№ 281
гр. Велико Търново, 12.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
ЖЕНЯ И.А
при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а
в присъствието на прокурора Д. Янк. Л. и Ц. Анг. М.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20254000600267 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 64, ал. 8 – 9 от НПК.
С Определение № 335/06.09.2025 г., постановено по ЧНД № 783/2025 г. по описа на
ОС – Русе е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на В. Ю. И.,
обвиняем по ДП № 3126/2025 по описа на РОП.
Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от адвокат В. В. -
защитник на В. Ю. И., с която излага, че постановеното определение е неправилно. Навежда
твърдения, че от събраните по делото доказателства не може да се установи наличието на
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Излага подробни
съображения в подкрепа на твърденията си. Моли обжалваното определение да бъде
отменено, като по отношение на В. И. бъде взета по - лека мярка за неотклонение -
„домашен арест“ или „парична гаранция“ в определен от съда размер.
В съдебно заседание прокурорите от Апелативна прокуратура – Велико Търново
изразява становище, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като
такова следва да се потвърди. Развиват подробни съображения и прилагат доказателства.
Пред настоящия състав адвокат В. поддържа изцяло депозираната частна жалба,
развивайки подробни съображения в нейна подкрепа. Отправя искане атакуваното
определение да бъде отменено и настоящата инстанция да вземе по - лека мярка за
неотклонение.
Обвиняемият В. Ю. И. не се явява при разглеждане на делото от въззивния съд.
Същият е заявил, че не желае да присъства в производството пред ВТАС.
Великотърновския апелативен съд, след като съобрази направените с жалбата
оплаквания, материалите по делото, включително приложените в съдебно заседание пред
настоящата инстанция и изслуша становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на въззивна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
1
съществото си, същата е основателна.
Видно от материалите по делото е, че с Постановление от 05.09.2025 г. на
следовател при ОСлО при ОП-Русе по Досъдебно производство № 3126/2025 г. по описа на
ОП – Русе В. Ю. И. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 2,
пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.
Въззивният съд намира, че първата инстанция законосъобразно и обосновано е
приела, че по отношение на обвиняемия В. И. и към настоящия момент от събраните по
делото доказателства може да се направи извод за обосновано предположение да е
съпричастен към деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност. Този извод се
налага от събраните гласни и писмени доказателства, приобщените веществени такива,
както и експертни становища. Това са показанията на разпитаните свидетели Д. П. –
съжителстваща с пострадалия К., Г. Д.- пострадал, П. М. – съжителстваща с пострадалия Д.,
полицейските служители: М. А., Д. В., В. И., В. Р., Д. А., като последните не внасят някаква
относима конкретика към осъществяването на деянието. Към тях следва да се прибавят
приложените към делото протоколи за доброволно предаване, протоколи за извършена
видеотехническа експертиза, ведно с приложен оптичен носител DVD-R марка „Maxell“ и
ръкописно изписан надпис върху него „Марад“ 04.09.2025 г.“, писмени доказателства –
заповед, длъжностна характеристика, акт за встъпване в длъжност, множество
постановления за извършване на съдебномедицински експертизи, медицински справки,
касаещи обвиняемите лица и други документи.
Настоящият съдебен състав намира, че така събраните доказателства са в достатъчен
обем, за да може да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия
И. към престъплението, за което е привлечен. Предвиденото наказание за престъплението по
чл. 325, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е лишаване от свобода до 5 години.
Несъмнено разследването по настоящото досъдебно производство е в начален
стадий, към който момент не се изисква пълна категоричност на доказателствената
съвкупност, нито необходимост от анализ на същата, тъй като е недопустимо да се прави
извод за виновно поведение. Поради това и за настоящия процесуален етап, на който се
намира предварителното разследване и характерът на производството по чл. 64 от НПК,
въззивният състав намира, че събраните до този момент доказателства са в достатъчен обем,
за да може да се изведе обосновано предположение за съпричастността на В. И. към
деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност. От изложеното в частната
жалба на защитата на обвиняемия становище е видно, че защитата не оспорва извода на
първоинстанционния съд за наличието на същото.
Несподелими са изводите на окръжния съд, че съществува реална опасност
обвиняемия И. да се да се укрие, изводима от съдържащите се по делото доказателства.
Нещо повече, същият е останал на местопроизшествието до пристигане на органите на реда.
В същата нощ на 04.09.2025 г. е получил лично и призовка съобразно, която е следвало да се
яви в РУ Русе, по – късно в същия ден. Включително и представените днес доказателства се
установява, че ролята му в престъпната дейност, за която са привлечени и други лица по
същото досъдебно производство не е със завишена степен на обществена опасност спрямо
останалите обвиняеми и техните роли, а така също и с обичайния начин на осъществяване
на конкретното деяние, поддържано и пред настоящата инстанция от защитата на
обвиняемия.
Настоящата инстанция се съгласява частично с изводите на Окръжния съд, че е
налице опасност обвиняемият да извърши престъпление, доколкото от показанията на
пострадалия К., а и от обясненията на самия обвиняем и частичните обяснения на
обвиняемия А. могат да се извлекат данни, че обвиняемите са имали комуникация помежду
си относно това какви версии или факти всеки един от тях би съобщил на разследващите
органи относно участието им в инцидента.
2
На следващо място не са обсъдени и взети предвид в достатъчна степен данните за
личността за обвиняемия И.. По - скоро съдът ги е описал и възприел, но според настоящата
инстанция неправилно ги е интерпретирал. От същите е видно, че И. е с чисто съдебно
минало, постоянен адрес, на който е трайно установен, младата му възраст, фактът, че
упражнява трудова съвсем от скоро. Не са налице данни до момента на деянието да са били
регистрирани противообществени прояви от него, както и споделеното по – горе
обстоятелството, че до пристигане на органите на реда на местопроизшествието И. е останал
там и е получил призовка за явяване пред РУ на ОД МВР на същия ден, както и
съдействието, което оказва на разследващите органи, чрез дадените обяснения, дори в по-
късен момент след привличането в качеството на обвиняем. Изброените обстоятелства
обосновават определяне на мярка за неотклонение с по - лек интензитет от взетата
„Задържане под стража“, в каквато насока са и отправените възражения на защитата с
частната жалба и поддържани пред настоящата инстанция, поради което последните се
явяват основателни в тази посока за отсъствие на реалната опасност от укриване или
извършване на престъпление, което напълно се споделя от настоящата инстанция.
Поради гореизложените съображения настоящият състав на съда намира
атакуваното определение, постановено от Окръжния съд за незаконосъобразно, което налага
и неговата отмяна и постановяване на ново такова, с което да бъде взета по - лека мярка за
неотклонение на обвиняемия от „Задържане под стража“, а именно - „Домашен арест“.
Последната е с по-нисък интензитет от задържането под стража, но в достатъчна степен ще
гарантира нормалното протичане на наказателното производство. Тази мярка се явява
пропорционална и съответна на инкриминираното деяние в каквато посока е практиката на
ЕСПЧ.
Мярката „домашен арест“ следва да бъде изпълнявана от обвиняемия на постоянния
му и настоящ адрес в гр. Русе, ********** и следва да бъде контролирана чрез средствата за
електронно наблюдение от Областна служба „Изпълнение на наказанията“ при ГД
„Изпълнение на наказанията“ гр. Велико Търново. Освен това за вземането и, както и
последващото и спазване следва да бъде незабавно уведомено ОД МВР - Русе с оглед
осъществяване на контрола по чл. 62, ал. 5 от НПК.
Настоящата инстанция намира, че тази мярка е съответната обстоятелствата
визирани в разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК и на целите, сочени в чл. 57 от НПК.
По изложените съображения Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 335/06.09.2025 г., постановено по ЧНД № 783/2025 г. по
описа на Окръжен съд – Русе, вместо което постановява:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“ по отношение на В. Ю. И. с
ЕГН **********, обвиняем по Досъдебно производство № 3126/2025 г. по описа на ОП-
Русе, която да се контролира чрез средствата за електронно наблюдение, с адрес на
изпълнение – гр. Русе, **********.
На основание чл. 62, ал. 5 и ал. 6 от НПК за спазването на взетата спрямо
обвиняемия В. Ю. И. мярка за неотклонение „домашен арест“ да бъде незабавно уведомен
Директорът на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ при ГД „Изпълнение на
наказанията“ гр. Велико Търново, за осъществяване на контрола и спазването и чрез
средствата за електронно наблюдение, както и ОД МВР - Русе с оглед осъществяване на
контрола по чл. 62, ал. 5 от НПК.
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4