№ 790
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20231001000879 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение от 30.06.2023 г. постановено по т.дело № 2654/2021 г. Софийска градски
съд, ТО, VI – 12 състав е осъдил “Булсатком“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „***“ 15, ет. ***, представлявано от П. Р. П., в качеството си
на управител,чрез адв. Г. К., с адрес: гр. ***, ул. „***“ 15, ет. *** да заплати на „Кондор -
ХС“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Стара Загора, ул.”Граф Н. Игнатиев ”№ 33, вх. А, ет.5,
ап.19 чрез: адв. Б. Ц., гр. ***, ул. „***“ 16, ет. *** по Консултантски договор от 16.12.2018
г., Анекс от 30.01.2019 г. и Споразумение от 30.01.2019 г. следните суми: 18 502,73 лева (с
ДДС) на осн. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за периода 01.10.2021 г. – 28.10.2021 г., 99 120 лева, на
осн. чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл. 82 от ЗЗД за неспазено шестмесечно предизвестие, ведно със
законна лихва върху главниците от 06.12.2021 г., до окончателното им изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 10 506,51 лева.
Недоволен от решението е останал ответникът в първоинстанционното производство
“Булсатком“ ЕООД, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост. Въззивникът навежда доводи за необоснованост на извода за наличие на
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на консултантски договор
сключен между страните на 16.12.2018 година и анекси споразумения към същия, с доводи
че представените по делото писмени документи са подписани от лицето П. Г. - бивш
представляващ дружеството, в момент който същият вече е бил заличен от търговския
регистър и не е разполагал с представителна власт спрямо същото. В тази връзка инвокира
1
оплакване за постановяване на обжалваното решение при съществени нарушения на
процесуалните правила – при неправилно разпределение на доказателствената тежест, което
е резултат от погрешно възприемане на естеството на договора, анекса и споразумението
като частни документи , които в частта относно датата на тяхното съставяне са
свидетелстващи по своя характер. Поддържа, че предвид предприетото оспорване, тежестта
за установяване истинността на трите документа и датата на тяхното сключване пада върху
страната която се ползва от тях а именно ищеца. Навежда оплакване за постановяване на
решението в разрез със съдебната практика, съгласно която в така очертаната хипотеза на
оспорване доказателствената тежест за установяване истинността на документа пада върху
лицето, което извлича от същия изгодни за себе си правни последици. Излага твърдения за
допускане на гласни доказателства за установяване факта и съдържанието на сключения
консултантски договор в нарушение на процесуалните правила и по конкретно на
разпоредбата на чл. 164 ал. 1. Т.3 и т. 5 от ГПК , както и за промяна на вещото лице по
допуснатата съдебно - счетоводна експертиза извън установените процесуални срокове и
преклузии. Поддържа, че съдът изобщо не е обсъдил наведеното от него възражение за
нищожност на клаузата на чл. 9 и от консултантския договор. Твърди, че в периода месец
юли 2019 г. – месец октомври 2021 г. ищецът не е осъществявал никаква част от предмета на
договора, което се установява и от разликите в основанието за издаване на представените
по делото фактури, поради което същите не могат да обосноват извод за наличие на
абонаментни плащания. Излъга че така представените фактури обективират множество
отделни възлагания и приемане на посочените в същите услуги ежемесечно, но не в
рамките на едно единствено договорно правоотношение, поради което предоставените
услуги не могат да бъдат определени като такива по абонаментен договор. Излага, че съдът
неправилно е кредитиран показанията на свидетеля П. Г., който в качеството си на бивш
изпълнителен директор на дружеството и страна по множество съдебни производства със
същото е заинтересован от изхода на спора. Сочи, че събраните оп делото гласни
доказателства установявате, че в началото на всеки отделен месец на ищеца са поставяни
отделни и конкретни задачи за изпълнение от лица, заемащи ръководи позиции в
дружеството. Излага, че посоченото във фактурите основание за плащане не покрива
предмета на консултантския договор , тъй като понятията „поддръжка , оказване на
методическа помощ и консултации“ не могат да бъдат приравнени на понятието
„поддържане на билинг система“, което се установява и от заключението на изслушаната
съдебно компютърна експертиза. Навежда доводи за необоснованост на извода на съда за
дължимост на възнаграждението за месец октомври 2021 г., тъй като съставената за целта
фактура № 34/ 01.11.2021 г. не приета и подписана от ответника, нито е осчетоводена по
надлежния ред, тъй като същата е съставена след получаване на предизвестието за
прекратяване на договор, респективно за целите на процеса. Инвокира оплакване за
недоказаност на вида и размера на претърпените от ищеца вреди, с доводи, че размерът на
обезщетението следва да бъде определен на база на пропусната печалба за периода, а не на
базата на очаквания, но нереализиран доход. Моли съда да отмени обжалваното решение и
да отхвърли предявения иск.
