Решение по дело №3555/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 320
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Емил Кръстев Ангелов
Дело: 20211420103555
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. В., 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря С. Б. Р.
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20211420103555 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба вх. №6379/ 24.09.2021 г. от ЦВ. Т.
Ц. с ЕГН ********** от с.Т. общ.Б.С. обл.В. ул.”А.С.”*******,чрез адв.В.Ч.
от АК В. гр.В. ул.”Л.”*******,против ”Б.Г.Р”ЕООД,ЕИК *******,със
седалище и адрес на управление гр.В. ул.”Е.Й.”*******, представлявано от
управителя Ю.М.К, съдържаща иск с правно основание чл.40 от ЗЗД.
На 13.01.2012 г.,ищецът бил упълномощил М. К. Ас. да го представлява
вкл. с право да закупува земеделска земя,при цена и условия,каквито той
прецени, както и да сключва договори за аренда и наем на собствената му
земеделска земя.Пълномощното било издадено без краен срок.
Ищецът бил собственик на земеделски земи,които отдавал под наем.С
договор от 09.07.2018 г.,ищецът бил отдал под наем собствени земеделски
земи в землището на с.Х. на ”М.”ЕООД.На 16.06.2021 г., страните били
сключили анекс към договора,с който анекс срокът на договора бил
продължен за още 5 стопански години.
В хода на процедурата по създаване на масиви за ползване,наемателят
бил разбрал от ОСЗ гр.К.,че част от наетата земя/4 бр. ниви и 1 бр.
ливада,общо 41.506 дка/ била отдадена под наем на ответника по силата на
1
договор от 10.11.2020 г.,за срок от 3 г.,считано от 01.10.2021 г.,при цена 50
лв./дка само за реално използваната земя.От своя страна,ответникът с договор
от 18.05.2021 г. бил преотдал под наем земята на ”А.Ф.”ООД гр.В.,при цена
80 лв./дка независимо дали земята ще се ползва.
Така от управителя на ”М.”ЕООД ищецът бил разбрал,че е ползвано
пълномощното,за което ищецът отдавна бил забравил.Още повече,че
отношенията на ищеца с пълномощника били влошени от 2014
г..Пълномощникът бил спрял да купува земя за ищеца,още по-малко да я
предоставя за ползване от негово име.От дълги години, ищецът се грижел сам
за имуществото си.Ищецът не бил уведомен за сделката нито от
пълномощника,нито от управителя на ответника,който бил син на
пълномощника. Ищецът не допускал,че пълномощникът ще злоупотреби с
пълномощното.Незабавно след узнаването за сделката го бил оттеглил.
Сделката увреждала ищеца,който бил договорил наем от 70 лв./дка без
ограничението ”за използваната част от земята”.Следвало да се приеме и че
ответникът знаел за увреждането,доколкото управителят на ответника бил
син на пълномощника.Използвайки същото пълномощно,пълномощникът бил
отдал под наем на сина си и други земи на ищеца. Показателно било и че
ответникът официално не осъществявал търговска дейност.
Съгласно чл.40 от ЗЗД,ако представителят и лицето,с което той
договаря,се споразумеят във вреда на представлявания,договорът не
произвежда действие за представлявания.Съответно,искането до Съда е да
бъде прието за установено,че договор за наем на земеделска земя от
10.11.2020 г. с нот. заверка на подписите на нотариус с район на действие
ВРС А.В.,вписан в Службата по вписванията гр.К. с вх. рег.№*******
******* г. акт №130 том ІV,сключен между ищеца,чрез пълномощник М. К.
Ас. с ЕГН **********,и ответника,няма действие за ищеца,на основание
чл.40 от ЗЗД/като сключен при сговаряне на упълномощения във вреда на
ищеца с ответника/.Иска се и присъждане на разноските по делото.
