№ 15092
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110141980 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. А. Б. срещу
„И.А.М“ АД и „Ф.Б“ ЕООД.
Ищецът Т. А. Б. твърди, че на 19.08.2022 г. сключил с ответното дружество
„И.А.М“ АД Договор за паричен заем № *******. Съгласно чл. 2 от договора страните
се уговорили отпуснатият заем да е в размер на 1000 лева, при фиксиран лихвен
процент в размер на 30 %, ГПР в размер на 32,06 %, със срок на погасяване – 10
седмици, с равни погасителни вноски в размер на 103,20 лева. Съгласно чл. 2, т. 7 от
договора за заем за целия срок на договора ищецът се задължил да върне по заема
сума в общ размер на 1032 лева. В чл. 4 от договора за заем било уговорено, че
ищецът се задължавал, в срок от три дни от сключване на договора за заем, да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представят служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на
същото да е минимум 1000 лева, да работят по безсрочен трудов договор, да не са
поръчители по друг договор за паричен заем, да нямат неплатени осигуровки
последните две години, да имат чисто ЦКР или една година назад да са със статус не
по лош от „Редовен“; банкова гаранция с бенефициер – заемодателят или одобрено от
заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. При
сключването на договора за заем, на същия ден и час, ищецът сключил и договор за
предоставяне на поръчителство № *******/19.08.2022 г. с „Ф.Б“ ЕООД, по силата на
чл. 3, ал. 1 от който ищецът се задължил да заплати допълнително възнаграждение на
гаранта в размер на 168 лева, което било включено в погасителния план към договора
за заем и разсрочено на 10 равни вноски в размер на 16,80 лева, съответно размерът на
всяка една погасителната вноска по заема станал 120 лева. Посочва, че в резултат на
сключения договор предоставяне на гаранция общата сума, която ищецът следвало да
върне в полза на заемодателя била в размер на 1200 лева, т. е. било налице оскъпяване
на заема с 20 %. Твърди, че е погасил задълженията си по договора за заем, като
извършвал плащания в брой на каса в офис на ответника „И.А.М“ АД. Твърди, че
договорът за заем е недействителен поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10
1
ЗПК. В тази връзка посочва, че ГПР по заема не съответства на действително
приложения такъв. Сочи, че възнаграждението по процесния договор за гаранция не
било включено в размера на ГПР по заема с цел да се заобиколи забраната по чл. 19,
ал. 4 ЗПК, доколкото ако същото се включи, то размерът на ГПР би бил доста над 50
%. Навежда, че посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително
прилаганият водело до нищожност на целия договор за кредит. Сочи, че посочването
на по-нисък от действителния ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика,
която не позволявала на потребителя да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Сочи, че договорът за заем е нищожен и поради заобикаляне
на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, доколкото в ГПР по същия не били взети предвид
общите разходи по кредита, като такъв бил и разходът за възнаграждение за
поръчителство. Твърди, че процесният договор за предоставяне на гаранция е
нищожен, като лишен от правно основание, доколкото в полза на потребителя не се
предоставяла услуга. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен
и като обезпечаващ нищожна кредитна сделка, както и накърняващ добрите нрави и
развива подробни съображения в тази насока. Излага аргументи и за нищожност на
отделни клаузи от процесните договори. Сочи, че надплатил по договора за кредит в
полза на ответника „И.А.М“ АД сумата в размер на 200 лева, която била недължимо
платена.
При тези твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договор Договор за паричен заем № *******/19.08.2022 г., сключен я
„И.А.М“ АД, поради противоречието му със закона, в условията на евентуалност на
отделни негови клаузи, а именно на клаузата на чл. 4 от договора за заем,
предвиждаща предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок поради противоречието й с
добрите нрави, както и на клаузата на чл. 2, т. 8 от договора за заем, определяща ГПР,
поради противоречие със закона, да прогласи нищожността на договор за за
предоставяне на гаранция № *******/19.08.2022 г., сключен с „Ф.Б“ ЕООД във връзка
с Договор за паричен заем № *******/19.08.2022 г., поради липса на основание като
обезпечаващ нищожна сделка, в условията на евентуалност на отделни негови клаузи,
а именно на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция,
предвиждаща възнаграждение на гаранта поради противоречие със закона и добрите
нрави, както и да осъди ответника „И.А.М“ АД да му заплати сумата в размер на 200
лева- платени при начална липса на основание за същите, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 15.07.2024 г. до изплащане на вземането.
