РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Търговище , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Дилянка Константинова Стоянова (ОП-
Търговище)
като разгледа докладваното от БОНКА В. ЯНКОВА Частно наказателно дело
№ 20213500200191 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 32,ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции ( ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение № К -171/2019-17
постановено от съдебен орган на издаващата държава- Общински съд в Риека, Република
Хърватия, на 11.04.2019 г. и влязло в сила на 04.07.2019г, с което по отношение на
българския гражданин Д.И. С., родена на **********г. , с адрес на обичайно пребиваване в
Република България, гр.*********, ********* е наложена финансова санкция – в размер на
1500 евро,съставляващи разходите по проведеното съдебно производство.
В съдебното заседание прокурорът взема становище за основателност на направеното
искане за признаване и изпълнение на решението за наложената финансова санкция.
Засегнатото лице – Д. Ст. Ив., нередовно призован – не е намерен за да бъде призован, не
се явява. Определеният, на основание чл.16,ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, служебен защитник-
адвокат М.П. от АК Търговище застъпва становище за основателност на искането.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:
1
Удостоверението по чл.4 от Рамково Решение 2005/214 на Съвета, е издадено въз основа
на Решение от съдебен орган в държава членка на ЕС – Общински съд, Риека Република
Хърватска и е постъпило в ОС Търговище, който съгласно правилата по чл.31,ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС се явява компетентния съд, предвид данните за местоживеенето на
засегнатото лице – Д.С. Съгласно чл.31,ал.1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа
искането за признаване на решението за налагане на финансови санкции е окръжният съд, в
чийто териториален обсег се намира местоживеенето или обичайното пребиваване на
санкционираното лице, като дефинитивно посочените понятия са уредени в чл. 93-96 от
Закона за гражданската регистрация и в чл. 48,ал.7 от КМЧП. Съобразно дадените им
законови разяснения: „Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира
да бъде вписано в регистъра на населението“(чл.93,ал.1 от ЗГР), а „Настоящ адрес е адресът,
на който лицето живее“ (чл.94,ал.1 от ЗГР). От служебно изисканите данни е видно, че и
постоянният и настоящият адрес на засегнатото лице се намират на територията на
гр.Попово, тоест в рамките на съдебен район на Окръжен съд гр.Търговище.
Предмет на постъпилото Удостоверение по чл.4 от Рамковото Решение е искане за
признаване на наложени с присъдата финансови санкции в размер на 1500евро,
съставляващи разходи по съдебната процедура, тоест е издадено въз основа на Решение по
см на чл.3,ал 1 ,т 3 от ЗПИИРКОРНФС: Присъда на съдебен орган в Република Хърватска -
№ К -171/2019-17, постановена на 11.04.2019 г. и влязла в сила на 04.07.2019г., с която
българския гражданин Д.С. е бил осъден за престъпление по чл.326 ал.1 и 2 от НК - против
обществения ред – противозаконно влизане, придвижване и пребиваване в Република
Хърватия и му е наложено наказание - затвор с продължителност от две години. С
посоченото Решение/Присъда са наложени и финансови санкции на осъденото лице,както се
посочи в размер на 1500 хърватски куни съставляващи разноските по съдебната процедура.
Удостоверението е законосъобразно от формална страна, като същото е надлежно
подписано, а съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава и е придружено е с изискуемия превод на български език. Издадено е по
предвидения в чл.4,ал.1 ЗПИИРКОРНФС образец и е постъпило по пощенски път в ОС
Търговище, тоест е спазен предвидения в чл.9,ал.3 от ЗПИИРКОРНФС начин за надлежна
кореспонденция.
Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената проверка
съдът не установи, която и да е от предвидените предпоставки за отказ.
С оглед естеството на престъплението - подпомагане на незаконно влизане и пребиваване
незаконен, съставляващо престъпление и по българския закон –чл.281 от НК, двойната
наказуемост, макар и налична, предвид чл.30,ал.2 във връзка с чл.14 ,ал.1 т 13 от
ЗПИИРКОРНФС, в случая е извън кръга на обсъжданите предпоставки, а се отбелязва само
за пълнота.
1.Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението/Присъда, приложено
по делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размера на
наложената финансова санкция по см на чл. 3,ал.1,т.3 от ЗПИИРКОРНФС, референтния
2
номер на преписката, по която е издадено Решението и датата на издаване са идентични с
отразените в преведеното Удостоверение.
2.Съгласно посоченото от компетентния изпращащ орган, Присъдата, съставляваща
Решение по см на чл.1 от ЗПИИРКОРНФС, е влязла в сила и липсват данни срещу същото
лице в изпълняващата държава да е постановявано решение за същото деяние, както и да е
изпълнявано такова решение в държава, различна от издаващата или изпълняващата. Тоест,
не е налице основанието по чл.35,т.2 от ЗПИИРКОРНФС, при установяване на което съдът
може да откаже признаване и изпълнение.
3.Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното
качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението. Видно от
установените чрез НБД пълни данни за самоличността на Д. Ст. Ив., с ЕГН *********,
същият е пълнолетен - родена е през *****г. и съгласно българското законодателство е
наказателно и административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус,
не е лице, по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или
привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице
и основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл.35,т.8 и т.4 от
ЗПИИРКОРНФС.
4.Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки за
действие на постановеното Решение/Присъда и наложената със същото финансова санкция.
Видно от констатираното време на извършване на престъплението- 15.10.2018г. , влизането
в сила на Присъдата – 04.07.2019г и местоизвършване на нарушението – изпълнението на
решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която съгласно
чл.285,ал.1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта, НЕ СЕ ОТНАСЯ за деяние,
подсъдно на български съд или за деяние, което според българското законодателство да се
счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, или за деяние, което да е
било извършено и з в ъ н територията на издаващата държава и за което българското
законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство. В този
смисъл не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени и в чл.
35,т.3 и т.5 от ЗПИИРКОРНФС.
5.Посоченият в Решението/Присъдата и в представеното Удостоверение размер на
наложената финансова санкция по см на чл.3,ал.1 т 3 от ЗПИИРКОРНФС е 1500 хърватски
куни, тоест не е по-малка от предвидения в чл.35,т.6 минимален праг от 70 евро, тъй като
чрез преобразуване на левовата им равностойност размерът на финансовата санкция не е
под 70 евро, поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т.6 от
ЗПИИРКОРНФС.
6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на
процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице,
обобщени в условията по чл. 35,т.9,т.10 и т.11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б.”з” т.2,б.”б”
от представеното Удостоверение, производството е било писмено и в съответствие със
законодателството на издаващата държава – Република Хърватия, засегнатото лице е било
уведомено лично/или чрез упълномощен, според законодателството представител, относно
3
правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Съгласно б.”з”, точки 1
от Удостоверението, издаващата държава е потвърдила, че лицето се е явило лично на
съдебния процес, вследствие на който е била постановена Присъдата/Решението и е било
уведомена за правото на обжалване,както и относно сроковете за обжалване. В този смисъл
и след като е изрично посочено, че решението е влязло в сила, тоест лицето „не е поискало
ново разглеждане или обжалване в предвидения срок“( чл.35,т.10, пр. последно),
гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл.35,т.10 и т.11 са били спазени, респективно
не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.
При извършената, съгласно изискването на чл.16,ал.8 от ЗПИИРКОРНФС, справка за
фиксинга на БНБ към датата на постановяване на Решението - 11.04.2019г. е видно, че
равностойността на 1500 куни се равнява на 391,23 лв,
По изложените съображения, съдът намира, че са налице законовите изисквания за
признаване и допускане изпълнение на процесното Решение/Присъда за налагане на
финансови санкции, поради което и същото следва да бъде признато и изпратено за
изпълнение на компетентния орган, съгласно чл.6,ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, а именно НАП.
Ето защо и на основание чл.6,ал.1 и чл.31,ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, Окръжен съд
Търговище:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № К -171/2019-17, постановено на 11.04.2019г. от съдебен орган
– Общински съд в Риека, Република Хърватия, влязло в сила на 04.07.2019 г, с което по
отношение на българския гражданин Д. Ст. Ив., с ЕГН *********, с постоянен и настоящ
адрес – гр.********, кв.******** № ***, е била наложена финансова санкция – в размер на
1500 хърватски куни, съставляващи разходи по съдебната процедура, с равностойност
391,23 лв
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП
своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22,ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, така
и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл.38, ал.1,т.4 от
същия закон.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, като
Уведомителното писмо се преведе на хърватски език и се изпрати на посочения в б.“г“ от
Удостоверението електронен адрес за кореспонденция.
Копие от Уведомлението да се изпрати незабавно на Министерството на правосъдието
на Република България.
Настоящото решение може да се обжалва пред Апелативен съд, гр.Варна в седмодневен
4
срок от узнаването за постановяването му, като обжалването не спира изпълнението на
решението( чл.20,ал.1,изр. последно от ЗПИИРКОРНФС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5