След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и
съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил
отговор.Оспорва иска като неоснователен.На първо място,при твърденията на
ищеца за липса на представителна власт,не се доказвал правен интерес от
иска.На второ място,твърденията на ищеца за увреждане,знание и настъпила
2
вреда били голословни.На трето място,презумпцията за знание не следвало да
се разширява до умисъл за увреждане.На последно място,твърденията на
ищеца за краткотрайни отношения с пълномощника били
неверни,пълномощникът бил осъществил многобройни сделки,които ищецът
бил одобрил с конклудентни действия.
Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно
събраните по делото допустими,относими и необходими
доказателства,приема за безспорно установено от фактическа страна
следното:
Видно от представения по делото/стр.стр.11-14/ договор от 10.11.2020 г.
за наем на земеделски земи с нот. заверка на подписите рег. №5765/10.11.2020
г. на нотариус с район на действие ВРС А.В. рег. ******* на Нотариалната
камара,вписан в Агенция по вписванията Служба по вписванията гр.К. с
вх.рег. №******* ******* г.,акт №130,том ІV,ищецът,представляван от М. К.
Ас. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Е.Й.”*******,е предоставил на ответника
”Б.Г.Р”ЕООД,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление гр.В.
ул.”Е.Й.”*******,представлявано от управителя Ю.М.К,за временно/за 3
стопански години,считано от 01.10.2021 г./ и възмездно/50 лв./дка за
използваната част от земеделската земя/ ползване свои недвижими имоти в
землището на с.Х. общ.Х. обл.В.,а именно : поземлен имот с идентификатор
*******/ливада от 4 704 кв.м. VІ-та категория в м.”Д.Л.”/,поземлен имот с
идентификатор *******/нива от 5 001 кв.м. ІV-та категория в
м.”Б.”/,поземлен имот с идентификатор *******/нива от 1 800 кв.м. ІV-та
категория в м.”Т.”/,поземлен имот с идентификатор *******/нива от 16 001
кв.м. ІІІ-та категория в м.”П.П.”/ и поземлен имот с идентификатор
77102.98.19/нива от 14 000 кв.м. ІІІ-та категория в м.”Л.Г.”/.
Видно от представения по делото/стр.стр.15-17/ договор от 13.05.2021 г.
за пренаемане на земеделски земи,ответникът е предоставил на
”А.Ф.”ООД,ЕИК ********,със седалище и адрес на управление гр.В.,за
временно/за една стопанска година,считано от 01.10.2021 г./ и възмездно/80
лв./дка/ ползване земеделските земи.
Видно от представената по делото/стр.18/ декларация с нот. заверка на
подписа и съдържанието рег. №№...... на нотариус с район на действие РС
Б.С. Г. Х. рег. №407 на Нотариалната камара,ищецът е оттеглил пълномощно
3
рег. №№*********. на същия нотариус.
Видно от представеното по делото/стр.76/ пълномощно с нот. заверка на
подписа и съдържанието рег. №№******* г. на нотариус с район на действие
РС Б.С. Г. Х. рег. №407 на Нотариалната камара,ищецът е упълномощил М.
К. Ас. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Е.Й.”******* да закупува от негово име
и за негова сметка земеделска земя,както и да сключва договори за аренда и
наем на негова земеделска земя.Пълномощното е безсрочно.
Видно от представените по делото/стр.стр.24-29/ договор от 09.07.2018
г. за наем на земеделски земи и анекс от 16.06.2021 г.,ищецът е предоставял
за временно и възмездно ползване свои земеделски земи в землището на
с.Х.,вкл. земите от договора от 10.11.2020 г..С анекса е била уговорена
наемна цена от 70 лв./дка.
Видно от представените по делото/стр.стр.37-61/ нот. актове,договор за
наем,нот. покани и заявления до Служба по вписванията,ищецът е бил
представляван от М. К. Ас. при покупки и продажби на земеделски земи и
при отправяне на покани за плащане на заявления за вписване прекратяване
на договори за аренда в периода 20.01.2012 г.-22.12.2014 г./по представения
договор за наем от 03.06.2015 г. ищецът всъщност е бил представляван от
управителя на ответника/.
По делото е бил допуснат и изслушан свидетел/доведен от
ищеца,работник на ищеца/,който твърди,че страните не поддържат делови
отношения след 2015 г. и че пълномощникът не е уведомявал ищеца за
сключената сделка.
При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим/като предявен от валидно представляван
правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,същият е и
основателен.
Съгласно чл.40 от ЗЗД,ако представителят и лицето,с което той
договаря,се споразумеят във вреда на представлявания,договорът не поражда
действие за представлявания.
Следователно,за уважаване на иск по чл.40 от ЗЗД ищецът следва да
докаже,че атакуваният договор е сключен от представителя във вреда на
представлявания/ищеца/ - при неизгодни за представлявания
4
условия/нееквивалентност на размерите на престациите/,че предоставените на
представителя права са упражнени превратно,макар и в рамките на
предоставената с пълномощното представителна власт,както и
недобросъвестност у другата страна по сделката и намерение за увреждане на
представлявания.
Видно от представеното пълномощно,ищецът е предоставил на лицето
М. К. Ас. власт да сключи представения договор за наем.
Ищецът не оспорва истинността и автентичността на
пълномощното.Изложеният довод за недействителност на договора за наем е
причинено от представителя увреждане, като представителят не е договарял в
негов интерес.
Съобразно трайната практика на ВКС,изразена в решение
№1444/04.11.1999 г. по гр. дело №753/99 г. V г.о.,решение №160/14.03.2006 г.
по гр. дело №325/2004 г. ІІ г.о. и решение №597/28.05.2008 г. по гр. дело
№2365/2007 г. І г.о.,нееквивалентността на престациите представлява
нарушение на добрите нрави,в който случай сключената сделка е нищожна
поради нарушаване на основния принцип на отношенията между
представител и представляван,а именно на задължението на представителят
да действа в интерес на представлявания.В случая пълномощникът е сключил
договор за наем при цена,значително по-ниска от пазарната/при сравнение с
цените,постигнати от ищеца и от ответника, съответно с анекса от 16.06.2021
г.-70 лв. и с договора от 13.05.2021 г.-80 лв./.
В решение №223/27.03.2009 г. по гр. дело №6158/2007 г. на ВКС І г.о. е
прието,че когато на представителя е предоставена възможност да договори
цената,той следва да осъществи представителната власт с грижата на добър
стопанин,което ще рече при средна пазарна цена. Предоставената с
пълномощното свобода на договаряне не следва да се тълкува като
възможност представляваният да бъде ощетен,а като такава за гъвкаво и в
негова полза преценяване на пазарната ситуация.Това становище изразява
трайната съдебна практика по приложението на чл.40 от ЗЗД,която приема,че
ако пълномощникът злоупотреби с мандата и се сговори с купувача във вреда
на представлявания,така сключеният договор би бил недействителен по
отношение на представлявания.
В този смисъл,Съдът намира,че е установен първия елемент от
5
фактическия състав на чл.40 от ЗЗД,така както е определен и в тълкувателно
решение №5/12.12.2016 г. по тълк. дело №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС в.III
т.2.
Съдът намира,че е налице и вторият елемент от фактическия
състав,който също е дефиниран в цитираното тълкувателно решение,а
именно: ”споразумяване” между представителя и насрещната страна по
договора/ответника/ за увреждането на представлявания,което се свежда до
недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора
относно увреждането на представлявания.В решението е посочено,че:
”споразумяването” не съставлява отделна правна сделка между представителя
и насрещната страна по недействителния договор,която сделка да е различна
от самия този договор,т.е. - не е необходимо да е налице изричен ”сговор”
между тях да увредят представлявания,което би предполагало във всички
случаи намерение за увреждане и умисъл за това,но в голяма част от
хипотезите такива не са налице или са практически недоказуеми от страна на
представлявания.Това ”споразумяване” между представителя и насрещната
страна е обективирано в самия недействителен договор,увреждащ
представлявания,което е първият елемент от фактическия състав.Поради това
вторият елемент от този фактически състав е субективен и се изразява не
винаги в общ сговор и общо намерение/цел/ у представителя и насрещната
страна да увредят представлявания,а в тяхната недобросъвестност - те,и
двамата,знаят/осъзнават/,че сключеният договор обективно уврежда
представлявания.Уговарянето на цена, значително по-ниска от пазарната
показва,че пълномощникът не изпълнил своите задължения с дължимата
грижа и е увредил интересите на упълномощителя.В практиката е прието,че
наличието на сговор за увреждане може да бъде установено с косвени
доказателства,които,ценени в съвкупност,да обуславят извод за сговаряне за
увреждане. Поредица от такива косвени доказателства могат да бъдат: близки
родствени отношения между пълномощника и третото лице в степен,в която
законът презумира знание за увреждането/чл.135 ал.2 от ЗЗД/ или
заинтересованост /чл.172 от ГПК/,вкл. даваща право на отказ от
свидетелствуване/чл.166 ал.1 т.2 от ГПК - решение №841/ 19.01.2010 г. по гр.
дело №3530/2008 г. на ВКС ІV г.о./.В случая лицето М. К. Ас. е договаряло
със сина си,при което Съдът намира,че е установен и втория елемент от
фактическия състав.
6
Следва да се отбележи и че ищецът е доказал твърдението си нарушени
доверителни отношения - индиция за недобросъвестност у представителя.По
делото се установява,че правата по пълномощното са били упражнявани
сравнително активно почти 3 г.,след което почти 6 г. до сключването на
атакувания договор не са били упражнявани. Като междувременно ищецът е
манифестирал намерение и воля сам/без да ползва представител/ да уреди
ползването на имотите.
По изложените съображения,Съдът намира,че искът следва да бъде
уважен,като бъде прогласена недействителността на атакувания договор,като
сключен във вреда на представлявания.
При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца деловодните разноски пред настоящата инстанция-83.01 лв.
държавна такса,3.55 лв. банкова такса и 900 лв. адвокатско
възнаграждение,общо 986.56 лв..
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен,като сключен във вреда на
представлявания на основание чл.40 от ЗЗД,договор от 10.11.2020 г. за наем
на земеделски земи с нот. заверка на подписите рег. №5765/10.11.2020 г. на
нотариус с район на действие ВРС А.В. рег. ******* на Нотариалната
камара,вписан в Агенция по вписванията Служба по вписванията гр.К. с
вх.рег. №************** г.,акт №130,том ІV,сключен между ищеца ЦВ. Т. Ц.
с ЕГН ********** от с.Т. общ.Б.С. обл.В. ул.”А.С.”*******,чрез неговия
пълномощник М. К. Ас. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Е.Й.”*******,и
ответника ”Б.Г.Р”ЕООД,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление
гр.В. ул.”Е.Й.”*******, представлявано от управителя Ю.М.К,по силата на
който ищецът,чрез неговия пълномощник,е предоставил на ответника за
временно ползване свои недвижими имоти в землището на с.Х. общ.Х.
обл.В.,а именно : поземлен имот с идентификатор *******/ливада от 4 704
кв.м. VІ-та категория в м.”Д.Л.”/,поземлен имот с идентификатор
*******/нива от 5 001 кв.м. ІV-та категория в м.”Б.”/,поземлен имот с
идентификатор ******* /нива от 1 800 кв.м. ІV-та категория в м.”Т.”/,
поземлен имот с идентификатор *******/нива от 16 001 кв.м. ІІІ-та категория
7
в м.”П.П.”/ и поземлен имот с идентификатор 77102.98.19/нива от 14 000
кв.м. ІІІ-та категория в м.”Л.Г.”/.


ОСЪЖДА ”Б.Г.Р”ЕООД,ЕИК *******,със седалище и адрес на
управление гр.В. ул.”Е.Й.”*******,представлявано от управителя Ю.М.К,да
заплати на ЦВ. Т. Ц. с ЕГН ********** от с.Т. общ.Б.С. обл.В.
ул.”А.С.”******* сумата от 986.56 лв.-разноски по делото.


Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8