РЕШЕНИЕ
№ 17261
гр. С., 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20241110102253 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод искова молба вх. № .......... г. на „.....“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ................, срещу Д. Е. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. .........., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 1./ 2 174,21 лева – главница за непогасени суми предоставени В и К услуги в
имот, находящ се в гр. ................. отразени по фактури за периода 03.02.2015 г. – 08.06.2022
г., ведно със законна лихва за период от 26.09.2022 г. до изплащане на вземането, 2./ 495,50
лева – мораторна лихва за периода 06.03.2015 г. – 08.06.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 51826/2022 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника съществува валидно
облигационно отношение с предмет доставка на В и К услуги до имот с адрес: гр. ............ По
силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на
ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответния регулаторен орган. По силата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
ответникът има качеството на потребител на В и К услуги за процесния недвижим имот,
като негов собственик, и е обвързан от договор за продажба при Общи условия. За исковия
период по партидата на имота е открита договорна сметка ********** и на база на
отчетените показания ищецът е издавал ежемесечни фактури за имота, във връзка с които
ответникът не е извършил дължимите плащания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се качеството на ответника на
1
изключителен собственик на исковия имот. Твърди се завишаване на сумите за предоставени
В и К услуги и се прави позоваване на изтекла погасителна давност.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1
от Закона за водите се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1./ ответникът да има качеството на потребител на В и К услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение; 2./ за процесния период ищецът
да е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираните суми. Установяването на тези предпоставки съобразно правилото
на чл. 154 ГПК е в доказателствена тежест на ищеца по делото. При тяхното установяване, в
тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми.
По главния иск
По делото е приложено заповедно дело № 51826/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от материалите по което се установява следното:
На 26.09.2022 г. „.....“ АД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Е. К., ЕГН **********, за сумата от 2 174,21 лева –
главница за непогасени суми предоставени В и К услуги в имот, находящ се в гр. .................
отразени по фактури за периода 03.02.2015 г. – 08.06.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 26.09.2022 г. до изплащане на вземането, 2./ 495,50 лева – мораторна лихва за
периода 06.03.2015 г. – 08.06.2022 г., както и сторените по делото разноски.
С разпореждане от 17.10.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 51826/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в
полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер
на сумата 103,39 лева, от които: 53,39 лева – държавна такса, както и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от заповедта по чл. 410 ГПК е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК. Поради това и по аргумент от чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК съдът е указал на заявителя
възможността да предяви установителен иск за вземанията по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и
вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен
идентитет.
Съгласно представена по делото Справка № 624236/23.05.2022 г. за периода
01.01.1998 г. – 23.05.2022 г. за самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............. –
апартамент ........, с адрес: гр. С., ж. к. „.............. от Служба по вписванията – гр. С. /л. 5-6/,
на 21.11.2014 г. е вписан договор за покупко-продажба на недвижим имот с продавач .......... и
купувачи Д. Е. К. и ........ Видно от справката на 13.04.2017 г. и 30.11.2021 г. по партидата на
имота са вписани възбрани върху ½ идеални части от имота за задължения на Д. Е. К..
По делото е представена и приета актуална Справка № 704284/21.05.2025 г. за
периода 01.01.1998 г. – 21.05.2025 г. за самостоятелен обект в сграда с идентификатор
2
.............. – апартамент ........, с адрес: гр. С., ж. к. „.............. от Служба по вписванията – гр.
С. /л. 55-57/, от която се установява, че на 29.04.2024 г. е вписан договор за доброволна делба
между съделителите Д. Е. К. и ........ като имотът е възложен изцяло на ........
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
доброволна делба № 83, том IV, рег. № 5052, дело № 624 от 2024 г. по описа на нотариус
И... Н., с рег. № ........ на НК /л. 84-86/, от който се установява, че на 29.04.2024 г. е сключен
договор за доброволна делба между Д. Е. К. и ........ с който е прекратена съсобствеността
между тях относно апартамент ........, находящ се в гр. С., ж. к. „.............. и имотът е възложен
изцяло в дял на ........
Първият спорен между страните въпрос е дали за процесния период те са били
обвързани от валидна облигационна връзка.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на
този закон.
Според текста на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни (В и К)
услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители“ на В и К услуги, това са юридически или физически лица – собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е
указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от приложените ОУ на ищцовото
дружество). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците на В и К системи и от
съответния регулаторен орган, които ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните по делото
доказателства се налага извод, че ответницата Д. Е. К. е имала качеството на потребител на
В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като в този период тя е притежавала ½ идеална
част от правото на собственост върху процесния имот.
В настоящия случай за установяване на обстоятелството, че ответницата е била
титуляр на вещни права върху процесния имот през исковия период ищецът е представил
Справка № 624236/23.05.2022 г. за периода 01.01.1998 г. – 23.05.2022 г. за самостоятелен
обект в сграда с идентификатор .............. – апартамент ........, с адрес: гр. С., ж. к. „.............. от
Служба по вписванията – гр. С.. От нея, както се посочи по-горе, се установява, че на
21.11.2014 г. е вписан договор за покупко-продажба на недвижим имот с продавач .......... и
купувачи Д. Е. К. и ........ както и че на 13.04.2017 г. и 30.11.2021 г. са вписани възбрани
върху ½ идеални части от имота за задължения на Д. Е. К.. Видно е от Справка №
704284/21.05.2025 г. за периода 01.01.1998 г. – 21.05.2025 г. и Нотариален акт за доброволна
делба № 83, том IV, рег. № 5052, дело № 624 от 2024 г. по описа на нотариус И... Н., с рег. №
........ на НК, че последващи разпоредителни действия с вещни права върху имота са
3
извършени едва след края на исковия период – обхващащ времето от 03.02.2015 г. –
08.06.2022 г. /периода на начисление на задължения за предоставени В и К услуги/. Поради
това и въз основа на вписванията в Служба по вписванията на възбрани върху имота до
размера на ½ идеална част от него за задължения на Д. Е. К., както и при липса на
доказателства в противен смисъл, съдът приема за установено, че ответницата е била
титуляр на правото на собственост върху ½ идеална част от апартамент ........ с адрес:
гр. С., ж. к. „.............. в исковия период от 03.02.2015 г. – 08.06.2022 г. В тази насока
настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответната страна, че тя не е
материалноправно легитимирана да отговаря за процесните задължения за консумативни
разходи за В и К услуги, тъй като понастоящем изключителен собственик на имота е трето
за спора физическо лице. Това е така, тъй като съсобствеността върху имота е прекратена с
договора за доброволна делба от 29.04.2024 г., който е сключен след края на исковия период,
и неговото сключване не променя правното положение, действащо в периода м.02.2015 г. –
м.06.2022 г., а именно, че в посочения период имотът е бил съсобствен между Д. Е. К. и ........
По делото не се навеждат възражения във връзка с доказателствената стойност на
приетата като доказателство справка по лице от Служба по вписванията относно
принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, но за пълнота
настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи следното:
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно нормата на чл.
44, ал. 1 от Правилника за вписванията писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване
преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по
книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 от Правилника за вписванията
удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за
определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния
регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно
чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като
провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на
акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право (ВП).
Предвид указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в
публичния имотен регистър, представената по делото справка с дата 07.01.2022 г. е годна да
установи притежанието на вещно право от последния и основаната на това договорна
обвързаност с ищцовото дружество. По делото не са ангажирани доказателства, които да
опровергаят удостоверените в справката обстоятелства. Същевременно установяването на
принадлежността на правото на собственост не е ограничено единствено с представяне на
нотариален акт за придобиване на такова вещно право. Притежанието на право на
собственост върху имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с
предмет доставка на В и К услуги, обвързващо страните в исковия период, по което
ответницата – като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на
тяхната стойност съобразно обема на притежаваните от нея вещни права – т. е. до 1/2.
При изложените по – горе мотиви съдът приема, че страните в производството са
били обвързани от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на
публично известни ОУ, предложени от оператора и одобрени от собствениците на
водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в
съответствие с изискванията на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
Нормата на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ предвижда задължение за всички В и К оператори
да публикуват одобрени от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К
услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и ОУ влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които
4
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество
заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни
писмени споразумения. В случая ответницата не се е възползвала от тази възможност,
поради което следва да намери приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ
последица – ОУ на ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в
чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ периоди (в този смисъл Решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011
г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 191/06.10.2015 г. по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО,
и др.).
Съгласно разпоредбата на чл. 30 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за
сгради – етажна собственост – по общия водомер на водопроводното отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда – етажна
собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази
наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и
загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба №
4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, услугите В и К се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 35, ал.
1 от същата наредба показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период,
който се определя в общите условия или договора, но не по - дълъг от шест месеца.
