РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Габрово, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20214200500270 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С Решение № 20135/06.04.2021 година, постановено по гр. д. № 1172/2020 година на
ГРС е развален поради неизпълнение договора между Ц. П. С. и ПЛ. Н. Н., сключен на
29.11.2017 година, обективиран в нотариален акт № 58, том І, нотариално дело № 55/2017
година на нотариус, вписан под № 297, действащ в района на Районен съд Габрово, по
силата на който първата е прехвърлила на втория правото на собственост върху
самостоятелен обект с идентификатор *** в жилищна сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-64/26.10.2007 година на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение:
жилище (апартамент) № 13, на едно ниво, етаж втори, с площ 46. 05 кв. м, състоящ се от
стая, кухня, сервизни помещения и тераса, заедно с прилежащото му избено помещение №
13 с площ 5.40 кв. м. и 0.864% идеални части от общите части на сградата, при подробно
описани граници на имота, с административен адрес: гр. Г., ул. П.Б.,№**, срещу
задължението приобретателя да й дава издръжка и да я гледа докато е жива, както и за
грижите в минало време и за в бъдеще, като й осигури спокоен и нормален живот , какъвто е
водила до сега, лично или чрез трето лице, да й осигурява храна, отопление, лекарства,
докато е жива, а след смъртта й да я изпрати по обичая, заедно с условието
прехвърлителката да живее и ползва имота до края на дните си, на основание чл. 87, ал. 3,
1
във връзка с ал. 1 от Закона за задълженията и договорите .
С посоченото решение ПЛ. Н. Н. е осъден да заплати на Ц. П. С. сумата 1312.64
лева – направени в производството разноски.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Д.С. - ГАК –
пълномощник на ПЛ. Н. Н. против Решение № 20135/06.04.2021 година по гр. д. №
1172/2020 година на ГРС. Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е
неправилно.
Неправилно първоинстанционният съд приел, че от събраните доказателства се
установявало неизпълнение от жалбоподателя на поетите с договора задължения по
сключения договор за издръжка и гледане.Касаело се за договор , чието действие
продължило около 4 години, а не били събрани конкретни доказателствата , които да
установяват неизпълнение от страна на ПЛ. Н. Н.. Съдът не отчел обстоятелството, че в
договора са уговорени ограничен обем на дължимата грижа и издръжка. Установено било,
че Ц. П. С. се нуждаела от значителна грижа, а именно жалбоподателят бил този, който
преди сключване на процесния договор, а и след това полагал грижи и давал издръжка на
прехвърлителката. В тази насока били събраните по делото свидетелски показания. Предвид
ситуацията в страната създадена с ковит епидемията, жалбоподателят започнал да посещава
по-рядко прехвърлителката, но продължил да й осигурява необходимите храна, лекарства и
грижи. По делото били оформени две групи свидетелски показания и съдът като е дал вяра
на свидетелите водени от прехвърлителката, макар същите да обхващали само част от
времето на действие на договора, постановил необосновано решение.
Направено е искане да се отмени Решение № 20135/06.04.2021 година по гр. д. №
1172/2020 година на ГРС и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат И.Г. - ГАК – процесуален представител на Ц. П. С., в който са изложени доводи за
нейната неоснователност.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:
Решение № 20135/06.04.2021 година по гр. д. № 1172/2020 година на ГРС е
валидно и допустимо.
С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направеното
искане, съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 87, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите.
С договор от 29.11.2017 година, обективиран в нотариален акт № **, том І,
нотариално дело № 55/2017 година на нотариус Й.П., вписана под № 297, с район на
действие – Районен съд Габрово, Ц. П. С. е прехвърлила на ПЛ. Н. Н. правото на
2
собственост върху самостоятелен обект с идентификатор *** в жилищна сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 година на Изпълнителния директор на АГКК,
с предназначение: жилище (апартамент) № 13, на едно ниво, етаж втори, с площ 46. 05 кв. м,
състоящ се от стая, кухня, сервизни помещения и тераса, заедно с прилежащото му избено
помещение № 13 с площ 5.40 кв. м. и 0.864% идеални части от общите части на сградата,
при подробно описани граници на имота, находящ се на адрес: гр. Г., ул. П.Б.,№**, срещу
задължението П.Н. да й дава издръжка и да я гледа докато е жива,както и за грижите в
минало време и за в бъдеще, като й осигури спокоен и нормален живот , какъвто е водила
до сега, лично или чрез трето лице, да й осигурява храна, отопление, лекарства, докато е
жива, а след смъртта й да я изпрати по обичая, заедно с условието прехвърлителката да
живее и ползва имота до края на дните си.
Договорът за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и
гледане не е регламентиран в действащите нормативни актове. Съдържанието на
насрещните права и задължения по този вид договори се определя по съгласие на страните
съобразно чл. 9 от Закона за задълженията и договорите. При алеаторните договори за
прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане каузата
(основанието) не се изчерпва само с придобиване правото на собственост, а включва и
задължение на приобретателя вместо плащане на цената на придобития имот да престира
ежедневно и пожизнено грижи в полза на праводателя или праводателите. При тълкуване
волята на страните по договора за издръжка и гледане съгласно изискванията на чл. 20 от
Закона за задълженията и договорите се изхожда от правилото, че при липса на уговорени
ограничения за обема на издръжката и грижите се дължи цялата необходима издръжка,
която включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждите на
прехвърлителя, без оглед на неговите възможности да се издържа от своите имущество и
доходи; полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според
нуждите и възможностите му да се справя сам. Поемането на задължение за осигуряване на
емоционална близост, топлина и уют не може да се предполага.
Страните по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен на 29.11.2017 година, не са уговорили ограничения на
дължимите издръжка и гледане на Ц. П. С., поради което следва да се приеме, че
приобретателя се е задължил да осигурява цялата необходима издръжка на
прехвърлителката и да полага грижи за нейното здраве, хигиена и домакинство.
Не е спорно, че след сключване на договора за издръжка и гледане – 29.11.2017
година, прехвърлителката е останала да живее в апартамента, предмет на сделката.Не е
спорно между страните, че здравословното състояние на прехвърлителката преди и след
сключване на сделката изисквало значителни грижи. Установено е, че приобретателя- П.Н. е
полагал такива в първите месеци, когато състоянието на Ц.С. било изключително тежко и тя
не можела да става от леглото и да се обслужва сама. След подобряване на здравословното й
3
състояние, П.Н. започнал да посещава прехвърлителката за кратко, за да постави капките й
за очи и за да й занесе храна. Заплащането услугите на гледачка , необходими за Ц.С.,
закупуването на храна, лекарства и др. са ставали със средства на прехвърлителката.
Използваната от Ц.С. услуга – социален патронаж/ храна, почистване и др./ е била
заплащана със средства на прехвърлителката. С нейни средства е погасяван и изтегления от
П.Н. на нейно име кредит. В този смисъл са показанията на св. Г.и Н., както и събраните
пред двете инстанции писмени доказателства.Установено е също така, че сметките за вода
не са покривани в срок от една година, а данъците за имота не били заплащани за две
години.
Задължението за издръжка и гледане е единно и неделимо, трябва да се изпълнява
точно по вид, обем и качество през цялото време на действие на договора. С оглед
естеството на договора грижите следва да се полагат непосредствено, ежедневно и
непрекъснато. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения (чл. 154, ал. 1 от ГПК). В случая в тежест на П.Н. е да докаже какво
е изпълнявал по договора за издръжка и гледане. Праводателят по сделката не е длъжен да
сочи в какво се състои неизпълнението – Ц.С. е изпълнила своето задължение да прехвърли
правото на собственост върху недвижимия имот, което обосновава задължението на П.Н. да
предоставя уговорените издръжка и грижи.
С оглед спецификата на престациите по договора за издръжка и гледане не е
необходимо длъжникът да е поканен да изпълни своето задължение, за да изпадне в забава.
В сключения между страните договор не е уговорено грижите да се дължат след възникване
на нужда или при поискване от страна на праводателя. Задължението на длъжника по
договора трябва да се изпълнява всеки ден, постоянно и непрекъснато – нуждата на
кредитора от грижи и издръжка е ежедневна. Приобретателят по договора трябва да
престира грижи и издръжка, които съответстват адекватно на очакванията на кредитора.
Ирелевантно е обстоятелството дали праводателят по сделката има собствени средства за
издръжка.
Настоящият състав намира, че П.Н.. не е установил при условията на главно и
пълно доказване да е престирал ежедневно, непрекъснато и в пълен обем издръжка и
гледане лично или чрез друго лице на Ц.С..
При алеаторния договор задължението за гледане и издръжка трябва да се
изпълнява точно по вид, обем и качество. Необходимо е изпълнението на същото да е
ежедневно, постоянно и непрекъснато. С оглед естеството на алеаторния договор при
неговото сключване за лицето, което поема задължение за издръжка и гледане, не
съществува определеност за тяхната продължителност и естество за в бъдеще –
приобретателят поема риска да изпълнява своите задължения за продължителен период от
време, при неяснота за вида и интензитета на грижите, които ще се наложи да полага.
Спорадичното изпълнение от страна на П.Н. на част от задълженията по договора от
29.11.2017 година, не е основание да се приеме, че той е изправна страна по същия.
4
Задължението за издръжка и гледане е единно и неделимо; трябва да се изпълнява чрез
престиране на такива ежедневно, редовно и в пълен обем, поради което не може да се дели
на периоди. Всяка форма на неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане се
приравнява на пълно неизпълнение. Задължението по договор за издръжка и гледане следва
да се изпълнява точно по вид, обем и качество през цялото време на действие на същия.
П.Н. не е установил по несъмнен начин да е полагал дължимите грижи и да е осигурявал
издръжка на Ц.С. – да е реализирал в пълен обем задълженията си по договора. Не са налице
хипотезите на чл. 81, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите – длъжникът не
отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се
вмени във вина; и чл. 95 от Закона за задълженията и договорите – кредиторът е в забава,
когато неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не даде
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението.
Няма доказателства, които да обосновават заключение за изпълнение на задълженията на
П.Н. по договора в необходимия обем, респ. за изправност на последния. Липсват
доказателства, а и не се твърди кредиторката да е отказвала съдействие при изпълнение
задълженията на длъжника.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите за разваляне на договора за
издръжка и гледане, удостоверен с нотариален акт № **, том І, нотариално дело № 55/2017
година на нотариус Й.П., вписана под № 297, с район на действие – Районен съд Габрово, е
основателен и доказан. Доводите на процесуалния представител на П.Н. за допуснати от
първостепенния съд процесуални нарушения и нарушения на материалния закон са
неоснователни. Съставът на Районен съд – Габрово е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на тях е направил обосновани
изводи. Не се установява по несъмнен начин П.Н. да е изправна страна по договора.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд.
Решение № 260135/06.04.2021 година по гр. д. № 1172/2020 година на Габровски районен
съд е правилно – не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби
от първоинстанционния съд, във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, които да
обуславят неговата неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да
се потвърди.
На ответницата по жалба следва да й бъдат присъдени направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 825 лв., съобразно представения списък по чл.
80 ГПК и на осн. чл. 78 ГПК
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260135/06.04.2021 година по гр. д. № 1172/2020
5
година на Габровски районен съд .
ОСЪЖДА ПЛ. Н. Н., ЕГН ********** от гр. Г., ул.“У.“ № ** да заплати на Ц. П.
С., ЕГН ********** от гр. Г., ул.П.Б.“ № **, със съдебен адрес гр. С., ул.“С.П.“ № **, чрез
„Адвокатско дружество И.и Л.„ – адв. И.Г. направените пред въззивната инстанция разноски
в размер на 825 лв./ осемстотин двадесет и пет лева/ на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6