№ 69
гр. Карнобат, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариела Ан. И.а
при участието на секретаря Красимира Хр. Недева
като разгледа докладваното от Мариела Ан. И.а Административно
наказателно дело № 20252130200216 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Община Сунгурларе с ЕИК
**** със седалище и адрес на управление гр.С. ул***№***, против
Наказателно постановление № НЯСС-112/14.07.2025г. на Председателя на
ДАМТН, с което за нарушение на чл. 190а, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за
водите /ЗВ/, на основание чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лв. По съображения, изложени в
жалбата се иска отмяна на атакуваното постановление.
В съдебно заседание се явява представител на жалбоподателя, който
поддържа жалбата.
Ответната страна по жалбата не изпраща представител в съдебно
заседание, но депозира писмено становище.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН
и е процесуално допустима.
Карнобатският районен съд, след като анализира събраните по
делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
1
На 09.10.2024г. от страна на представители на ДАМТН е извършена
проверка на състоянието на язовир „Гьол дере”, находящ се в землището на с.
Бероново, общ.Сунгурларе. Съгласно класифицирането по степен на
потенциална опасност съгласно чл. 141б от ЗВ язовирът е поставен в първа
висока степен на потенциална опасност. Същият е собственост на Община
Сунгурларе съгласно Акт за общинска собственост №112/10.06.1999г.
За извършената проверка е съставен Констативен протокол от
09.10.2024г. и с него е дадено предписание в тежест на собственика: “да
премахне храстовидната растителност по въздушния откос, както и да се
извършат ремотно-възстановителни работи в участъците с обрушвания по
въздушния откос със срок за изпълнение и на двете предписания 10.02.2025г.
Видно от представената по делото заповед № 2010-424/10.06.2024г. на
председателя на ДАМТН, задължителните предписания в констативния
протокол са дадени от надлежно оправомощено от председателя на ДАМТН
длъжностно лице–Д. Д., която съгласно т.5 от заповедта може да дава
предписания на собствениците на язовирните стени и на съоръженията към
тях и да определя срок за тяхното изпълнение.
На 11.03.2025г. св. Д. Д. извършва повторна проверка на язовир „Гьол
дере” в присъствието на представител на Община Сунгурларе. За извършената
проверка е съставен Констативен протокол №08.02-01/11.03.2025г., в който са
описани констатациите на проверяващите относно състоянието на язовира, в
това число и по отношение на неизпълнението на дадените задължителни
предписания от предходната проверка, а именно не са извършени ремотно-
възстановителни работи в участъците с обрушвания по въздушния откос.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитания по делото свидетел Д. Д., които съдът цени като непротиворечиви,
както и от събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна съдът приема следното :
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на
последното. Актът за установяване на административното нарушение е
съставен в отсъствието на жалбоподателя, но съобразно изискванията на
закона, след като представител на Община Сунгурларе е надлежно поканен.
2
АУАН е връчен и подписан от изрично упълномощен представител на
нарушителя, като копие от пълномощното е приложено по делото.
Нарушението по чл. 190а, ал.2 вр.ал.1, т.3 ЗВ и обстоятелствата, при
които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в
наказателното постановление, като фактическите констатации се подкрепят от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Безспорно както от събраните писмени доказателства, така и от разпита
на свидетеля в съдебно заседание се установи, че даденото задължително
предписание не е било изпълнено от задълженото лице.
Във връзка с направените в съдебно заседание възражения следва да се
посочи, че отговорността на юридическите лица по чл. 83, ал.1 от ЗАНН е
обективна и безвиновна, а за санкциониране на жалбоподателя за
нарушението по чл. 190а, ал.2 вр.ал.1, т.3 ЗВ, е достатъчно установяването на
обективните елементи от състава на нарушението.
Съгласно чл. 200, ал.1, т.39 ЗВ физическото или юридическото лице,
което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ или задължение по чл.
190а, ал. 2 ЗВ наказва с глоба, съответно имуществена санкция, в размер от
1000 до 20 000 лв.
Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя
съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя.
С издаденото наказателно постановление на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1 00лв., което е в минималния размер на
разпоредбата. Безспорно налагайки имуществена санкция в подобен размер
администартивно-наказаващият орган се е съобразил в всички обстоятелства
относно отговорността, независимо, че не е изложил мотиви за това, поради
което това не съставлява съществено процесуално нарушение.
Липсата на мотиви защо АНО е приел, че деянието не съставлява
маловажен случай, а само констатация, също не нарушава правото на защита
на нарушителя. В процесния случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може
3
да бъде приложена доколкото засегнатите с извършеното нарушение
обществни отношения са свързани с опазване живота и здравето на
населението, както и с тяхната собственост. Неизпълнение на задължение за
поддържане на безопасна техническа експлоатация на водно съоръжение-
язовир, би могло да има изключително тежки, непоправими последици за
неопределен брой субекти и не би могло да се приеме за маловажен случай.
По изложените съображения наказателното постановление следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на
основание чл. 63д от ЗАНН, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да
заплати на ответната страна сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Карнобатският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-
112/14.07.2025г. на Председателя на ДАМТН, с което на Община Сунгурларе
с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С. ул***№*** за
нарушение на чл. 190а, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/, на основание
чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 лв.
ОСЪЖДА Община Сунгурларе с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.С. ул***№*** да заплати на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор със седалище гр.София, бул. „Г.М.
Д.”№52А сумата от 80лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
4