№ 130
гр. Б., 27.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А. С. А.
при участието на секретаря Л. Б. П.
като разгледа докладваното от А. С. А. Административно наказателно дело №
20251810200175 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„ *“ ЕООД с ЕИК № * ,със седалище и адрес на управление : гр.Б.
,ул.“П.“ № *,вх.* ,ет.*,ап.* с управител В.С.М. ,чрез адв.В. В. -САК е
обжалвал в законния срок Наказателно постановление № НП –О3 -3 от
17.02.2025г., издадено от Директор на *-С. област, с което за извършено
нарушение на чл.56,ал.1 от Закон за здравето и на основание чл.218,ал.2
,предл.3,вр. чл.231 ,ал.2 ,вр. чл.56,ал.1 от Закон за здравето и чл.53 ,ал.1,вр.
чл.27,ал.1 и ал.2 от ЗАНН му е наложено административно наказание -
„имуществена санкция” глоба в размер на 3 000(три хиляди)лева.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление и моли да бъде отменено
изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява , изпраща
представител,адв.В. В. –САК ,който оспорва НП и претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лв.
Въззивната страна – * –С. област–чрез адв. Л. Г. от САК,в съдебно
заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено
издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид
събраните по делото доказателства, претендира се юрисконсултско
1
възнаграждение в размер на на 600 (шестстотин) лв.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
Наказателно постановление № НП-О3-3/17.02.2025г. АУАН № О3-
4/27.01.2025г.,Констативен протокол О3 № 004693/21.01.2025г.,ведно с
Протокол от извършена проверка по спазване на чл.56 и 56а от Закон за
здравето ,Уведомление за доброволно изпълнение ,пазписка,Заповед №РД -01-
5 от 03.01.2025г., на * С. област, Заповед №РД -01-343 от 16.12.2024г., на * С.
област, Заповед № 001 от 01.06.2024г.изд.от „*“ ЕООД и събраните гласни
доказателства - показанията на свидетелите З. А. К. – актосъставител и Д. П.
П. –свидетел по акта ,се установява следната фактическа обстановка:
НП-О3-3/17.02.2025г. е издадено от директор * С. област срещу „ *“
ЕООД с ЕИК № * ,със седалище и адрес на управление : гр.Б. ,ул.“П.“ №
*,вх.* ,ет.*,ап.*.На дата 21.01.2025 г., * –С. област била извършена регулярна
проверка в кафе – апетарив“М.“ град Б.,пл.“ О.„ *,стопанисван от В.С.М. във
връзка с евентуално тютюнопушене вътре в обекта.Същата се осъществила с
начален час 12.14 ч.от инспекторите в * С. област –З. К. и Д. П.. Констатирано
било, че кафе –аператив „ М. „ е с места на открито и на закрито ,съгласно
удостоверение за категоризация на обекта. Обектът представлява обществено
място по смисъла на § 1а., буква г) от Допълнителните разпоредби на Закона
за здравето (заведение за хранене и развлечение). В момента на проверката, на
една от масите в закритата част на обекта, две жени са пушели тютюневи
цигари ,които изтръсквали в чинийка или чашка на масата ,като виждайки
проверяващите цигарите веднага били прибрани ,а жените си тръгнали бързо
от заведението ,без да им бъде снета самоличност.
Предвид описаното за извършено нарушение във връзка с дейността на
дружеството по чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, регламентираща забрана за
тютюнопушене в закрити обществени места, на основание
чл.218ал.2предл.трето вр.чл.231ал.2 от Закона за здравето на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева НП е издадено въз
основа на АУАН № 03 -04/27.01.2025год.,съставен от св.К. в присъствието на
2
св.П.,съставен е в присъствие на упълномощено от законния представител на
дружеството жалбоподател лице –Йордан Борисов Петков , след покана и
връчен срещу подпис. Постъпили са възражения по чл.44ал.1 от ЗАНН, в
които се твърди, че установеното лице е пушело без разрешение на персонала.
Отделно от това била издадена заповед кое длъжностно лице да отговаря за
спазване на забраната за тютюнопушене.
Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства се потвърждават
от показанията на разпитаните свидетели.Инспекторите преценили, че не е
създадена нужната организация в търговския обект, като не се осъществявал
контрол относно спазване на забраната за тютюнопушене на обществено
място – обект за обществено хранене по смисъла на пар.1а б.г от
доп.разпоредби на Закона за здравето. Това представлява нарушение във
връзка с дейността на дружеството по чл.56ал.1 от Закона за здравето.По
същество пушенето не се оспорва и от дружеството жалбоподател в
подаденото възражение по чл.44 от ЗАНН. При това отговорността на лицето
за тютюнопушене не изключва тази на дружеството стопанисващо търговския
обект.
След извършената проверка ,на жалбоподателя е съставен АУАН с № 03-
4/27.01.2025г.,като жалбоподател е подал възражение в законоустановеният
срок. Въз основа на констатациите в АУАН е съставено Наказателно
постановление № НП-О3-3 от 17.02.2025г., издадено от Директор на * С.
област със седалище и адрес на управление : гр.С., бул.“А.И. Г.“ № *
Изложените фактически обстоятелства се следват от показанията на
разпитаните свидетелите З. К. и Д. П..които съдът възприема като пълни,
логични, непротиворечиви, взаимнодопълващи се както и от приобщените
писмените доказателства. Не се представиха доказателства, с които да се
оборят констатациите в НП, при което съдът приема, че вярно отразяват
фактическите обстоятелства относно нарушението.По отношение на
показанията на св.Г.Г. ,съдът ги кредитира досежно частта ,че „хората ,които
палят цигара вътре в заведението са хора,които не са идвали до момента в това
заведение .Не се случва често в заведението да има клиенти,които да
припалват цигара“
Жалбата е подадена в законноустановения срок, поради което същата е
допустима и следва да се разгледа.
3
АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени от
компетентните за това длъжностни лица.
Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в
хода на административно-наказателното производство
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП е за
извършено нарушение на разпоредбата на извършено нарушение на
чл.56,ал.1 от Закон за здравето.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от
легитимирано лице и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН , а разгледана по
същество,същата е неоснователна по следните съображения
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. Актът
е съставен в присъствието на представител на жалбоподателя и двама
свидетели. Депозирани за възражения в тридневния срок по чл.44 от ЗАНН с
твърдение, че клиента в заведението е пушела без разрешение на персонала.
Представена е заповед №1/01.06.2024год. на управителя на дружеството с
твърдение, че е възложено на лице от персонала да контролира забраната за
тютюнопушене.Не се създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно
описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да
се приеме, че е засегнато правото на защита на дружеството нарушител, което
е имало пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – за неспазване на правилата за организиране на дейността
4
съобразно забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. В тази
връзка ясно е отразено от актосъставителя, а оттам и в НП, че действието по
тютюнопушене е осъществено в помещение в самото заведение кафе -
аператив"М.“ т.е. в закритата му част. Това съдът намира за достатъчно
описателно и точно относно мястото на извършване на нарушението.
Правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали нарушението във връзка с дейността на дружеството като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. Посоченото
правило за поведение гласи, че се забранява тютюнопушенето в закритите
обществени места.
Налице са и другите елементи от обективната страна на спора, а именно
обекта да се стопанисва от дружеството жалбоподател, което се установява по
делото, а и не се спори по този въпрос. Според настоящия съдебен състав
въпросната закрита търговска зала представлява "закрито обществено място"
по смисъла на закона. Съгласно пар. 1а, б. "г" от ДР към ЗЗ "Обществени
места" по смисъла на чл. 56 от ЗЗ са всички места, които са обществено
достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на
собствеността или правото на достъп, включително и места за настаняване,
заведения за хранене и развлечения,заведения за хранене, прилежащи към
туристически хижи по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за туризма.
При това за заведението е издадено и съответното разрешение от общинската
администрация. Смисълът на нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ е да се опази
здравето както на непушачите, така и на служителите в обектите и самите
пушачи в моментите, когато не пушат. Същевременно в закона не съществува
понятие зона за пушачи. Единственото изключение, което допуска
тютюнопушенето за закрито е уредено в чл. 56, ал. 3 от ЗЗ и се отнася до
обособяването на такива помещения в сградите на летищата. Настоящият
случай не попада в тази хипотеза.Следователно дружеството жалбоподател не
е съобразил правилата на ЗЗ и не е организирало дейността си, така че да не
нарушава забраната за тютюнопушене на закрити обществени места.
Доколкото се ангажира отговорността на юридическо лице, въпросът за
субективната страна не следва да се разглежда, тъй като отговорността е
обективна и безвиновна. Правилно описаното нарушение е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 218, ал. 2 от ЗЗ, която
предвижда, че който допусне в управляван от него обект извършването на
5
нарушение на чл. 54, 56 или 56а, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., с
имуществена санкция от 1 000 до 1 500 лв., когато нарушението е извършено
от едноличен търговец, или с имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лв.,
когато нарушението е извършено от юридическо лице. Правилно е определена
санкционната норма, тъй като именно чл. 56, ал. 1 от ЗЗ е нарушен. АУАН и
НП са издадени от материално компетентни органи, за което са представени
доказателства по делото.
Съдът намира, че административнонаказващият орган е съобразил
критериите за определяне на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
сред които е тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е наложил
санкция в минимален размер от 3000 лв. Установено е в заведението две
пушещи лица. Това е смекчаващо обстоятелство. Определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, така че в
минимален размер да въздейства предупредително и възпитателно както на
нарушителя така и на обществото, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. не е налице "маловажен случай" на
административно нарушение.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно
нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици,или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса,
развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл.
11 от ЗАНН.В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради
което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при
преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други
смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Напротив, процесният случай разкрива белезите на обичайните нарушения от
същия вид. Не се разкриват други обстоятелства, които биха могли да имат
отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират случая
със значително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи. Затова и не може да се говори за маловажност на случая. С оглед на
6
изложеното съдът приема, че наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН на
въззиваемата страна се дължи адвокатско възнаграждение за
представителство по делото. Заплатеното възнаграждение в размер на
600(шестотин) лева е съобразено с фактическата и правна сложност на делото,
както и размер на наложената имуществена санкция.
При така установената фактическа обстановка и въз основа на
гореизложеното, съдът намира за доказано по несъмнен начин, че
жалбоподелят е осъществил състава на посоченото нарушение чл.56,ал.1 от
Закон за здравето за което е санкциониран с относимата разпоредба по чл.218,
ал.2 ,предл.3 ,вр.чл.231,ал2 от Закон за здравето. При определяне вида и
размера на административните наказания административнонаказващият орган
се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията
на административните наказания, като е отчел и тежестта на нарушенията,
извършени от жалбоподателя.
Поради гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН , в производствата пред
районен , административен и касационен съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
По разноските :
Видно от приложения по делото договор за правна помощ е че адв.Л. Д.
Г. от АК -С., е осъществила правна помощ в настоящото производство на АНО
и определеното възнаграждение е в размер на 600 лв.(шестстотин)лева.С
оглед изхода на делото, на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019
г.), съдът намира, че „ *“ ЕООД с ЕИК № * ,със седалище и адрес на
управление : гр.Б. ,ул.“П.“ № *,вх.* ,ет.*,ап.* с управител В.С.М. ,чрез адв.В.
В. -САК следва да бъде осъдено да заплати на * С. област със седалище и
адрес на управление : гр.С., бул.“А.И. Г.“ № * ,чрез адв.Л. Д. Г. – САК , сумата
от 600 (шестстотин) лева за направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
7
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.9 от
ЗАНН, съдът ,Б.ски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № НП –О3-3 от
17.02.2025г., издадено от Директор на * –С. област против „ *“ ЕООД с ЕИК №
* ,със седалище и адрес на управление : гр.Б. ,ул.“П.“ № *,вх.* ,ет.*,ап.* с
управител В.С.М. ,ЕГН : **********, с което за нарушение чл.56,ал.1 от Закон
за здравето и на основание чл.218,ал.2 ,предл.3,вр.чл.231,ал.2 от Закон за
здравето му е наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 3000 (три хиляди)лева, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА„*“ ЕООД с ЕИК № * ,със седалище и адрес на управление : гр.Б.
,ул.“П.“ № *,вх.* ,ет.*,ап.* с управител В.С.М. ,ЕГН : **********,да заплати
на * С. област със седалище и адрес на управление : гр.С., бул.“А.И. Г.“ № *
сумата от 600 (шестотин) лева, представляваща разноски за адвокатски
хонорар по настоящото дело –АНД № 175/2025г. на БРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8