РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 23.09.2015 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на
осемнадесети юни през двехиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 11620 по описа за 2014 год. на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът В.С.Д.
твърди, че е единствен наследник на В.С.Д., починал на 17.10.2009 г., който
приживе предоставил по договор за заем от 20.08.2009 г. на ответника Ц.Н.Б.
заемната сума от 45 000 евро, срещу задължението на последния за връщането й на
уговорения падеж – 20.08.2014 г. Ответникът – заемател не изпълнил договорното
задължение за връщане на дадената в заем сума, поради което ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 45 000
евро. Претендира разноски.
Ответникът Ц.Н.Б.
оспорва иска. Позовава се на погасяване на дълга чрез плащане. Претендира
разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира следното:
Претендираното
право произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за заем, което
сключване включва факта на предаване на заемната сума за ответника е възникнало
задължението за връщане на последната на уговорения между страните по договора
падеж.
Съдът е
приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно
постигане на съгласие между наследодателя на ищеца – В. П. Д. и ответника за
сключване на договор за заем, както и предаването на заемната сума. Последното
се установява и от приетия по делото договор за паричен заем от 20.08.2009 г.,
в който е обективирано изявлението на ответника за получаване на заемната сума
от 45 000 евро.
Спорен между
страните въпрос е относно погасяване на задължението за връщане на сумата от 45
000 евро. За установяване на горното обстоятелство ответникът е представил препис на разписка от 12.09.2009 г., в
който е обективирано изявление на В. П. Д. /заемодател/ относно получаването от
Ц.Н.Б. на сумата от 45 000 евро, предоставена на последния по договор за заем
от 20.08.2009 г. В съдебно заседание, проведено на 18.06.2015 г. от името на
ищеца е направено искане по чл. 183 ГПК за задължаване на ответника за
предоставяне на оригинал на посочената разписка, като единственият мотив,
поради който съдът е отхвърлил това искане е ненеобходимостта му, поради
обстоятелството, че ответникът изрично в отговора на исковата молба е посочил и
по време на съдебното заседание е поддържал, че оригинала на документа е
откраднат и не се намира в негово държание, поради което е безпредметно
задължаването му да представи оригинал, за който твърди да не се намира в
негово държание, поради което е ясно изначално, че не може да изпълни
задължението по чл. 183, изр. 1 ГПК. Предвид това, налице са основанията на чл.
183, изр. 2 ГПК за изключване на посочения документ от доказателствата по
делото.
За пълнота
на изложеното следва да се посочи, че съдът може да постанови решението си само
въз основа на събраните до приключване на съдебното дирене доказателства, което
изключва кредитирането на представени с писмената защита такива. Независимо от
горното, следва да се посочи, че с писмената защита от 23.06.2015 г. ответникът
е представил нотариално заверен препис на горната разписка от 12.09.2009 г., на
гърба на която е извършено удостоверяване от нотариус, че на 19.06.2015 г. /т.е. на деня, следващ
деня на провеждане на съдебното заседание, на което е даден ход на устните
състезания по настоящото дело – 18.06.2015 г./ пред нотариуса, удостоверил
верността на представения с писмената защита препис е представен оригинал на разиската, за който оригинал се твърди от ответника, че е
откраднат на 23.07.2014 г. Ако удостоверяването е вярно, последното би
означавало, че: 1/ към датата на последното съдебно заседание, проведено на
18.06.2015 г. ответникът е разполагал с оригинал на разписката, независимо от
което е поддържал, че оригиналът не е в негово държание, с което е станал повод
за прилагане на последиците на чл. 183, ал. 2 ГПК; отделно, в този случай вече,
след дадения ход на устните състезания е настъпила и преклузията, предвидена в
чл. 146, ал. 3 ГПК за ангажиране на доказателства, включително за предоставяне
на оригинала на разписката или заверен негов препис, тъй като оригиналът в тази
хипотеза не се явява новооткрито или нововъзникнало доказателство, поради
съществуването му в държание на ответника към датата на провеждане на съдебното
заседание на 18.06.2015 г. и към този момент е можело да се състави и представи
официално заверен препис; или би означавало, че 2/ ответникът е установил местоположението
на оригинала на разписката след провеждането на съдебното заседание на
18.06.2015 г. и преди съставяне на официалния препис от нотариус на 19.06.2015
г., т.е. в рамките на един ден, в който случай би могъл да представи оригинал
на разписката по делото или официален препис, за целите на преодоляване на
последиците по чл. 183, изр. 2 ГПК, единствено и само ако докаже, че документът
е новооткрит, респ. – преписът е новосъздаден, тъй като не е можело да се
създаде и представи по – рано, поради недържанието на оригинала - по аргумент
на чл. 147 ГПК. Твърдения за такива обстоятелства и доказателства за последните
не са ангажирани от ответника с писмената му защита, което би било основание за
отмяна на определението, с което е даден ход на устните състезания. Така
ответникът, който на 18.06.2015 г. твърди, че в негово държание не се намира
оригинал на разписката не посочва в писмената си защита как на 19.06.2015 г.
вече се е снабдил с оригинала на разписката, който именно оригинал е представил
на нотариуса, за да бъде удостоверено верността на преписа, който представя с
писмената защита, след като именно нотариусът е удостоверил, че му е
предоставен оригинал на документа.
Както беше
вече посочено, налице са предпоставките на чл. 183, изр. 2 ГПК за изключване на
преписа на разписката от доказателствата по делото. Предвид твърдението на
ответника, че не се намира в държание на оригинала /което явно значи в
невъзможността да изпълни евентуално задължение по чл. 183, изр. 1 ГПК/
ответникът е поискал допускане на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели за доказване на обстоятелството по погасяване на заемния дълг.
Свидетелски показания за установяване погасяването на парични задължения,
установени с писмен акт, какъвто е настоящия случай са недопустими, на
основание чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. Тази забрана може да бъде преодоляна по
реда на чл. 165, ал. 1 ГПК при доказването, че документът е изгубен. В случая,
за провеждане на доказване по реда на чл. 165, ал. 1 ГПК, което би направило
допустими свидетелските показания за установяване плащане на заемната сума
ответникът е представил единствено удостоверение от МВР, СДВР, в което е
посочено, че ответника Ц.Н.Б. е заявил,
че на 23.07.2014 г. е установил разбиването на предна лява врата на лек
автомобил БМВ, от който е отнета чанта с документи, един от които е разписката
за погасяване на процесния дълг. С това доказателство не се установява
загубването на документа, доколкото последното само удостоверява, че е налице
подаден от ответника сигнал за кражба, като по твърдение на пострадалото лице –
ответникът в документа е имало чанта с документи, един от които е разписката,
т.е. удостоверението удостоверява, че е подаден сигнал по реда на НПК с
твърдение за извършено престъпление, без удостоверението да установява
действителното отнемане на документа. В същото не се съдържат твърдения на
разследващите органи от проведени процесуално – следствени действия да е
установено действително извършена кражба на чанта с документ, включително
процесния. Предвид това, липсват доказателства по смисъла на чл. 165, ал. 1 ГПК
за открадването на документа, поради което и забраната на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК за свидетелски показания за погасяване на паричния дълг не са допустими.
По всички
изложени съображения съдът намира за недоказано възражението на ответника за
връщане на заемната сума. Падежът на задължението за последното е настъпил на
датата, на която е уговорен /чл. 4 от договора/ - 20.08.2014 г., когато е
станало и изискуемо.
Видно от
удостоверението за наследници от 30.03.2010 г. заемодателят В. П. Д. е починал
на 17.10.2009 г., като е оставил за наследник единствено ищецът В.С.Д. – негов
внук, който на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 5 ЗН по право на заместване
наследява цялото имущество на В.Д., в който към момента на смъртта се включва
вземането за връщане на заемната сума. Предвид това, ищецът е материално –
правно легитимиран да претендира изпълнение на изискуемото процесно вземане.
Предвид
горното, искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
При
посочения изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 9 168,30 лв. В
полза на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски за нотариални такси и
преводи, доколкото същите не представляват разноски във връзка с водене на
делото, по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК. Отделен е въпросът за липсата на
необходимост от изпращането на нотариалните покани, предвид обстоятелството, че
е уговорен падеж на задължението и не е необходима покана за поставяне на
ответника в забава.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ц.Н.Б., ЕГН ********** да заплати на В.С.Д., ЕГН ********** следните суми:
- на
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 45
000 евро – заемна сума, предоставена на ответника по сключен договор за
заем от 20.08.2009 г. между последния и наследодателя на ищеца – В. П. Д., ведно със законната лихва, считано от
31.07.2014 г.;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 9 168,30 лв. – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: