№ 170
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Г.
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100506290 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 вр. с чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 507006 от 11.10.2018 г., постановено по гр. д. № 47256/2011 г. по
описа на СРС, II ГО, 52 състав, е прогласено, на основание чл. 349, ал. 6 ГПК,
обезсилването по право на решение от 14.01.2014 г. по гражданско дело № 47256/2011
г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 52 състав, в частта, с
която на основание чл. 349, ал. 1 ГПК, е поставен в дял на Л. А. Х., ЕГН **********,
допуснатият до съдебна делба недвижим имот, представляващ апартамент № 20,
находящ се в гр. София, ж.к. „Изгрев", ул. "****, със застроена площ от 84.86 кв. метра,
състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, Й. и
Г.Г., двор, двор, двор, ведно със зимнично помещение, при съседи-коридор, С. и Л.Ч.,
двор, О. и Б. Д.и, заедно с 5.02 % идеални части от общите части на сградата и в частта,
с която Л. А. Х. е осъдена да заплати на Ц. А. Н., ЕГН **********, за уравнение на
нейния дял сумата от 61 500 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от
влизане в сила на решението за възлагане до окончателното й изплащане.
С решението е изнесен на публична продан, на основание 349, ал. 6, изр. второ
ГПК, допуснатият до съдебна делба недвижим имот, представляващ апартамент № 20,
находящ се в гр. София, ж.к. „Изгрев", ул. "****, със застроена площ от 84.86 кв. метра,
състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, Й. и
Г.Г., двор, двор, двор, ведно със зимнично помещение, при съседи- коридор, С. и Л.Ч.,
двор, О. и Б. Д.и, заедно с 5.02 % идеални части от общите части на сградата, като
получената парична сума от продажбата се разпредели между съделителите, съобразно
дяловете им в съсобствеността, както следва: 1/2 идеална част за Л. А. Х., ЕГН
1
**********, с адрес: гр. София, ж.к. "Изгрев", ул. "**** и 1/2 идеална част за Ц. А. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****.
С решение 3718/25.06.2020г. на СГС по в.гр.д. 14816/2019г. при първото
въззивно производство е потвърдено обжалваното решение на СРС.
С Определение на ВКС по гр.д. 3285/2020г. е върната касационната жалба
на Д. К. А.. Определението е влязло в сила и производството по делото спрямо нея е
приключило, поради което неправилно е била призовавана по настоящето дело.
Производството е висящо само по жалбата на Л. А. Х..
С решение на ВКС по гр.д. 3285/2020г. е отменено първото въззивно решение
и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане с указания да бъдат обсъдени
представени с молба от 21.06.2017г. от Л. Х. писмени доказателства, които страната
представя за доказване на извършено в полза на другата съделителка плащане на
13.05.2015г. - в срока по чл. 349, ал. 5 ГПК.
Със същото решение на ВКС по задължителен за настоящият състав начин (чл.
294, ал. 1, изр. 2 ГПК) е прието, че срокът за заплащане на сумата за уравняване на
делът в конкретния случай между страните тече от 18.11.2014г.
Депозираната от Л. А. Х. жалба е допустима и следва да бъде разгледана, като се
съобразят и указанията на ВКС по прилагането на чл. 349, ал. 5 ГПК.
След връщане на делото за ново разглеждане единствения спорен между
страните въпрос е дали има плащане на дължимата за уравняване на дяловете сума в
срока по чл. 349, ал. 5 ГПК, като момента в който започва да тече този срок за Л. Х. е
определен с решението на ВКС на 18.11.2014г. С оглед на тази дата шестмесечния срок
изтича на 18.05.2015г. по правилото на чл. 60, ал. 3 от ГПК- Понеделник присъствен
ден.
С молба от 21.06.2017г. Л. Х. е представила писмени доказателства в полза на
твърдението си, че на 13.05.2015г. е платила сумата за уравняване ведно със законната
лихва и няма основания за обезсилване по право на възлагателното решение в нейна
полза. С молбата са представени: Уведомително писмо с обратна разписка на Л. Х. до
Ц. Н. от 17.05.2015 г.; Уведомително писмо до Ц. Н. и адвокат Й. Г. от пълномощника
на Л. Х. - адв. И. С.; Нотариална покана с Разписка от 19.05.2015 г. на Нотариус Ал. Д.
per. № 404, връчена на Ц. Н.; Уведомление - второ по ред - до Ц. Н. и адвокат Й. Г. от
пълномощника адв. И. С.; Договор за открИ.е и обслужване на специална сметка
(ESCROW ACCOUNT) от 13.05.2015 г. в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“; Извлечение
от сметка - 3 страници; Авизо по платежно нареждане от 14 май 2015 година; Справка
за суми по сметка; ID на клиент ********* за допълнителен превод по ESCROW
ACCOUNT за сумата от 3 500 лева за обезщетение за ползване; Състояние на сметка от
интернет банкиране.