Следователно в Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е предвидено
ползваните Ви К услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всеки потребител. От това правило са предвидени и изключения, които са
изброени изчерпателно
В разглеждания случай за установяване на реалните количества изразходвана вода и
използвани В и К услуги в процесния имот и тяхната стойност по делото са изслушани
заключенията на вещото лице Е. В. и вещото лице Ю. Н. по допуснатата комплексна съдебна
техническа и счетоводна експертиза /КСТСЕ/. Според заключението на вещото лице по
техническата част от КСТСЕ Е. В. процесният имот е водоснабден, като с Талон за
пломбиране на водомери № 9719/18.09.2024 г. в имота са демонтирани старите водомери и
са монтирани нови. За процесния период количествата В и К услуги са формирани въз
основа на реални отчети и изчислени отчети /изготвени на база на предишни отчети/, и
възлизат общо на 939,843 куб. м. – в това число 869 куб. м. индивидуално потребление и
70,843 куб. м. разпределена част от общо потребление, на обща стойност 2 198,15 лева, като
те са начислени в съответствие с утвърдените от КЕВР цени. В табличен вид вещото лице В.
е посочила подробно и конкретно как са били начислени количествата доставени В и К
услуги. На 07.10.2024 г. е извършена корекция по талон № 9719/18.09.2024 г., като по
фактурите от 06.12.2019 г. – 07.06.2022 г. са сторнирани задължения за главници в размер на
890,45 лева и лихви в размер на 317,35 лева. Извършената корекция по талон №
9719/18.09.2024 г. обхваща период на издадени фактури от 06.12.2019 г. до 09.09.2024 г. Като
е отчел сторнирането на част от задълженията за исковия период, вещото лице е изчислило,
че задълженията за главница за доставени В и К услуги по фактури от 03.02.2015 г. до
08.06.2022 г. възлиза на общо 1 310,17 лева, формирани, както следва: 1./ 2 198,15 лева –
начислени суми по фактури, 2./ добавени 2,47 лева – прихванати суми с кредитно известие
№ .................. г., 3./ отписани главници в размер на 890,45 лева по фактури от 06.12.2019 г.
до 07.06.2022 г. Размерът на задълженията за лихви, претендирани от ищеца, възлиза на
185,76 лева, формиран, както следва: 505,58 лева – начислена лихва за периода 01.09.2017 г.
5
– 30.11.2021 г., намалена с прихваната сума от 2,47 и намалена с отписани лихви по фактури
в размер на 317,35 лева – по фактури от 06.12.2019 г. – 07.06.2022 г. В табличен вид в
Таблица № 4 вещото лице подробно е посочило начина на формиране на лихвата в размер на
185,76 лева. Размерът на задълженията за лихви, изчислени от експертизата, възлиза на
619,67. В отговор на поставен от ответната страна въпрос, заключението посочва, че
погасените по давност задължения преди 20.06.2019 г. за главница са в размер на 1 162,17
лева, а за лихви експертизата сочи два варианта – сумата в размер на 180,48 лева съобразно
начислените от ..... лихви, и сумата в размер на 581,11 лева съобразно изчислените от
експертизата лихви. Не се установяват данни за извършени плащания за погасяване на
процесните задължения.
Съдът възприема заключението по изслушаната КСТСЕ, което не е оспорено от
страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК и е компетентно и обективно изготвено. С
оглед на констатациите на приетата по делото комплексна експертиза съдът прави извод, че
количеството на доставените и потребени в процесния имот В и К услуги в исковия период
от 03.02.2015 г. до 08.06.2022 г. възлиза на 939.843 куб. м. съобразно посоченото от вещото
лице по техническата част на КСТСЕ. Стойността на доставените В и К услуги съобразно
КСТСЕ се равнява на сумата от 2 198,15 лева, която според счетоводната част на
експертизата е изцяло непогасена. При така установените количества предоставени В и К
услуги и въз основа на неоспорените констатации на КСТСЕ, съдът приема, че същите са
начислени в съответствие с нормативните изисквания, а оттук, че ищецът е доказал
количеството на доставената и потребена в имота вода. Следва да се посочи още, че от
страна на ответника по делото не е проведено насрещно доказване за различно количество
доставка на В и К услуги от вече посоченото по-горе от 939.843 куб. м.