2
Въззиваемият „Кондор - ХС“ ЕООД изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Въззиваемият навежда доводи за постановяване на първоинстанционното
решение в съответствие с всички събрани по делото доказателства, при правилно
разпределена доказателствена тежест. Сочи, че ответникът не е провел насрещно доказване
на твърденията си за антидатиране на документа, като тежестта за установяване на неговата
неистинност, съобразно съдебната практика се носи от страната която оспорва
документа, с доводи за неговото антидатирано подписване от бивш представляващ.
Поддържа, че датата на документа не е част от неговото съдържание, доколкото същата,
съобразно цитираната от ответника съдебна практика не е част от договор, тъй като не е
обвързваща относно постигнатото съгласие между страните. Твърди , че ответникът не е
установил в процеса, че документът не е съставен на датата, посочена в него, нито
невъзможност същият да бъде съставен на посочената дата, поради което предприетото от
последния оспорване не е успешно проведено. Излага, че съдът правилно е установил
наличието на връзка и корелация между предмета на консултантски договор и
представените по делото фактури, за основанието за издаване на които ответникът не е
навел правнорелевантни факти. Излъга, че заключението на съдебно - счетоводната
експертиза е допуснато служебно от съда за установяване на релевантни за спора факти,
поради което същото не съставлява процесуално нарушение. Сочи, че съдът е обсъдил в
съвкупност всички събрани по делото доказателства, с оглед на което е формирал
единственият обоснован извод за основателност на предявения иск. Моли съда да потвърди
обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
предявена от „Кондор - ХС“ ЕООД, ЕИК 205526091срещу “Булсатком“ ЕООД, ЕИК
********* за заплащане на сумата 18 502,73 лева (с ДДС) , представляваща незаплатено
възнаграждение по Консултантски договор от 16.12.2018 г., анекс към същия от 30.01.2019
г. и споразумение от 30.01.2019 г., дължимо за периода 01.10.2021 г. – 28.10.2021 г., както и
сумата 99 120 лева, представляваща незаплатено възнаграждение на основание чл. 9 от
Консултантски договор от 16.12.2018 г. и анекси към същия , дължимо за периода
28.10.2021 г. – 28.04.2022 г. , ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът е навел твърдение, че на 16.12.2018 г. между Х. Ц. С. и
„Булсатком“ ЕАД е сключен консултантски договор, по силата на който физическото лице
се е задължило да предоставя на дружеството консултации относно употребата на системата
за събиране на данни и информация /билинг система/ срещу месечно възнаграждение което
възложителят се е задължил да му заплаща. Посочено е, че по силата на анекс към договора
подписан на 30.01.2019 г. , считано от 01.07.2019 г. е променен размера на месечното
възнаграждение , а с допълнително споразумение от същата дата правата и задълженията на
възложителя по договора са преминали върху ищцовото дружество което е било в процес
3
на учредяване. Навел е твърдение, , че в нарушение на клаузата на чл.9 от договора, с
едностранно предизвестие от 28.10.2021 г. договорът е бил прекратен от възложителя,
считано от деня, следващ датата на получаване на предизвестието. С оглед на горното
ищецът е заявил претенции за заплащане на възнаграждението дължимо за периода
01.10.2019 г. – 28.10.2019 г., а също и за заплащане на възнаграждението , дължимо за
шестмесечният период на предизвестието, през който същият не е изпълнявал задълженията
си по договора, тъй като достъпът му до системата е бил незаконосъобразно отнет.
Правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд на втората претенция е за
обезщетение с вреди - пропуснати ползи от неполучено възнаграждение в срока
предизвестието , с правно основание чл. 79 ал.1 вр. Чл. 82 от ЗЗД/ . Настоящата инстанция
намира, че доводите на ищеца за неспазване на срока на предизвестие за прекратяване на
договора от страна на възложителя, за отстраняването му от достъп до системата , както и
обвързването на размер на иска с възнаграждението по договора обосновават извод, че
заявената претенция е такава за заплащане на възнаграждението, дължимо за шестмесечния
период на предизвестието, поради което същата намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД.
От представените по делото 28 боря фактури се установява, че в периода месец юли
2019 г. – месец октомври 2021 г. страните са се намирали в трайни търговски
взаимоотношения по повод поддържката на билиг системата на ответното дружество.
Спорен между страните обаче е източникът на облигационно правоотношение - дали същото
възникнало въз основа на представения по делото консултантски договор от 16.12.2018 г. и
анекси към същия, или фактурите обективират двадесет и осем отделни и самостоятелни
неформални съглашения между страните за извършване ежемесечно на посочените в тях
услуги . Спорните обстоятелства са въведени по силата на предприетото от ответното
дружество оспорване на датата на съставяне на представените по делото писмени документи
- договор от 16.12.2018 година и анекс и допълнително споразумение към същия от
30.01.2019 година, с твърдения че същите са подписани от лицето П. И. Г. антидатирано -
по време когато същият е загубил качеството си на представляващ „Булсатком“ ЕАД,
поради което и горните съглашения не обвързват ответното дружество.
Представените по делото консултантски договор от 16.12.2018 г. , анекс и
споразумение към договора, подписани на 30.01.2019 г. обективират волеизявленията на П.
И. Г. , в качеството му на изпълнителен директор на „Булсатком“ ЕАД София и Х. Ц. в С.
за възлагане от страна на дружеството и поемате от страна на физическото лице на
задължението за изпълнение на консултантски услуги относно употребата на собствената
на ответното дружество система са събиране на средства и данни, методическа помощ по
текущата работа и по проблеми, касаещи технологията на ползване на програмните
продукти, внедрени в системата на „Булсатком“ ЕАД. В договора е посочено, че същият е
подписан на 16.12.2018 г. в гр.Стара Загора, като личното полагане на подписите от страна
на двамата договарящи не се оспорва . С анекс към договора, с посочена дата на подписване
30.01.2019 г. е променен размерът на възнаграждението на изпълнителя на 6 475 лева , а по
4
силата на споразумение, с посочена дата 30.01.2019 г. страните са се съгласили, че считано
от 01.07.2019 г. година задълженията по договора ще се изпълняват от Кондор - ХС“ ЕООД
Стара Загора, в процес на учредяване. Така представените писмени документи са оспорени
от ответника единствено относно датата на полагане на подписа от страна на лицето П. Г., с
доводи, че същият е положен след датата на заличаването му като представляващ ответното
дружество. От справка по партидата на дружеството в търговския регистър се установява,
че същото е осъществено на 13.02.2019 г. На 06.07.2021 г. в търговския регистър под №
20210706150846 е вписано заличаване на „Булсатком“ ЕАД, поради преобразуването му в
еднолично дружество с ограничена отговорност със същото наименование. На същата дата
под № 20210706150846 в търговския регистър е извършено вписване на дружеството на
ответника „Булсатком“ ЕООД, ЕИК ********* което, предвид осъщественото
преобразуване се явява универсален правоприемник на „Булсатком“ ЕАД.
Представените по делото консултантски договор, анекс и допълнително
споразумение към същия са по естеството си частни диспозитивни документи, чиято
автентичност не се оспорва, предвид признанието за личното полагане на подписите на
страните по договора. С оглед на горното от външна страна същите са подписани от
страната, която ги оспорва. Предвид естеството на оспорването обаче, а именно на датата на
полагане на подписа, предприето от търговско дружество по отношение на лицето ,
осъществяло представителна власт спрямо дружеството с доводи, че подписването е
осъществено след нейното прекратяване, и съобразно трайната съдебна практика / Решение
№ 17 от 13.06.2019 г. по гр.дело № т.дело № 1104/18 ж. на ВКС, І ТО/ в настоящата
хипотеза документът не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на
съставянето му и тежестта за установяване на неговата истинност пада върху страната,
която извлича от документа изгодни за себе си правни последици. С оглед на горното в
тежест на ищеца в производството е да установи наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение с ответното дружество по силата на процесният договор,
анекс и допълнително споразумение към същия , чрез установяване факта на подписване на
всеки от документите на посочената в него дата.
По силата на анекса допълнителното споразумение към договора, подписано
30.01.2019 г. страните са се съгласили, че изпълнението на задълженията по същия от страна
на „Кондор ХС“ ЕООД ще започне от 01.07.2019 г., а по силата на анекса от 30.01.2019 г.,
считано от 01.07.2019 г. в полза на изпълнителя се дължи възнаграждение в размер на 6 475
лева без ДДС. Горните уговорки кореспондират изцяло със съдържанието на представената
на лист 32 от делото на първоинстанционния съд фактура №1/ 05.08.2019 г. Като основание
за плащане в същата е посочено извършване на „услуги по поддържка на информационна
система по договор за месец 07.2019 г.“ при размер на възнаграждението от 6 475 лева без
ДДС. Налице е пълно съвпадение с датата на начало на изпълнение на задълженията от
страна на ищеца по договора, посочена в допълнителното споразумение, в размера на
възнаграждението, уговорен в анекса, както и в предмета на консултантския договор, както
и изрично препращане към сключен между страните договор. Ответникът не е навел
5
твърдение за съществуване на друго договорно правоотношение между страните, по което
да се е осъществяло периодично /абонаментно/ плащане. Горното обосновава недвусмислен
и категоричен извод, че фактура №1/ 05.08.2019 г. е издадена в изпълнение на задълженията
на ищеца по процесния договор от 16.12. 2018 г., и анекс и споразумение , подписани на
30.01.2019 г. В подкрепа на горния извод е и последващо съставяне на представените по
делото фактури с номера от 2 до 10, които обективират ежемесечно предоставяне на услуги
по поддръжка на информационна система за периода от месец август 2019 година до месец
април 2020 година. Всички фактури с напълно идентично съдържание и цена, като в
процеса е налице изрично признание от страна на ответното дружество, че тези фактури са
приети и подписани от него, осчетоводени са редовно в счетоводството му и по същите е
осъществено плащане.
С оглед на горното настоящата инстанция намира, че предприетото от ответното
дружество оспорване на съдържанието на трите документа не е доказано в процеса. По
делото не са ангажирани доказателства, а и липсват наведени твърдения за по - късна дата
на подписване на трите съглашения, нито за обективна невъзможност същите да бъдат
подписани от автора на изявлението на посочените в документите дати. Дори и горното да е
налице обаче съдът намира че най късната дата на подписване на тези документи е
05.08.2019 г. - датата на съставяне на фактура №1/05.08.2019 г., доколкото същата е
подписана, приета и валидно заведена счетоводството на ответното дружество. Въпреки че
тази дата следва датата на заличаване на лицето П. Г. като представляващ ответното
дружество, факта на приемане, осчетоводяване и плащане по фактурата, издадена въз
основа на договора, анекса и споразумението обосновава извод за съгласие с тяхното
сключване и приемане на последиците им. Горното следва от разпоредбата на чл. 301 от ТЗ,
предвид установената в процеса не само липса на противопоставяне , но и изрично
приемане на клаузите на договора от страна на ответника.
Представените по делото фактури с номера от 14 до № 31, издадени в периода месец
05.2020 г. – месец 09.2021 г. са издадени от ищеца с посочване на основание за плащането
„извършване на услуга по поддръжка на „билинг система“ за всеки от месеците на
посочения период. Цената по същите обаче е различна и не съответства, а надвишава
значително уговореното в анекса от 30.01.2019 г. възнаграждение на изпълнителя в размер
на 6 475 лева. Основанието за плащане във всяка от фактурите не препраща и не насочва по
никакъв начин към процесния договор, нито към друго съглашение между страните С оглед
на горното настоящата инстанция намира, че процесните фактури не са издадени в
изпълнение на договора от 16.12.2018 година и анекса към същия, а обективират отделни и
самостоятелни договорни отношения между страните, възникнали по силата на устно
възлагане на описаните в тях работи. Изводът, че фактурите са издадени в изпълнение на
процесния договор е невъзможен предвид установените разлики цената на извършените
услуги, както и в самото естество на извършените услуги и най - вече предвид липсата на
изрично вписаното указание, че същите се извършват „ по договор“ . В подкрепа на горния
извод е и обстоятелството, че за извършените по договора услуги през месец октомври 2021
6
година ищецът е издал фактура № 34/01.11.2021 г. , която отново е с посочено основание
извършване на консултантска услуга по договор за месец октомври 2021 година, като
размерът на възнаграждението по същата съответства напълно с уговореното във анекса
възнаграждение в размер на лв.6475 без ДДС. С оглед на изложеното настоящата инстанция
намира за недоказани твърденията на ищеца за увеличаване на размера на възнаграждението
от 6 475 лева на 16 520 лева без ДДС , считано от месец май 2020 година, по силата на
устно съглашение между страните. Дори и да се приеме, че в отклонение от установената
практика страните не са обективирали съгласието си за промяна на възнаграждението в
отделен анекс, представените по делото фактури съдържат напълно различни размери на
дължимата цена на извършените услуги, поради което не могат да бъдат съотнесени към
процесния договор, при липса на твърдения и доказателства във фактурите да са
обективирани и други плащания вън от твърдяното от ответника от ищеца възнаграждения
по същия.
По делото не са ангажирани доказателства за заплащане от страна на възложителя на
възнаграждението, дължимо на изпълнителя за извършените услуги през месец октомври
2021 година. Същите, съобразно издадената фактура №31/01.11.2021 г. възлизат на 6 475
лева без ДДС. Обстоятелството, че фактурата , не е приета и осчетоводена от ответника не
може да обоснове извод за неоснователност на претенцията, доколкото в представеното по
делото предизвестие от 28.10.2021 г. се съдържа признание за изпълнение на услуги по
поддръжка на информационната система на ответника. С оглед на изложеното претенцията
за заплащане на възнаграждението, дължимо по процесния договор за услугите извършени
през месец октомври 2021 година се явява основателна до размера на сумата от 6 475 лева
без ДДС или сумата от 7 770 с ДДС, до който същата следва да бъде уважена , като за
разликата над този размер до претендираните по исковата молба 18 502,73 лева същата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
От представеното на лист 16 от делото на първоинстанционния съд писмо , връчено
на ищеца с нотариална покана на 28.10.2021 г. се установява, че на 28.10.2021 г.
възложителят е уведомил изпълнителя, че преустановява взаимоотношенията между
страните , свързани с поддръжката на билинг системата, за които между страните са
съставяни фактури. С писмото на изпълнителят е предоставен срок от 24 часа за вършане на
цялата събрана информация и всички клиентски данни, които се намират у него. Въпреки, че
не реферира директно към договора от 16.12.2018 г., изявлението за преустановяване на
отношенията по поддръжка на информационната система на ответника, както и за връщане
на цялата събрана в тази връзка информация за лични данни на клиенти обосновава извод,
че изпратеното писмо има характера на предизвестие за прекратяване на договора между
страните . Клаузите на договора предвиждат едно единствено основание за прекратяване на
договорните отношения - по силата на шестмесечно предизвестие, отправено до насрещната
страна - чл. 9 от договора, поради което настоящата инстанция намира, че с факта на
получаване на предизвестието от страна на изпълнителя е започнал да тече шестмесечния
срок за неговото прекратяване. До изтичане на срока обаче страните са се намирали във
7
валидно договорно правоотношение, поради което за възложителя е било налице
задължение за заплащане на уговореното в анекса от 30.01.2019 г. месечно възнаграждение.
Обстоятелството, че за този срок изпълнителят не е изпълнявал задълженията си по
договора не може да промени горния извод, тъй като неизпълнението се дължи на забава на
кредитора, изразяваща се в необосновано отнемане на достъпа на изпълнителя до системата,
обосновало невъзможност от изпълнение на задълженията му.
Установената забава на кредитора и наличието на валидно договорно
правоотношение в периода 29.10.2021 г. – 29.04.2022 г. обосноват извод за дължимост на
уговореното в полза на иизпълните4рля възнаграждение, съобразно анекса от 30.01.2019 г.
в размер на 6 475 лева без ДДС месечно, или 7 770 лева на месец с ДДС. С оглед на горното
настоящата инстанция намира претенцията за заплащане на възнаграждение по договора за
периода 29.10.2021 г. – 29.04.2022 г. за основателна до размера на сумата 46 620 лева. До
размера на тази сума претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена, като за
разликата над нея до претендираните 99 120 лева същата следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Поради несъвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявените искове за
уважен за суми в размер на разликата над 7 770 с ДДС, до претендираните 18 502,73 лева и
за разликата над 46 620 лева до претендираните 99 120 лева, като предявените искове бъдат
отхвърлени. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 4 858,32 лева и
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 5 411,33 лева, съразмерно с
уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 5 590 ,92 лева и
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 5 375,89 лева, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 30.06.2023 г. постановено по т.дело № 2654/2021 г. Софийска
градски съд, ТО, VI – 12 състав , в частта, в която “Булсатком“ ЕООД София, ЕИК
*********, представлявано от П. Р. П. е осъдено да заплати на „Кондор - ХС“ ЕООД Стара
Загора, ЕИК *********, представлявано от Х. С. сума в размер на разликата над 7 770 лева
до 18 502,73 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по консултантски договор
от 16.12.2018 г. и анекс към същия от 30.01.2019 г., дължимо за периода 01.10.2021 г. –
28.10.2021 г., както и сума в размер на разликата над 46 620 лева до 99 120 лева,
представляваща незаплатено възнаграждение по консултантски договор от 16.12.2018 г. и
8
анекс към същия от 30.01.2019 г., ведно със законната лихва и в частта за разноските, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ Кондор - ХС“ ЕООД Стара Загора, ЕИК *********,
представлявано от Х. С. срещу “Булсатком“ ЕООД София, ЕИК *********, представлявано
от П. Р. П. на разликата над 7 770 лева до 18 502,73 лева, представляваща незаплатено
възнаграждение по консултантски договор от 16.12.2018 г. и анекс към същия от 30.01.2019
г., дължимо за периода 01.10.2021 г. – 28.10.2021 г., както и иска за заплащане на сума в
размер на разликата над 46 620 лева до 99 120 лева, представляваща незаплатено
възнаграждение по консултантски договор от 16.12.2018 г. и анекс към същия от 30.01.2019
г., дължимо за периода 29.10.2021 г. – 29.04.2022 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА “Булсатком“ ЕООД София, ЕИК *********, представлявано от П. Р. П. да
заплати на „Кондор - ХС“ ЕООД Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от Х. С.
направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 4 858,32
лева и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 5 411,33 лева.
ОСЪЖДА „Кондор - ХС“ ЕООД Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от Х.
С. да заплати на “Булсатком“ ЕООД София, ЕИК *********, представлявано от П. Р. П.
направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 5 590 ,92
лева и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 5 375,89 лева,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9