Р Е
Ш Е Н
И Е
Ардино,
12.04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд- Ардино, в публично заседание,
проведено на 12.03.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ,
при участието на секретаря КАТЯ ХАДЖИЕВА, като изслуша докладваното от
съдията гр.д.№ 143 по описа за 2019г. на Районен съд- Ардино и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявени искове- основен с правно основание чл. 108
от ЗС, вр. чл. 537, ал. 2 от ГПК, както и по насрещно предявен иск с правно
основание чл. 72, ал. 1 и чл. 74, ал. 2 от ЗС.
Исковата молба е от Ф.Л.А., Р.Л.М., Н.Л.О., Ф.Л.С.,
Ю.Л.А. и с.Л.А. против Р.А. и е с правно основание чл. 108
от ЗС, във вр. чл. 537, ал.2 от ГПК.
В исковата молба ищците са посочили, че в качеството си на наследници на майка си Джемине Тефик Садък, с ЕГН:
**********, починала на
03.11.2003 год. и баща им Л.
Мюмюн Мустафа, с ЕГН: **********,
починал на 04.04.2017 год., са били наследили следният недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО от 210,00 (двеста и десет)
квадратни метра със застроените на него ПОЛУМАСИВНА ДВУЕТАЖНА КЪЩА, застроена
на площ 54,00 (петдесет и четири) квадратни метра и ПЛЕВНЯ, застроена на площ
26,00 (двадесет и шест) квадратни метра, находящи се в село Гърбище, мах. „Рам
махала", община Ардино, област Кърджали, при граници: път, Реджеб Аптиев
Моллааптиев, Мердие Реджебова и земеделски земи.
Твърди се от ищците, че за същият имот баща им Л. Мюмюн Мустафа притежавал Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот с per. №
22, том I, нот. дело № 41/1972 год. по описа на Службата по вписванията
при Районен съд- Ардино. Наследените дялове от имота са били равни за всички
наследници - по 1/6 (една шеста) идеална част от имота. През 2017 год. ищците разбрали, че ответникът Р.А. се е бил снабдил с Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК № 75, том I, нот. дело №
67/2016 год. по описа на Нотариус Наско Борисов с район на действие РС- Ардино,
за част от техният имот, възлизащ на 132.00 кв. м, в която част попадала и
плевнята от 26 кв. м отразена в НА № 22, том I, нот. дело № 41/1972 год.
по описа на Службата по вписванията при Районен съд- Ардино, която в издадения
на ответника Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание чл.
587, ал. 2 от ГПК № 75, том I, нот. дело № 67/2016 год. по описа на Нотариус
Наско Борисов с район на действие РС- Ардино, била посочена като едноетажна,
паянтова жилищна сграда, със застроена площ 27.00 кв. м.
Излагат се доводи, че съгласно
констативния нотариален акт на
ответника, той завзема 132,00 кв. метра от дворното място на ищците и плевнята
им, която е вписана в същият акт като едноетажна, паянтова жилищна сграда.
Ищците твърдят, че ответникът Р.А. никога не е живял, владял или ползвал
процесният имот, както и никой не е владял имота за него до 2016 год. Същият е
живеел постоянно в Р. Турция и периодично е посещавал Р. България, но никога не
е отсядал в имота им преди да се сдобие с процесният констативен нотариален
акт. Навеждат доводи, че ответникът Р.А. незаконно, без основание и без
съгласието или разрешението на част или на всички ищци, е бил завладял частта
от процесният техен наследствен имот през 2016 год. и го владеел до момента,
като отказвал доброволно да им го предаде.
Ответникът оспорвал
собствеността на ищците върху тази част от имота. Бил извършил ремонтни дейности по плевнята, като я
преустроил в жилище.
Ищците твърдят, че през 2016
год. ищецът Ф.Л.А. лично предупредил ответника по делото да преустанови СРР по
прецесната плевня, която не била негова собственост и владеенето й, но той
категорично отказал, като твърдял, че тази постройка и част от земята около
нея, били негова собственост. Поради това обстоятелство, същият ищец през 2017
г. бил завел гр. дело № 77/2017 по описа на Районен съд - гр. Ардино, с правно
основание чл. 108 от ЗС, във p. с чл. 537, ал. 2 от ГПК срещу Р.А. за делът си от същият имот и Съдът
с Решение № 22/19.03.2018 год. е уважил иска му за 1/7 (една седма) идеална
част от имота, като решението е влязло в законна сила. Искът е бил заведен
преди бащата на ищците Л. Мюмюн Мустафа да почине и затова Съдът го е бил
признал за собственик на 1/7 (една седма) идеална част от процесния имот. Със
същото съдебно решение е бил отменен и Нот. акт № 75, том I, нот. дело №
121/2016 год. на ответника до размер на 1/7 (една седма) идеална част.
Поради
тези изложени обстоятелства, ищците молят съда, да постанови решение, с което
на основание чл. 108 от ЗС да осъди ответника Р.А., да им отстъпи собствеността
и им предаде владението на : 1. 7/42
и.ч. на Р.Л.М., 2. 7/42
и.ч. на Н.Л.О., 3. 7/42 и.ч. на Ф.Л.С.,
4. 7/42 и. ч. на Ю.Л.А., 5. 7/42 и.ч. на С.Л.А. и 6. 1/42 и.ч. на Ф.Л.А., от следният
недвижим имот: НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с площ 132,00 (сто тридесет и два) квадратни метра, находящ се в
урбанизираната територия на село Гърбище, община Ардино, ЕКАТТЕ 19321, ведно с
построената върху него ЕДНОЕТАЖНА, ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ
27,00 (двадесет и седем) квадратни метра, при граници на имота: изток - двор на
Реджеб А. ***; север - двор на Бейсим А. ***, както и да ОТМЕНИ изцяло на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нот. акт № 75, том I, нот. дело № 121/2016 год. по описа на Службата по вписванията
при Районен съд - гр. Ардино.
Молят,
да им бъдат присъдени направените
разноски по делото.
Представени са съответни писмени
доказателства, които съдът с Определение № 340/19.11.2019 г. постановено по
реда на чл. 140 от ГПК, в закрито съдебно заседание ги е
допуснал и приел.
Ищците са направили доказателствено искане за
допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане, което искане
съдът е намерил за допустимо и основателно, и го е уважил.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът чрез процесуалния си
представител адвокат Д. Ш. е представил писмен отговор. Счита, че предявения
срещу доверителя му иск с правно основание по чл. 108 от ЗС, във вр. с чл. 537,
ал.2 от ГПК, за порцесуално недопустим по отношение на първия ищец Ф.Л.А., а по
отношение на останалите ищци е допустим, но по същество неоснователен и
необоснован, поради което го оспорва изцяло.
Съдът е приел представените писмени доказателства на ответната страна.
Ответната страна е направила по основния иск
доказателствено искане за разпит на свидетели при режим на довеждане на две лица,
което искане е било преценено от съда за основателно и е било УВАЖЕНО;
На основание чл. 211 от ГПК ответникът в
настоящото производство е предявил насрещен иск с правно основание чл. 72, ал.
1 и чл. 74, ал. 2 от ЗС, при цена на иска5 029.39 лева. Представя същите
писмени доказателства и прави същите доказателствени искания, както в отговора
към депозираната искова молба, по която е образувано делото.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът по
насрещния иск и ищец по основното производство не е представил писмен отговор
по насрещния иск, не е взел становище по неговата допустимост, основателност и
твърдяните обстоятелства, не е представил писмени доказателства, не е направил
доказателствени искания.
В СЗ страните се явяват лично и се
предствавляват. Всяка от тях поддържа наведените от нея твърдяни обстоятелста и
ги намира за основателни и напълно доказани и молят съдът да постанови решение,
с което да ги уважи изцяло така, както са били предявени. Претендират се и
разноските в производството.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
С представеното
като доказателство по делото препис- извлечение от УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА НАСЛЕДНИЦИ
№ 11/31.07.2019 г. на Община Ардино, се установява, че ищците в настоящото
производство към датата на неговото завеждане, се явяват наследници на ДЖЕМИНЕ
ТЕФИК САДЪК- починала на 10.08.2007г. /акт за смърт № 0045/ и Л. МЮМЮН МУСТАФА
/починал на 04.04.2017г.- в Турция.
От копие
на Н.а. за покупко-продажба на недвижим
имот № 22, том I, дело № 41 от 03.04.1972г., вписан в регистрите на Районен
съд- Ардино, се установява, че родителите на ищците ДЖЕМИНЕ ТЕФИК САДЪК-
починала на 10.08.2007г. /акт за смърт № 0045/ и Л. МЮМЮН МУСТАФА /починал на
04.04.2017г.- в Турция, в режим на СИО през 1972 г. са закупили следният
недвижим имот: Дворно място от 210 кв.м., със застроените в него полумасивна
двуетажна къща, застроена на площ 54 кв.м. и ПЛЕВНЯ, застроена на площ 26 кв.м., находяща се в село Гърбище,
махала „РАМ махала", общ. Ардино, обл. Кърджали, при граници: изток- двор
на Реджеб А. ***; север-двор на Бейсим А.,***.
От удостоверение от 31.07.2019 г.
на Община Ардино за данъчна оценка е видно, че посоченият в горният НА имот е
бил записан на името на всички ищци като наследници на починалите им родители и
съсобственици на процесния имот, което води до извода, че те като посочени
съсобственици/ползватели от удостоверението за наследници /цитирано по-горе/ са
законни представители на своите родители, т.к. са техни деца, и като такива и
съобразно правилата на ЗН всеки един от тях има съответен наследствен дял, част
от посоченият по-горе имот, доколкото няма други доказателства, касаещи промяна
в тези наследствени дялове по възмезден или други начини, например делба с
възлагане/.
От копие на Н.а. № 75, том 1, рег. № 1873, дело № 67/2016 г., вписан в
СВп /с вх. №193/08.07.2016 г. и акт № 143, том 1, дело № 121/2016г./- издаден
от нотариус- НАСКО БОРИСОВ, е видно, че ответникът Р.А. е бил признат за
собственик по давностно владение по реда на чл. 587 ал.2 от ГПК, на следния
недвижим имот, а именно: Неурегулиран
поземлен имот с площ 132 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.
Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321, община Ардино, област Кърджали, ведно с построената в
него: едноетажна жилищна сграда със застроена площ 27 кв.м. при следните граници:
изток - двор на Реджеб А. ***; север - двор на Бейсим А.,***.
По делото ищците са приложили Геодезическо заснемане ведно със скица-
проект на имот /процесният/, находящ се урбанизираната територия на с. Гърбище,
община Ардино, с ЕКАТТЕ 18321, който е с площ от 132 кв.м., предназначен за
индивидуално застрояване, и в която са посочени границите на имота- изток- двор на Реджеб А. ***; север-двор на
Бейсим А.,***; Посочено е, че в имота има 01- 2пМЖ- Двуетажна, полумасивна
жилищна сграда с площ 57 кв. м. и 02-пМС- Полумасивна стопанска сграда с площ
от 27 кв.м.-. т.е. скицата очертава границите на процесният имот и го
описва по съответният начин, вкл. и е посочено кой е негов собственик (починалият
баща и последен наследодател на ответниците по делото- Л. Мюмюнов Мустафов).
Ответникът по иска е приложил 14 броя снимки на процесната спорна
сграда, които съдът ги е приел и приложил като доказателства по делото, поради
достатъчните факти, съдържащи се в тях относно състоянието на тази постройка
преди извършване на подобрения по нея от страна на ответника, както относно
състоянието й след извършването на тези подобрения, имащи отношение и към
предявения насрещен иск с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗН и към предмета
на спора.
По делото е извършена съдебно- техническа експертиза, като в
заключението си по същото вещото лице инж. Д.Д. е посочил следното:
1/ Имотът, описан в Н.а. № 75, том 1, рег. № 1873, дело № 67/2016 г.,
вписан в СВп /с вх. №193/08.07.2016 г. и акт № 143, том 1, дело № 121/2016г./-
издаден от нотариус- НАСКО БОРИСОВ, ПРЕДСТАВЛЯВА ЧАСТ ОТ ИМОТА описан в Н.а. за
покупко-продажба на недвижим имот № 22, том I, дело № 41 от
03.04.1972г., вписан в регистрите на Районен съд- Ардино;
2/ Границите на имота по Н.а. за
покупко-продажба на недвижим имот № 22, том I, дело № 41 от
03.04.1972г., вписан в регистрите на Районен съд- Ардино, в който попадали и
Имотът, описан в Н.а. № 75, том 1, рег. № 1873, дело № 67/2016 г., вписан в СВп
/с вх. №193/08.07.2016 г. и акт № 143, том 1, дело № 121/2016г./- издаден от
нотариус- НАСКО БОРИСОВ, съвпадали
с границите посочени в скицата приложена на стр. 24 от делото и ръчната скица
направена при геодезическото измерване.
3/ Постройката, която вещото лице на изготвената от него скица е
посочило като 0.1- 2пМЖ оцветена в червено, представлява полумасивна жилищна постройка, идентична с
тази от снимка под № 46 от доказателствата по делото, която в първоначален вид
представлявала стопанска постройка, но през 2016 г. е била частично съборена и
основите й са били използвани за направата на надстройка и извършени
подобрения, така както са към момента, като е било промемено предназначението
на същата от стопанска в жилищна.
4/Същата тази процесна постройка се намирала в имот ЕКАТТЕ 19321 и е
била СИТУИРАНА там, където е била посочена на скицата, неразделна част от
заключението на ВЛ с червен цвят под номер 0.1-2 пМЖ и се е намирала в един
имот с другата постройка посочена на скицата под номер 0.2-2пМЖ, собственост на
Л. Мюмюнов Мустафов.
По делото, по уважено искане на ответната страна по предявения
насрещен иск с правно основание чл. 211 от ГПК, вр. чл. 72, ал. 1 от ЗС, е била
допусната за извършване СОцЕ, която да установи каква е била стойността на
извършените подобрения на процесната постройка, която в Н.а. за покупко-продажба на недвижим
имот № 22, том I, дело № 41 от 03.04.1972г., вписан в регистрите на Районен
съд- Ардино е била посочена като ПЛЕВНЯ с площ 26 кв.м, а в Н.а. № 75, том 1,
рег. № 1873, дело № 67/2016 г., вписан в СВп /с вх. №193/08.07.2016 г. и акт №
143, том 1, дело № 121/2016г./- издаден от нотариус- НАСКО БОРИСОВ, като едноетажна жилищна сграда с площ 27 кв. м.
ВЛ по тази СОцЕ дава заключение, след
обстойно отразяване на всички извършени СМР и СРР по процесната постройка,
подробно разбити по видове дейности и количество на вложени материали, труд и
тяхната стойност, че ПАЗАРНАТА ОЦЕНКА НА тази постройка В РЕЗУЛТАТ НА
ИЗВЪРШЕНИТЕ ПОДОБРЕНИЯ се е увеличила с 12 573.35 лева, без начислен ДДС.
По делото като свидетели посочени при режим на довеждане от ищците са
били разпитани лицата НАЗИМ ХАБИЛ /съсед от с. Гърбище/, без родствена връзка и
ФЕРДИЕ МЕХМЕДОВА /родена и живяла в с. Гърбище- понастоящем живуща ***/, също
без родствена връзка със страните по делото. Показанията на тези свидетели
установяват твърдяните от ищците обстоятелства относно закупуването на
процесния имот през 1972 г.- Дворно място от 210 кв.м., със
застроените в него полумасивна двуетажна къща, застроена на площ 54 кв.м. и ПЛЕВНЯ, застроена на площ 26 кв.м.,
находяща се в село Гърбище, махала „РАМ махала", общ. Ардино, обл.
Кърджали, при граници: изток- двор на Реджеб А. ***; север-двор на Бейсим А.,***,
именно от един от наследодателите на ищците в режим на СИО, а именно- Л.
Мюмюнов Мустафов. Свидетелите посочват още, че от момента на закупуването на
този имот, до настоящия момент, никой друг освен собствениците му или техните
наследници, не е владял, стопанисвал или ползвал имота до 2016 г., когато
ответникът е предявил собственически претенции спрямо част от него. Тези
свидетели също така посочват, след предявяване на част от снимковия материал по
делото, представен от ответника, че процесната сграда представляваща по Н.а. за покупко-продажба на недвижим
имот № 22, том I, дело № 41 от 03.04.1972г., вписан в регистрите на Районен
съд- Ардино е била посочена като ПЛЕВНЯ с площ 26 кв.м, а в Н.а. № 75, том 1,
рег. № 1873, дело № 67/2016 г., вписан в СВп /с вх. №193/08.07.2016 г. и акт №
143, том 1, дело № 121/2016г./- издаден от нотариус- НАСКО БОРИСОВ, като едноетажна жилищна сграда с площ 27 кв. м., е
представлявала във времето стопанска постройка за отглеждане на животни и
никога не е представлявала жилищна сграда, както и че, винаги е била в имота на
Л. Мюмюнов Мустафов, описан в Н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 22, том I, дело № 41
от 03.04.1972г., вписан в регистрите на Районен съд- Ардино. Показанията на
тези свидетели съдът кредитира изцяло, като обективни, последователни, логични
и кореспондиращи с останалите доказателства по делото във връзка с предявения
иск от ищците по чл. 108 от ЗС, вр. чл. 537 от ГПК.
По делото като свидетели посочени при режим на довеждане от ответника
са били разпитани лицата Бейтулах А.- в родствена връзка с ответника по делото
(негов баща) и Али А. в родствена връзка с ответника по съребрена линия (негов
първи братовчед). Показанията на тези свидетели, прецени през призмата на чл.
172 от ГПК, се приемат от съда като дадени в полза на една от страните по
делото (ответника Р.А.), и се намират като
противоречящи на всички други данни и докадателства по делото, и имайки
предвид тяхната заинтересованост, не се кредитират от съдебния състав.
При така
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът изгради
становището си, както следва:
За да се уважи иск с правно основание чл. 108 от ЗС, следва да са
установени и доказани и трите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 108 от
ЗС, а именно:
- Ищецът да е собственик на имота;
- Имота да се владее от ответника;
- И владението на последния да се осъществява без правно основание за
това.
Горните три предпоставки са подредени по степен на важност, като
наличието на първоначалната, предполага задължителното изследване на
следващата, докато се установи наличието на всичките.
Предмет на доказване са юридическите факти, от които ищците извеждат
твърдяното право на собственост върху процесния имот в тяхно лице, като
наследници на собствениците на имота- Л. Мюмюнов Мустафов и Джемине Тефик Садък,
а именно: притежаването на правото на съсобственост по наследство на Дворно място от 210
кв.м., със застроените в него полумасивна двуетажна къща, застроена на площ 54
кв.м. и ПЛЕВНЯ, застроена на
площ 26 кв.м., находяща се в село Гърбище, махала „РАМ махала", общ.
Ардино, обл. Кърджали, при граници: изток- двор на Реджеб А. ***; север-двор на
Бейсим А.,***, при наследствени дялове (съобразно претенцията на иска в това
производство): 1. 7/42 и.ч.
на Р.Л.М., 2. 7/42 и.ч.
на Н.Л.О., 3. 7/42 и.ч. на Ф.Л.С.,
4. 7/42 и. ч. на Ю.Л.А., 5. 7/42 и.ч. на С.Л.А. и 6. 1/42 и.ч. на Ф.Л.А., както и упражняването на фактическа власт от ответника върху част от
процесния имот без правно основание.
Тежестта на доказване при оспорване
на признато с нотариален акт право се носи от оспорващата страна, само когато
тя не разполага с документ за собственост за същото право. В мотивите на
Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС
изрично е прието, че когато и двете страни се легитимират с нотариални актове
за правото на собственост, то разпределението на доказателствената тежест при
оспорване ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка
страна следва да докаже фактическия състав на съответното удостоверено
придобивно основание.
Следва да се подчертае, че
когато правото на собственост се претендира по наследство, на доказване подлежи
фактът на наследствено правоприемство и наличието на претендирания имот в
наследството на наследодателите, което представлява основанието на иска.
Придобивният способ, въз основа
на който наследодателите са станали собственици на имота, не се включва в
основанието на иска, предявен от наследниците, и ищците следва да докажат
придобиването му на някакво оригинерно или деривативно основание от
наследодателя.
Предвид това, този
съдебен състав на РС- Ардино разгледал делото по същество, с оглед на представените
и приети писмени и събраните гласни доказатестлва, намира, че искът предявен от
Ф.Л.А., Р.Л.М., Н.Л.О., Ф.Л.С., Ю.Л.А. и С.Л.А.
против Р.А. и е с
правно основание чл. 108 от ЗС, във вр. чл. 537,
ал.2 от ГПК, се явява допустим, основателен и доказан и като такъв ще следва да
се уважи изцяло.
Безспорно се доказва от доказателствата по
делото, че наследодателят на всички ответници Л. Мюмюнов Мустафов през 1972 г.
е закупил имот в с. Гърбище, община Ардино, а именно: Дворно място от 210
кв.м., със застроените в него полумасивна двуетажна къща, застроена на площ 54
кв.м. и ПЛЕВНЯ, застроена на
площ 26 кв.м., находяща се в село Гърбище, махала „РАМ махала", общ. Ардино,
обл. Кърджали, при граници: изток- двор на Реджеб А. ***; север-двор на Бейсим А.,***, което е било
обективирано в Н.а. за покупко-продажба
на недвижим имот № 22, том I, дело № 41 от 03.04.1972г., вписан в
регистрите на Районен съд- Ардино, както и обстоятелството, че към момента на
завеждане на ИМ в съда посочените по- горе наследници на този наследодател се
явяват съсобственици на процесния имот при съответни наследствени дялове.
Безспорно
се установи по делото също така, че от 2016 г. , без знанието и съгласието на
съсобствениците на този процесен имот, ответникът по делото, след сдобиване с
НА на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК е владеел и ползвал част от този техен
наследствен имот, а именно- Неурегулиран
поземлен имот с площ 132 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.
Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321, община Ардино, област Кърджали, ведно с построената в
него: едноетажна жилищна сграда със застроена площ 27 кв.м. при следните
граници: изток - двор на Реджеб А. ***; север - двор на Бейсим А.,***.
Безспорно се установи по делото, доказано и от Заключението на
извършената по делото СТЕ, че именно тази част площ 132 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с. Гърбище, с
ЕКАТТЕ 19321, община Ардино, област Кърджали, ведно с построената в него:
едноетажна жилищна сграда със застроена площ 27 кв.м. при следните граници:
изток - двор на Реджеб А. ***; север - двор на Бейсим А.,***, за която
ответникът по делото се е сдобил през 2016 г. с НА на основание чл. 587, ал. 2
от ГПК, и към момента е част от ДВОРНО МЯСТО от 210,00 (двеста и десет) квадратни метра със
застроените на него ПОЛУМАСИВНА ДВУЕТАЖНА КЪЩА, застроена на площ 54,00
(петдесет и четири) квадратни метра и ПЛЕВНЯ, застроена на площ 26,00 (двадесет
и шест) квадратни метра, находящи се в село Гърбище, мах. „Рам махала",
община Ардино, област Кърджали, при граници: път, Реджеб Аптиев Моллааптиев,
Мердие Реджебова и земеделски земи, предмет на покупко- продажба през 1972 г. с
купувач Л. Мюмюнов Мустафов (наследодател на ищците), обективирана в Н.а. за покупко-продажба на недвижим
имот № 22, том I, дело № 41 от 03.04.1972г., вписан в регистрите на Районен
съд- Ардино, както и че, спорната постройка отразена в Н.а. № 75, том 1, рег. №
1873, дело № 67/2016 г., вписан в СВп /с вх. №193/08.07.2016 г. и акт № 143,
том 1, дело № 121/2016г./- издаден от нотариус- НАСКО БОРИСОВ като едноетажна жилищна сграда със застроена площ 27 кв.м., по която
ответникът по делото от 2016 г. до настоящият момент е правил подобрения, Е ИДЕНТИЧНА с постройката обективирана
в Н.а. за покупко-продажба на недвижим
имот № 22, том I, дело № 41 от 03.04.1972г., вписан в регистрите на Районен
съд- Ардино като ПЛЕВНЯ, застроена
на площ 26 кв.м., част от имот описан в Н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 22, том I, дело № 41
от 03.04.1972г. с площ 210.00 кв. м. в с. Гърбище, община Ардино, собственост
на наследниците на Л. Мюмюнов Мустафов, отбелязана на изготвената скица към СТЕ
в червен цвят и под № 0.1- 2пМЖ.
От гореизложеното се
налага заключението, че ищците в настоящото гражданско производство доказват
материалната си легитимация като съсобственици на процесния имот с
представеното по делото валидно придобивно основание, обективирано в
Удостоверение за наследници № 11/31.07.2019 г. издадено от община Ардино.
Последното като акт на
надлежен орган по легитимация на наследяване на предобита собственост, се
ползва с конститутивно действие, по пряк аргумент и се явява титул за
собственост, тъй като е придружено от останалите надлежни доказателства за това
представени по делото- Н.а. за
покупко-продажба на недвижим имот № 22, том I, дело № 41 от
03.04.1972г., вписан в регистрите на Районен съд- Ардино, то има правното значение на
констативен нотариален акт и ползвайки се с неговата доказателствена сила
(материална такава), следователно и удостоверява правото на собственост.
В случая следва да се
има предвид също че, когато един от наследниците упражнява фактическа власт
върху оставен в наследство имот (доказателства, за което се съдържат в делото),
той е владелец на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и е
държател на идеалните части на останалите сънаследници и съсобственици. За да
се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от
другите наследници идеални части е необходимо да е отблъснал владението на
останалите сънаследници и съсобственици като е манифестирал ясно пред тях
намерението си с конкретни действия по отричане на техните права, които да са
станали тяхно достояние, данни за което не се съдържат по делото и не се
навеждат обстотелства от страните в тази насока.
Във връзка с предявения
насрещен иск от ответника Р.А. с правно основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72,
ал. 1 от ЗС, следва да се отбележи следното:
Тълкувайки
историческото развитие и нормативната уредба на института на владението,
съдебната практика последователно приема, че материалното държане на вещта и
волята фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на
владението, но те не са достатъчни да го направят годно да произведе
гражданските последици, които произтичат от владението.
За да е налице
владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на
фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато, да нямат случаен
характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ
евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца, да е
спокойно, да не е установено с насилие или по скрит начин, да е явно, да се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това и да е
несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта), както и за това, че я
държи за себе си.
Най-често спорове за
несъмнеността на владението възникват, когато то е придобито от държател, който
променя намерението с което държи вещта, започвайки да я държи за себе си и
претендира изключително владение. Фактическата власт е придобита като държане,
когато субектът й има правно основание да я упражнява – договорно (например
наем) или законно (например чл. 31, ал. 1 ЗС). При промяна на намерението на
субекта, упражняващ фактическата власт (intervesio possesiones), намерението да
се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде
изразено по ясен (несъмнен) начин, т.е. чрез действия които не будят съмнение
за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия.
В тази хипотеза, при превръщане на държането във владение, в тежест на
претендиращия владение в случая ответника по делото), годно да породи правни
последици, е да докаже извършването на такива действия след придобиване на
фактическата власт, което в настоящият случай не бе доказано.
Безспорно се установи
от приложените писмени доказателства по делото, че ответникът Р.А. не се явява
собственик на недвижим имот с площ 132 кв.м., находящ се в урбанизираната
територия на с. Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321, община Ардино, област Кърджали, ведно
с построената в него: едноетажна жилищна сграда със застроена площ 27 кв.м. при
следните граници: изток - двор на Реджеб А. ***; север - двор на Бейсим А.,***,
за която ответникът по делото се е сдобил през 2016 г. с НА на
основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, и към момента е доказано, че е част от ДВОРНО МЯСТО от 210,00 (двеста и десет) квадратни
метра със застроените на него ПОЛУМАСИВНА ДВУЕТАЖНА КЪЩА, застроена на площ
54,00 (петдесет и четири) квадратни метра и ПЛЕВНЯ, застроена на площ 26,00
(двадесет и шест) квадратни метра, находящи се в село Гърбище, мах. „Рам
махала", община Ардино, област Кърджали, при граници: път, Реджеб Аптиев
Моллааптиев, Мердие Реджебова и земеделски земи, предмет на покупко-
продажба през 1972 г. с купувач Л. Мюмюнов Мустафов (наследодател на ищците),
обективирана в Н.а. за
покупко-продажба на недвижим имот № 22, том I, дело № 41 от
03.04.1972г., вписан в регистрите на Районен съд- Ардино.
Не се доказа категорично също така по делото, че ответникът Р.А. да е
бил добросъвестен владелец на тази (посочена по- горе част) от имота на Л.
Мюмюнов Мустафов, тъй като същият не владее тази част от веща на някакво правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Поради тази
причина същият няма правата на добросъвестен владелец по смисъла на чл. 72, ал.
1 от ЗС, нито бяха събрани категорични доказателства в хипотезата на чл. 74,
ал. 2 от ЗС, че съсобствениците на процесния имот са знаели, че се правят
подобрения в тяхна собственост и не са се противопоставили на това, се приема
от съдебния състав, че насрещният иск предявен от него на основание чл. 211 от ГПК е с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗС, при цена на иска в тази насока
5 029.39 лева.
Предвид събраните по делото доказателства съдът приема, че ответникът,
като е бил признат за собственик на имота по давностно владение на основание
чл. 587, ал. 2 от ГПК, а именно по реда на чл. 79 от ЗС, не се установява
владението на същият да е продължило повече от 10 години, през които като е
извършил ремонтни дейности по описаната в нотариален акт № 75/2016 г на
нотариус с района на действие- РС- Ардино сграда /едноетажна паянтова жилищна
сграда с площ от 27 кв. м./, да е владеел и ползвал имота само като свой.
Установи се действително, че преди 1990 г. ответникът е заживял приоритетно и
постоянно в чужбина /в Турция/, където са живеели и и част от ищците по основния
иск от делото, но не се установи категорично, че преди 2016 г. ответникът да е
ползвал имота или пък да е живял в него.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи
ответникът да е демонстрирал спрямо ищците и съсобственици на процесния имот явно,
че владее и ползва имота или части от него като свой. И това е нямало как да се
осъществи, тъй като титулярите на правото на собственост- родителите на ищците
и титулярни собственици на процесния имот, все още са били живи /до 2007 г.-
майката, и до 2017 г.- бащата/.
Още
повече, по делото не се установи начинът по който ответникът е упражнявал
владението на имота до 2016 г., като от друга страна се установи, че до 2016 г.
ответникът изобщо не е ползвал имота- включително и процесната сграда, посочена
в Н.а. № 75 от 2016 г., издаден след извършена констативна проверка.
Не се установи ответникът да е отблъснал собственическите претенции на ищците или другите наследници на
посочените лица в н.а. от 1972 г., както и не се е противопоставил на същите
своите такива. Липсват доказателства, които да водят до извода, че ползвайки
имота от няколко години насам, чрез извършване на преустройства на намиращата
се там сграда, представляваща плевня, ответникът да е показвал своето намерение
да свои същата и от предходен период, най- малкото отпреди 2016 г., и то най-
вече спрямо съсобствениците по делото, по един явен и несъмнен начин.
Това е нямало как да бъде осъществено спрямо ищците, тъй като до 2007
г., респективно, 2017 г., тъй като собствениците на процесният имот са били
родителите на ищците, които още са били живи, поради и което намерението за
своене е следвало да бъде отправено спрямо тях.
Т.е. от 2007 г., респективно от
2017 г., отнесено към 2016 г., когато ответникът е бил признат за собственик на
процесният имот не са изтекли 10 -те години за недобросъвестно владение по
смисъла на чл. 79 ал. 1 от ЗС, както разбира се и петгодишната придобивна
давност по чл. 79 ал. 2 от ЗС за частта на живите (все още) собственици на
имота, а за останалите идеални наследствени части от имота, въобще не са
започнали да текат съответните придобивни срокове.
Реалното неползване на една вещ от нейния собственик, не води до
извода, че правото на собственост е загубено. Съобразно това съдът намира, че
няма доказателства за обстоятелството, че в полза на ответника по настоящото
производство е изтекла съответната придобивна давност, и че той е придобил недвижим имот с площ 132
кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с. Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321,
община Ардино, област Кърджали, ведно с построената в него: Едноетажна жилищна
сграда със застроена площ 27 кв.м. при следните граници: изток - двор на Реджеб
А. ***; север - двор на Бейсим А.,***, за която ответникът по делото се
е сдобил през 2016 г. с НА на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, т. е. че е
станал собственик на така описания имот по давностно владение.
От доказателствата се установява по безспорен начин, че ответникът
владее и съответните идеални части от
правото на собственост върху имота на ищците върху недвижим имот с площ 132 кв.м., находящ се в урбанизираната
територия на с. Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321, община Ардино, област Кърджали, част
от имот с площ 210.00 кв. м собственост на Л. Мюмюнов Мустафов, както и върху
намиращата се в този имот помощна стопанска постройка- ПЛЕВНЯ с площ 27.00 кв.
м., и не позволявана съсобствениците да ползват същите, като по този начин ги
лишава от правото им да осъществят своите собственически правомощия, да владеят целият имот, да го ползват по
предназначение и да събират плодовете от това негово ползване.
Действително, не е спорно по делото, че от 2016 г. до настоящия
момент, период през който ответникът по делото Р.А. е владял недобросъвестно
процесната част от имота на наследниците на Л. Мюмюнов Мустафов е направил
редица СРР и подобрения по ПЛЕВНЯ, застроена на площ 26,00 (двадесет и шест)
квадратни метра, находяща се в тази част на имота, с което е
променил предназначението на постройката от стопанско, до едноетажна жилищна сграда със застроена площ
27 кв.м.
Всички тези СРР и подобрения количествено са остойностени като видове
материали и труд в КСС към заключението на ВЛ, приложено и прието по делото,
според което, вследствие на всички
извършени СМР и СРР по процесната постройка, подробно разбити по видове
дейности и количество на вложени материали, труд и тяхната стойност, ПАЗАРНАТА
ОЦЕНКА на тази постройка от 430.00 лева преди извършените подобрения, В
РЕЗУЛТАТ НА ТЯХ се е увеличила до 13 003,64 лева, с 12 573.35 лева,
без начислен ДДС.
Съобразно петитума на насрещния иск с правно
основание чл. 211 от ГПК, вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 74 ал. 2 от ЗС, от
ответника по основния такъв Р.А., квалифициран от съда като иск с правно
основание чл. 74, ал. 1 от ЗС, претендираните от него подобрения в частта от
процесния имот собственост на наследниците на Л. Мюмюнов Мустафов, в частност-
постройка със застроена площ 27 кв. м., е за сумата от 5 029.39 лева, сума
по- малка от сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на
подобренията, посочена в заключение на приетата по делото СОцЕ- 12 573.35 лева,
т.е., налице е възмездяване на този недобросъвестен владелец на имота от
неговия собственик за извършените подобрения, до по- малката сума, измежду
сумата на направените разноски (както се претендира) и сумата, с която се е
увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения, което възмездяване
ще следва да се извърши от ответниците по насрещния иск с правно основание чл.
74, ал. 1 от ЗС, вр. чл. 211 от ГПК, до сумата от 5 029.39 лева, съобразно
техните наследствени дялове от процесния имот.
Още повече, че след изготвяне и представяне
на заключението по извършената СОцЕ, ищецът по насрещния иск Р.А., до
приключване на съдебното следствие, не се е възползвал от възможността си по
чл. 214, ал. 1, изр. Трето от ГПК.
Изложеното по- горе сочи, че ответникът е бил признат за собственик на
процесния имот- Неурегулиран поземлен имот с площ от 132 кв.м., находящ се в
урбанизираната част на с. Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321, както и на построената в
имота едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 27 кв.м., по реда на
производството по чл. 587, ал. 2 от ГПК, чрез издаването на констативен
нотариален акт /оспорвания/, при липса на предпоставките за това.
Издадените по този ред нотариални актове за собственост, не се ползват
със сила на присъдено нещо, и всеки заинтересован може да ги оспорва, но това
не значи, че те не са в състояние да легитимират техния титуляр като собственик
на визираните в тях имоти. Напротив, целта е именно това. До това производство
се прибягва обикновено когато определен правен субект не разполага със
съответен документ за собственик, а същевременно е ползвател или владелец на
имота, на основание, годно правно основание да го направи собственик.
Предвид горните доказателства по основния иск с правно основание чл.
108 от ЗС, вр. чл. 537, ал. 2 от ГПК, съдът приема за установено по отношение
на ответника Р.А., че ищците по делото Ф.Л.А., ЕГН: **********,***, Р.Л.М., ЕГН: **********,***, махала МАК
№ 12, община Крумовград, Н.Л.О., ЕГН: **********,***, Ф.Л.С., ЕГН: **********,***,
Ю.Л.А., ЕГН: **********,*** и С.Л.А., турски гражданин, без българско
гражданство, родена на *** г. в Р. България, са съсобственици по наследство на:
Дворно място от 210 кв.м., със застроените в него полумасивна
двуетажна къща, застроена на площ 54 кв.м. и ПЛЕВНЯ, застроена на площ 26 кв.м., находяща се в село Гърбище,
махала „РАМ махала", общ. Ардино, обл. Кърджали, при граници: изток- двор
на Реджеб А. ***; север-двор на Бейсим А.,***, при
наследствени дялове (съобразно претенцията на иска в това производство): 1. 7/42 и.ч.
на Р.Л.М., 2. 7/42 и.ч.
на Н.Л.О., 3. 7/42 и.ч. на Ф.Л.С.,
4. 7/42 и. ч. на Ю.Л.А., 5. 7/42 и.ч. на С.Л.А. и 6. 1/42 и.ч. на Ф.Л.А., обективиран
в НОТАРИАЛЕН АКТ за
покупко-продажба на недвижим
имот № 22, том I, дело № 41 от 03.04.1972 г., вписан в регистрите на Районен съд-
Ардино, поради което ответникът Р.А. ще следва да бъде осъден да отстъпи
собствеността и да предаде владението на ищците по делото съответно: 1. 7/42 и.ч.
на Р.Л.М., 2. 7/42 и.ч.
на Н.Л.О., 3. 7/42 и.ч. на Ф.Л.С.,
4. 7/42 и. ч. на Ю.Л.А., 5. 7/42 и.ч. на С.Л.А. и 6. 1/42 и.ч. на Ф.Л.А..
Съобразно това, с оглед убеждението на съда и изложените правни изводи
в насока на допустимост, основателност на иска по чл. 108 от ЗС, предявен от
ищците, ще следва на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, да бъде отменен ИЗЦЯЛО НОТАРИАЛЕН АКТ № 75, том 1, рег.
№ 1873, дело № 67/2016 г., вписан в СВп при РС-Ардино, с вх.№ 193/08.07.2016
г., издаден от нотариус- НАСКО БОРИСОВ с район на действие Районен съд- Ардино.
По насрещният иск с правно основание чл. 74, ал. 1, вр. чл. 211 от ГПК:
Предвид горните доказателства и изложените съображения съдът намира,
че искът на ответника за осъждане на
ищците за заплащане на подобрения в имота на стойност 5 029.39 лева е
основателен и доказан, поради което ищците по делото ще следва да заплатят на
ответника сумата в размер на 5 029.39 лева, представляваща претендиран по- малък размер на извършените в
процесния имот подобрения, съобразно размера на техните наследствени дялове към
датата на завеждане на делото.
С оглед обстоятелството, че предявеният от ищците главен иск по чл.
108 от ЗС и акцесорният иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, са приети за допустими,
основателни и напълно доказани, както и че предявенния насрещен иск с правно
основание чл. 211 от ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 от ЗС, също се приема за допустим,
основателен и доказан до претендирания размер, съдът намира, че страните следва
да поемат разноските в това производство, така, както са направени от тях.
При този изход на делото ще следва ответниците по иска с правно
основание чл. 74, ал. 1, от ЗС, вр. чл. 211 от ГПК- Ф.Л.А., ЕГН: **********,***, Р.Л.М., ЕГН: **********,***,
махала МАК № 12, община Крумовград, Н.Л.О., ЕГН: **********,***, Ф.Л.С., ЕГН: **********,***,
Ю.Л.А., ЕГН: **********,*** и С.Л.А., турски гражданин, без българско
гражданство, родена на *** г. в Р. България, да заплатят по сметката на РС-
Ардино сумата в размер на 100.00, явяваща се изплатена сума на ВЛ по
изготвената и приложена по делото Съдебно оценителна експертиза, по искане на
ищеца по иска с правно основание чл. 211 от ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 от ЗС.
Мотивиран по горните съображения, този съдебен състав на Районен съд-
Ардино разгледал делото по същество,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А. с ЕГН- **********,***, че:
Ф.Л.А., ЕГН: **********,***,
Р.Л.М., ЕГН: **********,***, махала
МАК № 12, община Крумовград, Н.Л.О.,
ЕГН: **********,***, Ф.Л.С., ЕГН: **********,***,
Ю.Л.А., ЕГН: **********,*** и С.Л.А., турски гражданин, без българско
гражданство, родена на *** г. в Р. България, са съсобственици по наследство на:
Неурегулиран поземлен имот с
площ 132 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с. Гърбище, с ЕКАТТЕ
19321, община Ардино, област Кърджали, ведно с построената в него едноетажна
жилищна сграда със застроена площ 27 кв.м. при следните граници: изток - двор
на Реджеб А. ***; север - двор на Бейсим А.,***, посочен в НОТАРИАЛЕН
АКТ № 75, том 1, рег. № 1873, дело № 67/2016 г., вписан в СВп при РС-Ардино, с
вх.№ 193/08.07.2016 г., издаден от нотариус- НАСКО БОРИСОВ с район на действие Районен съд- Ардино,
явяващ се част от имот- Дворно място от 210 кв.м., със
застроените в него полумасивна двуетажна къща, застроена на площ 54 кв.м. и ПЛЕВНЯ, застроена на площ 26 кв.м.,
находяща се в село Гърбище, махала „РАМ махала", общ. Ардино, обл.
Кърджали, при граници: изток- двор на Реджеб А. ***; север-двор на Бейсим А.,***,
при наследствени дялове (съобразно претенцията на иска в това
производство): 1. 7/42 и.ч. на Р.Л.М., 2. 7/42 и.ч. на Н.Л.О., 3. 7/42 и.ч. на Ф.Л.С., 4. 7/42 и. ч. на Ю.Л.А., 5. 7/42 и.ч. на С.Л.А. и 6. 1/42 и.ч. на Ф.Л.А., обективиран
в НОТАРИАЛЕН АКТ за
покупко-продажба на недвижим
имот № 22, том I, дело № 41 от 03.04.1972 г., вписан в регистрите на Районен
съд- Ардино, поради което ответникът Р.А. ще следва да бъде
осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на ищците по делото
съответно: 1. 7/42
и.ч. на Р.Л.М., 2. 7/42
и.ч. на Н.Л.О., 3. 7/42 и.ч. на Ф.Л.С.,
4. 7/42 и. ч. на Ю.Л.А., 5. 7/42 и.ч. на С.Л.А. и 6. 1/42 и.ч. на Ф.Л.А. от тази част
от имота;
ОСЪЖДА Р.А. с
ЕГН- **********,***, ДА ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на:
1. 7/42
и.ч. на Р.Л.М.;
2. 7/42
и.ч. на Н.Л.О.;
3. 7/42
и.ч. на Ф.Л.С.;
4. 7/42
и. ч. на Ю.Л.А.;
5. 7/42
и.ч. на С.Л.А. и
6. 1/42 и.ч. на Ф.Л.А.,
от следният недвижим имот, а именно: Неурегулиран поземлен имот с площ 132 кв.м., находящ се в
урбанизираната територия на с. Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321, община Ардино, област Кърджали,
ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ 27
кв.м. при следните граници: изток - двор на Реджеб А. ***; север - двор на
Бейсим А.,***, посочен в НОТАРИАЛЕН АКТ № 75, том 1, рег. № 1873, дело №
67/2016 г., вписан в СВп при РС-Ардино, с вх.№ 193/08.07.2016 г., издаден от
нотариус- НАСКО БОРИСОВ с район
на действие Районен съд- Ардино, явяващ се част от имот- Дворно
място от 210 кв.м., със застроените в него полумасивна двуетажна къща,
застроена на площ 54 кв.м. и ПЛЕВНЯ, застроена
на площ 26 кв.м., находяща се в село Гърбище, махала „РАМ махала", общ.
Ардино, обл. Кърджали, при граници: изток- двор на Реджеб А. ***; север-двор на
Бейсим А.,***, обективиран в НОТАРИАЛЕН АКТ за
покупко-продажба на недвижим
имот № 22, том I, дело № 41 от 03.04.1972 г., вписан в регистрите на Районен
съд- Ардино;
ОТМЕНЯ НОТАРИАЛЕН
АКТ № 75, том 1, рег. № 1873, дело № 67/2016 г., вписан в СВп при РС-Ардино, с
вх.№ 193/08.07.2016 г., издаден от нотариус- НАСКО БОРИСОВ с район на действие Районен съд- Ардино, с
който на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК Р.А., с ЕГН- **********,***, е
бил признат за собственик по давностно владение на: Неурегулиран поземлен имот с площ 132 кв.м., находящ се в
урбанизираната територия на с. Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321, община Ардино, област
Кърджали, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена
площ 27 кв.м. при следните граници: изток - двор на Реджеб А. ***; север - двор
на Бейсим А.,***, явяващ се част от
имот- Дворно място от 210 кв.м., със застроените в него полумасивна
двуетажна къща, застроена на площ 54 кв.м. и ПЛЕВНЯ, застроена на площ 26 кв.м., находяща се в село Гърбище,
махала „РАМ махала", общ. Ардино, обл. Кърджали, при граници: изток- двор
на Реджеб А. ***; север-двор на Бейсим А.,***, обективиран в НОТАРИАЛЕН
АКТ за покупко-продажба на недвижим
имот № 22, том I, дело № 41 от 03.04.1972 г., вписан в регистрите на Районен
съд- Ардино;
ОСЪЖДА Ф.Л.А., ЕГН: **********,***, Р.Л.М., ЕГН: **********,***, махала МАК № 12, община Крумовград, Н.Л.О., ЕГН: **********,***, Ф.Л.С., ЕГН: **********,***, Ю.Л.А., ЕГН: **********,*** и С.Л.А., турски гражданин, без българско
гражданство, родена на *** г. в Р. България, ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.А. с ЕГН- **********,***, СУМАТА В РАЗМЕР на
5 029,39 лева, представляваща стойността на извършените подобрения в
следният недвижим имот- едноетажна
жилищна сграда със застроена площ 27 кв.м., пoстроена в Неурегулиран поземлен имот с площ 132
кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с. Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321,
община Ардино, област Кърджали, при следните граници: изток - двор на Реджеб А.
***; север - двор на Бейсим А.,***, явяващ
се част от имот- Дворно място от 210 кв.м., със
застроените в него полумасивна двуетажна къща, застроена на площ 54 кв.м. и ПЛЕВНЯ, застроена на площ 26 кв.м., находяща
се в село Гърбище, махала „РАМ махала", общ. Ардино, обл. Кърджали, при
граници: изток- двор на Реджеб А. ***; север-двор на Бейсим А.,***, обективиран в НОТАРИАЛЕН
АКТ за покупко-продажба на недвижим
имот № 22, том I, дело № 41 от 03.04.1972 г., вписан в регистрите на Районен
съд- Ардино;
ОСЪЖДА Ф.Л.А., ЕГН: **********,***, Р.Л.М., ЕГН: **********,***, махала МАК № 12, община Крумовград, Н.Л.О., ЕГН: **********,***, Ф.Л.С., ЕГН: **********,***, Ю.Л.А., ЕГН: **********,*** и С.Л.А., турски гражданин, без българско
гражданство, родена на *** г. в Р. България, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Районен съд- Ардино сумата в размер на
100.00 (сто) лева, явяваща се доплащане на възнаграждение на ВЛ за изготвяне и
представяне на заключение по СОцЕ, по уважения иск на ищеца с правно основание
чл. 211 от ГПК;
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчване на съобщението на страните, че е изготвено, пред Окръжен съд- Кърджали.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: