Р Е Ш Е Н И Е
20.01.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Д. състав
16.01. 2020
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана
Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2264 2019
дело № по описа за година.
Д.В.Д., ЕГН: **********, непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител
Г.Д.В., ЕГН: ***********, двамата с адрес: ***, е предявил срещу В.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес:
***, иск с правно основание чл. 150 от СК,
за увеличаване размера на издръжката, определена с постигнатата между майката
и бащата съдебна спогодба, одобрена с определение от 16.08.2018г. по гр.д.№
1242/2018г. по описа на РС-Д., от 130.00 лв. на 250.00 лв. месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба /24.10.2019г./ до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване.
Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, като по горецитираното гражданско дело е одобрена съдебна спогодба, съгласно която родителските права по отношение на него са предоставени на майката Г.Д.В., а ответникът се е задължил да му заплаща месечна издръжка в размер на 130.00 лв., както и да заплаща таксата за посещаваните от него тренировки по футбол.
Ищецът сочи, че от определянето на издръжката е изминала повече от една година, през която обстоятелствата са се променили и нуждите му са нараснали, поради което тези средства са вече недостатъчни за издръжката му. Необходими са му повече средства за храна, облекло, обувки, за учебни и извънучебни занимания, джобни пари и т.н., същият е ученик в VІІІ-ми клас, а също така му е необходимо да посещава и частни уроци по английски език и математика. Иска да продължи да посещава и тренировките по футбол, които преустановил поради невъзможност да ги заплаща. Сочи, че към момента на определяне на първоначалния размер на издръжката, той и майка му живели в жилище нейна собственост, на адрес: гр. Д., ж.к. „Бистрица”, бл. 76, ет. 1, ап. 3, но през 2018г. ответникът, който имал учредено право на ползване, предявил срещу майката на ищеца ревандикационен иск и по гр. дело № 1335/2018г. на РС-Д. било постановено решение, с което тя била осъдена да предаде владението върху жилището. Вследствие на това, ищецът, заедно с майка си, следвало да се изнесат от жилището, като първоначално живели в жилището на бабата на ищеца по майчина линия, а в последствие-под наем в къщата на нейна приятелка. Майката на ищеца получава възнаграждение в размер на около 900.00 лв. месечно, като освен наем, изплаща и заем, който взела, за да подобри условията в жилището, което ответникът ревандикирал. От друга страна, ответникът работи, няма алиментни задължения към други лица и следва да участва с необходимите средства в издръжката на сина си.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявеният иск по размер.
Твърди, че редовно е заплащал издръжката, определена със съдебната спогодба, а освен това е давал на ищеца допълнителни суми за закупуване на мобилен телефон, обувки за футбол и други вещи, за рождения му ден, за ремонт на велосипеда му и т.н. Многократно е возил ищеца на училище и на тренировки по футбол със собствения си автомобил, а също така му е давал джобни пари, когато е идвал да пренощува при него. Сочи, че получава нетно трудово възнаграждение в размер на около 840.00 лв. месечно, от които изплаща заем за закупуването на жилището, в което живее. Заявява готовност да заплаща издръжка в размер на 165.00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се доказва и от събраните по делото писмени доказателства: удостоверение за раждане на Д.В.Д.,*** на 02.07.2012г., въз основа на акт за раждане № 0268/18.07.2005, препис от определение от 16.08.2018г., постановено по гр.д.№ 1242/2018г. по описа на РС-Д., с което е одобрена съдебна спогодба между Г.Д.В. и В.Д.Д., че ответникът е баща на ищеца, а Г.Д.В. е негова майка, както и че, по сила на посочената съдебна спогодба, бащата се е задължил да изплаща месечна издръжка на непълнолетния си син в размер на 130.00 лв. месечно.
Видно от удостоверение с изх. № 045-И/27.09.2019г., издадено от Професионална гимназия „Акад. Сергей П. Корольов“, гр. Д., Д.В.Д. е редовен ученик в VІІІ-ми клас, в дневна форма на обучение, през учебната 2019/2020г. в специалност „Икономическа информатика“.
Видно от удостоверение с изх. № 14427/18.09.2019г., издадено от ДП „НКЖИ“УДВГД, С., БУЛСТАТ:1308232430342, майката Г.Д.В. работи в дружеството на длъжност „Ръководител движение“ и в периода от м. септември 2018г. до м. август 2019г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на общо 13395.42 лв. Последното получено от нея БТВ (за м. август 2019г.) е в размер на 1152.96 лв.
