№ 13946
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110103111 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Т К М“ АД (в несъстоятелност) срещу „А
П“ ЕООД.
Ищецът твърди, че с ответника са били страни по договор за наем на недвижим обект,
собственост на наемодателя (търговски обект „Т П З Ц“, състоящо се от множество
подобекти, находящи се в ПИ № 000814 в землището на с. Крепост в Хасковска област)
срещу месечна наемна цена в размер на 7000 лв. Поддържа, че към договора за наем имало
сключени три анекса, с които договорът бил изменен като с анекс № 2 от 01.10.2019г.
дължимата наемна цена била променена като от месец октомври 2019г. до месец юли 2020г.
се намалила до 3500 лв., а с анекс № 3 от 01.06.2020г. било уговорено същата да се запази в
размер на 3500 лв. до края на 2020г. Заявява, че договорът бил прекратен считано от
04.03.2021г., но останали неплатени наеми за периода от м. 11.2020г. до м. 02.2021г. в
размер на 21000 лв. Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба - 24.01.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
05.03.2021г. до 24.01.2022г. в размер на 1919,17 лв.
Ответникът е получил препис от исковата молба (при усл. на чл. 50 ГПК), по която не е
депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. С писмено становище от 14.11.2022г. поддържа
недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените искове са допустими, а възраженията на ответника за липсата на
1
представителна власт на адв. К. Г. не се споделят от съда. От вписванията по партидата на
ищеца в Търговския регистър е видно, че същият е обявен в несъстоятелност като за синдик
е назначен П В П. По отношение на правомощията на синдика няма никакво съмнение, че
същият може да завежда съдебни дела от името на несъстоятелния длъжник (чл. 658, ал. 1, т.
7 ТЗ), като с тези си права може да упълномощава други лица само с разрешение по чл. 660,
ал. 2 ТЗ. В настоящия случай от приложените към исковата молба доказателства (л. 8 и л. 39)
е видно, че преди завеждане на делото синдикът е получил изрично разрешение от съда по
несъстоятелността за упълномощаване на адв. Г. да води исково производство срещу „А П“
ЕООД, след което в съответствие с определението на съда е съставено и пълномощно на
адв. Г., поради което следва да се приеме, че по отношение на последния надлежно е
учредена представителна власт.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на всяка от страните е да докаже фактите, на които основава
своите искания и възражения.
В тежест на ищеца да докаже наличието на наемно правоотношение по посочения в
исковата молба договор за наем, по което за ответника е възникнало задължение да заплати
наемна цена в претендираните размери, а по иска за мораторна лихва следва да докаже
наличието на главно задължение и изпадане на длъжника в забава. При
установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответната страна да докаже, че е
заплатила претендираните суми.
В случая от приложения договор за наем на недвижим имот от 19.06.2019г. е видно, че
ищецът като наемодател е предоставил за временно и възмездно ползване на ответника
недвижим имот, представляващ търговски обект „Т П З Ц“, състоящо се от множество
подобекти, находящи се в ПИ № 000814 в землището на с. Крепост в Хасковска област. От
съдържанието на договора е видно, че страните са уговорили наемна цена в размер на 7000
лв. (чл. 2, ал. 1 от договора). От приложения анекс № 2 от 01.10.2019г. е видно, че страните
са уговорили временно изменение на наемната цена за периода от м. 10.2019г. до м.
07.2020г. в размер на 3500 лв., а от приложения анекс № 3 от 01.06.2020г. е видно, че са
уговорили наемната цена да се запази в този размер до края на 2020г.
От изложеното следва, че през първите два месеца от процесния период (м. 11.2020г. и
м. 12.2020г.) ответникът е дължал месечна наемна цена в размер на 3500 лв., а през
останалите два месеца (м. 01.2021г. и м. 02.2021г.) наемателят е дължал месечна наемна
цена в размер на 7000 лв., при което общата дължима сума за целия исков период от м.
11.2020г. до м. 02.2021г. се равнява на 21000 лв.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора ответникът дължи заплащането на уговорената
наемна цена до 10-то число на текущия месец, поради което следва да се приеме, че към
05.03.2021г. (от която дата се претендира мораторна лихва) ответникът е бил в забава по
отношение на цялата дължима главница, което обуславя и извода, че в негова тежест е
възникнало и задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за претендираната от ищеца сума в размер на
1919,17 лв. за периода от 05.03.2021г. до 24.01.2022г.
2
По изложените съображения и доколкото ответникът не е ангажирал доказателства за
погасяване на процесните задължения, следва да се приеме, че предявените искове са
основателни и като такива следва да се уважат изцяло.
За пълнота следва да се посочи, че възражението на ответника за неавтентичност на
процесния договор за наем е заявено след срока по чл. 133 ГПК, поради което същото не
следва да се разглежда по същество.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., както и на
основание чл. 620, ал. 5 вр. чл. 649, ал. 6 ТЗ, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на СРС, дължимата държавна такса в размер на 916,76 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А П“ ЕООД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „.....“ № 28А ДА ЗАПЛАТИ на „Т К М“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „......“ следните суми: 21000 ЛЕВА,
представляваща неплатена наемна цена за периода от м. 11.2020г. до м.02.2021г., дължима
по договор за наем на недвижим имот от 19.06.2019г., изменен с анекси № 1 от 24.06.2019г.,
№ 2 от 01.10.2019г., № 3 от 01.06.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 24.01.2022г. до окончателното плащане, 1919,17 ЛЕВА – мораторна лихва за
периода от 05.03.2021г. до 24.01.2022г. и 1000 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „А П“ ЕООД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „.....“ № 28А ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 620, ал. 5 вр. чл. 649, ал. 6 ТЗ, в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 916,76 ЛЕВА –
държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски
районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4