Решение по дело №3111/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 декември 2022 г.
Съдия: Светослав Атанасов Пиронев
Дело: 20221110103111
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13946
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110103111 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Т К М“ АД (в несъстоятелност) срещу „А
П“ ЕООД.
Ищецът твърди, че с ответника са били страни по договор за наем на недвижим обект,
собственост на наемодателя (търговски обект „Т П З Ц“, състоящо се от множество
подобекти, находящи се в ПИ № 000814 в землището на с. Крепост в Хасковска област)
срещу месечна наемна цена в размер на 7000 лв. Поддържа, че към договора за наем имало
сключени три анекса, с които договорът бил изменен като с анекс № 2 от 01.10.2019г.
дължимата наемна цена била променена като от месец октомври 2019г. до месец юли 2020г.
се намалила до 3500 лв., а с анекс № 3 от 01.06.2020г. било уговорено същата да се запази в
размер на 3500 лв. до края на 2020г. Заявява, че договорът бил прекратен считано от
04.03.2021г., но останали неплатени наеми за периода от м. 11.2020г. до м. 02.2021г. в
размер на 21000 лв. Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба - 24.01.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
05.03.2021г. до 24.01.2022г. в размер на 1919,17 лв.
Ответникът е получил препис от исковата молба (при усл. на чл. 50 ГПК), по която не е
депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. С писмено становище от 14.11.2022г. поддържа
недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените искове са допустими, а възраженията на ответника за липсата на
1
представителна власт на адв. К. Г. не се споделят от съда. От вписванията по партидата на
ищеца в Търговския регистър е видно, че същият е обявен в несъстоятелност като за синдик
е назначен П В П. По отношение на правомощията на синдика няма никакво съмнение, че
същият може да завежда съдебни дела от името на несъстоятелния длъжник (чл. 658, ал. 1, т.
7 ТЗ), като с тези си права може да упълномощава други лица само с разрешение по чл. 660,
ал. 2 ТЗ. В настоящия случай от приложените към исковата молба доказателства (л. 8 и л. 39)
е видно, че преди завеждане на делото синдикът е получил изрично разрешение от съда по
несъстоятелността за упълномощаване на адв. Г. да води исково производство срещу „А П“
ЕООД, след което в съответствие с определението на съда е съставено и пълномощно на
адв. Г., поради което следва да се приеме, че по отношение на последния надлежно е
учредена представителна власт.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на всяка от страните е да докаже фактите, на които основава
своите искания и възражения.
В тежест на ищеца да докаже наличието на наемно правоотношение по посочения в
исковата молба договор за наем, по което за ответника е възникнало задължение да заплати
наемна цена в претендираните размери, а по иска за мораторна лихва следва да докаже
наличието на главно задължение и изпадане на длъжника в забава. При
установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответната страна да докаже, че е
заплатила претендираните суми.
В случая от приложения договор за наем на недвижим имот от 19.06.2019г. е видно, че
ищецът като наемодател е предоставил за временно и възмездно ползване на ответника
недвижим имот, представляващ търговски обект „Т П З Ц“, състоящо се от множество
подобекти, находящи се в ПИ № 000814 в землището на с. Крепост в Хасковска област. От
съдържанието на договора е видно, че страните са уговорили наемна цена в размер на 7000
лв. (чл. 2, ал. 1 от договора). От приложения анекс № 2 от 01.10.2019г. е видно, че страните
са уговорили временно изменение на наемната цена за периода от м. 10.2019г. до м.
07.2020г. в размер на 3500 лв., а от приложения анекс № 3 от 01.06.2020г. е видно, че са
уговорили наемната цена да се запази в този размер до края на 2020г.
От изложеното следва, че през първите два месеца от процесния период (м. 11.2020г. и
м. 12.2020г.) ответникът е дължал месечна наемна цена в размер на 3500 лв., а през
останалите два месеца (м. 01.2021г. и м. 02.2021г.) наемателят е дължал месечна наемна
цена в размер на 7000 лв., при което общата дължима сума за целия исков период от м.
11.2020г. до м. 02.2021г. се равнява на 21000 лв.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора ответникът дължи заплащането на уговорената
наемна цена до 10-то число на текущия месец, поради което следва да се приеме, че към
05.03.2021г. (от която дата се претендира мораторна лихва) ответникът е бил в забава по
отношение на цялата дължима главница, което обуславя и извода, че в негова тежест е
възникнало и задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за претендираната от ищеца сума в размер на
1919,17 лв. за периода от 05.03.2021г. до 24.01.2022г.
2
По изложените съображения и доколкото ответникът не е ангажирал доказателства за
погасяване на процесните задължения, следва да се приеме, че предявените искове са
основателни и като такива следва да се уважат изцяло.
За пълнота следва да се посочи, че възражението на ответника за неавтентичност на
процесния договор за наем е заявено след срока по чл. 133 ГПК, поради което същото не
следва да се разглежда по същество.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., както и на
основание чл. 620, ал. 5 вр. чл. 649, ал. 6 ТЗ, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на СРС, дължимата държавна такса в размер на 916,76 лв.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „А П“ ЕООД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „.....“ № 28А ДА ЗАПЛАТИ на „Т К М“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „......“ следните суми: 21000 ЛЕВА,
представляваща неплатена наемна цена за периода от м. 11.2020г. до м.02.2021г., дължима
по договор за наем на недвижим имот от 19.06.2019г., изменен с анекси № 1 от 24.06.2019г.,
№ 2 от 01.10.2019г., № 3 от 01.06.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 24.01.2022г. до окончателното плащане, 1919,17 ЛЕВА – мораторна лихва за
периода от 05.03.2021г. до 24.01.2022г. и 1000 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „А П“ ЕООД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „.....“ № 28А ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 620, ал. 5 вр. чл. 649, ал. 6 ТЗ, в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 916,76 ЛЕВА
държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски
районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Районен съдия:
РЕШИ:
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4