Видно от удостоверение с изх. № 92-01-691/13.12.2019г., издадено от „БДЖ-Поделение за пътнически превози“ С., БУЛСТАТ: 1754056470209, бащата В.Д.Д. работи в дружеството на длъжност „Техник механик ревизор вагони“ и в периода от м. декември 2018г. до м. ноември 2019г. е получил брутно трудово възнаграждение в размер на общо 13557.33 лв. Последното получено от него БТВ (за м. октомври 2019г.) е в размер на 1236.85 лв.
На съда е служебно известно, а е видно и от приетите като доказателства по делото копия от Решение от 17.10.2018г., постановено по гр. дело № 1335/2018г. на РС-Д. и Решение № 68 от 14.03.2019г. по в.гр.д.№ 457/2018г. по описа на ОС-Кюстендил, което го потвърждава, че В.Д.Д. провел успешно, в качеството си на ползвател, срещу Г.Д.В. ревандикационен иск с предмет жилищен апартамент нейна собственост, с адрес: гр. Д., ж.к. „Бистрица”, бл. 76, ет. 1, ап. 3.
По делото е приет социален доклад вх. № 510/14.01.2020г., изготвен от АСП – ДСП – Д., в който е посочено, че от раздялата на родителите на ищеца основни грижи за него се полагат от майката. Налице е необходимата отзивчивост за нуждите на детето от нейна страна. Живеят в двустаен апартамент под наем в гр. Д., ж.к. „Бистрица“, бл. 8, вх. Г, ет. 8, където са осигурени са всички необходими условия. Д.В.Д. е редовен ученик в VІІІ-ми клас в ПГ „Акад. Сергей П. Корольов“, гр. Д.. Споделя, че иска да тренира футбол и кикбокс, иска да посещава и курсове по математика и чужди езици. Детето е привързано и към двамата си родители.
Събрани са в хода на съдебното дирене гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Л.М.Д.-баба на ищеца по майчина линия, които съдът, съобразявяйки разпоредбата на чл.172 от ГПК, преценени с оглед заинтересоваността на свидетелката от изхода на делото, намира за обективни и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелката дава показания, че помага на дъщеря си (майката на ищеца) с каквото може, включително и финансово. Когато майката е нощна смяна, тя се грижи за него. Споделя, че майката и ищеца изпитват финансови затруднения, тъй като дъщеря й плаща наем, купува всичко необходимо за семейството, дрехи, обувки и т.н. за ищеца, но няма пари за да го запише на тренировки по футбол и на частни уроци по математика и английски език. Разказва, че бащата плаща редовно определената издръжка, както и понякога-джобни пари на ищеца, но не заплаща таксите за тренировките му по футбол, както се били споразумели, нито дава пари за лекарства, в случай че детето се разболее.
При тази установеност на фактите съдът
възприе следните правни изводи:
Съгласно даденото в чл.143, ал.3 СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Т.е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството “ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този см. т.2 от ПП №5 от 16.11.1970г. на ВС/. Същевременно в разпоредбата на чл.150 СК е установена възможността за последващо изменение размера на първоначално определената издръжка при изменение на обстоятелствата. В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 СК иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл.154, ал.1 ГПК, при условията на пълно доказване да установи, че се явява правоимащо да получи издръжка лице, обстоятелството, че ответникът е негов родител /по рождение или по силата на осиновяване/, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да престира същия, както и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, изразяващо се в нарастване на нуждите или увеличаване на материалните възможности на задължения родител.
В разглеждания случай, ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безспорен начин, че ищецът не е навършил пълнолетие, че същият се явява по рождение низходящ от първа степен сродник на ответника, както и че понастоящем последният е задължен да му заплаща месечна издръжка в размер на 130.00 лв., по силата на одобрена от съда спогодба гр.д.№ 1242/2018г. по описа на РС-Д..
Съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства обосновава извода, че за времето от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е определен размерът на първоначалната издръжка до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция /16.01.2020г./ е настъпило изменение на обстоятелствата, доколкото детето неминуемо е пораснало и в тази връзка са се увеличили и потребностите му от средства за храна и облекло, както и типичните за възрастта му (15г.) нужди, свързани най-вече с навлизането му в пубертета, който период от живота е известно, че е свързан с бурно физическо и психическо развитие и специфични нужди (от повече дрехи, обувки, храна, козметика и т.н.). Установява се също така, че на ищеца му предстои да бъде ученик в гимназиален курс на обучение, което несъмнено е свързано с по-високи разходи. Същият има желание и потребност да посещава частни уроци по английски език и математика, да тренира футбол и кикбокс, а освен това ежедневно са му необходими и джобни пари. За изминалия период от около година и половина безспорно са се изменили и социално-икономически условия в страната, с оглед на инфлационните процеси, а също така е увеличен и размерът на минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на издръжката на децата. Считано от м. януари 2020г., размерът на МРЗ е 610.00 лв. Видно от представеното удостоверение за доходи, майката на ищеца получава трудово възнаграждение в размер, близък до средната работна заплата за страната. Същата заплаща и наем за жилището, в което живее заедно с непълнолетния ищец, след като ответникът е провел срещу нея успешно, в качеството си на ползвател с учредено вещно право на ползване, ревандикационен иск и е била принудена да напусне семейното жилище. Следва да се отбележи изрично, че обстоятелството, че ищецът и неговата майка са били принудени да напуснат жилището, в което са живели до тогава и да заживеят в жилище под наем, вследствие успешно проведения от ответника ревандикационен иск, също представлява обстоятелство, обуславящо размера на първоначално определената издръжка, по смисъла на чл. 150 от СК.
Възможностите на родителя, който дължи издръжка, се определят от доходите му, квалификацията, имотното състояние, обстоятелството, дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но като се има предвид, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, при когото живее детето и при отчитане изцяло интереса на детето, което следва да живее така, както ако живее и с двамата си родители.
По отношение на доходите на ответника по делото, безспорно се установи, че същият получава брутно трудово възнаграждение в размер на около 1300.00 лв., което е над размера на средната работна заплата за страната. Ответникът няма задължение за издръжка на други лица, няма данни да страда от някакво заболяване и не заплаща наем за ползваното от него жилище, тъй като, видно от Решение от 17.10.2018г., постановено по гр. дело № 1335/2018г. на РС-Д. и Решение № 68 от 14.03.2019г. по в.гр.д.№ 457/2018г. по описа на ОС-Кюстендил, има учредено безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху жилищен апартамент с адрес: гр. Д., ж.к. „Бистрица”, бл. 76, ет. 1, ап. 3, собственост на Г.Д.В.. Ответникът не е представил каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението си, че изплаща заем.
По делото се установи от събраните гласни доказателства, както и от депозирания социален доклад, че ответникът участва активно в отглеждането и възпитанието на детето си, че редовно заплаща издръжката, определена с посочената съдебна спогодба, но рядко предоставя средства за издръжка освен така определените, а така също инцидентно за закупуване на подаръци.
При така изяснените обстоятелства и с оглед принципа за определяне на нужния и възможен за изплащане от родителите размер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, съдът приема, че за отглеждането и възпитанието на детето Д.В.Д., е нужна и едновременно с това постижима за родителите му обща месечна издръжка в размер на 400.00 лв., която следва да се разпредели между двамата родители: за бащата 220.00 лв. месечно, а останалата сума в размер на 180.00 лв., ведно с грижите по отглеждането и възпитанието, следва да се поеме от майката. При определяне този размер на издръжката, съдът съобрази и обстоятелството, че майката получава ежемесечно социални помощи за отглеждане на дете по ЗСП.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за основателен и ще го уважи до посочения размер, като ще увеличи месечната издръжка за Д.В.Д. от 130.00 лева на 220.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата претенция до настъпване на законови основания за изменение или прекратяване на издръжката. Искът за разликата над 220.00 лв. до 250.00 лв. - претендирана издръжка, следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал. 6 ГПК, вр. с чл.83, ал.1, т.2 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 129.60 лв., съразмерно с увеличената част на издръжката.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска на стойност 225.00 лв.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски.
С оглед даденото в чл.242, ал.1, предл. първо ГПК разрешение следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК, размера на определената с постигнатата между страните спогодба, одобрена със съдебно определение № 946 от 16.08.2018г., постановено по гр. дело № 1242/2018г. на РС-Д., в полза на непълнолетния Д.В.Д., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 130.00 лв., като:
ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплаща на непълнолетния си син Д.В.Д., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Г.Д.В., ЕГН: ***********, двамата с адрес: ***, месечна
издръжка в размер на 220.00 лв. (двеста
и двадесет лева), считано от 24.10.2019г.,
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до пълния предявен размер от 250.00 лв. (двеста и
петдесет лева) месечно, ОТХВЪРЛЯ ИСКА като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
В.Д.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на Д.В.Д., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Г.Д.В., ЕГН: ***********, двамата с адрес: ***, сумата
от 225 лв. (двеста двадесет и пет
лева), представляваща сторените разноски
по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, В.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС-Д. сумата от 129.60 лв. (сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката, която е осъден да заплаща в полза на малолетния си син В.Д.Д., ЕГН: **********.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1,
предл. първо от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: