№ 505
гр. Варна, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20253100900175 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Ман Транс – БГ“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Аврен, ул. „Тодор
Ноев“ № 16, община Аврен, област Варна срещу „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата
от 25000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, състоящи
се в разходите, необходими за възстановяване на влекач марка „МАН“, модел
„ТГА 18.480“ с peг. № *****, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на
08.03.2024 г. около 15,30 ч. по път I-9 с посока на движение от гр. Варна към с.
Старо Оряхово, община Долни чифлик, област Врана на около 2 км. след
„Снек бар Пода“ преди река Камчия, по вина на водача на лек автомобил
„Пежо“ модел „405“ с рег. № ******, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица №
***************** със срок на валидност от 17.12.2023г. до 16.12.2024 г.,
както и сумата от 4560 лева, представляваща претърпени загуби под формата
на извършен разход за репатриране на ППС, сумата от 1008 лева,
представляваща разход за претоварване и извозване на намиращата се във
влекача стока след настъпване на ПТП, сумата от 1609,73 лева,
представляваща разход за закупуване на гуми, монтаж и демонтаж, ведно със
законната лихва върху главницата от 25000 лева, считано от предявяване на
иска – 24.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ПТП е настъпило на 08.03.2024 г. около
15,30 ч. по вина на водача на лек автомобил „Пежо“ модел „405“ с рег. №
****** К.Г.К., с ЕГН ******, който в нарушение на правилата за движение
1
напуснал лентата си на движение и навлязъл в насрещната, предизвиквайки
челен сблъсък със собствения на ищеца влекач марка „МАН“, модел „ТГА
18.480“ с peг. № *****, управляван от И.С.. За събитието е съставен
Констативен протокол с пострадали лица от 08.03.2024 г. и е образувано ДП
3040/2024 г. на 04 РУ – гр. Варна. След писмено уведомяване на
застрахователя е образувана щета **********/15.03.2024 г. и е изготвен опис
по щета, в който са описани като увредени следните детайли: предна броня –
подмяна и боя, основна предна броня – подмяна и боя, решетка радиатор –
подмяна, фар – ляв, подмяна, преден калник – преден + заден - ляв – подмяна,
преден капак – подмяна, челно стъкло – подмяна, предна врата – лява –
подмяна и боя, стоманена джанта – лява, предна – ремонт, гуми – АПОЛО
385/85 R 22,5, степенка лява к-т, стъпало долно дясно – подмяна и боя,
удължение врата L – подмяна, калоран F L – подмяна, щит на гърне – подмяна,
резервоар гориво – подмяна, серво кутия на хидр. – подмяна, възглавница на
кабина лява – подмяна, основа к-т лява степенка – подмяна, хебел ляв –
подмяна, а след повторен оглед и следните детайли: покривен панел (таван),
радиатор Н20 – подмяна, радиатор intercooler – ремонт, кондензен климатик –
подмяна, кутия филтър на купе – подмяна, греда под ч. стъкло – ремонт, гърне
– подмяна, скоби ресьор пр. L – подмяна, пр. мост – проверка Х/М, кормилна
щанга надлъжна – подмяна, перка р-ри – подмяна, дифузьор зс. д. р-ри –
подмяна. Липсва плащане от страна на застрахователя по предявената
застрахователна претенция. Действителният размер на разходите, необходими
за отстраняване на щетите, възлиза на сумата от 25000 лева, поради което
ищецът претендира за осъждане на ответника да я заплати, ведно с реално
направените разходи по представени фактури в размер на общо 7177,73 лева
за репатриране на процесния влекач, претоварване и извозване на стоката,
която се е намирала в него и за замяна на гумите, които вследствие на ПТП са
станали негодни за употреба.
Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, поддържа доводи за
неоснователност на исковите претенции по същество. Признава наличието на
валидно застрахователно правоотношение за процесния лек автомобил и
постъпването на застрахователната претенция на 15.03.2024 г. Оспорва всички
останали твърдения, на които се основава искът. Поддържа, че застрахованият
водач няма вина за ПТП, тъй като докато е управлявал МПС той е получил
внезапно увреждане на здравето, вследствие на което е починал. Така
автомобилът е навлязъл в насрещната лента на движение, където е настъпил
ударът с товарния автомобил. Това се потвърждава и от декларацията на
водача на товарния автомобил И.С. към искането за завеждане на претенция.
