№ 6157
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110169167 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ************** твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество, поради което претендира сумата от 1902,30 лв., стойност на потребена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот с абонатен номер 225908,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното й изплащане, сумата от 223,99 лв., обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 15.08.2019 г. – 13.05.2021 г., сумата от 57,73
лв., такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, както и сумата от 10,42 лв., лихва за забава върху таксата за
дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 13.05.2021 г., дължими от ответниците
1
разделно при равни дялове от по ½ част за всеки от тях, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 20.07.2021 г. по гр.д. № 38163/2021 г. по описа на
СРС, 26 състав.
Ответниците Г. М. И. и Р. Г. И. оспорват исковете при твърдението, че не са сключвали
писмен договор с ищеца и не са потребители на топлинна енергия в жилището на посочения
адрес, тъй като не са го обитавали през процесния период. Навеждат възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е
да докажат, че са погасили претендираните вземания.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От представените по делото писмени доказателства (удостоверение за родствени
връзки, писмо от МВР, дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“) се
установява, че през процесния период собственици на топлоснабдения имот, представляващ
апартамент № 79, находящ се в ***************, с клиентска партида с абонатен номер при
ищеца 225908, са били Г. М. И. и Р. Г. И., които са го купили от държавата по договор за
покупко-продажба № 164/1983 г. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответниците
се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота като
негови съсобственици при равни дялове през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
2
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между тях и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ищцовото
дружество (видно от приетите писмени доказателства и заключението на СТЕ).
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като през
исковия период на ответниците е била начислявана топлинна енергия за 4 броя отоплителни
тела с поставени индивидуални уреди за измерване (като е установено нулево потребление
през процесния период, т.е. топлинна енергия за отопление от радиаторите не е
начислявана), 2 щранг-лири в банята, два водомера за топла вода и за сградна инсталация.
Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. по прогнозен дял е
начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 761,38 лв., а за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна
енергия в размер на 939,08 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
3
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в
жилището в края на двата отчетни периода, видно от заключението на СТЕ и приложените
към исковата молба талони за отчет (подписани от ответника И. и неоспорени от него). При
съобразяване на действащата нормативна уредба и на резултатите от изравнителните
сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално
консумираната топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е в размер на
945,21 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от потребителите в размер на 183,83 лв.), а
за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 923,71 лв. (след приспадане на сумата
за връщане на потребителите в размер на 15,37 лв.). Следователно, главните задължения за
топлинна енергия възлизат общо на 1868,92 лв., дължими от ответниците разделно при
равни дялове от по ½ част с оглед на разпоредбите на чл. 30, ал. 2 и ал. 3 ЗС. Ето защо,
исковете за главница се явяват основателни за посочената сума от 1868,92 лв., а за разликата
до пълния предявен размер от 1902,30 лв. следва да се отхвърлят.
Към посочената сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. в общ размер от
57,73 лв. (съобразно приложените по делото писмени доказателства – л. 31 от делото, и
заключението на ССЕ), които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61,
ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между ************** и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, а в
случая дялово разпределение е извършвано именно от ищеца, поради което той несъмнено
се явява титуляр на това вземане.
Доколкото претенциите са частично основателни, следва да се разгледа наведеното от
ответниците при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
4
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 30.06.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече
на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
23.04.2018 г., са погасени по давност.
По отношение на процесните вземания приложение намират новоприетите ОУ на
топлопреносното предприятие от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за процесния период
от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. не са погасени по давност – за първия месец от посочения
период задължението е станало изискуемо на 15.07.2018 г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД
(с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които
давността е спряла да тече), не е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на
30.06.2021 г., от когато се счита прекъсната. Вземанията за такса за дялово разпределение
също не са погасени по давност, тъй като същите стават изискуеми след извършване на
дяловото разпределение и издаване на общата фактура в края на отчетния период, което за
най-ранния заявен отчетен период по тази претенция от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. е
станало на 31.07.2019 г.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през
периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., са приложими новите Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за
него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за
него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
5
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим
е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2019 г., респ. за 2020
г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е
настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане – общата фактура за
периода е издадена на 31.07.2019 г., респ. на 31.07.2020 г. (л. 29-30 от делото), а 45-дневният
срок е изтекъл на 14.06.2019 г., респ. на 14.06.2020 г. (45 дни след изтичане на периода, за
който се отнася фактурата – 30.04.2019 г., респ. 30.04.2020 г.). Ето защо, при липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил. Следователно, искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия през периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства
съобразно размера на уважените претенции в размер на 82,43 лв., платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, и в размер на 653,11 лв.,
платена държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от **************, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: ************, срещу Г. М. И., ЕГН
**********, и Р. Г. И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***************, ап. 79, с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Г. М. И. и Р. Г. И.
дължат на ************** разделно при равни дялове от по ½ част за всеки от тях, сумата
от 1868,92 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.
05.2018 г. – м. 04.2020 г. за имот, находящ се в ***************, ап. 79, с абонатен номер
225908, както и сумата от 57,73 лв., такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на
заявлението – 30.06.2021 г., до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 20.07.2021 г. по гр.д. № 38163/2021 г. по описа на
СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 1868,92 лв. до пълния
предявен размер от 1902,30 лв., представляваща претендирана стойност на потребена
топлинна енергия, както и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за
сумата от 223,99 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2019 г. до 13.05.2021 г., както и за
сумата от 10,42 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. – 13.05.2021 г.
ОСЪЖДА Г. М. И., ЕГН **********, и Р. Г. И., ЕГН **********, двамата с адрес:
***************, ап. 79, да заплатят разделно при равни дялове на **************, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: ************, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от общо 82,43 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от
общо 653,11 лв., разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7