ВКС е върнал делото за обсъждане именно на тези доказателства от въззивния
съд.
За пръв път твърдението за плащане чрез открИ.е на банкова сметка под
разпореждане на Цв.. Н. е направено на 29.06.2015г. в писмен отговор на Л. Х., пришит
по ч.гр.д. 3638/2015г. на ВКС (приложено по настоящото дело) срещу частната жалба
на Цв. Н..
Поддържа се и в молбата от 21.06.2017 посочена по-горе. Твърдението е, че до
това се е стигнало поради отказ на Цв. Н. да посочи банкова сметка за превод на
сумата за уравняване на дяловете, поддържано и в първото въззивно производство.
2
От представения договор от 13.05.2015г. сключен между Л. Х. и Д. А. (Х.) от
една страна като „титуляри“ и „Алианц Банк България“ АД от друга се установява, че е
открита банкова сметка с IBAN – ****; BIC – BUINBGSF, в „Алианц Банк България“
АД. По договора като „титуляр“ са посочени Л. Х. и Д. А.. В договора се посочва, че
той се сключва на основание чл. 22 ЗЗД (в полза на трето лице)
В т. 1 е посочено, че договора се сключва с оглед на решението по гр. д.
47256/2011г. и във връзка с осъждането на Л. Х. да плати сумата по решението на Ц. Н.
В чл. 1 от Договора е посочено, че страните уговарят специален характер на
посочената банкова сметка. С чл. 2 се уговарят, че титулярът превежда по сметката
сумата, присъдена на третото ползващо се лице съгласно съдебното решение. С чл. 4
се уговарят банката да извърши плащането на задължението на титуляра (Л. Х.)
съгласно съдебното решение. В чл. 8 е предвидено, че банката е длъжна да плати
сумата на третото ползващо се лице по посочена от него самото платежна сметка или в
брой, като следва да представи документ за установяване на идентичността му с
посоченото от титуляра лице.
От извлечението на л. 131 от делото на СРС се установява, че на 14.05.2015г.
посочената в договора сметка е захранена със сумата от 70000,00 /седемдесет хиляди/
лева.
Писмените доказателства не са оспорени от ищцата Цв. Х.. Пред СРС е
направено само възражение, че плащането не е в срок (Протокол от ОСЗ на
25.10.2017г.).
Осъществяването на плащането е признато в писмените бележки от 03.04.2018г.
от Цв. Н. пред СРС.
В отговор от 28.01.2019г. на въззивната жалба на Л. Х. подаден по в.гр.д.
14816/2019г. Цв. Н. твърди, че не могла да изтегли сумата, защото тегленето било
невъзможно без присъствие и полагане на подпис на пълномощника на Л. Х. - адв. С. и
затова счита, че няма плащане. Поддържа това становище в ОСЗ при първото въззивно
разглеждане.
В хода на настоящото производство Цв. Н. също не оспорва, че сумата е
преведена по сметката, като поддържа, че не е могла да я изтегли, като обяснението на
банката за отказ било, че е необходимо присъствие на титулярите.
При горната фактическа обстановка и с оглед на твърденията и възраженията на
страните СГС в настоящият си състав намира, че задължението на Л. Х. за заплащане
на сумата за уравняване ведно с лихвите е изпълнено чрез откритата на нейно име, но
в полза на Ц. Г. банкова сметка с посочен по горе IBAN. Плащането е от 14.05.2015г.
(когато е захранена сметката според представеното извлечение) и е в срока по чл. 346
ГПК. Цв. Н. не е оспорила твърденията, че не е дала съдействие (не е посочила банкова
сметка), за да бъде преведена сумата. При това положение съгласно чл. 97 ЗЗД Л. Х.
може да изпълни като вложи паричната сума в банка. Влагането на сумата се
установява от представения договор с третото за делото лице „Алианц банк
България“АД и банковите извлечения и не се оспорва от Н.. Спорно е дали сметката е
била единствено под разпореждането на Н. или е имало условие тегленето на суми от
нея или превод по сметка на Н. да става в присъствие на титулярите или адвокат С..
Доказателства в такава насока няма по делото. Договора не съдържа такива условия.
Изискването е да се представи документ, който да установи идентичност между лицето
което иска да получи суми от сметката и третото ползващо се лице Н. (чл.8 от
договора).
3
Ако банката, (която има качеството на обещател по смисъла на чл. 22 ЗЗД) не
изплаща сумата в противовес на договора с уговарящият, то бенефициера (Цв. Х. има
иск срещу банката за изпълнение или за обезщетение за неизпълнение (ТР № 30 от
17.VI.1981 г., ОСГК на ВС - третиращо правата на третото ползващо се от един
договор лице).
Това не влияе върху редовността на плащането на уравняването на нейния дял и
не следва да повлече прогласяване на настъпило по право обезсилване на
възлагателното решение в полза на Л. Х.. Плащането е в шестмесечен срок от
18.11.2014г., която дата е определена с решението на ВКС за начало на срока по чл.
349, ал. 5 в конкретния случай.
Предвид гореизложеното решението на СРС, с което е прогласено настъпило по
право обезсилване на решението му от 14.01.2014г. по същото дело 47256/2011г. в
частта му за възлагане на делбения имот в дял на Л. Х. и е постановено изнасяне на
имота на публична продан следва да бъде изцяло отменено, а искането на ЦВ. Н. за
прогласяване на обезсилването по право да се отхвърли като неоснователно.
По разноските.
При този изход на делото право на разноски в производството има само Л. Х..
Същата доказва такива в размер както следва:
В настоящото производство- 400,00 лева за адвокатски хонорар съгласно ДПП
от 07.03.2022г.
В производството по гр.д. 3285/2020г. на ВКС- 600,00 лева за адвокатски
хонорар и 70,00 лева-платени държавни такси
В производството по в.гр.д. 14816/2019г. на СГС: 40,00 лева държавна такса
Доказателства за други разноски няма представени.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 507006 от 11.10.2018 г., постановено по гр. д.
№ 47256/2011 г. по описа на СРС, II ГО, 52 състав, с което е прогласено обезсилване по
право на решение от 14.01.2014 г., постановено по гр. д. № 47256/2011 г. по описа на
СРС, ГО, 52 състав в частта, с която на основание чл. 349, ал. 1 ГПК, е поставен в дял
на Л. А. Х. допуснатия до съдебна делба недвижим имот, представляващ апартамент №
20, находящ се в гр. София, ж.к. „Изгрев“, ул. „****, със застроена площ от 84,86 кв.м.
и в частта, с която на същото основание Л. А. Х. е осъдена да заплати в полза на Ц. А.
Н., ЕГН ********** за уравнение на нейния дял сумата от 61 500 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението за възлагане
до окончателното изплащане, като е постановено изнасяне на публична продан на
допуснатия до съдебна делба недвижим имот, представляващ апартамент № 20,
находящ се в гр. София, ж.к. „Изгрев“, ул. „****, със застроена площ от 84,86 кв.м.
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането на Ц. А. Н., ЕГН
********** за прогласяване на обезсилване по право на решение от 14.01.2014 г.,
постановено по гр. д. № 47256/2011 г. по описа на СРС, ГО, 52 състав в частта, с която
на основание чл. 349, ал. 1 ГПК, е поставен в дял на Л. А. Х. допуснатия до съдебна
4
делба недвижим имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к.
„Изгрев“, ул. „****, със застроена площ от 84,86 кв.м. и в частта, с която на същото
основание Л. А. Х. е осъдена да заплати в полза на Ц. А. Н., ЕГН ********** за
уравнение на нейния дял сумата от 61 500 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното
изплащане и за изнасяне на публична продан на допуснатия до съдебна делба
недвижим имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к.
„Изгрев“, ул. „****, със застроена площ от 84,86 кв.м.
ОСЪЖДА Ц. А. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА Л. А. Х. с ЕГН
********** разноски в производството по искането за обезсилване за всички
инстанции в размер на 1110,00 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5