№ 19904
гр. С, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИ. ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИ. ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110114037 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „ЮБ“ АД, ЕИК ******, представлявано от П Д., ДШ, АЯ, с адрес гр.
С, ул. „ОП“ № 260 срещу И. Н. Б., ЕГН **********, с адрес с. Л, ул. „М“ № 4 и Н. П. С.,
ЕГН **********, с адрес гр. С, ул. „К“ № 4, ет. 3 осъдителни искове с правно основание чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 92 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца суми, както следва:
1/ за И. Н. Б. – сумата от 1479,28 лв., представляваща 1/2 част от изискуема главница
по Договор за издаване на кредитна карта Visa Classic/12.09.2013 г., сключен с
наследодателката на ответника К Д. Б.а, починала на 24.05.2018 г., ведно със законната лихва
за периода от 17.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 362,39 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 30.07.2018 г. до 07.05.2021 г., мораторна лихва в размер
на 189,72 лв. за периода от 30.07.2018 г. до 12.03.2020 г., сумата в размер на 70,01 лв.,
представляваща 1/2 част от начислените такси за периода от 30.07.2018 г. до 09.06.2022 г.,
сумата в размер на 84 лв., представляваща 1/2 част от сторените разходи за уведомяване за
периода от 30.07.2018 г. до 09.06.2022 г., сумата от 27,81 лв., представляваща 1/2 част от
застрахователната премия, дължима за периода от 30.07.2018 г. до 09.06.2022 г., както и
сумата от 190 лв., представляваща сторени разноски в проведено производство по чл. 51 ЗН
за периода от 30.07.2018 г. до 09.06.2022 г., и
2/ за Н. П. С. - сумата от 1479,28 лв., представляваща 1/2 част от изискуема главница
по Договор за издаване на кредитна карта Visa Classic/12.09.2013 г., сключен с
наследодателката на ответницата К Д. Б.а, починала на 24.05.2018 г., ведно със законната
лихва за периода от 17.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 362,39 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 30.07.2018 г. до 07.05.2021 г.,
мораторна лихва в размер на 189,72 лв. за периода от 30.07.2018 г. до 12.03.2020 г., сумата в
размер на 70,01 лв., представляваща 1/2 част от начислените такси за периода от 30.07.2018
г. до 09.06.2022 г., сумата в размер на 84 лв., представляваща 1/2 част от сторените разходи
за уведомяване за периода от 30.07.2018 г. до 09.06.2022 г., сумата от 27,81 лв.,
1
представляваща 1/2 част от застрахователната премия, дължима за периода от 30.07.2018 г.
до 09.06.2022 г., както и сумата от 190 лв., представляваща сторени разноски в проведено
производство по чл. 51 ЗН за периода от 30.07.2018 г. до 09.06.2022 г.
Ищецът твърди, че сключил с наследодателката на ответниците - К Д. Б.а Договор за
издаване на кредитна карта Visa Classic/12.09.2013 г., съгласно който й предоставил
револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 3000 лв. и кредитна карта за
достъпване на предоставените средства. Сочи, че кредитополучателката усвоила средства в
общ размер от 2958,56 лв., като не изпълнила поетото с договора задължение за връщането
им на кредитора съгласно предвиденото в чл. 9 от Общите условия, приложими към
процесния договор за кредит. Твърди, че страните са уговорили в случай на изплащане на
задълженията на части, усвоената и непогасена част от кредитния лимит да се олихвява с
възнаградителна лихва, начислена при условията и в размер, посочен в чл. 10 от ОУ към
договора. Посочва, че доколкото липсва плащане на задължителните минимални месечни
вноски на съответния падеж за всяка една от тях, то за кредитополучателя е възникнало и
задължение за заплащане на мораторна лихва в размер на законната лихва върху целия
усвоен, но непогасен кредитен лимит, съгласно чл. 9.6 от ОУ, за периода на забава. Сочи, че
на 07.08.2013 г. е сключена Декларация за присъединяване на застрахованото лице към
застрахователна програма „Защита на плащанията“, като е уговорено сумата на месечната
застрахователна премия да бъде начислявана като задължение по кредитната карта, предвид
което претендира и заплащането на сумата в общ размер от 55,61 лв., представляваща сбор
от 6 броя такси за застрахователна премия. Поддържа, че във връзка с процесния договор за
кредит са предоставени услуги, чиято стойност се дължи от потребителя на основание
предвидените в чл. 10.1 от ОУ и т. 2.2. от Приложение № 1 към тях такси. Сочи, че К Б.а е
починала на 24.05.2018 г., като е оставила за свои наследници ответниците И. Б. и Н. С.,
което наложило ищецът да инициира образуването на производство по ч. гр. д. №
20254/2020 г., по описа на СРС, по чл. 51 ЗН на 28.05.2020 г., в хода на което дружеството
сторило разноски в общ размер от 380 лв. Твърди, че ответниците не са изпълнили
задълженията на общия им наследодател, поради което ищецът е обявил задълженията по
кредита за предсрочно изискуеми поради непогасяване на минималните месечни вноски по
две последователни месечни извлечения на основание чл. 20.2, вр. чл. 17.1 от ОУ на
банката, като предсрочната изискуемост е съобщена на И. Б. на 31.05.2021 г., съответно на
Н. С. на 07.05.2021 г., във връзка с което ищецът е направил разходи за уведомяването на
ответниците в размер на 168 лв., които счита, че следва да му бъдат възстановени от
длъжниците и попадат в понятието за разходи, съгласно чл. 20.3 от ОУ. Моли за уважаване
на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответниците, с който предявените искове се оспорват както по основание, така и по
размер. Оспорват на К Б.а да е била предоставена процесната кредитна карта, както и да е
била усвоена процесната сума, претендирана като главница. Сочат, че не се установява
основанието, на което се дължат претендираните суми за застрахователна премия. Считат, че
не се установява основанието за начисляване на претендираните суми за такси по договора.
Твърдят, че не са единствени наследници на К Б.а, като освен тях двамата наследник се
явява и преживелият съпруг НИ Б.. Поддържат, че дори да се установи сключването на
валиден договор за издаване на кредитна карта от 12.09.2013 г., то същият е прекратен със
смъртта на кредитополучателя на основание чл. 14.1 от ОУ към договора на 24.05.2018 г.
Оспорват дължимостта на сторените разноски в производството по чл. 51 ЗН, доколкото
същото е завършило с отхвърляне на депозираната от ищеца молба. Сочат, че са разбрали за
претенциите на ищеца едва с получаване на настоящата искова молба. Твърдят, че
начислените след смъртта на наследодателката им лихви са недължими поради
прекратяването на договора. Оспорват да са били поставяни в забава, както и за ищеца да са
били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Сочат, че
2
освен това предсрочната изискуемост не им е била надлежно съобщена, както и, че не
дължат претендираните суми, представляващи разходи за уведомяване. Релевират
възражение за нищожност на клаузите от договора, с които се уговаря дължимостта на такси
и комисиони, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Твърдят и наличието на неравноправни клаузи.
Релевират възражение за погасяване на процесните суми по давност. Молят за отхвърляне
на исковете.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна:
Установява се от представеното заявление – договор, че К Д. Б.а е предоставила лични
данни за адрес, телефон семейно положение и жилищен статус. Съгласно декларация на
страница втора от заявлението подписалото го лице дава съгласие да й бъде издадена
кредитна карта от вид (кредитна карта Visa Gold, Cisa Classic, Visa Electron), съответстващ
на кредитоспособността й, определена от Банковата към момента на подаване на
Заявлението – договор. Съгласно посоченото същата е декларирала, че е информирана, че
размерът на кредитния лимит може да е минимум 3000 лева и в различен максимум спрямо
вида карта. Посочено е, че точните размери ще бъдат посочени при получаване на картата и
в месечните извлечения. Посочено е, че се приемат Общите условия и че Банката може да
отхвърли заявлението. Едновременно е посочено и че „настоящото Заявление – договор се
счита за сключено от датата и на мястото на подписването му от Банката“. С подписването
на заявлението – договор е предвидено, че кредитоискателят се съгласява с Общите условия
и желае да кандидатства за кредитна карта. Заявлението носи подпис и имена - К Б.а, а за
служител, сверил и приел документите – ТТ с посочена дата 12.09.2013 г.
Представени са и общи условия на „ЮБ“ АД за издаване и използване на кредитни
карти Visa и American express, съгласно т. 2.2 от които издадената карта, както и всяка
следваща заместваща се предава на Картодържателя от упълномощен служител на Банката
във финансовия център (офис) на Банката, в който е подадено заявлението договор, а в
случай на писмено искане от Картодържателя – в избран финансов центът или чрез
доставка чрез куриер. Изрично е предвидено, че независимо от избрания начин на
получаване картата може да бъде получена само лично от Картодържателя , а получаването
й се удостоверява с подписване на протокол , респ. на куриерска товарителница. Съгласно т.
3.1. от Общите условия към всяка издадена карта се издава персонален идентификационен
номер (ПИН), който се предава в запечатан плик заедно с Картата от упълномощен
служител на Банката или куриер
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза от страна на ищцовото
дружество са регистрирани и осчетоводени като усвояване на главница по договор за
издаване на кредитна карта Cisa Classic от 12.09.2013 г. от К Д. Б.а суми в общ размер
5613,10 лева. Посочената главница е формирана от регистрирани тегления на суми от
банкомат и и плащане чрез ПОС терминал с кредитна карта 4790001502081015.
От изложеното не може да се направи извод, че между страните е възникнала
облигационна връзка по повод предоставен от ищеца на наследодателя на ответниците
кредитен лимит по кредитна карта. Договорът за потребителски кредит, усвояван чрез
кредитна карта, по същество е договор за заем, който е реален договор, поради което
предоставянето на заетата сума е елемент от фактическия състав, пораждащ облигационното
правоотношение между заемодател и заемополучател. В случая ищецът, който носи
доказателствената тежест да установи валидното възникване на договорната връзка с
праводателя на ответниците, не ангажира надлежни доказателства, от които при условията
на пълно и главно доказване да се установява, че сумата е предадена на соченото като
кредитополучател лице. Предаването на сумите съобразно спецификата на договора за
кредит, усвояван чрез кредитна карта, изисква да бъде установено, че именно за ползване на
предоставен кредит лимит на кредитополучателя е предадена конкретна кредитна карта
3
ведно с ПИН и че с тази кредитна карта са извършени транзакции, като не е необходимо
изрично установяване физическото лице, извършило фактически транзакциите.
От събраните доказателства не се установява посочената от вещото лице кредитна
карта с № 4790001502081015 да е предадена на К Д. Б.а ведно с ПИН за усвояване на суми с
нея. Представените от ищеца доказателства заявление-договор и общи условия не
установяват завършване на фактическия състав на заемното правоотношение, тъй като не
установяват предаване на заемни средства във фактическа власт на сочения
кредитополучател. Заявлението-договор обективира единствено заявяване на желание от
потребителя да му бъде издадена карта, а не получаването й. Именно и в тази връзка
съгласно цитираните клаузи от общите условия е предвидено предаването на средството,
чрез което да бъде усвоена именно от кредитополучателя отпусканата сума, да бъде
реализирано в последващ момент лично на потребител. В случая обаче ищецът не представя
доказателства, от които да се установява предаване на картата съгласно уговореното – нито
протокол , нито куриерска товарителница съгласно уговореното в т.2.2. от общите условия.
Самото предаване не се установява и от други доказателства по делото. Поради това и не
може да бъде прието, че извършените чрез карта, отбелязана в счетоводството на ищеца на
името на наследодателя на ответниците, транзакции съставляват усвояване на предоставен
на нея кредит и получаване на средства със задължение за връщането им ведно с
възнаградителна лихва, респ. дължимост на неустойки и такси.
За пълнота по отношение акцесорните претенции следва да се посочи, че дори и да
бъде доказано предаването на кредитната карта, то на основание чл .22 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен и би се дължала само чистата стойност съгл. чл. 23
ЗПК, тъй като Общите условия, съдържащи на практика съществени елементи на договора,
са изписани с шрифт, много по-малък от установения минимум от 12 пункта съгласно чл. 10,
ал. 1 ЗПК.
С оглед изложеното съдът намира, че не е доказано възникването на основанието, от
което ищецът твърди да са се породили процесните вземания, поради което последният
следва да понесе неблагоприятните последици от недоказване на фактите, възложени му в
доказателствена тежест, като предявените искове бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да заплати на ответниците
разноски в производството. Видно от представения ДПЗС от 09.08.2023 г. ответниците са
заплатили на представлявалия ги в производството адвокат възнаграждение в размер на
1200 лева. По релевираното от ищеца възражение за прекомерност на възнаграждението
същото следва да се намали до размер от 800 лева, който се явява съответен на правната и
фактическата сложност на делото, без съдът да дължи определянето му при съблюдаване
минимални размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС, а предвид
идентичния характер и обем на защитата на двамата ответници и липсата на противоречия в
интересите им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ЮБ“ АД, с ЕИК ****** и адрес гр.
С, ул. „ОП“ №260 искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 92 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу И. Н. Б., ЕГН **********, с адрес с. Л,
ул. „М“ № 4 за сумата от 1479,28 лв., представляваща 1/2 част от изискуема главница по
4
Договор за издаване на кредитна карта Visa Classic/12.09.2013 г., сключен с наследодателката
на ответника К Д. Б.а, починала на 24.05.2018 г., ведно със законната лихва за периода от
17.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 362,39 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 30.07.2018 г. до 07.05.2021 г., мораторна лихва в размер
на 189,72 лв. за периода от 30.07.2018 г. до 12.03.2020 г., сумата в размер на 70,01 лв.,
представляваща 1/2 част от начислените такси за периода от 30.07.2018 г. до 09.06.2022 г.,
сумата в размер на 84 лв., представляваща 1/2 част от сторените разходи за уведомяване за
периода от 30.07.2018 г. до 09.06.2022 г., сумата от 27,81 лв., представляваща 1/2 част от
застрахователната премия, дължима за периода от 30.07.2018 г. до 09.06.2022 г., както и
сумата от 190 лв., представляваща сторени разноски в проведено производство по чл. 51 ЗН
за периода от 30.07.2018 г. до 09.06.2022 г., и срещу Н. П. С., ЕГН **********, с адрес гр. С,
ул. „К“ № 4, ет. 3 за сумата от 1479,28 лв., представляваща 1/2 част от изискуема главница
по Договор за издаване на кредитна карта Visa Classic/12.09.2013 г., сключен с
наследодателката на ответницата К Д. Б.а, починала на 24.05.2018 г., ведно със законната
лихва за периода от 17.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 362,39 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 30.07.2018 г. до 07.05.2021 г.,
мораторна лихва в размер на 189,72 лв. за периода от 30.07.2018 г. до 12.03.2020 г., сумата в
размер на 70,01 лв., представляваща 1/2 част от начислените такси за периода от 30.07.2018
г. до 09.06.2022 г., сумата в размер на 84 лв., представляваща 1/2 част от сторените разходи
за уведомяване за периода от 30.07.2018 г. до 09.06.2022 г., сумата от 27,81 лв.,
представляваща 1/2 част от застрахователната премия, дължима за периода от 30.07.2018 г.
до 09.06.2022 г., както и сумата от 190 лв., представляваща сторени разноски в проведено
производство по чл. 51 ЗН за периода от 30.07.2018 г. до 09.06.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЮБ“ АД, с ЕИК ****** и адрес гр. С, ул.
„ОП“ №260 да заплати на И. Н. Б., ЕГН **********, с адрес с. Л, ул. „М“ № 4 и Н. П. С.,
ЕГН **********, с адрес гр. С, ул. „К“ № 4, ет. 3 сумата от 800 лева – разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5