№ 928
гр. Бургас, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. КараС.
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20252100501740 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна
жалба с вх.№ 7726/11.08.2025г. от Х.Д. като Председател на УС на Етажна
Собственост на к-с „Галерия“ чрез процесуален представител адвокат Бойка
Станчева от АК Варна , срещу Решение № 247/20.07.2025г. по гр.д.№
1103/2024г. на РС-Несебър, с което са отменени като незаконосъобразни по
иск по чл.40,ал.1 ЗУЕС на Р. Н. А. всички позитивни решения- по т.1,2,3,4,6,8,
и 9, взети от Общото събрание на собствениците на комплекс“Галерия“ в
гр.Обзор,ул.“Славянска“№26; присъдени са разноски в полза на ищеца. Във
въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като НРС
разгледал предявена извън законовоустановения срок иск на ищеца А.-
исковата молба постъпила на дата 25.09.2024r. и в нея се съдържало
признание за факт :че на 21.08.24r. на електронната поща на Р. Н. А. са
изпратени и получени от него Протокол от ЕС и всички останали приложения
към него. Решението било незаконосъобразно и тъй като съдът се произнесъл
по неясна/нередовна искова молба, тъй като имало противоречие между
отправеното от ищеца искане до съда и основанията за това искане,което било
пречка представляваната от ЕС - Решения по т.1, т.2, т.З, т. 4 от
предварително обявения Дневен ред на събранието не засягали правната
сфера на жалбоподателя,който, видно от протокола, не е имал забележки по
нито една от посочените точки от Дневния ред и следователно се е съгласил
да бъдат приети.Тъй като по така изтъкнатите по-горе съображения липсвало
произнасяне на съда, постановеното съдебно решение било в грубо
нарушение на нормите на ГПК и само на това основание следвало да бъде
1
изцяло отменено. Въззивникът изтъква оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, изразяващи се в :1/ Изложената от НPC аргументация
за основателност на исковата молба не почивала на законовата норма,тъй
като никъде в съдебното решение не се съдържало обсъждане на доводите на
ответника по иска.2/ Липсата на яснота и преповтарянето на едно и също
твърдение за опорочена процедура не прави исковата молба относима и
вероятно основателна,тъй като ищецът гласувал за приемане на Решенията , с
които таксата от 8 евро/кв. е приета от предходната година и не е променена/
видно от взетото решение/-т.е. ищецът е заплащал вече една година тази такса
без забележки ; 3/ ищецът гласувал да се приемат отчетите по т.1 и т.2/ не е
имал забележки, възражения, не е поискал пояснения/ и липсвала логика да се
оспорва собственото решение;4/ оспореният кворум за провеждане на ОС се
опровергавал от записаните в протокола от ОС цифри/идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж за всеки от присъствалите
етажни собственици - лично или по пълномощие ;5/-ЗУЕС давал възможност
за представителство по пълномощие, в което не фигурира императив за
изрично посочване на дата на провеждане на ОС,поради което вижданията на
ищеца не кореспондирали с нормите на закона в тази му част; 5/ в случай, че
ищецът е бил недоволен от взетите решения на ОС,следвало да гласува
„против“ и да се запише в протокола.Моли отмяна на първоинстанционното
решение. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание не се явява
представител на въззивната етажна собственост на комплекс “Галерия“ в
гр.Обзор,ул.“Славянска“№26 .
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемия Р. А., в който изтъква, че решението на НРС е валидно и
допустимо,като НРС се е произнесъл само по въпроси, които са поставени в
исковата молба и решението не излиза извън заявените по делото искови
претенции;били спазени и всички други законови изисквания за допустимост
на решението; решението било правилно, обосновано и постановено на
основание събраните по делото доказателства и точно прилагане на
материалния закон. Заявява, че въззивната жалба представлявала повторение
на писменото становище, изпратено за заключителното заседание на съда на
26.06.2025 г. от процесуалния представител.Заявява доводи за спазване на
преклузивния законов срок за иска по чл.40,ал.1 ЗУЕС;наличие направен
интерес от иска по чл.40,ал.1 ЗУЕС;затова, че с решенията по т. 1 и т. 2 от
дневния ред се узаконявали незаконни разходи на ЕС, без финансова проверка
и доклад на КС и без обсъждане на ОС;че плащанията на такса поддръжка и
вноски във фонд „Ремонт и обновяване" били в значително повишени
размери;че бюджета бил гласуван; че с решението по т. 6 от дневния ред на
ОС се овластявали нелегитимни лица (избрани с нарушение на процедурните
правила и демократичните принципи) ,които да се разпореждат с паричните
средства на ЕС.Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК, какъвто
БОС констатира, че не представя с писмения отговор.В Проведеното пред
БОС открито съдебно заседание въззиваемия се явява лично, поддържа
писмения отговор по въззивната жалба, като моли оставянето й без уважение
2
и присъждане на направените от него разноски , за които представя
доказателства.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на
първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените
оплаквания. При тази служебна проверка, Окръжен съд - Бургас намира
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт и счита, че липсват
нарушения на императивни материалноправни норми. Следва да се отбележи,
че Районен съд - Бургас е съобразил и анализирал всички относими и
допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват
с тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка,
поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на
основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в
настоящото решение.
