№ 9960
гр. София, 10.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на десети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА Наказателно
дело частен характер № 20251110201919 по описа за 2025 година
като се запознах с подадената от И. Е. С. против А. И. П. тъжба и молба-
уточнение към същата, и извърших дължимата по чл. 247б, ал.2, т.3 от НПК проверка
намирам че са налице основания за частично прекратяване на производството по
следните съображения :
Наказателно дело от частен характер № 1919/2025г. е образувано по депозирана
частна тъжба от И. Е. С. срещу А. И. П., с обвинения за извършени чрез публикации в
различни профили в социална мрежа „Фейсбук“, обидни и клеветнически твърдения
относно частния тъжител. След дадените от съда указания за уточняване на тъжбата е
депозирана молба, в която най-напред се фиксира инкриминирания период, а на
следващо място се излагат конкретни твърдения относно време и профил, от който са
разпространявани твърденията, както и изрично се посочват обидните думи,
респективно неверните позорящи обстоятелства.
Видно то съдържанието на тъжбата и уточняваща молба, от страна на частния
тъжител най-напред се иска осъждане на А. И. П. за извършено престъпление по
чл.148, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.146, ал.1 НК- обида нанесена публично и разпространена
по друг начин, като се инкриминират следните деяния:
1. На 19.10.2024г. чрез публикация във Фейсбук профил „А. П.“ нарекъл частния
тъжител „селяндур“;
2. На 22.10.2024г., 02.11.2024г., 14.12.2024г., 29.12.2024г., 16.01.2025г., 22.01.2025г.,
25.01.2025г., 26.01.2025г. и 28.01.2025г., чрез публикации във Фейсбук профили
„А. П.“ и „Аssen Peychev“, нарекъл частния тъжител „Иво Гъза“;
3. На 22.01.2025г. чрез публикации във Фейсбук профили „А. П./Ахмат/“ и „Аssen
Peychev“ нарекъл частния тъжител „Дъртия помак от Тетевен“;
4. На 14.12.2024г. . чрез публикация във Фейсбук профил „А. П.“ нарекъл частния
тъжител „Иво Мързела“.
За да се образува и протече производство по обвинение за престъпление от
частен характер, съответния първоинстанционен съд, следва да е сезиран с тъжба,
която освен формално да съдържа посочените в НПК, реквизити, трябва да включва и
твърдения за осъществяване на обективните и субективни признаци на престъпление
от частен характер. В депозираната по делото тъжба и молба, най-напред са изложени
изрични твърдения, че лицето срещу което е подадена- А. П., чрез публикации в
различни свои профили в социална мрежа „Фейсбук“ е отправил спрямо частния
1
тъжител И. С. думите „селяндур“, „Иво Гъза“, „Дъртия помак от Тетевен“, „Иво
Мързела“, като съгласно изложеното в тъжбата, в същата се твърди, че чрез
посочените думи, А. П. е нанесъл обида на частния тъжител С., за което последният
разбрал, след като негови познати възприели публикациите и му съобщили за тях.
В наказателно-правната доктрина и практика е безспорно, че престъплението
обида, чийто фактически състав е дефиниран в разпоредбата на чл.146, ал.1 НК, се
изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на
друго лице, като от тези думи или действия, насочени към пострадалия, се засяга
личното чувство за достойнство и себеоценката на обидения. Специфична особеност
на престъпния състав на обидата, която именно гарантира постигането на този
противоправен резултат е изискването изпълнителното деяние да е осъществено в
присъствието на пострадалия, което съобразно установеното в практиката разбиране
означава деянието да е извършено по начин, който осигурява достигане на обидните
думи и действия до засегнатото лице, като е категорично становището, че задочната
обида, при която „обидения“ не възприема унизителните думи и действия е
несъставомерна. (Решение № 390 от 09.08.1970г. I н.о. на ВС, Решение № 664 от
30.12.1972г. на I н.о. на ВС).
Действително допустимо е обидата, освен при непосредствена комуникация
между извършителя и обидения, да бъде причинена и чрез друго средства за предаване
на съдържание- телефон, писмо, радио- или телевизионно излъчване, документ,
включително чрез друго лице, нарочно изпратено да предаде обидното съдържание. В
настоящия случай обаче думите, които са определени като обидни, се твърди да са
отразени в различни лични профили в социална мрежа „Фейсбук“, наред с редица
други твърдения, определени като клеветнически. При това съдът намира, че дори и
публикувани публично достъпно място, то инкриминираните определения, макар да се
отнасят за личността на частния тъжител С., не са били адресирани към него.
Обстоятелството, че та са му станали известни именно от случайно открили ги трети
лица(както се твърди в тъжбата), потвърждава този факт. Поради това в настоящия
случай, независимо от факта на последващото узнаване от страна на частния тъжител,
липсва обективния признак на престъплението обида, а именно думите да са изречени
в присъствието на лицето и да са обективно насочени към засягане на личността му,
дори напротив, те са станали известни на частния тъжител значително по-късно и чрез
трети лица. Публикуването на оценка за личността на дадено лице, включително в
електронна публично достъпна страница, само по себе си, дори в същите да се
съдържа отрицателна и унизителна характеристика за същото, не изпълва обективните
признаци на престъпление по чл.146, ал.1 НК, доколкото не се твърди публикуването
да е било извършено в присъствието на частния тъжител, нито пък публикациите да са
адресирани до него. Фактът на случайното узнаване на унизителните за честта и
достойнството думи не изпълва признаците на престъпния състав на обидата.
С оглед на това съдът намери, че доколкото част от описаните в тъжбата
деяния(изброени по-горе) не разкрива признаците на престъпление обида, доколкото
не се твърди обидните думи да са изречени в присъствието на тъжителя или да са
били насочени към него, то в тази и част, същата не отговаря на изискванията на чл.24,
ал.5, т. 2, вр. чл.81, ал.1 НПК, като не съдържа обстоятелства, които да се
квалифицират като престъпление от частен характер. Това прави изследването на
изложените в нея твърдения в рамките на съдебно следствие, безпредметно, доколкото
същото следва да се развива само по отношение на твърдения, които съдържат всички
съставомерни признаци на престъпление от частен характер.
2
Доколкото в тази си част тъжбата не съдържа описание на обстоятелства, които
могат да бъдат субсимирани под състав на престъпление от частен характер,
респективно същата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 НК, се налага в тази му
част, а именно по отношение на деянията, с които се твърди да е нанесена обида,
образуваното наказателно производство да бъде прекратено на основание чл.250, ал.1,
т.2 от НПК, доколкото описаното в тъжбата не съставлява престъпление.
На следващо място, по отношение на описанието на деянията включени в
състава на престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал., т.1 и т.2, вр. чл.147, ал.1, вр.чл.26.,
ал.1 НК, с Разпореждане на съда от 11.04.2025г. на частния тъжител е дадено указание
да уточни Фейсбук профилите, в които е поместено всяко от клеветническите
твърдения, доколкото това се явява своеобразно място на извършване на деянието.
При това с нарочна молба вх. № 198310/06.06.2025г. са направени уточнения за
профилите, в които са публикувани инкриминираните клеветнически изрази. По
отношение на едно от деянията, а именно това от 22.10.2024г., при което е
публикувано твърдението „Жрица на платената любов във ВП РС-София! Мл.сержант
Анус-стасия Стойнева…заразява с венерически болести колеги от ВП и клиенти от
Батановци, Перник и Радомир! Заразила е и Иво Гъза директора с гонорея!“ не е
посочен Фейсбук профила, от който същото е публикувано. При това съдът намира, че
по отношение на това обвинение не са изпълнени дадените от съда указания, не е
отстранена празнотата в твърденията на частния тъжител, поради което тъжбата остава
неясна и следва производството и по отношение на това твърдение да бъде
прекратено, доколкото не са изпълнение изискванията на чл.81, ал.1 НПК, респективно
е налице основание за прекратяване по чл.250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.5, т. 2 НПК.
Най-сетне с допълнителната молба вх. № 198310/06.06.2025г. е оттеглено едно
от обвиненията по първоначалната тъжба, а именно за това, че на неустановена дата от
страна на тъжителя е направена Фейсбук публикация с текст „Никой в родната ни
Военна полиция не знае и не трябва да знае, че все още директора и т.н. Ромео С.
Генералски- Виетнамски има няколко любовници на работното си място, иначе ги
грози заплаха от Уволнение от наш Ромео…това е последния приказ на
Виетнамски!!!“. Оттеглянето на тъжбата е изрично предвидено като основание за
прекратяване на наказателното производство в съответната част, съгласно чл.250, ал.1,
т.1 , вр. чл.24, ал. 5, т. 4 НПК.
Така мотивиран, съдията-докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 250, ал. 1 т.2 от НПК наказателното
производство по НЧХД № 1919/2025г. по описа на СРС, НО, образувано по тъжба на
И. Е. С. срещу А. И. П., в частта относно деянията определени като обидни, а именно
следните деяния:
1. На 19.10.2024г. чрез публикация във Фейсбук профил „А. П.“ нарекъл частния
тъжител „селяндур“;
2. На 22.10.2024г., 02.11.2024г., 14.12.2024г., 29.12.2024г., 16.01.2025г., 22.01.2025г.,
25.01.2025г., 26.01.2025г. и 28.01.2025г., чрез публикации във Фейсбук профили
„А. П.“ и „Аssen Peychev“, нарекъл частния тъжител „Иво Гъза“;
3. На 22.01.2025г. чрез публикации във Фейсбук профили „А. П./Ахмат/“ и „Аssen
Peychev“ нарекъл частния тъжител „Дъртия помак от Тетевен“;
4. На 14.12.2024г. . чрез публикация във Фейсбук профил „А. П.“ нарекъл частния
тъжител „Иво Мързела“.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 250, ал. 1 т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК
наказателното производство по НЧХД № 1919/2025г. по описа на СРС, НО, образувано
по тъжба на И. Е. С. срещу А. И. П., в частта относно деянието изразило се в това, че
3
на 22.10.2024г., е публикувано твърдението „Жрица на платената любов във ВП РС-
София! Мл.сержант Анус-стасия Стойнева…заразява с венерически болести колеги от
ВП и клиенти от Батановци, Перник и Радомир! Заразила е и Иво Гъза директора с
гонорея!“.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 250, ал. 1 т.1, вр. чл.24, ал.5, т.4 от НПК
наказателното производство по НЧХД № 1919/2025г. по описа на СРС, НО, образувано
по тъжба на И. Е. С. срещу А. И. П., в частта относно деянието изразило се в това, че
на неустановена дата е направена Фейсбук публикация с текст „Никой в родната ни
Военна полиция не знае и не трябва да знае, че все още директора и т.н. Ромео С.
Генералски- Виетнамски има няколко любовници на работното си място, иначе ги
грози заплаха от Уволнение от наш Ромео…това е последния приказ на
Виетнамски!!!“.
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на частния тъжител И. С. чрез
повереника- адвокат С. на посочения в тъжбата адрес.
Разпореждането подлежи на обжалване по реда на глава ХХІI от НПК пред
Софийски градски съд в 7-дневен срок от получаване на препис от разпореждането.
След влизане в сила на разпореждането делото да се докладва за продължаване
на съдопроизводствените действия по останалите обвинения в тъжбата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4