№ 100
гр. Айтос, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20242110200416 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на А. И. К., ЕГН **********, с адрес:
*** против Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 8776644 на ОД на МВР Бургас, с който за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189,
ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в
размер на 300.00 (триста) лева.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се
явява и не се представлява по пълномощие, но в писмено становище поддържа изложените в
жалбата оплаквания. Моли за отмяна на обжалвания ЕФ, поради допуснати в хода на
адм.производство нарушения на процесуалния закон, довели до накърнявана правото на
защита на жалбоподателя. Претендира заплащане на съдебно-деловодните разноски за
адвокатска консултация и внесена държавна такса.
Административно-наказващият орган ОДМВР-Бургас, след редовно
уведомяване, не изпраща представител в съдебно заседание. Не ангажира доказателства,
извън събраните по административно наказателната преписка.
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Административно наказателното производство е започнало с издаване от
ОДМВР – Бургас на Електронен фиш за налагане на адм.наказание за нарушение на чл.21,
ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 300,00 (триста)
1
лева.
Законоустановеният срок за обжалване е спазен, доколкото видно от данните
по делото електронният фиш е връчен на 07.08.2024 г. на жалбоподателя, а жалбата е
постъпила на 21.08.2024 г. (л.2), поради което следва да бъде разгледана като допустима.
От посочените като нарушени в ЕФ разпоредби – чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1
от Закона за движение по пътищата, може да се заключи, че санкцията е наложена за
нарушение, изразяващо се в неспазване от водач на ограничението скоростта на движение на
управлявания автомобил, като самото нарушение е установено с автоматизирано техническо
средство или система. Словесното описание на нарушението е описано в съдържанието на
ЕФ, както следва: „На 17.06.2022 г. в 14:58 часа на път III-208, км 92+577, до бензиностанция
„Орел 2001“, вход/изход на гр.Айтос, при ограничение на скоростта за движение в извън
населено място до 50 км/ч, въведено с пътен знак В 26 и приспаднат толеранс от 3 км/ч в
полза на водача. Нарушението е установено и заснето със стационарно АТС SITRAFFIC
LYNX ERS 400, насочено в посока измерване северозапад. с МПС ФОРД ФОКУС, вид ЛЕК
АВТОМОБИЛ, регистрационен номер СВ 1228 ВХ е извършено за скорост, установено и
заснето с техническо средство №1047F8A4010800E9“.
Системата за контрол на скоростта, към датата на заснемане на нарушението,
била годна и калибрирана, видно от приложените по делото документи удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, писмо и протокол от проверка (л. 28-36). Електронният
фиш е издаден за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали, които съдът кредитира изцяло. На база на така възприетата
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Видно от протокола на л.26 от делото, безспорно се установява, че към датата
на нарушението в процесния участък е имало въведено общо ограничение на скоростта в
населено място - до 50 км/ч. ЕФ е издаден от компетентен орган, като точно е посочено
мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи
забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост, както и точната измерена от АТС
скорост. Посочена е също така и разликата между засечената (81км/ч) и разрешената
(50км/ч)) скорост - 31 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът
от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Въпреки това настоящият състав счита, че при квалифицирането на
нарушението в ЕФ е допуснато съществено нарушение, което е довело до
незаконосъобразност на санкционния акт и налага неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане, но в случая не е отразен по ясен и
категоричен начин собственика, на когото е регистрирано превозното средство. Макар в ЕФ
да фигурират изписани имената на жалбоподателя, по следния начин - „А. И. К. – законен
представител на „Фондация „К.“ Фондация“ не е ясно нито дали А.К. е отразен като
физическо лице – ползвател на МПС, нито дали се твърди, че представляваната от него
фондация е собственик или ползвател на МПС. От друга страна и извън тази неяснота
следва да се отбележи като основателно направеното възражение относно обстоятелството,
че изобщо не става ясно кой е бил ползвателя на процесното МПС, съответно субекта на
2
администативно наказателна отговорност по време на извършеното нарушение на правилата
за движение по пътищата – чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП – управление на МПС с превишена
стойност на скоростта от 31 км/ч. Видно от приложеното копие от Свидетелство за
регистрация собственик на л.а., марка ФОРД ФОКУС, с регистрационен номер СВ 1228 ВХ
към момента на установяване на нарушението е била „Фондация „К.“. При това положение
остава неясно как АНО е достигнал до извод относно самоличността на конкретния водач,
управлявал МПС, в момента на заснемане на нарушението от техн. средство.
Предвид на изложеното, съдът счита, че поради липсата на яснота дали
жалбоподателят А. К. е санкциониран в качеството на собственик или ползвател на л.а. или
дали за субект на адм. наказателна отговорност се счита представляваната от него фондация,
както и при изложените процесуални нарушения, препятсващи правото му на защита,
издаденият ЕФ е незаконосъобразен и трябва да се отмени. В допълнение следва да се
отбележи, че всеки електронен фиш следва да съдържа фактите и обстоятелствата, включени
в състава на нарушението, за което се издава, в противен случай се нарушава правото на
защита на санкционираното лице да разбере вмененото му административно нарушение.
Волеизявлението на административно-наказващия орган следва да бъде ясно
обективирано в ЕФ, както чрез посочване на нарушените разпоредби, така и чрез словесно
описание на нарушението, както изисква чл.189, ал.4 от ЗДвП. Неяснотата и противоречието
в съдържанието на ЕФ относно описанието на конкретното деяние, вменено на
санкционираното лице, както и на сомоличността на лицето, са от такова естество, че като
последица влече съществено нарушение, доколкото препятства правото на защита.
От изложеното се налага извода, че не са изпълнени минималните изисквания
относно съдържанието на ЕФ по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което жалбата се явява
основателна и издаденият електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на
НП/ЕФ въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая са претендирани
от жалбоподателя А. К. разноски за държ.такса от 25,00 лв. – каквато сума макар заплатена
по сметка на съда е изначално недължима, доколкото образуването на адм.наказателни
производства пред съд е безплатно. Недължима е и сумата от 200,00 лева за адвокатска
консултация, предвид липсват на доказателства (напр. договор за правна помощ и/или
разписка за заплатено адв.възнаграждение) за реално сторен от страната разход. Ето защо и
въпреки крайния резултат на делото, претендираните от жалбоподателя деловодни разноски
не следва да бъдат възложени в тежест на административно наказващия орган.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, Серия К № 8776644 на ОД на МВР Бургас на ОД
на МВР Бургас, с който на А. И. К., ЕГН **********, с адрес: *** – законен представител на
фирма „Фондация „К.“ Фондация, за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система и на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено наказание
“глоба” в размер на 300.00 (триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
3
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4