По иск с правно основание чл.40,ал.1 ЗУЕС ,предявен от Р. Н. А., против
Етажната собственост на собствениците на комплекс „Галерия“, с адрес в гр.
Обзор, общ. Несебър, обл. Бургас, ул. „Славянска“ № 2б“, представлявани от
председателя на управителния съвет - Х.Д., районният съд е приел за
незаконосъобразни всички позитивни решения,приети на Общо събрание на
етажната собственост от 14.08.2024г. - по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 8 и т. 9. За
да достигне до този извод НРС е приел, че при отсъствие на доказателства за
надлежно прието решение за площообразуване от Общото събрание на
Етажната собственост и законосъобразно определени припадащи се към
самостоятелен обект на собственост в етажната собственост проценти ид.ч. в
общите части,била невъзможна преценката за наличния кворум по чл. 15 от
ЗУЕС при провеждане на ЕС, съответно - за мнозинствата по взетите
решения. Районният съд е приел, че разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС е
със задължителен /императивен/ характер, като законодателят не предвижда
разширително тълкуване. Приложението на чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС, при наличие
на предпоставки за това, не се влияела от волята на адресатите й, а
нарушението й било самостоятелно основание за отмяна на всички решения,
взети от процесното ОСЕС.При това положение и с оглед въведения от ищеца
довод още в исковата молба- че било непонятно кой е изчислил идеалните
части за всеки самостоятелен обект от общите части на Етажната
собственост,на базата на които е определено и обявено, че е налице
необходимия кворум за провеждане на ОС в съответствие с чл.15,ал.2 от
ЗУЕС, районният съд е намерил решенията на ОСЕС за незаконосъобразни
като взети при нарушение на чл. 13 и чл. 17, ал. 4 и ал. 6 от ЗУЕС и при
незаконосъобразно свикано ОСЕС с неизяснен кворум.След достигане до този
извод районният съд не е изследвал основателността на останалите заявени от
ищеца оплаквания за нарушения при провеждането на оспореното общо
събрание, доколкото така констатирания порок засяга законосъобразността на
всички, взети от ответната ЕС решения от 14.08.2024 г. ,които не могат да
3
бъдат санирани в рамките на съдебното производство.
Настоящият въззивен състав намира решението на районният съд за
правилно, законосъобразно и обосновано, което налага потвърждаването му с
препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния
съдебен акт. С оглед оплакванията във въззивната жалба следва да се
отбележи само следното:
Видно от писмения отговор по исковата молба, предявен от ответната
Етажна собственост чрез нейния председател Х.Д. пред РС-Несебър, в същия
изрично е заявен довод за допустимост на исковата молба по чл.40,ал.1 ЗУЕС.
По тази причина изцяло неоснователно е оплакването във въззивната жалба за
това, че въпреки направено от Етажната собственост възражение за
недопустимост на исковата молба като подадена извън преклузивните срокове
за това, районният съд я е разгледал, вместо да прекрати съдебното
производство, образувано по същата искова молба.Нещо повече- от
доказателствата по делото се налага извода, че след получаване от ищеца по
електронен път на протокола от Общото събрание на Етажната собственост /
на 21.08.2024г./, с пощенски плик с дата на пощенското клеймо от 19.09.2024г.
същият е изпратил в НРС исковата молба по чл.40,ал.1 ЗУЕС,по която е било
образувано гр.д.№ 1103/2024г. по описа на РС-Несебър, поради което
едномесечния срок за предявяване на иска е спазен.
Неоснователно е оплакването на въззивника за това, че решението било
недопустимо поради липса на правен интерес на ищеца-етажен собственик да
атакува решенията на ОСЕС, тъй като ищецът не навеждал конкретни
твърдения с какво решенията, приети на общото събрание на 14.08.2024г.,
нарушавали правата му.Обстоятелството, че ищецът намира решенията за
незаконосъобразни на визираните в исковата молба законови основания
обосновава правния интерес за същия да предяви иска по чл.40 ЗУЕС, като
конкретни твърдения как тези нарушения засягат правната му сфера не е
нужно и не се изисква да се изтъкват.
