларира
просрочени задължения на свои длъжници към конкретно създадения за целта
регистър, са неотносими. Същевременно в отговора към исковата молба
ответникът и не признава изрично погасяване правото на принудително
изпълнение - последен абзац на стр. 3 от отговора към исковата молба.
По същество:
Предявена е искова претенция с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК,
доколкото не се твърди и не се установява процесното вземане да е установено
в съдебно производство. Предвид наличието на правен интерес от
предявяване на иска за недължимост на посоченото вземане в размер на
599.09 лв., в тежест на ответника е да докаже наличието на правопораждащия
му факт - валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за
кредит. В тази връзка ответникът действително доказателствено обезпечава
твърденията си, че придобил процесното вземане по силата на договор с
3
правна квалификация по чл. 99, ал. 1 ЗЗД, без обаче да доказва самия
правопораждащ юридически факт на задължението - постигане на съгласие
между заемодателя и заемополучателя и реалното предоставяне на заемната
сума, което задължение е оспорено от ищцовата страна, макар в доклада по
реда на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК първоинстанционният съд изрично да е
указал на ответното дружество, че не представя самия договор за кредит от
2009 г. Както е известно, договорът за цесия не поражда вземането на
цесионера спрямо длъжника, той само води до промяна на една от страните по
предхождащата го в конкретния случай облигационна връзка. В настоящото
производство по предявен отрицателен установителен иск именно в тежест на
ответника е да докаже целия сложен фактически състав, обуславящ самото
спорно материално право, като бездействието на страната води до извод за
основателност на предявената искова претенция, след като ищецът
категорично обоснова извънсъдебната претенция на “ЕОС М” ЕООД. В този
смисъл е и Решение № 3306 от 06.06.2024 г. по в. гр. д. № 6191/2023 г. на
Софийски градски съд.
При този изход на спора разноски се следват в полза на ищеца, който
претендира заплащане на 50.00 лева държавна такса. На основание чл. 38, ал.
1, т. 3 от ЗА адв. К. Б. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение,
като в тази връзка съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, материалния интерес, броя на проведените съдебни заседания,
липсата на процесуални усложнения в хода на производството, обуславящи
нуждата от допълнителни процесуални усилия на адвоката, които се изразяват
в изготвяне на иницииращия производството документ и явяване в едно
съдебно заседание, определя възнаграждение в размер на 350 лева.
Кумулативните предпоставки на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, на която
норма се позовава в отговора ответникът, в случая не са налице, като с
извънсъдебното си поведение страната е дала повод за образуване на
настоящото производство, като тя не признала исковата претенция на ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 235 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в
отношенията между Е. Я. С., ЕГН **********, с адрес: с. Б, ул. „Я Р“ №25 и
4
"ЕОС М" ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Б П
С“ 1, бл. ..., че Е. С. не дължи в полза на "ЕОС М" ЕООД сума в размер на
599.09 лева, представляваща претендирана сума по договор за кредит от
06.03.2009 г., сключен между Е. Я. С. и „Р /Б/” ЕАД, вземането по което е било
прехвърлено на ответника с договор за цесия от 01.07.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "ЕОС М" ЕООД, ЕИК .... да
ЗАПЛАТИ на Е. Я. С., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски за
настоящата инстанция, а именно 50.00 лева - заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата "ЕОС М" ЕООД, ЕИК .... да ЗАПЛАТИ на адвокат К. И. Б., в
качеството й на процесуален представител на Е. Я. С., адвокатско
възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от неговото връчване на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а,
ал. 1 ГПК, поради което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5