№ 199
гр. ЛЕВСКИ, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на пети август през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20254410100309 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от
ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК.
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК: **** със седалище и адрес: ****, представлявано от
управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Б.Т. – пълномощник на управителите
срещу Б. Н. П., ЕГН**********, с адрес: ****.
В исковата молба се твърди, че на 02.01.2020 година длъжникът Б. Н. П.
е сключил Договор за потребителски кредит №588816 със „Стик – Кредит“
АД, по силата на който е получил сумата от 600 лв., срещу което се съгласил
да върне 1 брой вноски от по 600 лева в срок до 01.02.2020г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част
към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 0%, както и годишен процент на разходите в размер на
42.58%.
Твърди се, че договорът е сключен по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне
на предложението до сключване на договора страните са използвали средства
за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на
ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Навежда довод, че договорът за паричен заем по своето естество е
реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване
1
на паричната сума. Ответникът Б. Н. П., ЕГН********** не изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. „Стик – Кредит“ АД като цедент е
прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
****. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било
индидуализирано в Приложение № 1, извадка от която била приложена към
настоящата искова молба. Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по
Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита.
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то ищецът моли да
приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата
искова молба.
Твърди се, че ответникът Б. Н. П., ЕГН********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било
погасено.
Искането е съдът да приеме за установено, че със сила на пресъдено
нещо по отношение на ответника Б. Н. П., ЕГН********** че същият дължи
на „АПС Бета България“ с ЕИК **** сумата в общ размер от 1015,68 лв.,
формирана както следва:
главница в размер на 600 лв.;
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 18
лв. за периода от 02.01.2020 г до 01.02.2020 г.;
законна лихва за забава върху главницата в размер на 397.68 лв. за
период от 01.02.2020 г. до 21.01.2025 г., както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията.
Претендира направените разноски по заповедното и исковото
производство.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на особения представител на ответника, който счита, че исковата молба
би следвало да е допустима, ако е наличен и доказан правен интерес.
Навежда довод, че връчените на ответната страна искова молба и
приложени към нея писмени доказателства не съдържали данни, от които да е
видно, че конкретното вземане на цедента е прехвърлено на цесионера.
Липсвало както посоченото в общия договор за цесия Приложение 1, така и
доказателства, установяващи че вземането на заемодателя, предмет на
настоящото дело, е прехвърлено на ищеца, поради което счита, че правният
интерес на ищеца не е налице. Счита, че е налице основание, обосноваващо
недопустимост на иска, поради което отправя искане исковата молба да бъде
върната.
Отделно от това сочи, че на длъжника не било връчено по надлежен
2
начин уведомление за цесия, предвид което искът бил недопустим.
Изразява становище по основателността на иска.
Ако съдът счете, че искът е допустим, моли съдът да приеме, че
договорът за паричен заем е сключен на 02.01.2020г. Последният е получил
сумата от 600 лв. срещу което се е задължил да върне 1 вноска от 600 лв. в
срок до 01.02.2020г.
Особеният представител твърди, че от приложените към делото писмени
доказателства не се установявало по безспорен начин дължимостта на
исковата сума, както и размерът на задължението на заемателя към момента
на предявяване на иска. Не били налице данни дали последният е правил
вноски по заема, кога и в какъв размер. Не били налице доказателства относно
размера на лихвите и неустойките, начислени от ищеца.
Особеният представител прави възражение за изтекла на 01.02.2025г.
погасителна давност за цялото вземане. Сочи, че не били налице данни за
прекъсване на давността. Отделно от това, 3-годишният давностен срок бил
изтекъл по отношение на вземанията на ищеца за лихви, регламентирани като
периодични плащания по смисъла на чл.111 б.“б“ от ЗЗД.
Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. 169/2025г. по описа на РС – Левски се
установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника П. за сумата от
главница в размер на 600 лв.;
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 18
лв. за периода от 02.01.2020 г до 01.02.2020 г.;
законна лихва за забава върху главницата в размер на 397.68 лв. за
период от 01.02.2020 г. до 21.01.2025 г., както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради
което на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви
иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422 ГПК. В едномесечния
срок е предявен настоящият иск. Налице е идентитет между претенциите, за
които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството
по делото. Предвид това предявените искове са допустими.