Претендира съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
2 ЗА.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„И.А.М“ АД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът
развива подробни съображения в насока, че договорът за заем е сключен при спазване
на законовите изисквания на ЗПК, респ. че същият е действителен, в това число и
клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение. Твърди, че не е налице скрито
завишаване на ГПР, доколкото същият, в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК, включвал
всички разходи по кредита и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, ГПР и общата
дължима сума по кредита били изчислени към момента на сключване на договора за
заем. Навежда, че доколкото предоставянето на обезпечение не било необходимо
условие за предоставяне на заемната сума от заемодателя, заемополучателят по
собствена воля е решил да обезпечи задължението си по договора за заем, то
възнаграждението за поръчителство не било част от общия разход по кредита, поради
което и не следвало да се включва в ГПР. Оспорва и твърденията на ищеца за
нищожност на отделни клаузи от процесния договор за заем, за което излага подробни
2
аргументи. Оспорва и исковата претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 200
лева. Посочва, че общата дължима сума по кредита била в размер на 1032 лева, като
същата била получена от ответното дружество на валидно правно основание, а именно
за погасяване на задълженията по процесния договор за заем. В тази връзка излага
аргумент, че ако процесният договор за заем бъде обявен за недействителен, то на
основание чл. 23 ЗПК потребителят връщал само чистата стойност на кредита,
респективно ответното дружество би дължало на ищеца само сумата в размер на 32
лева. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Ф.Б“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват по допустимост и основателност.
Счита, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес от ищеца,
доколкото същият нямал интерес от възстановяване на платеното по нищожния
договор. По същество оспорва иска като неоснователен. Развива подробни
съображения в насока, че Договорът за предоставяне на гаранция не попадал в обхвата
на ЗПК. Твърди, че процесният договор е действителен и отговаря на изискванията на
закона, като валидно сключен от дружество, което е вписано в Регистъра на БНБ за
финансовите институции по смисъла на чл. 3а ЗКИ и в рамките на дейността, за която
е регистрирано, а именно сключване на гаранционни сделки (поръчителство) срещу
съответното възнаграждение. Твърди, че договорът е сключен при спазване на всички
законови изисквания и не страда от твърдeните пороци, за което излага подробни
аргументи. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По иска за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № *******
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл.
3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите,
които противоречат на закона. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
и пр. 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК срещу „И.А.М“ АД е да докаже сключването на процесния
Договор за паричен заем № *******/19.08.2022 г. с посоченото в исковата молба
съдържание, включително, че част от съдържанието на същия е клауза, предвиждаща
заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения, както и
клауза, определяща ГПР, както и че договорът е нищожен на сочените основания.
Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Договор за паричен
заем № ******* г. се установява, че на 19.08.2022 г. между ищеца Т. А. Басмаджиан и
„И.А.М“ АД бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който на ищеца е
предоставен заем в размер на 1000 лв., със срок на погасяване 10 седмици, брой
вноски - 10, ежеседмични, последната с падеж на 31.10.2022 г., с размер на месечната
погасителна вноска – 103,20 лева, с уговорена годишна лихва - 30%, ГПР – 32,03 % и
общо задължение 1032 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия
срок на договора.
В чл. 4 от договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок от три
дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на
следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над
3
1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители
по друг договор за паричен заем, сключен с "И.А.М" АД; да нямат неплатени
осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и
финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; да подпишат договор за
поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по
договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията
по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Страните не спорят също, а и от представения и приет Договор за предоставяне
на гаранция №******* се установява, че на 19.08.2022 г. между ищеца, в качеството
му на потребител, и ответника, в качеството му на гарант, е сключен договор, по
силата на който "Ф.Б" ЕООД като гарант, се е задължило да издаде гаранция за
плащане в полза на "И.А.М" АД, с наредител - потребителя, с цел гарантиране
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за
паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва:
задължение за връщане на заемната сума в размер на 1000 лв.; задължение за плащане
на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай
на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и
адвокатски хонорари.
В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът
влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или
чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение -
поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на
168 лева, което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с размер
на всяка вноска – 16,80 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща
възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем за плащане на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от
договора за предоставяне на гаранция "И.А.М" АД е овластено да приема вместо
гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция. В случай, че платената сума е недостатъчна за
погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "И.А.М" АД и на
задължението на потребителя към гаранта по договора за предоставяне на гаранция, с
внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта.
Съдът намира, че между страните е сключен писмен договор, въз основа на който
кредиторът-ответник се е задължил да предостави на потребителя-ищец кредит под
формата на парична сума за опредЕ. цел, която длъжникът се е задължил да ползва
съобразно уговореното и да върне в определения срок, като договорът съдържа всички
необходими реквизити. Приложение в отношенията между страните следва да намерят
нормите на ЗПК в действащата към момента на сключване на договора редакция, тъй
като ищецът има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и
няма данни при сключването на договора физическото лице да е действало в рамките
на своя професионална или търговска дейност – чл. 9, ал. 3 ЗПК.
От страна на ищеца са наведени аргументи за допуснати нарушения на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК поради посочване на ГПР по договора, който не отговаря на
действителните разходи.
Съдът намира за основателни аргументите за нищожност на договора, поради
4
нарушаване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно
цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО
на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който
кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е
потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху
обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата
на потребителя.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В чл. 2, т. 8 от процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 32,06 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с "Ф.Б“ ЕООД, което следва да бъде включено в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
"И.А.М" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ф.Б" ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от
договора за предоставяне на гаранция, "И.А.М" ЕАД е овластено да приема вместо
поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е
известен на заемодателя, което се потвърждава и от обстоятелството, че договорът за
паричен заем и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден,
отделни разпоредби от договорите препращат един към друг, дължимите в полза на
търговците престации имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на
вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора
за заем обезпечение, да е ответникът „Ф.Б“ ЕООД, то кредитодателят е овластен да
получава плащане по договора за предоставяне на гаранция, дължимо от потребителя,
5
заедно с анюитетните вноски по договора за заем.
В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент
на разходите е 32,06 %, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви
компоненти включва. Освен това възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство е разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този
разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посоченото обстоятелство се установява от изслушаната по делото съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвена, според която в случай че при изчисляване на ГПР по кредита с включено
възнаграждение за предоставяне на поръчителство, същият е в размер на 174,86%.
С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото производство договор за
паричен заем №*******/19.08.2022 г. се явява недействителен на основание чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита,
приравняващо се на непосочването му, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за
потребителски кредит е основателен и следва да бъде уважен.
При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на
даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от
Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин
ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора
за кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и
на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите членки установяват
система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно
настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане
на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В
цитираното решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на
годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с
оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква "ж" от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на
ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в
решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това
води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване
на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит има същата последица, както и непосочването му.
Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, няма да бъде разглеждан
заявеният при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на чл. 4 от
договора.
По иска за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция №
*******:
В доказателствена тежест на ищеца по иска чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД срещу „Ф.Б“
6
ЕООД е да докаже, че между страните е сключен Договор за предоставяне на гаранция
№ *******/19.08.2022 г. с посоченото в исковата молба съдържание, включително, че
част от съдържанието на същия е клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение
на гаранта, както и че същия е нищожен поради липса на предмет на договора.
По делото е безспорно, че между страните е сключен договор за предоставяне на
гаранция със соченото в исковата молба съдържание.
Преценката относно действителността на договора за поръчителство следва да се
извърши, както с оглед общите правила на ЗЗД, така и особените норми на ЗПК.
Договорната свобода позволява на страните да определят съдържанието на договора,
вкл. е допустимо възмездно поръчителство, като ограничението е съдържанието да не
противоречи на повелителни норми, така и на добрите нрави. Процесният договор за
поръчителство обезпечава вземания по потребителски договор за кредит, поради което
приложими са специалните правила на ЗПК спрямо закрилата на потребителя, като
двата договора следва да се анализират в тяхната взаимовръзка, т. е. макар да са
самостоятелни, следва да се разглеждат общо с оглед акцесорността на договора за
поръчителство, така и с оглед конкретни обстоятелства, а именно че възнаграждението
на поръчителя е включено в погасителния план на кредитополучателя, заплаща се по
негова банкова сметка, така и че договорът за възлагане на поръчителство пораждал
действие само ако в тридневен срок от сключване на договора за потребителски кредит
не бъде осигурено като обезпечение поръчителство на две физически лица отговарящи
на определени условия, одобрено от кредитодателя дружество – поръчител или
неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка и не
се представят съответните доказателства за това, т. е. действието на договора за
възлагане на поръчителство зависи от преценка на кредитодателя.
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява
съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер
спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но
въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва
да се преценява отделно.
Доколкото обаче съдът възприе извода за нищожност на договора за
потребителски кредит, то договорът за предоствяне на гаранция, сключен за
обезпечаване на вземанията по нищожна кредитна сделка се явява лишен от
основание, поради което същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД срещу „И.А.М“ АД е да докаже, че е заплатил на ответника сумата в общ
размер от 200 лева.
По делото е изслушано заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвена. Съгласно заключението на вещото лице, ищецът е извършил плащания към
ответника „И.А.М“ АД в общ размер на 1200 лева – по договора за кредит и по
договора за предоставяне на поръчителство.
В настоящото решение съдът възприе извода за нищожност на процесните
договори за потребителски креди и договор за предоставяне на гаранция, поради което
на основание чл. 23 ЗПК ищцата дължи връщане само на получената в заем сума по
договора за потребителски кредит. Що се отнася до договора за предоставяне на
гаранция, платените по него суми се явяват платени при начална липса на основание
като платени по нищожен договор.
Съдът намира, че внесените суми за погасяване на задълженията по договора за
предоставяне на гаранция следва да бъдат отнесени към погасяване на задължението
за връщане на предоставената в заем сума по договора за потребителски кредит,
7
доколкото процесната гаранционна сделка сделка не представлява договор за
поръчителство, а по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително
възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, чието възникване
му е било известно при сключването на договора. Още повече, че съгласно чл. 3, ал. 3
от договора за предоставяне на гаранция, ответникът „И.А.М“ АД е овластен да
приема плащания по договора за гаранция.
С оглед установеното, че са извършени плащания от ищеца на сумата в общ
размер от 1200 лева, съдът намира, че ищцата е надплатила сумата в размер на 200
лева, за която липсва основание ответникът „И.А.М“ АД да задържи, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД се явявя изцяло
основателен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищеца. Същата претендира
разноски в размер на заплатената държавна такса за производството и за депозит за
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Дължимата се държавна такса
по предявените искове срещу „И.А.М“ АД, която изцяло е внесена от ищцата, е в
размер на 100 лева, за която сума ответникът следва да бъде осъден. Доколкото
допуснатата по делото експертиза е единствено във връзка с предявените срещу
„И.А.М“ АД искове, то посоченото дружество следва да понесе изцяло отговорността
за разноските за експертиза в размер на 350 лева.
Дължимата се държавна такса по предявения иск срещу „Ф.Б“ ЕООД е в размер
на 50 лева, за която сума ответникът следва да бъде осъден.
Адв. Д. претендира присъждане в своя полза на адвокатско възнаграждение за
осъществена в полза на ищцата безплатна правна помощ в настоящото производство.
Съобразно неголямата правна и фактическа сложност на делото в полза на адвокат Д.
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 450 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК , предявен от Т. А. Б., ЕГН: ********** срещу „И.А.М“
АД, ЕИК: ********* на Договор за паричен заем №*******/19.08.2022 г. сключен
между страните по делото.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. 1 ЗЗД, предявен от Т. А. Б., ЕГН: ********** срещу „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК
********* на Договор предоставяне на гаранция №*******/19.08.2022 г. сключен
между страните по делото.
ОСЪЖДА „И.А.М“ АД, ЕИК: ********* на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
да заплати на Т. А. Б., ЕГН: ********** сумата в размер на 200 лева – платени при
начална липса на основание.
ОСЪЖДА „И.А.М“ АД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на Т. А. Б., ЕГН: ********** сумата в размер на 450 лева – разноски за
държавна такса и депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА Ф.Б“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на Т. А. Б., ЕГН: ********** сумата в размер на 50 лева – разноски за държавна такса
в настоящото производство.
8
ОСЪЖДА „И.А.М“ АД, ЕИК: ********* и Ф.Б“ ЕООД, ЕИК ********* на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплатят на адв. М. Д. сумата в размер на 450 лева –
адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ
в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9