При по-горе формирания извод на съда, че страните в настоящото производство са
били обвързани от валидно облигационно правоотношение в рамките на исковия период,
съдът приема, че стойността на количеството доставени и потребени В и К услуги за него
следва да се определи съобразно заключението на КСТСЕ. От данните, отразени в табличен
вид в констативно-съобразителната част на комплексната експертиза, сборът на отделните
месечни задължения, отнасящи се за период на фактуриране 03.02.2015 г. – 08.06.2022 г.,
възлиза на 2 198,15 лева. Същевременно вещите лица са констатирали, че на 07.10.2024 г. е
извършена корекция по талон № 9719/18.09.2024 г., като по фактурите от 06.12.2019 г. –
07.06.2022 г. са били сторнирани задължения за главници в размер на 890,45 лева и лихви в
размер на 317,35 лева. Вследствие на сторнирането експертизата е изчислила, че
задълженията за главница за доставени В и К услуги по фактури от 03.02.2015 г. до
08.06.2022 г. възлизат на общо 1 310,17 лева, формирани, както следва: 1./ 2 198,15 лева –
начислени суми по фактури, 2./ добавени 2,47 лева – прихванати суми с кредитно известие
№ .................. г., 3./ отписани главници в размер на 890,45 лева по фактури от 06.12.2019 г. до
07.06.2022 г. Посочената сума от 1 310,17 лева представлява сбор от начислените суми за В
и К услуги по фактури за периода 03.02.2015 г. – 07.11.2019 г. Сторнирането на
задълженията по фактурите от 06.12.2019 г. до 07.06.2022 г. представлява факт, настъпил в
хода на процеса, който следва да бъде зачетен от съда, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. С
оглед на този факт съдът приема, че предявеният главен иск подлежи на отхвърляне за
сумата в размер на 890,45 лева, представляваща начислени суми за В и К услуги по
фактури за периода 06.12.2019 г. до 07.06.2022 г. За останалата част от исковата претенция
– вземания за суми по фактури за периода 03.02.2015 г. – 07.11.2019 г., исковата претенция се
явява основателна до размера на притежаваните от ответницата Д. Е. К. права в
съсобствеността в разглеждания период – т. е. до размера на ½ от стойността на
вземанията. При това положение, на разглеждане досежно тях подлежи своевременно
релевираното възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквото е и процесното вземане
6
за главница, давността тече от деня на падежа. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ В и К операторът
издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на
количества. Съгласно чл. 31, ал. 2 ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 ОУ от 2016 г. потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране. Следователно за всяко месечно задължение давностният срок
тече от момента, в който изтича срокът за неговото заплащане.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, и за
тях се прилага тригодишната давност.
В конкретния случай предмет на спора са вземания на ищцовото дружество за цена
на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отнасящи се за период на фактуриране
03.02.2015 г. – 07.11.2019 г. Следователно вземанията са периодични и приложима спрямо
тях е тригодишната погасителна давност.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба
е подадена в съда на 26.09.2022 г. /по аргумент от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК/.
Следователно в процесната хипотеза извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост настъпва преди и на 26.09.2019 г. – по аргумент от разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно обаче чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „..........“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. погасителната давност е била спряна по силата на закона и
този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния момент, когато давността
изтича. По тази причина към тригодишния давностен срок следва да се прибави и периодът
на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г./. Отчитайки периода на извънредно положение, съдът намира, че в процесната
хипотеза извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след
и на 20.07.2019 г. /26.09.2019 г. – периода на извънредно положение/ по аргумент от нормата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. При това положение и с оглед принципа на диспозитивното начало и
заявения от ищеца процесен период, включващ период на фактуриране 03.02.2015 г. –
07.11.2019 г. /без в същия да се включва периода по фактурите, задълженията по които са
сторнирани/, то обхванати от тригодишната погасителна давност са вземанията, начислени
по фактури за периода 03.02.2015 г. – 07.06.2019 г. вкл., тъй като за последния месец от този
период е издадена Фактура № 89468990/07.06.2019 г., задълженията по която са станали
изискуеми, считано от 08.07.2019 г., респ. от този момент е започнал да тече давностният
срок за тях и към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е изтекъл, респ.
изтекла е давността и за задълженията по всички предходни фактури. Ето защо съдът
приема, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност е частично
основателно – за периода от 03.02.2015 г. до 07.06.2019 г. включително. При това положение,
задължението за предоставени В и К услуги за необхванатия от погасителна давност период
по фактури от 05.07.2019 г. до 07.11.2019 г. вкл., възлиза на сумата от 124,76 лева. Съобразно
обема от права на ответницата в съсобствеността на имота отговорността й следва да бъде
7
ангажирана за ½ от тази сума, или за сумата от 62,38 лева.
С оглед горното главния иск следва да се уважи за сумата от 62,38 лева и за период на
фактуриране 05.07.2019 г. до 07.11.2019 г., а за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 2 174,21 лева искът следва да се отхвърли, както и за периода от
03.02.2015 г. до 07.06.2019 г. включително - за който период главните задължения са погасени
по давност, и за периода от 06.12.2019 г. до 07.06.2022 г. включително - за който период
задълженията са сторнирани.
По акцесорния иск
Задължението за заплащане на доставените В и К услуги е парично и за периода на
своята забава потребителят дължи обезщетение за забава, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, като в случая претенцията се явява
установена по основание.
Съгласно чл. 31, ал. 2 ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 ОУ от 2016 г. потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране.
Съгласно неоспореното заключение на КСТСЕ на 07.10.2024 г. е извършена корекция
по талон № 9719/18.09.2024 г., като по фактурите от 06.12.2019 г. – 07.06.2022 г. са
сторнирани задължения за главници в размер на 890,45 лева и за лихви в размер на 317,35
лева. Като е отчел сторнирането на част от задълженията за исковия период, вещото лице е
изчислило, че размерът на задълженията за лихви, претендирани от ищеца, възлиза на
185,76 лева, формиран, както следва: 505,58 лева – начислена лихва за периода 01.09.2017 г.
– 30.11.2021 г., намалена с прихваната сума от 2,47 и намалена с отписани лихви по фактури
в размер на 317,35 лева – по фактури от 06.12.2019 г. – 07.06.2022 г. В табличен вид в
Таблица № 4 вещото лице подробно е посочило начина на формиране на лихвата в размер на
185,76 лева. Размерът на задълженията за лихви, изчислени от експертизата, възлиза на
619,67.
С оглед на извода на съда за недължимост на суми по фактури за периода от
03.02.2015 г. до 07.06.2019 г. включително, поради погасяването им по давност, и на суми по
фактури за периода от 06.12.2019 г. до 07.06.2022 г., поради сторниране на задълженията по
тях, то неоснователни се явяват и акцесорните претенции за лихви върху вземанията по тях.
При това положение и с оглед принципа на диспозитивното начало, съдът приема, че
мораторна лихва върху главницата е дължима за периода от 06.08.2019 г. - датата, на която
настъпва изискуемостта на задължението по фактура № 90126747/05.07.2019 г.,
представляваща началото на забавата по отношение на непогасената по давност част от
главното задължение, до 08.06.2022 г., чийто размер, определен по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на констатациите на КСТСЕ, възлиза на 38,56 лева. Отговорността на
ответницата следва да бъде ангажирана до размера на ½ от тази сума, или до размера на
19,28 лева, до който размер искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата до
пълния предявен размер от 495,50 лева следва да се отхвърли.
Относно разноските:
Предвид този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и за платена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, депозит за особен представител и депозит за КСТСЕ в исковото
производство. Съобразно уважената част от исковата молба, в негова полза следва да се
8
присъди сумата от 3,16 лева – разноски в заповедното производство, и сумата в размер на
33,14 лева – разноски в исковото производство.
Ответницата не претендира разноски и не представя доказателства за реално сторени
такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.....“ АД, ЕИК .......... със
седалище и адрес на управление: гр. ............ срещу Д. Е. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. .........., положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Е. К., ЕГН **********,
дължи на „.....“ АД, ЕИК .......... сумата в размер на 62,38 лева – главница за непогасени суми
за предоставени В и К услуги в имот, находящ се в гр. ................. отразени по фактури за
периода от 05.07.2019 г. до 07.11.2019 г. включително, ведно със законна лихва за период от
26.09.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 19,28 лева – мораторна лихва
за периода 06.08.2019 г. – 08.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 51826/2022 г. на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на дължимостта на цена на предоставени В и К услуги за разликата над
уважения размер от 62,38 лева до пълния предявен размер от 2 174,21 лева, и за периодите
от 03.02.2015 г. до 07.06.2019 г. включително и от 06.12.2019 г. до 07.06.2022 г. включително,
както и ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на дължимостта на мораторна лихва върху
главницата за разликата над уважения размер от 19,28 лева до пълния предявен размер от
495,50 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
51826/2022 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА Д. Е. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. .........., да заплати на
„.....“ АД, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. ............ на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата в размер на 3,16 лева – разноски в производството по ч. гр. д. №
51826/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, и сумата в размер на 33,14 лева – разноски в
производството по гр. д. № 2253/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9