Ищецът претендира правото си да претендира процесните суми от
факта, че е придобил претендираните вземания по договор за паричен заем
№588816/02.01.2020г. въз основа на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.03.2024г., сключен между „Стик-Кредит“ АД и „АПС Бета
България“ ЕООД, като с пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да
уведомява длъжниците за цесията съгласно чл.99 ЗЗД. Вземането на цедента
по договора за кредит е включено в приложение №1 към договора за цесия.
Съставено е от ищеца уведомление за цесията, но няма никакви данни същото
3
да е пращано на ответника. По делото няма представени от ищеца
доказателства за уведомяване за извършената цесия на длъжника по
заповедното производство, поради което съдът приема за установено, че
ищецът не доказа уведомяване на ответника за извършената цесия.
За да има действие прехвърлянето на вземането по отношение на
длъжника, а и спрямо третите лица, същото следва да му бъде съобщено
надлежно от предишния кредитор – чл.99, ал.4 ЗЗД.
До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията,
за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД
задължава предишния кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова
съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД
действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите
на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за
представителна власт на новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната
практика на ВКС, обективирана в Р.№137/02.06.2015г. по гр.д. №5759/2014г.
на ВКС III г.о.
По делото ищцовото дружество не е представило доказателства въобще
да е уведомяван длъжникът за цесията преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
От значение за уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД е достигането до знанието на
длъжника на данни за сключения договор за цесия с оглед обстоятелството на
„замяна“ на страна в заемното правоотношение.
От друга страна, в исковата молба се съдържа искане, ако съдът приеме,
че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес
не е извършено надлежно, да приеме за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с настоящата искова молба.
Въпреки положените от съда усилия, ответникът не е открит на
регистрираните постоянен и настоящ адрес, което е наложило да бъде
назначен и да се представлява в процеса от особен представител, комуто е
връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, включително и
всички книжа, касаещи сключения договор за цесия. Законът не е предвидил
уведомяването до длъжника да става по конкретен и специален начин, поради
което същото следва да се счита за надлежно извършено, дори и да е получено
за пръв път с исковата молба. В практиката си ВКС приема, че прехвърлянето
на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последният е уведомен
за цесията с изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера уведомление, достигнало до него.
В този смисъл Решение №3/16.04.2014г. по т.д. №1711/2013г. I т.о., на
което се позовава и ищецът. Според цитираното решение „Уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за
4
цесията, съгласно чл. 99, ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал.4 ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал.3 ГПК“.
В настоящото производство обаче длъжникът не се представлява от
упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на
ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието
за извършената цесия. На ответника е назначен особен представител по реда
начл. 47, ал.6 ГПК, на когото са връчени съдебните книжа. Съдът счита, че в
хода на производството по делото ищецът не проведе пълно и главно
доказване на последната предпоставка за уважаването на иска, а именно
надлежно уведомяване на ответника за цедираното вземане. Връчването на
особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на
ответника – поради невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника
за цесията, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.
Поради изложеното съдът приема, че след като не е налице надлежно
връчване на уведомлението за извършената цесия, тя не е произвела
действието си спрямо ответника.
Установи се, че волеизявлението на цесионера, извършено в изпълнение
на упълномощителна сделка с цедента не е достигнало до длъжника, което е
пречка цесията да породи действие спрямо него. Съобщаване за извършеното
прехвърляне на вземането не може да се приеме, че е осъществено чрез
връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с
получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея,
съдържащи уведомление за прехвърляне на вземането, доколкото връчването
им е извършено при условията на чл. 47 от ГПК в рамките на заповедното и
исковото производства.
С оглед на това съдът счита, че ищцовото дружество не се явява
кредитор на ответника, поради което предявеният иск с правно основание чл.
422 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на разноски има право ответникът, но такива не
са сторени, не са поискани, поради което и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ****
със седалище и адрес: ****, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез
юрк. Б.Т. – пълномощник на управителите, иск с правно основание чл. 422
ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на
Б. Н. П., **********, с адрес: ****, че същият дължи на „АПС Бета България“
5
ЕООД ЕИК**** сумата в общ размер сумата в общ размер от 1015.68 лв.,
формирана както следва:
- главница в размер на 600 лв.;
- договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 18
лв. за периода от 02.01.2020 г до 01.02.2020 г.;
- законна лихва за забава върху главницата в размер на 397.68 лв. за
период от 01.02.2020 г. до 21.01.2025 г., както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6