Следователно не е налице виновно и противоправно поведение и деликтната
отговорност на водача, съответно и тази на застрахователя, не могат да бъдат
ангажирани. Не оспорва увредените детайли, нито степента на ремонт, но
счита размера на претенцията за прекомерно завишен. Същият надхвърля
действителната стойност на влекача към момента на ПТП, поради което е
налице тотална щета. Претендира за приспадане на стойността на запазените
части, годни за повторна употреба. Оспорва разходите за закупуване на нови
гуми по фактура **********/13.06.2024 г., тъй като с нея за закупени и
монтирани две гуми, а при ПТП е увредена само предна лява гума. След като
на 13.06.2024 г. влекачът е достигнал до сервиза за смяна на гуми, същият е
бил в движение, т.е. повредите са били отстранени. При това положение няма
основание да се претендира обезщетение за ремонта по средни пазарни цени.
Налице са реално извършени разходи. Именно те следва да се установят и
2
подлежат на възстановяване при евентуално уважаване на исковете. Оспорва
разходите за претоварване на стоката по фактура 13952/15.03.2024 г.
Поддържа, че след като ПТП е настъпило на 08.03.2024 г., липсва причинна
връзка между претендирания разход и катастрофата. Освен това няма
доказателства камионът да е бил натоварен със стока към момента на
инцидента. Представената кантарна бележка не съдържа час, нито подпис на
изпращача. Липсват и доказателства за плащане по фактурата. Спорно е дали
разходът е реално извършен.
В срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът не е депозирал допълнителна
искова молба.
С молби с вх. № 22598 от 05.08.2025 г. и вх. № 25393 от 05.09.2025 г.
ищецът поддържа, че вредите са частично отстранени за сумата от 25 000
лева, за която не е в състояние да представи разходни документи.
В отговор на депозираните молби е постъпило становище от ответника
25783/11.09.2025г., с което се противопоставя на твърдението, че стойността
на извършения ремонт е 25000 лева. Поддържа, че превозното средство е
възстановено с части втора употреба и действително направените разходи са
на значително по-ниска стойност от заявеното. В конкретния случай няма
основания обезщетението да се определя по средни пазарни цени. В противен
случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца. Оспорва
твърдението, че дружеството не разполага с разходни документи. Съгласно
разпоредбата на чл.53 от ТЗ всеки търговец е длъжен да води счетоводство, в
което да отразява движението на имуществото на своето предприятие.
Оспорва твърдението, че към момента на ПТП камионът е бил натоварен със
стока.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
За безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обявени
следните факти: наличието на валидно сключен с ответника договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил към датата на
ПТП, получаване от застрахователя на 15.03.2024 г. на подадената от ищеца
застрахователна претенция, както и вида и степента на причинените
увреждания по опис-заключение по щета.
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, се установява, че на 08.03.2024 г. около 15:30 ч. на път I – 9 при км. 137,
между гр. Варна и с. Старо Оряхово, е настъпило ПТП между двама
участници: ППС, с peг. № *****, марка „МАН“, модел „ТГА 18 480“,
управляван от И.С. и ППС, с peг. № ******, марка „Пежо“, модел „405“,
управляван от К.Г.К., при което последният е починал.
Видно от изисканата справка, обективирана в писмо с вх. №
22570/05.08.2025 г. от Отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Варна, Сектор
„Разследване – Четвърто районно управление Варна“, материалите по
воденото по случая досъдебно производство са били изпратени на ВОП на
дата 23.06.2025 г., с мнение за прекратяване.
Приложени са по делото материалите от ДП 3040/2024х. на 4 РУ на МВР
– Варна и по застрахователната преписка.
От показанията на свид. Г. Д., очевидец на инцидента, се установява, че
е била пътник в МПС, движещо се зад процесния лек автомобил (червен на
3
цвят), ударил се в тира. През цялото време автомобилът, в който свидетелката
пътувала, се движил след червения лек автомобил на голяма дистанция.
Внезапно червеният автомобил започнал да криволичи зигзагообразно в
лентата си, бил като неуправляем, след което загубил управление, рязко се
отклонил в насрещната лента и се врязал в движещия се по нея тир.
Ситуацията се развила изключително бързо. След удара свидетелката разбрала
от други очевидци, че водачът на червената кола е починал.
От заключението по допуснатата комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза се установява, че процесният пътен инцидент е
настъпил в резултат на това, че л.а. „Пежо“ при движение в колона с
автомобили, рязко променил посоката си на движение, напуснал лентата си за
движение, навлязъл в насрещната пътна лента, вследствие на което
осъществил челен удар с движещия се в нея т.а. „МАН ТГА“ в неговата предна
лява зона. Преди удара товарният автомобил е запазил треакторията си на
движение. След промяната на треаткорията си на движение, водачът на л.а.
„Пежо“ не е направил опит за избягване на ПТП – не е намалил скоростта си,
не е предприел аварийно спиране. Няма данни за спирачни следи, оставени от
лекия автомобил. Когато л.а.“Пежо“ е навлязъл в лентата за насрещно
движение и двамата водачи не са имали възможност да намалят скоростта си
на движение или да спрат до мястото на удара. След оглед и аутопсия на
тялото на водача на л.а. „Пежо“ са установени следните патологични
промени: 1. Съчетана механична травма на различни анатомични области
(глава, гръден кош, корем, таз и крайници) и 2. Болестни промени – умерена
атеросклероза и признаци за начален миокарден инфаркт, който сам по себе
си, би могъл да доведе до внезапна загуба на съзнание и смърт. Смъртта на
водача на лекия автомобил е настъпила непосредствено след получаване на
травматичните увреждания от самото ПТП - тежка гръдна травма, и в
частност след разкъсването на дясната сърдечна камера, несъвместимо с
живота. Този извод се налага поради факта, че при всички травматични
увреждания са налице признаци за прижизненост – кръвонасядания около
счупванията и в тъканите около разкъсваните органи, кръв в телесните кухини
и дихателните пътища, кървене от наранените повърхности, вдишване на
хранителни материи и кръв и др. Към момента на сблъсъка пострадалият е
имал все още проява на жизнени функции като дишане и сърдечна дейност,
поради което не би могло да се приеме, че смъртният изход, в смисъл на
биологична смърт, е настъпил преди катастрофата. Даденото описание на
аутопсионната находка включва както наличието на множество травматични
промени, така и болестни увреждания, включително такива с остър характер –
кръвоизлив в стената на венечната артерия, фрагментация на мускулните
клетки на сърцето. Тези промени са израз на остър исхемичен процес или
началния етап в развитието на миокарден инфаркт и могат да датират от
минути до няколко часа. Процесът на настъпване на инфаркта включва
нарушен приток на кръв към определена зона от сърцето, която остава лишена
от кислород и другите необходими за дейността й вещества. Засегнатият
участък започва да не функционира адекватно, което води до нарушения в
ритъма и помпената функция на сърцето. Нарушената основна функция води
до неадекватно кръвоснабдяване на останалите органи, като най-чувствителен
на недостиг на кислород е мозъкът и това се проявява със степенна или пълна
загуба на съзнание. Загубата на съзнание може да настъпи във всеки един етап
от развитието на миокарден инфаркт. Заключението на вещото лице съдебен
медик е, че от медицинска гледна точка при конкретния случай е напълно
4
възможно непосредствено преди сблъсъка да са се развили посочените по-
горе нарушения и водачът да е бил лишен от възможност за адекватна реакция
при управлението и контрола на автомобила предвид изключително бързата
динамика на инцидента. Инфарктът невинаги се изразява с безсъзнателно
състояние. В случая може да се заключи, че водачът е бил в безсъзнателно
състояние на база констатацията, че без видима причина е навлязъл в
насрещното пътно платно. От техническа гледна точка няма друга причина за
извършената маневра от страна на застрахования водач, при положение, че
автомобилът се е движил в колона. При всеки човек това остро болестно
състояние протича различно. Не може да се каже дали водачът е имал
симптоми известно време преди настъпване на инцидента. Има случаи, при
които при миокарден инфаркт смъртта настъпва внезапно. При други случаи в
известен период от време има различни оплаквания.
Досежно вида и стойността на материалните щети по т.а. „МАН“
първоначалната КСМАТЕ сочи, че действителната му стойност е 12000 лева, а
възстановителната му стойност е 88175.33 лева по средни цени за оригинални
и алтернативни части и 15366.72 лева с части втора употреба. И в двата случая
е налице тотална щета. Стойността за предаване на влекача на скрап е 2368
лева.
От заключението на допуснатата ССЕ се установява, че в счетоводството
на ищеца са осчетоводени разходи за ремонт на влекач ДКН В3731 ТХ, като
същите са отразени по съответните счетоводни сметки: сметка 601 за
разходите за резервни части и сметка 602 за разходите за труд. Общата
стойност на осчетоводените разходи за ремонт на влекача е 10587.73 лева с
вкл.ДДС, формирана както следва: 1800 лева по фактура
**********/29.03.2024г. основание преден мост за товарен автомобил, 530
лева по фактура **********/09.04.2024г. с основание челно стъкло МАН +
уплътняване, 1609.73 лева по фактура **********/13.06.2024г. с основание
резервни части – гуми, 1080 лева по фактура **********/27.11.2024г. с
основание резервни части, 4560 лева по фактура **********/11.03.2024г. с
основание пътна помощ за изваждане от канавка и пътна помощ за товарене и
разтоварване, 1008 лева по фактура 13952/15.03.2024г. с основание труд при
ПТП на камион В3731ТХ/В1705ЕХ.
Видно от заключението на допълнителната САТЕ стойността за
цялостно възстановяване на автомобила при съобразяване на реално
извършените разходи, установени от ССЕ, а за неотстранените щети – по
средно пазарни цени, възлиза на 14349.73 лева с вкл. ДДС. В посочената
стойност са включени и направените разходи за закупени автомобилни гуми в
размер на 1609.73 лева.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на
застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“
водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за
непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от него
са настъпили вреди. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното. В тази връзка за успешното провеждане на прекия
иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да
5
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” по отношение на
съответния автомобил, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди. В тежест на ответника е да проведе оборване на законоустановената
презумпция за вина, като докаже, че ПТП е настъпило при изключващи вината
обстоятелства.
В разглеждания случай противоправността на деянието и вината на
водача на застрахования автомобил не са установени понастоящем в
наказателното производство, поради което разпоредбата на чл.300 от ГПК, не
намира приложение. Ето защо, обстоятелствата дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца подлежат на установяване в
настоящото производство с оглед своевременно въведените от ответното
дружество възражения.
От всички събрани по делото доказателства – писмени, гласни и
експертни заключения, се установява по несъмнен начин, че причина за ПТП е
поведението на водача на застрахования при ответника л.а. „Пежо“, модел
„405“, № ******, който е навлязъл в насрещната лента на платното за
движение, тъй като не е контролирал непрекъснато управляваното от него
пътно превозно средство. Действията му са довели до челен сблъсък с
движещия се в насрещната пътна лента влекач марка „МАН“, модел „ТГА
18.480“ с peг. № *****, в резултат на което на същия са причинени
имуществени вреди на стойност 12740 лева.
Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Следователно,
ответникът носи тежестта да обори законовата презумпция за виновност на
деликвента. Вината на дееца се изключва единствено в хипотезата на
случайно събитие – когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на вредоносните последици. В отговора на исковата молба
ответникът своевременно релевира възражението, че противоправното
поведение на дееца е резултат от внезапно настъпило болестно състояние по
време на управление на автомобила, довело впоследствие до неговата смърт.
Съдът намира възражението за основателно. Съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства налагат еднозначен и категоричен извод,
че единствена причина за противоправното навлизане на застрахования
автомобил в лентата за насрещно движение, е внезапно увреждане на здравето
на водача, изразяващо се в начален миокарден инфаркт. Преки доказателства
за загуба на съзнание действително не са събрани, но видно от експертното
заключение това е възможен и разпространен симптом на започналия остър
исхемичен процес, какъвто безспорно е бил налице при застрахования водач
непосредствено преди инцидента. Неспособността на водача да ръководи
реакциите си косвено се установява от съпоставката между събраните данни
за наличие на остър болестен процес и рязко настъпилата промяна в
поведението му на пътя. Изложеното води до извода, че застрахованият водач
е бил в невъзможност да упражни контрол върху автомобила поради остро и
обективно непреодолимо влошаване на здравето, което само по себе си
изключва волево поведение касателно правилна преценка на пътната
обстановка.
По делото не се установява да е съществувала възможност за
6
предотвратяване на инцидента при така възникналото внезапно влошаване на
здравословното състояние, а такава и не се твърди. Изводимият от
задължението да не се вреди другиму ангажимент за предотвратяване на
обективно непреодолимо събитие предполага конкретно установени факти,
предхождащи събитието и вещаещи неизбежното му настъпване. Болестното
изменение в сърцето, макар и да обяснява възникналия инфаркт на миокарда,
не обосновава обективна възможност да бъде предвиден. В случая отсъстват
данни, водачът да е имал конкретни съпътстващи здравословни оплаквания
преди да загуби управление върху автомобила, за да се приеме, че същият е
имал възможност да предотврати ПТП чрез безопасно аварийно спиране
извън лентата за движение. Напротив видно от събраните гласни
доказателства промяната в поведението му на пътя е била изненадваща,
внезапна и неконтролируема. Същевременно по делото не се установява друга
техническа или житейска причина за несигнализираното и спонтанно
навлизане в насрещната пътна лента, при наличието на движещи се нея в
непосредствена близост ППС. Не са наведени в процеса и твърдения относно
неизпълнение на други нормативно вменени на пострадалото лице
задължения за движение по пътищата.
По тези съображения съдът намира, че презумпцията за вина по смисъла
на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е опровергана от проведеното по делото насрещно
пълно и главно доказване, тъй като загубата на контрол върху автомобила не
се дължи на виновно поведение у водача на лекия автомобил, а на случайно
събитие.
Отсъствието на този елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане изключва деликтната отговорност у застрахования при ответника
причинител на увреждането на застрахованото от ищеца имущество. След
като застрахованият по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
не дължи да възмезди настъпилите вреди, отпада отговорността и на
ответника.
Предвид гореизложеното, безпредметно се явява обсъждането по
същество на останалите предпоставки на деликтната отговорност,
респективно произнасянето на съда по възраженията на ответника по размера
на вредите.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че досежно претенцията
за 1008 лева, представляваща разход за претоварване и извозване на
намиращата се във влекача стока след настъпване на ПТП и сумата от 1609,73
лева, представляваща разход за закупуване на гуми, монтаж и демонтаж,
искът се явява неоснователен на самостоятелно основание поради
недоказаност на причинната връзка с увреждането. Въпреки дадените
указания по чл.146, ал.2 от ГПК по делото е останало недоказано, че
товарният автомобил е превозвал стока към момента на ПТП. По отношение
на разходите за автомобилни гуми не се установява дали всички те са увредени
при ПТП, дали подмяната им е била необходима от гледна точка на
безопасността или поради амортизацията на старите.
Ето защо, предявеният по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на
ответната страна следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски в размер на 2505 лева, формирани както следва: 1700 лева – депозит
7
за вещо лице; 350 лева – допълнителен депозит за вещо лице; 5 лева –
държавна такса за съдебно удостоверение и 450 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ман Транс – БГ“ ЕООД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: село Аврен, ул. „Тодор Ноев“ № 16,
община Аврен, област Варна, срещу „Застрахователно дружество Евроинс“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ 43, в условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3
от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 25000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в разходите,
необходими за възстановяване на влекач марка „МАН“, модел „ТГА 18.480“ с
peг. № *****, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 08.03.2024 г.
около 15,30 ч. по път I-9 с посока на движение от гр. Варна към с. Старо
Оряхово, община Долни чифлик, област Врана на около 2 км. след „Снек бар
Пода“ преди река Камчия, по вина на водача на лек автомобил „Пежо“ модел
„405“ с рег. № ******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица № ***************** със срок на
валидност от 17.12.2023 г. до 16.12.2024 г., както и сумата от 4560 лева,
представляваща претърпени загуби под формата на извършен разход за
репатриране на ППС, сумата от 1008 лева, представляваща разход за
претоварване и извозване на намиращата се във влекача стока след настъпване
на ПТП, сумата от 1609,73 лева, представляваща разход за закупуване на гуми,
монтаж и демонтаж, ведно със законната лихва върху главницата от 25000
лева, считано от предявяване на иска – 24.03.2025 г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Ман Транс – БГ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: село Аврен, ул. „Тодор Ноев“ № 16, община Аврен,
област Варна, да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, сумата от 2505 лева, представляваща сторени в
производството съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8