Неоснователно е оплакването на въззивника за това, че исковата
молба била нередовна по съображения, че ищецът не правел разлика между
процедура по провеждане на общото събрание и процедура по формиране
кворум на събранието. В исковата молба конкретно е изтъкнато твърдението,
че най-същественото нарушение на ЗУЕС е допуснато при определяне на
кворума на общото събрание, тъй като непонятно било кой е изчислил
идеалните части за всеки самостоятелен обект на собственост от общите части
на ЕС в процентно съотношение,на базата на които е обявено наличие на
необходимия кворум за провеждане на общото събрание в съответствие с
чл.15,ал.2 от ЗУЕС. Действително, ответната ЕС с писмения отговор на
исковата молба е представила Нотариален акт за учредяване на право на
строеж от 16.06.2006 г. /л. 119-135 от делото/ с твърдението, че в документите
на всеки собственик били описани прилежащите идеални части от общите
части към собствените им обекти, които съответствали на посочените в
първоначалния документ за собственост/представения нотариален акт за
учредяване право на строеж/.Това твърдение на ответната страна обаче се
4
оборва от представения от ищцовата страна нотариален акт за собственост на
собствения му СОС в процесната ЕС, в който процентното съотношение не е
отразено.
Въпросът за кворума е пряко и неразривно свързан както с
надлежното учредяване и съществуване на представителна власт, така и с
правилното посочване на прилежащите към съответния обект процент
идеални части от общите части на Етажната собственост. Посочените в
документите за собственост идеални части, прилежащи към съответните
самостоятелни обекти на етажните собственици, са въведени като критерий в
чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС. Вярно е, че законът не е поставил като условие за
законосъобразност на взетите на събранието на етажните собственици
решения наличието на решение по чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС, респ. липсата на
взето решение за определяне на идеалните части само по себе си не
предполага незаконосъобразност на решенията поради неустановен кворум на
събранието и при гласуванията. Доколкото обаче площообразуването формира
прилежащите идеални части от общите части към всеки самостоятелен обект
в режим на ЕС, невъзможна е преценката за наличния кворум по чл. 15 от
ЗУЕС при провеждане на общото събрание, съответно – за мнозинствата при
вземане на решения, поради което и правилна е преценката на РС-Несебър,че
при отсъствие на доказателства за законосъобразно определени припадащи се
към СОС в ЕС проценти ид.ч. в общите части, е невъзможна преценката за
наличния кворум по чл. 15 от ЗУЕС при провеждане на ЕС, съответно - за
мнозинствата по взетите решения.
Други конкретни оплаквания за неправилност, материална и
процесуална незаконосъобразност на обжалваното нарушение, не са изложени
във въззивната жалба. В този смисъл настоящият състав намира, че с
изключение на конкретно въведените оплаквания,обсъдени по –горе, в
останалата й част въззивната жалба се явява бланкетна. Въззивната инстанция
проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба
процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на
посочените негови фактически констатации. В този смисъл е задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната такава, обективирана
в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК- Р. №
250/27.06.2011 г. по гр. д. № 1061/2010 г. на ІV г. о.; Р. № 764/19.01.2011 г. по
гр. д. № 1645/2009 г. на ІV г. о.; Р. № 14/07.02.2014 г. по т. д. № 1130/2013 г. на
ІІ т. о.; Р. № 196/11.04.2012 г. по т. д. № 994/2010 г., ІІ т. о.; Р. № 702/05.01.2011
г. по гр. д. № 1036/2009 г. ІV г. о.
При това положение и предвид липсата на други конкретни, каквито
и да било оплаквания във въззивната жалба, настоящият състав на въззивната
инстанция приема, че не дължи служебна проверка за правилността на
обжалвания съдебен акт. По изложените съображения, БОС намира
въззивната жалба за неоснователна, а поради съвпадане на окончателните
правни изводи на въззивния съд с тези на първата инстанция, решението на
НРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като на
основание чл.272 ГПК препраща към подробно изложените от
5
първоинстанционния съд мотиви и съображения.
Въззваемият претендира осъждане на въззивника да му заплати
съдебно-деловодни разноски в размер на 210,75 лева, включващи 60,75 лева
пътни разходи и 150 лева нощувка, което искане БОС намира за
неоснователно.Отговорността по чл.78 от ГПК е ограничена, тя включва само
внесените такси и разноски по съдебното производство, както и
възнаграждението за един адвокат или юрисконсулт, ако страната е била
представлявана от такъв.Тази отговорност изключва всякакви други
разходи,извършени от страната по делото/ в този смисъл Решение
№192/25.06.2014г. по гр.д.№ 5663/2013г. на ІV-то г.о. на ВКС; Решение №
129/13.11.2018г. по гр.д.№ 430/2018г. на ІІІ-то г.о. на ВКС/.По тези
съображения на въззиваемия не следва да се присъждат съдебно-деловодни
разноски, каквито по смисъла на чл.78 от ГПК в настоящето производство не
са направени.
Мотивиран от изложеното БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 247/20.07.2025г. по гр.д.№ 1103/2024г.
на РС-Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6