ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1191
гр. Бургас, 21.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501454 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от С. А. Ч. – ищец делото, чрез процесуален
представител адв. Синигерова, срещу Определение №263614/07.07.21г., постановено
от Районен съд Бургас по гр.д.№7220/20г. по описа, с което е прекратено като
недопустимо производството по делото. С жалбата се претендира отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото на БРС за постановяване на решение по
спора. Според жалбоподателя, въпреки че е бил посочен като ответник „Дом за
възрастни с умствена изостаналост“, първоинстанционният съд му е дал
противоречиви указания досежно пасивната процесуална легитимация, поради което се
е стигнало до посочване на Община Камено като ответник.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна Община Камено. В
законовия срок не е подаден писмен отговор.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по жалбата, установи следното:
Пред Районен съд Бургас на 16.11.21г. е предявен иск по чл.200 КТ от С. А.
Ч., срещу Община Камено. В обстоятелствената част на исковата молба, ищцата
посочва, че работи като санитар в „Дейност за социални услуги и подпомагане при
Община Камено. С Разпореждане №265864/17.11.20г., съдът е изискал от ищцата да
посочи на какво основание Община Камено следва да е ответник по иска, кой е
1
работодател на ищцата, с кого е сключен трудовия договор, както и да представи
препис от него.
С молба от 25.11.2020г., ищцата е посочила, че трудовият договор е сключен
с „Дом за възрастни хора с умствена изостаналост“ – с.Русокастро, като „Към днешна
дата наименованието на структурата е „Дейност за социални услуги и подпомагане“.
Заявява, че посочва като ответник „Дейност за социални услуги и подпомагане“, със
седалище и адрес на управление гр.Камено. С Разпореждане №26633/26.11.2020г.,
съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца „ясно да посочи
дали ответник по иска е Община Камено, т.к. „Дейност за социални услуги и
подпомагане“ не може да бъде ответник по иска или ответник е друг субект“.
С молба от 02.12.2020г., ищцата е посочила, че ответник е Община Камено.
На 13.01.21г. по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който
Община Камено оспорва своята материална и процесуална легитимация, като твърди,
че работодател на ищцата по см. на §1, т.1 ПЗРКТ, е „Дом за възрастни с умствена
изостаналост“ – с.Русокастро.
С Определение №260511/20.01.21г., БРС е насрочил делото, докладвал е
спора, произнесъл се е по доказателствените искания и в хода на делото е събрал
доказателствата, посочени от страните. В съдебно заседание на 07.06.21г., съдът е
приключел съдебното дирене, изслушал е съдебните прения и е обявил делото за
решаване. В срока за постановяване на решението е счел, че искът е предявен срещу
ненадлежен ответник, поради което с тук обжалваното определение е върнал исковата
молба и е прекратил производството по делото.
Бургаският окръжен съд, по оплакванията в частната жалба намира, че
обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Съобразно разпоредбите на чл.200 КТ, работодателят отговаря имуществено
за вреди от трудова злополука на работника. Нормата на §1, т.1 ПЗРКТ съставлява
легална дефиниция на понятието „работодател“. Следователно в исковата молба
работникът – ищец следва да посочи кой е неговият работодател. Ищецът е този, който
следва да определи ответника, срещу който иска да получи защита с решението, което
ще се постанови по иска му. Съдът следи служебно само относно правосубектността и
процесуалната правоспособност и дееспособност на страните (ответника) и когато
установи липса на такава, може да прекрати производството, като образувано по иск на
неправосубектен ищец или срещу неправосубектен ответник.
Когато с твърденията си ищецът сочи, че ответникът е този, който оспорва
2
правата му и срещу когото иска защита, съдът следва да се произнесе съобразно
твърденията, като ги признае или не за доказани, като уважи или отхвърли иска.
Когато в хода на делото се установи, че не този ответник, а друго лице (физическо или
юридическо) всъщност оспорва правата на ищеца, съдът следва с решение по същество
на спора да отхвърли иска като неоснователен спрямо посочения ответник, а не да
прекратява производството като недопустимо спрямо този ответник. Въпросът дали
този ответник оспорва правата на ищеца е въпрос по съществото на иска, а не по
допустимостта му. Ако ищецът е насочил иска си не срещу лицето, което оспорва
правото му, а срещу друго лице, ще понесе като санкция отхвърляне на иска му като
неоснователен спрямо този ответник с всички произтичащи последици от СПН на
отхвърлителното решение, в т.ч. и непререшаемост на спора спрямо този ответник.
Такъв е настоящият случай. Ищецът с исковата молба е посочил като
ответник Община Камено, считайки я за свой работодател, доколкото „Дейност за
социални услуги и подпомагане“ не самостоятелен субект. С Разпореждане
№265864/17.11.20г., съдът е поискал уточняване на фактите и обстоятелствата, от
които произтича качеството на ответника като работодател, на което ищецът е
отговорил, че посочва „Дейност за социални услуги и подпомагане“ като работодател –
ответник. Съобразно правомощията си за установяване правосубектността на страните,
с Разпореждане №266/343/26.11.2021г. съдът отново е указал да се изясни
правосубектвостта на ответника, на което ищецът е отговорил, като отново е посочил
Община Камено за ответник. Следователно ищецът претендира, че иска да получи
защита срещу този ответник. В тези рамки следва да се произнесе съда. Ако намери, че
не Община Камено е работодател на ответника, въпреки твърденията на ищеца, следва
да отхвърли иска спрямо нея, а не да прекратява производството като недопустимо.
Ако счете, че пасивната материална или/или процесуална легитимация е останала
неизяснена, следва да остави исковата молба без движение и да прекрати делото, ако
въпросът не бъде изяснен от ищеца.
При тези данни, настоящата инстанция намира, че определението на
Районен съд Бургас, с което производството по делото е прекратено като недопустимо,
е неправилно и незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено, а делото –
върнато на първоинстанционния съд за произнасяне съобразно казаното по-горе.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №263614/07.07.21г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№7220/20г. по описа.
3
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия по указания в мотивите на настоящото определение
ред.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4