Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17.07.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На първи юли Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №00825 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.124 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С.С.С., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, офис 2, чрез адв. А.,***АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата в общ размер на 1979,50лв. за абонатен №**********, от които сумата от 1380,84лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009г.- 30.04.2011г., сумата от 331,43лева, представляваща законната лихва за забава за периода от 30.06.2009г.- 20.08.2012г., сумата в размер на 267,23лв., представляваща направени разноски. Ищецът твърди, че процесните вземания са погасени по давност, тъй като ответникът не е предприел никакви изпълнителни действия по отношение на процесните вземания.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД е подал отговор, с който е оспорил допустимостта на производството поради липса на активна процесуална легитимация- ответникът твърди, че ищецът не е носител на правото на собственост, респективно на правото на ползване на жилище, находящо се на адрес:гр.Перник, ул.“Стомана“, бл.1, вх.В, ап.14. Ответникът оспорва ищецът да е титуляр по партида с абонатен №**********, като въобще не фигурира в базата- данни на ответното дружество. При условията на евентуалност ответникът иска отхвърляне на иска като неоснователен.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на производството по следните съображения:
1.Съгласно мотивите на ТР 3/2016 ОСГТК погасителната давност е вид юридически факт от категорията на юридическите събития и представлява период от време /срок/, с изтичането на който се погасява публичното субективно право на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно или преобразуващо право. Съдебната практика приема, че защитата на длъжника срещу претендираното от кредитора право може да се осъществи не само чрез възражение за изтекла погасителна давност по предявен от кредитора иск, но и чрез предявяване на самостоятелен иск, чието основание е юридически факт- изтекла погасителна давност, представляваща основание на отрицателния установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК. В този смисъл е и Решение №304/31.10.2017г. по г.д.№439/2017г. на ПОС.
2.Съгласно Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, ІV г. о., и Определение № 338 от 18.07.2018 г. по ч. гр. д. № 209/2018 г., ВКС, ІV г. о., длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на стария ГПК не беше необходимо да се изискват служебно доказателства за наличието на интерес от предявения установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като искът ставаше допустим, ако ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца с извънпроцесуалното си поведение. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
3.Твърдението на ответника, че липсва правен интерес от настоящето производство, тъй като ищецът не притежава партида в ответното дружество е неотносимо към допустимостта на производството доколкото ответникът твърди, че ищецът е имал партида в ответното дружество през процесния период, издаваните фактури също са на името на ищеца, като съгласно счетоводните данни на ответника именно ищецът е задълженото лице за процесните задължения, т.е. налице е извънсъдебно претендиране от ответника на процесните вземания. Ответникът твърди, че ищецът е променил титуляра по партидата едва след образуване на настоящето производство.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Не се спори по делото, а и видно от справката по лице от Службата по вписванията, че ищецът е бил носител на вещното право на ползване на жилище, находящо се на адрес:гр.Перник, ул.“Стомана“, бл.1, вх.В, ап.14, считано до 05.06.2006г., когато с декларация се е отказал от вещното право. За периода, през който ищецът е бил ползвател на процесния имот, който е топлофициран, ищецът се явява клиент на топлинна енергия. Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация-Перник”АД.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б. П. за апартамент, находящ се на адрес:гр.Перник, ул.“Стомана“, бл.1, вх.В, ап.14, в ответното дружество е открита партида за абонатен №**********. За процесния период 01.05.2009г.-30.04.2011г. титуляр на партидата в ответното дружество е бил ищеца С.С., като фактурите също са издавани на името на ищеца. Видно от същата експертиза сметката на ищеца в ответното дружество е блокирана към 22.11.2012г. Задълженията по партидата към датата на блокиране на сметката са: сумата от 1380,84лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009г.- 30.04.2011г., сумата от 331,43лева, представляваща законната лихва за забава за периода от 30.06.2009г.- 20.08.2012г., сумата в размер на 267,23лв., представляваща направени разноски.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б. П. титуляр на партида за абонатен №********** в ответното дружество до 04.02.2019г. е бил ищецът С.С.. На 04.02.2019г. титулярът на партидата е променен на Стоянка Стоянова Донкова, като не е посочено основание за промяната.
Видно от гр.д.№1636/2013г. на ПРС същото е имало за предмет вземанията, които са предмет на настоящето производство, но същото е прекратено след оттегляне на иска от “Топлофикация- Перник”АД поради липса на материална легитимация на ответника С.С..
Предвид гореизложеното съдът намира за установено от правна страна следното:Съгласно Решение №135/10.07.2013г. по гр.д.№61/2013г. на ВКС, II г.о., правен интерес от търсената защита с установителен иск е налице, когато ответникът оспорва претендирано от ищеца право. В хипотеза на признат иск от ответника интересът от предявения установителен иск не отпада, тъй като решаващо за него е извънсъдебното оспорване.
По аргумент от горепосоченото решение съдът намира, че извънсъдебното поведение на ответника в процесния случай третира ищеца като длъжник на процесните суми. Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л.Б. П. за процесния апартамент е открита партида за абонатен №**********. За процесния период 01.05.2009г.-30.04.2011г. титуляр на партидата в ответното дружество е бил ищеца С.С., като фактурите също са издавани на името на ищеца. Съдът намира, че ищецът има интерес да установи в исков процес, че ответникът като претендиращ кредитор няма право на принудително изпълнение, предмет на делото е да се установи несъществуването на процесните вземания поради погасяването им по давност. Още повече, че за процесните вземания вече е имало образувано гр.д.№1636/2013г. на ПРС, което е прекратено, като няма постановено решение, което да се ползва със сила на пресъдено нещо. Следователно относно процесните вземания е налице неяснота с оглед извънпроцесуалното поведение на ответника.
Съдът е указал на ответника, че същият носи тежестта да докаже предприемане на изпълнителни действия по принудително събиране на процесните суми. Същият обаче не е ангажирал доказателства в тази насока, като по делото няма доказателства за предприети действия по принудително събиране на процесните суми.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
В настоящия случай от гореизложената фактическа обстановка е видно, че към датата на образуване на настоящето производство- 05.02.2019г. процесните вземания са погасени по давност. В същото време ответникът не е ангажирал доказателства да е предприел действия, които да спират или прекъсват давността. Предвид гореизложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски в размер на 549,18лв., от които сумата от 79,18лв. за държавна такса, сумата от 100,00лв. за експертиза и сумата от 370,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА. В настоящия случай съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение минималното по Наредба № 1/09.07.2004г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да присъди на ищеца всички сторени по делото разноски.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от С.С.С., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, офис 2, чрез адв. А.,***АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 1979,50лв. за абонатен №**********, от които сумата от 1380,84лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009г.- 30.04.2011г., сумата от 331,43лева, представляваща законната лихва за забава за периода от 30.06.2009г.- 20.08.2012г., сумата в размер на 267,23лв., представляваща направени разноски, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, да заплати на С.С.С., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, офис 2, чрез адв. А., сумата от 549,18лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 79,18лв. за държавна такса, сумата от 100,00лв. за експертиза и сумата от 370,00лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: