Решение по дело №9938/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3691
Дата: 4 юни 2018 г. (в сила от 26 януари 2021 г.)
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20171100109938
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2017 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

                                    гр. София, 04.06.2018 г.

 

                            В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

 

  при секретаря  Снежана Апостолова като разгледа докладваното от  съдия Желязкова гр.д. № 9938/2017 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.4**, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК с искане да се установи по отношение на ответника съществуване на вземания на основание договор за ипотечен банков кредит с рег. № 03500КР-АА-0425 от 18.09.2008г., изменен и допълнен е Анекс № 1 от 28.11.2008г. и Анекс № 2 от 26.11.2013г., в размер на  170 319, 12 евро — главница по договор за банков кредит от 18.09.2008г., ведно със законна лихва за периода от 11.05.2017г.(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК) до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 48380, 23 евро за периода от **.04.2014г. до 06.04.2017г., обезщетение за забава в размер на 7127, 27 евро за периода от **.04.2014г. до 10.05.2017г. и такса за управление на кредита в размер на 1 669, 75 евро за периода от 18.09.2013г. до 06.04.2017г.

В исковата молба ищецът Ц.К.Б.” АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК*********, чрез пълномощника адв. В.В. твърди, че на основание договор за ипотечен банков кредит с реф. № 03500КР-АА-0425 от 18.09.2008г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 28.11.2008г. и Анекс № 2 от 26.11.2013г. и приложенията към тях – всички представляващи неразделна част от договора за кредит, „Ц.К.Б.” АД е предоставила на кредитополучателя Я.Н. кредит в размер на 180 000 евро. Разрешеният размер на кредита от 180 000 евро е бил изцяло усвоен от кредитополучателя еднократно (за рефинансиране на кредити към ОББ АД) - по съответната разплащателна сметка в евро с IBAN: ***, BIC: ***, открита в ЦКБ АД, клон Мадрид, с титуляр кредитополучателя Я.Н.. Излага, че съгласно чл. 11 от договора за кредит падежите и размерите на погасителните вноски са определени в погасителен план - Приложение 1, представляващ неразделна част от договора. Кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката за ползвания кредит годишна лихва в размер на базисен лихвен процент (БЛП) за евро на ЦКБ АД плюс надбавка от 5,5 пункта. При сключване на договора за кредит БЛП на ЦКБ АД е бил 4% годишно и общо договореният лихвен процент е бил 9,5 процента (чл. 14 от договора). С уговорката на чл. 14, ал. 2 от договора кредитополучателят е дал съгласие банката да променя едностранно договорения по ал.1 годишен лихвен процент, без да е необходимо предоговаряне, при промяна на пазарните условия и лихвената политика, водещи до увеличаване на базовия лихвен процент на банката; при промяна на БЛП на банката от датата на влизане в сила на заповедта за промяната автоматично се променя и общият лихвен процент по кредита в съответствие с приетите изменения и при запазване на размера на договорената надбавка. Базовият лихвен процент може да бъде променян със заповед на изпълнителните директори на банката при промяна на ОЛП, определян от БНБ, или промяна на някой от посочените в текста индекси или при наличие на други посочени в договора основателни причини. Олихвяването се извършва на годишна база 360/360 дни при погасителен план с анюитетни погасителни вноски (чл. 14, ал.З от Договора за кредит). Лихва се дължи до пълното издължаване на кредита, включително и след изтичане на крайния погасителен срок, както и при събирането му по съдебен ред или друг начин на принудително изпълнение. На основание чл. 51 от договора банката си е запазила правото да променя едностранно Тарифата на банката, включително базисния лихвен процент, при промяна на пазарните условия, свързани с кредитирането, като измененията влизат в сила в деня на приемането им от банката и са задължителни за страните. В чл. 15 от договора кредитополучателят се е задължил да плаща и такси и комисионни, определени съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на ЦКБ АД. При забава на плащанията на погасителните вноски съгласно погасителния план, банката събира от кредитополучателя обезщетение за забава (лихва за неразрешен овърдрафт в национална валута) съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на ЦКБ АД, която към момента на сключване на договора за кредит е 35% годишно (чл. 16). Обезщетението за забава се начислява отделно извън погасителните вноски и при плащане се погасява преди дължимите анюитетни вноски. При възникване на който и да е от случаите, визирани в чл. 41 и чл. 42 от договора, банката има право да прекрати едностранно договора за кредит и да обяви за предсрочно изискуем целия остатъчен дълг по кредита в пълния му размер. Съгласно чл. 42, ал.2 от договора от момента на настъпване или обявяване на предсрочна изискуемост остатъкът от кредита се дължи ведно с лихва за неразрешен овърдрафт съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на ЦКБ АД до окончателното погасяване на цялото задължение. С Анекс № 1 от 28.11.2008 г. е договорена промяна на чл. 18 от договора за кредит. С Анекс № 2 от 26.11.2013 г. е договорена промяна в редовната годишна лихва върху главницата по кредита, като същата е намалена от 10,50% на 9,60% и е подписан нов погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Редовната годишна лихва върху главницата съгласно Анекс № 2/26.11.2013г. се формира на база базов лихвен процент (БЛП) по ипотечни кредити на ЦКБ АД за евро, който към момента на подписване на анекса е 5% и надбавка от 4,60 пункта, чийто сбор е равен на 9,60% годишна лихва. Съгласно чл. 5, ал.2 от анекса БЛП по ипотечни кредити на ЦКБ АД се определя текущо по методика, която е оповестена на официалната интернет страница на банката. Съгласно методиката БЛП се изчислява по формула, включваща компоненти с определено тегло, два пъти годишно в периодите 01.02-15.02 и 01.08-15.08 на всяка година въз основа на стойностите на компонентите за последния месец, за който са публикувани данни от БНБ. На основание чл. 5, ал. 3 от Анекс № 2 при промяна на БЛП автоматично се променя приложимия лихвен процент по кредита при запазване размера на договорената надбавка, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение към договора за кредит. Неразделна част от договора за кредит, изменен и допълнен с анекси №1 и 2, са и приложенията към тях, в това число и действащият погасителен план до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита - „Приложение № 4/26.11.2013 г.” Ищецът посочва, че договорът за кредит е обезпечен с договорна ипотека върху жилище (апартамент) № 32, находящо се в гр. София, бул. *********, в жилищна сграда - блок № ** на ЖСК „Електронни елементи”, вход „В”, на втория (първи надпартерен) етаж, със застроена площ от 159,37 кв.м., заедно с принадлежащото му таванско помещение №2 със застроена площ от 14,89 кв.м., заедно с 2,933 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпено право на строеж върху държавна земя, заедно с 2,419% идеални части от магазините, трафопоста и ведомствения апартамент, находящ се във вход „А” на сградата, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 25.09.2008г., № 12, том 2, peг. № 4925, дело № 194/2008г. по описа на нотариус А.М., peг. № 127 но Нот. комара, район на действие СРС, вписан в Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр. София с вх. peг.№ 69781/25.09.2008г., акт № 130,том LXVIII, дело № 48239/2008г. Твърди, че към 10.05.2017г. (вкл.) не са погасени 36 (тридесет и шест) договорени и дължими погасителни вноски (за главница и лихва) с падежи, както следва: 18.04.2014; 18.05.2014; 18.06.2014; 18.07.2014; 18.08.2014; 18.09.2014; 18.10.2014; 18.11.2014; 18.12.2014;        18.01.2015; 18.02.2015; 18.03.2015; 18.04.2015; 18.05.2015; 18.06.2015; 18.07.2015;        18.08.2015; 18.09.2015; 18.10.2015; 18.11.2015; 18.12.2015; 18.01.2016; 18.02.2016; 18.03.2016; 18.04.2016; 18.05.2016; 18.06.2016; 18.07.2016; 18.08.2016; 18.09.2016; 18.10.2016;   18.11.2016; 18.12.2016;       18.01.2017; 18.02.2017; 18.03.2017, съгласно Погасителен план от 26.11.2013 г.  ( Приложение №  4  към Анекс № 2/26.11.2013 г.). Ищецът излага, че кредитополучателят Я.Н. е преустановил заплащането на погасителните вноски и не изпълнява задълженията си по договора за кредит. Предвид това на основание чл. 41 от договора банката-кредитор е упражнила правото си да прекрати едностранно договора за кредит и е обявила кредита за предсрочно изискуем в пълния му размер, считано от датата на съответната покана - 06.04.2017г. С нотариална покана peг. № 7125, том 4, акт 125 от 06.04.2014г. по описа на нотариус Ц.Г., peг. № 594 на Нот. камара, район на действие СРС, кредиторът ЦКБ АД е уведомил кредитополучателя Я.Н., че обявява задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми и го е поканил в седемдневен срок да плати дължимите суми. Нотариалната покана е надлежно връчена на 26.04.2017г., но и към настоящия момент ответникът не му е заплатил дължимите суми. Заявява, че общият дълг към 10.05.2017г. на Я.Н. към ЦКБ АД по процесния договор е в размер на **7 496, 37 евро, в това число: главница - 170 319, 12 евро; договорни лихви - 48 380, 23 евро (на основание чл. 14 от договора); обезщетение за забава - 7127, 27 евро (на основание чл. 16 от договора); такса по кредита - 1 669, 75 евро (на основание чл. 15, ал.1, т. 2 от договора — имащи характер на просрочен комисион за управление на кредита). Общата левова равностойност на задълженията на Я.Н. към ЦКБ АД на основание договора за кредит възлиза на 444944, 23 лева.  Излага, че за посочените суми му е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 29850/2017г. на Софийски районен съд и изпълнителен лист от 17.05.2017г. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед, предвид което намира, чи искът е допустим. Моли съдът да уважи исковата претенция, представя писмени доказателства. В съдебно заседание, проведено на 11.05.2018 г. изрично посочва, че претендира разноски само за заплатената държавна такса в размер на 8 898,89 лв. и заплатен депозит за извършена експертиза в размер на 400 лв.

ОТВЕТНИКЪТ- Я.Н., ЕГН **********, притежаващ карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец № 70092307/25.04.2016г., с постоянен адрес:***,  не представя отговор на исковата молба в законоустановения срок. В проведеното на 30.03.2018 г. не се явява лично, но се представлява от адвокат Х. и мл. адвокат М.. Същите оспорват иска и представят като  доказателство по делото Постановление за възлагане, постановено по изп.дело № 20179210400949, във връзка с което правят възражение за частично погасяване на претендираното от ищеца вземане. Съдът е приел соченото доказателство доколкото същото касае твърдение за наличие на  възникнало след изтичане на срока за отговора на исковата молба обстоятелство, а именно частично погасяване на задължението чрез плащане в хода на делото. В открито съдебно заседание, проведено на 11.04.2018 г., ответникът, чрез процесуалния си представител, излага по съществото на спора, вкл. с писмени бележки, възражение за недопустимост, евентуално неоснователност на предявения срещу него иск поради ненастъпила предсрочна изискуемост на целия размер на кредита. В тази връзка излага, че е налице нередовно връчване на нотариалната покана, с която се твърди да е уведомен за това, че банката упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че адресът му не е посетен три пъти в рамките на един месец, при това нито една от посочените в разписките дати на посещение от връчителя, не е в неработен ден, като липсва и отбелязване на часа.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за установено следното:

Между страните не съществува спор, а е видно и от представените писмени доказателства, че с договор за ипотечен банков кредит с реф. № 03500КР-АА-0425 от 18.09.2008г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 28.11.2008г. и Анекс № 2 от 26.11.2013г., „Ц.К.Б.” АД е предоставила на кредитополучателя Я.Н. кредит в размер на 180 000 евро, който е изцяло усвоен.

Не е налице спор и досежно твърденията в исковата молба, че с чл. 11 от договора за кредит, падежите и размерите на погасителните вноски са определени в погасителен план - Приложение 1, представляващ неразделна част от договора. Кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката за ползваният кредит годишна лихва в размер на базисен лихвен процент (БЛП) за евро на ЦКБ АД плюс надбавка от 5,5 пункта. При сключване на договора за кредит БЛП на ЦКБ АД е бил 4% годишно и общо договореният лихвен процент е бил 9,5 процента (чл. 14 от договора).

В чл. 15 от договора кредитополучателят се е задължил да плаща и такси и комисионни, определени съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на ЦКБ АД. При забава на плащанията на погасителните вноски съгласно погасителния план, банката събира от кредитополучателя обезщетение за забава (лихва за неразрешен овърдрафт в национална валута) съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на ЦКБ АД, която към момента на сключване на договора за кредит е 35% годишно (чл. 16). Обезщетението за забава се начислява отделно извън погасителните вноски и при плащане се погасява преди дължимите анюитетни вноски.

Съгласно чл. 41 и чл. 42 от договора банката има право да прекрати едностранно договора за кредит и да обяви за предсрочно изискуем целия остатъчен дълг по кредита в пълния му размер при предвидените в тези разпоредби предпоставки. Чл. 41 предвижда това право да може да бъде упражнено при неиздължаване на две месечни погасителни вноски, като изискуем става целия размер на кредита, ведно с дължимите към момента на изискуемост лихви и разноски. Съгласно чл. 42, ал.2 от договора, от момента на настъпване или обявяване на предсрочна изискуемост, остатъкът от кредита се дължи ведно с лихва за неразрешен овърдрафт съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на ЦКБ АД до окончателното погасяване на цялото задължение.

Не съществува спор между страните, а е видно и от представените писмени доказателства, че с  Анекс № 1 от 28.11.2008 г. е договорена промяна на чл. 18 от договора за кредит, а с  Анекс № 2 от 26.11.2013 г. е договорена промяна в редовната годишна лихва върху главницата по кредита, като същата е намалена от 10,50% на 9,60% и е подписан нов погасителен план - Приложение № 4, представляващ неразделна част от договора за кредит. Редовната годишна лихва върху главницата, съгласно Анекс № 2/26.11.2013г., се формира на база базов лихвен процент (БЛП) по ипотечни кредити на ЦКБ АД за евро, който към момента на подписване на анекса е 5% и надбавка от 4,60 пункта, чийто сбор е равен на 9,60% годишна лихва. Съгласно чл. 5, ал.2 от анекса, БЛП по ипотечни кредити на ЦКБ АД се определя текущо по Методика, която е оповестена на официалната интернет страница на банката. Съгласно методиката БЛП се изчислява по формула, включваща компоненти с определено тегло, два пъти годишно в периодите 01.02-15.02 и 01.08-15.08 на всяка година въз основа на стойностите на компонентите за последния месец, за който са публикувани данни от БНБ. На основание чл. 5, ал. 3 от Анекс № 2 при промяна на БЛП автоматично се променя приложимия лихвен процент по кредита при запазване размера на договорената надбавка, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение към договора за кредит.

Безспорно е и че договорът за кредит е обезпечен с договорна ипотека върху Жилище (апартамент) № 32, находящо се в гр. София, бул. *********, в жилищна сграда - блок № ** на ЖСК „Електронни елементи”, вход „В”, на втория (първи надпартерен) етаж, със застроена площ от 159,37 кв.м., заедно с принадлежащото му Таванско помещение №2 със застроена площ от 14,89 кв.м., заедно с 2,933 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпено право на строеж върху държавна земя, заедно с 2,419% идеални части от магазините, трафопоста и ведомствения апартамент, находящ се във вход „А” на сградата, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 25.09.2008г., № 12, том 2, peг. № 4925, дело № 194/2008г. по описа на нотариус А.М., peг. № 127 на Нотариалната камара, район на действие СРС, вписан в Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр. София с вх. peг.№ 69781/25.09.2008г., акт № 130, том LXVIII, дело № 48239/2008г.

Безспорно е по делото, че към 10.05.2017г. (вкл.) ответникът не е изпълнил задълженията си по договора да заплаща своевременно дължимите месечни вноски, като не е погасил общо 36 договорени и дължими погасителни вноски за главница и лихва с падежи, както следва: 18.04.2014; 18.05.2014; 18.06.2014; 18.07.2014; 18.08.2014; 18.09.2014; 18.10.2014; 18.11.2014; 18.12.2014;        18.01.2015; 18.02.2015; 18.03.2015; 18.04.2015; 18.05.2015; 18.06.2015; 18.07.2015;        18.08.2015; 18.09.2015; 18.10.2015; 18.11.2015; 18.12.2015; 18.01.2016; 18.02.2016; 18.03.2016; 18.04.2016; 18.05.2016; 18.06.2016; 18.07.2016; 18.08.2016; 18.09.2016; 18.10.2016; 18.11.2016; 18.12.2016; 18.01.2017; 18.02.2017; 18.03.2017, съгласно Погасителен план от 26.11.2013г.

От представената по делото нотариална покана peг. № 7125, том 4, акт 125 от 06.04.2014г. по описа на нотариус Ц.Г., peг. № 594 на Нотариалната камара, район на действие СРС, връчена по реда на чл. 47, ал.1, вр. с ал.5 ГПК, е видно, че ищецът е уведомил ответника за обявяването на кредита му за предсрочно изискуем преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Не е спорно и че ответникът не е изпълнил доброволно задълженията си към ищеца, предвид  което същият е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т.2 ГПК (въз основа на извлечение от счетоводните книги), което е било изцяло уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 17.05.2017г. по ч.гр.д. № 29850/2017г. на Софийски районен съд и изпълнителен лист от 17.05.2017г. по същото дело, с които се осъжда Я.Н., в качеството му на кредитополучател по договора за кредит да заплати на кредитора „Ц.К.Б.” АД сумата от 170 319, 12 евро - главница по договор за банков кредит от 18.09.2008г., ведно със законна лихва за периода от 11.05.2017г. до изплащане на вземането; договорна възнаградителна лихва в размер на 48380, 23 евро за периода от  **.04.2014г. до 06.04.2017г.; обезщетение за забава в размер на 7127, 27 евро за периода от **.04.2014г. до 10.05.2017г.; такса за управление на кредита в размер на 1 669, 75 евро за периода от 18.09.2013г. до 06.04.2017г., както и  9048, 89 лева разноски по делото, а именно: 8898,89 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

Видно от представените материали по ч.гр.д. № 29850/2017г. на Софийски районен съд ответникът е подал в законоустановения срок възражение по реда на чл. 414 ГПК, предвид което на ищеца е дадено указание да предяви иск по чл. 4** ГПК.

По делото е представено от ответника постановление за възлагане на недвижимия имот, служещ за обезпечение на изпълнението на процесния договор за кредит, от което следва изводът, че въз основа на издадения въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист е проведено изпълнително производство и в неговите рамки са събрани суми за погасяване на процесния дълг.

По делото е приета и неоспорена от страните съдебно счетоводна експертиза, заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съобразно същото по договора за ипотечен банков кредит с реф. № 03500КР-АА-0425, изменен и допълнен с Анекс № 1 от 28.11.2008 г. и Анекс № 2 от 26.11.2013 г. „ЦКБ“ АД е предоставила на Я.Н. кредит в размер на 180 000 евро, който е изцяло усвоен на 03.10.2008г. по съответната разплащателна сметка в евро с IBAN: ***, BIG *******открита в „ЦКБ“ АД, клон Мадрид. Сумите, постъпили за погасяване на задължения по главницата, са в общ размер на 9 680,88 евро. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.05.2017 г.) размерът на дължимата главница по кредита е 170 319,12 евро. Начислената от страна на банката сума за договорна лихва е в размер 148 845,52 евро. За погасяване на задължения по договорна лихва са постъпили суми в общ размер на 100 465,29 евро. Размерът на дължимата договорна лихва за периода от **.04.2014 г. до 06.04.2017 г. е 48 380,23 евро.  Начислената сума за лихва по просрочие е в размер на 8 743,62 евро. Сумите, постъпили за погасяване на лихва по просрочие са в общ размер на 1 616,35 евро. Размерът на дължимото обезщетението за забава за периода **.04.2014 г. - 10.05.2017 г. е 7 127,27 евро.  Размерът на начислената от страна на банката такса за управление на кредита е 3 441,41 евро. За погасяване на задълженията за такса за управление на кредита е постъпила сумата в общ размер на 1 771,66 евро. Размерът на дължимата такса за управление на кредита, за периода от 18.09.2013 г. до 06.04.2017 г. е 1 669,75 евро. Към 10.05.2017г. (вкл.) ответникът не е изпълнил задълженията си по договора да заплаща своевременно дължимите месечни вноски, като не е погасил общо 36 договорени и дължими погасителни вноски за главница и лихва с падежи, както следва: 18.04.2014; 18.05.2014; 18.06.2014; 18.07.2014; 18.08.2014; 18.09.2014; 18.10.2014; 18.11.2014; 18.12.2014;     18.01.2015; 18.02.2015; 18.03.2015; 18.04.2015; 18.05.2015; 18.06.2015; 18.07.2015;      18.08.2015; 18.09.2015; 18.10.2015; 18.11.2015; 18.12.2015; 18.01.2016; 18.02.2016; 18.03.2016; 18.04.2016; 18.05.2016; 18.06.2016; 18.07.2016; 18.08.2016; 18.09.2016; 18.10.2016; 18.11.2016; 18.12.2016; 18.01.2017; 18.02.2017; 18.03.2017.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 4** ГПК. Същият е допустим, а възраженията на ответника за недопустимост поради липса на редовно уведомление за обяваване на предсрочната изискуемост на кредита, направено преди подаване на заповедта за изпълнение, са неоснователни, доколкото касаят въпрос по съществото на спора.

Съобразно приетото с  т.18 на ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, по силата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражнено от кредитора на право да обяви кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж. Уведомлението следва да е получено от длъжника преди подаване на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение, тъй като в противен случай вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

Съответно  в доказателствената тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно основание за възникване на претендираното вземане (договор за банков кредит) и редовното уведомяване на длъжника, че банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Ответникът от своя страна трябва да докаже направените от него възражения, в това число, че е изпълнил задължението си.

Доколкото не е налице спор между страните и като съобрази представените по делото доказателства, съдът намира, че ищецът е съумял да установи по делото наличието на валидно възникнало договорно задължение в тежест на ответника. В тази връзка съдът приема за недопустимо възражението на ответника за нередовно връчване на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем  с нотариалната покана, съответно за липса на една от кумулативно изискуемите предпоставки за настъване на предсрочната изискуемост на кредита. Приетото в ТР №1/21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11/2011 г. на ВКС, ГК за значението на съставен от нотариуса нотариален акт по реда на чл. 587 ГПК намира съответно приложение и към извършено удостоверяване от нотариуса на връчването на нотариална покана. Последното съставлява доказателство за извършените в кръга на службата на нотариуса действия и има характера на официален документ, ползващ се с доказателствена сила по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК досежно извършените действия, която важи спрямо всички и може да бъде оборена чрез оспорване истинността на документа като писмено доказателство по реда на чл. 193 ГПК. Съдът е  длъжен да зачита и да се съобразява с материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ, докато тя не бъде опровергана чрез доказване на неговата невярност.Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. В процесния случай нотариалното удостоверяване на връчването на изявлението на Банката не е оспорено в срока за отговор на исковата молба, а с правилото на чл. 133 ГПК е въведена преклузия на възможността това да бъде направено на по – късен етап от процеса. Ответникът е оспорил редовността на връчването на нотариалната покана едва с пледоария по същество, поради което възражението му е  преклудирано. При липсата на валино оспорване съдът е длъжен да зачете материалната доказателствена сила на удостоверяването на нотариуса за връчване на нотариална покана и да приеме, че то е извършено съобразно правилата, установени от чл. 47 ГПК. С оглед изложеното съдът намира, че възражението за неоснователност на предявения иск на основание ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита поради неуведомяване на длъжника за обявяването й се явява неоснователно. (Определение №66/11.02.2015 по дело №1350/2014 на ВКС, ТК, II Т.О., Решение №163/25.02.2016 по дело №2335/2014 на ВКС, ТК, II Т.О. ).

Неоснователно се явява и второто възражение на ответника за частична неоснователност на претенцията на ищеца, поради извършено частично изплащане на дълга посредством публичната продан на недвижимия имот, служещ като обезпечение на кредита. С приетото в т. 9 и т.11в от Тълкувателно решение4/2013 г. от  18.06.2014 г. на ВКС е установена задължителна за съдилищата практика, съобразно която при разглеждането на иска по чл. 4** ГПК съдът съобразява направените правопогасяващи възражения от длъжника, като например за наличие на доброволно плащане, но не и за погасяване на задължението с принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418, ал.1 ГПК.

С оглед изложеното и въз основа на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема за установено по делото, че ответникът дължи на ищеца сумата от 170 319, 12 евро - главница по договор за банков кредит от 18.09.2008г., ведно със законна лихва за периода от 11.05.2017г. до изплащане на вземането; договорна възнаградителна лихва в размер на 48380, 23 евро за периода от  **.04.2014г. до 06.04.2017г.; обезщетение за забава в размер на 7127, 27 евро за периода от **.04.2014г. до 10.05.2017г.; такса за управление на кредита в размер на 1 669, 75 евро за периода от 18.09.2013г. до 06.04.2017г. на основание чл. 4** ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят сторените в хода на исковото производство разноски в размер на 8 898,89  лв. заплатена държавна такса и 400 лв. заплатен депозит за експертиза.

По изложените съображения съдът

        

Р      Е      Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 4** ГПК, че Я.Н., ЕГН **********, притежаващ карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец № 70092307/25.04.2016г., с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:*** чрез адвокат П.Х. и мл. Адвокат Р.М. дължи на „Ц.К.Б.” АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК*********, чрез пълномощника адв. В.В. въз основа на договор за ипотечен банков кредит с рег. № 03500КР-АА-0425 от 18.09.2008г., изменен и допълнен е Анекс № 1 от 28.11.2008г. и Анекс № 2 от 26.11.2013г., сумите в размер на: 170 319, 12 евро — главница по договор за банков кредит от 18.09.2008г., ведно със законна лихва за периода от 11.05.2017г.(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпънение по реда на чл. 417 ГПК) до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 48380, 23 евро за периода от **.04.2014г. до 06.04.2017г., обезщетение за забава в размер на 7127, 27 евро за периода от **.04.2014г. до 10.05.2017г. и такса за управление на кредита в размер на 1 669, 75 евро за периода от 18.09.2013г. до 06.04.2017г., ведно с сумата от 9048, 89 лева разноски по заповедното производство, а именно: 8898,89 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т.2 ГПК от 17.05.2017г. по ч.гр.д. № 29850/2017г. на Софийски районен съд и изпълнителен лист от 17.05.2017г.

ОСЪЖДА Я.Н., ЕГН ********** да заплати на „Ц.К.Б.” АД, ЕИК********* сумата от 8 898,89  лв. заплатена държавна такса и 400 лв. заплатен депозит за експертиза на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :