РЕШЕНИЕ
№ 1306
гр. Бургас, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120105208 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от управителя Я.Б.Я., с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът И. С. Н., ЕГН **********, адрес: *, дължи на ищеца сумата от 1100 лева
главница, представляваща задължение по договор за паричен заем № *, сключен на
08.04.2019 г. между „Вива кредит” ООД и ответника, сумата от 318.40 лева възнаградителна
договорна лихва за периода от 08.05.2019 г. до 01.07.2020 г., сумата от 30.32 лева лихва за
забава по сключения договор за заем, дължима за периода от 09.05.2019 г. до 27.10.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
04.11.2020 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 06.11.2020 г. по ч. гр. д. № 6948/2020 г. на БРС.
Ищецът твърди, че между Н. и „Вива кредит“ ООД е сключен договор
за заем, по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника сума в размер на 1100
лева, която длъжникът се е задължил да върне ведно с договорна лихва на 15 броя равни
месечни погасителни вноски с падеж на последна вноска 01.07.2020 г.
С приложение № 1 от 01.04.2020 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. „Вива кредит“ ООД е прехвърлил на ищеца
вземането срещу длъжника по посочения по-горе договор за кредит, за което длъжникът е
уведомен с връчване на настоящата искова молба. Моли се за уважаване на исковете и
присъждане на съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
1
Ответната страна чрез особен представител е оспорила претенциите.
Посочено е, че договорът за цесия не е съобщен на ответника, поради което не е породил
действие спрямо него. Изложено е, че не са представени доказателства ответникът да е
усвоил отпуснатия заем.
Моли се съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Представен е договор за паричен заем № * от 08.04.2019 г., сключен между
„Вива кредит“ ООД и И. Н. . В договора е посочено, че на кредитополучателя се предоставя заем в размер
на 1 100 лева, а той от своя страна се задължава да върне сумата на заемодателя. В чл. 2, ал. 2 е уговорено, че с
подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил от заемателя заемната сума, като договорът има
силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Договорът е подписан от ответника, следователно
сумата му е предадена и той я е получил. Уговорен е годишен лихвен процент 40,32 %, като е посочено, че сумата
ще бъде върната, ведно с уговорената лихва, на 15 месечни вноски, последната с падеж 01.07.2020 г.
Приложен е договор за прехвърляне на вземания, сключен между „Вива
кредит” ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД на 01.12.2016 г. , в който е
описано, че първото дружество продава и прехвърля чрез цесия на второто вземанията си към длъжници по
договори за кредит, описани подробно в приложението, сред които фигурира и ответникът И. Н.. Представено е
уведомление до длъжника за цесията.
В изготвената съдебно-счетоводна експертиза е посочено, че по процесния договор
няма извършени плащания от страна на длъжника. Неплатените задължения възлизат на сумите 1100 лева
главница, 318,40 лева договорна лихва, 60,84 лева обезщетение за забава за периода към датата на подаване на
заявлението в съда – 27.10.2021 г., като с исковата молба ищецът претендира сумата от 30,32 лева – обезщетение
за забава за периода от 09.05.2019 г. – 27.10.2020 г.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския
районен съд намира предявените искове за основателни.
За да бъдат уважени предявените искове, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането
„Вива кредит” ООД и ответника, възникнало по силата на сключен договор за кредит, по
което последното е изпълнило задълженията си точно, както и забавата на ответника да
изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.
Ищецът съумя да проведе пълно и главно доказване на основанието на
претенцията си за главница по настоящото дело. По делото е безспорно установено, че на
08.04.2019 г. „Вива кредит“ ООД като заемодател и Н. като заемополучател са сключили валиден
договор за заем. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на
договорно правоотношение между „Вива кредит“ ООД и ответника, цитирано в исковата
молба, и неговия предмет – предоставяне на сума срещу задължение на кредитополучателя
да върне предоставения му заем, като връща ежемесечно уговорена в погасителния план към
2
договора погасителна вноска. Действието на договора се е прекратило след изтичане на срока, уговорен в
него – 01.07.2020 г. Сумата по договора е усвоена, видно от уговореното в чл. 2, ал. 2 от
договора, който има характер на разписка за получената сума.
Размерът на задължението към датата на прехвърляне на вземането на
ищеца по делото е 1100 лева главница, 318,40 лева договорна лихва, 1 521,70 лева такси и
неустойки, видно от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Праводателят на ищеца е изпълнил договорното си задължение и е предоставил заемната
сума, поради което в тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил насрещното си
парично задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с начислените
договорни лихви, в сроковете, уговорени в договора. Доказателства за заплащане на
договорените суми от страна на ответника липсват, въпреки изрично разпределената с
доклада по делото доказателствена тежест.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че не е уведомен
за прехвърляне на вземането и следователно ищецът няма качеството на кредитор спрямо
него. Смисълът на изискването за уведомяване на длъжника за цесията е неговата защита –
да знае на кого да изпълни и, ако не е бил надлежно уведомен и е изпълнил на стария
кредитор, то да е изпълнил валидно. В случая обаче длъжникът не е изпълнявал на никой от
кредиторите след датата на прехвърляне на вземането. На следващо място трябва да се
отбележи, че ответникът е получил отправеното от „Вива кредит“ ООД чрез неговия
пълномощник „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД (видно от приложеното
по делото пълномощно) уведомление за цесията най-късно получавайки препис от исковата
молба с приложенията към нея, включително договор за цесия и уведомление за цесия.
Следователно най-късно на тази дата длъжникът е получил изходящото от цедента до него
уведомление, като според практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК получаването на
уведомлението от особен представител на ответника се счита за надлежно връчено.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че договорът за цесия има
действие за длъжника. Тъй като ответникът не твърди и не доказва, че е извършил плащане
на прехвърлената сума, то цесионерът – ищец се явява носител на това вземане.
Ето защо съдът намира, че исковете са основателни. Следва да се уважи
искът за главница за сумата 1 100 лева, договорна лихва за сумата от 318,40 лева за периода
от 08.05.2019 г. до 01.07.2020 г, както и за сумата от 30,32 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 09.05.2019 г. до 27.10.2020 г., като размерът на
претенциите се установява посредством приетата съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът кредитира изцяло.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата
страна се дължат деловодни разноски в размер на 724,28 лева в настоящото и заповедното
производство, включително юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер
на 100 лева.
3
Поради изложените аргументи Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. С. Н., ЕГН
**********, адрес: *, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя И.Ц.К., сумата
от 1100 лева (хиляда и сто лева) главница, представляваща задължение по договор за
паричен заем № *, сключен на 08.04.2019 г. между „Вива кредит” ООД и ответника, сумата
от 318.40 лева (триста и осемнадесет лева и четиридесет стотинки) възнаградителна
договорна лихва за периода от 08.05.2019 г. до 01.07.2020 г., сумата от 30.32 лева (тридесет
лева и тридесет и две стотинки) лихва за забава по сключения договор за заем, дължима за
периода от 09.05.2019 г. до 27.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 04.11.2020 г., до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.11.2020 г. по ч. гр. д. № 6948/2020 г.
на БРС.
ОСЪЖДА И. С. Н., ЕГН **********, адрес: *, да заплати на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от управителя И.Ц.К., сумата от 724,28 лева (седемстотин двадесет и четири
лева и двадесет и осем стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4