№ 639
гр. Плевен, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20254430202172 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 15-2500241 от 23.10.2025г. на *** на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен на *** с ЕИК: *** със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от М. А. Ч. - ***, ЕГН: **********,
на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда и във връзка с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2 000 /две хиляди лева за извършено нарушение на чл. 61,
ал. 1, вр.чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, чрез наказващия орган
е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл.63 от ЗАНН наказателното постановление.
Жалбоподателят ***, чрез представляващ М. А. Ч., редовно призован, не
се явява. Представлява се от адвокат М. М. от АК – Плевен с пълномощно по
делото.
Административнонаказващият орган *** на Дирекция „Инспекция по
труда“, редовно призован, представлява се от юрк. З.Е. с пълномощно по
1
делото.
С оглед датата на връчване, на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
При извършена проверка на 24.09.2025г. в 12:00 часа на място на
строителен обект в ***, стопанисван от *** с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление *** представлявано от М. А. Ч. с ЕГН: ********** – *** и при
документалната проверка, извършена в офиса на ДИТ – Плевен на
23.10.2025г. се установи, че *** с ЕИК: ***, в качеството си на работодател, е
нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: На
24.09.2025г. в 12:00 часа е допуснал лицето И. З. Ф. с ЕГН: **********, да
изпълнява трудови функции като *** на строителен обект в ***, преди да има
сключен с лицето трудов договор в писмена форма. Датата на извършване на
посоченото нарушение е 24.09.2025г.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията
на разпитаните в съдебно заседание актосъставител А. В. Д. и свидетелите П.
П. М. и И. З. Ф. като обективни, ясни и незаинтересовани. Свидетелят И. Ф. е
лицето, което е установено от служителите на Дирекция „Инспекция по труда
„ гр.Плевен при извършване на място на проверка. Същият е попълнил
декларация от лице, работещо по трудово/ гражданско правоотношение, във
връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително
законодателство, на основание чл.399 от КТ, във вр.чл.402,ал.1, т.3, чл.402,
ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 от АПК и чл.40, ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от ДОПК.
В същата тази собственоръчно попълнена декларация св.Ф. е отбелязал, че
има сключен трудов договор. Св. Ф. в хода на съдебното следствие, при
предявяване на тази декларация от страна на съда категорично заявява, че той
е попълнил тази декларация, след като му е била дадена от служителите на
ДИТ гр.Плевен.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда: „ Трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
2
постъпване на работа“, а разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда гласи:
„Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения“. Безспорно, с оглед събраните доказателства по
делото, лицето И. Ф. е престирало труди, поради което жалбоподателят е
имал задължение за сключване на трудов договор съгласно изискването на
чл.61, ал.1 от КТ. Безспорно са налице белезите на трудово правоотношение,
характеризиращо се с предоставяне на работна сила за изпълнение на
определена работа, при определено заплащане, установено от работодателя
работно време и почивки, спазване на трудова дисциплина и др.
Неоснователно е становището на повереника на жалбоподателя, че
спорния въпрос в настоящето производство е определянето на
квалификацията на отношенията между св.И. Ф. и дружеството-
жалбоподател. Същият твърди, че отношенията между св.И. и дружеството –
жалбоподател са били уредени с граждански договор. Според съда, в
процесния случай става дума за прикриване на трудово правоотношение с
граждански договор, като доводите за това са следните:
На първо място, по безспорен и категоричен начин видно от граждански
договор за извършена работа №2/ 18.09.2025г. сключен между св.И. Ф. и
дружеството-жалбоподател се установява, че вписаните в него реквизити не
кореспондират с декларираните пред контролния орган в писмена декларация
от работника И. З. Ф. от 24.09.2025г. данни за договорено седмично трудово
възнаграждение, в размер на 1500 лева, определено работно време – от 08:00
часа до 17:00 часа и почивки в размер на 1 час и две по 15, изпълняваната от
лицето трудова функция и определеното му място на работа, които са
основните елементи на трудово правоотношение.
На следващо място, следва да се отбележи обстоятелството, че в хода на
съдебното следствие при предявяване на граждански договор за извършена
работа №2/ 18.09.2025г. на св.Ф. и при въпрос от съда: „ Тук, на този договор
има ли Ваш подпис? Виждали ли сте го въобще това нещо?“, св. Ф. заявява:
„Не съм го виждал“.
Безспорно, според съда, дружеството-жалбоподател ***, с действията
си, е нарушило разпоредбата на чл. 61, ал. 1, вр.чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Наложената от наказващият орган имуществена санкция за нарушението
по чл. 61, ал. 1, вр.чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, предвидена в разпоредбата
3
на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е в размер към минимума, който съдът
приема за справедлив, съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, и от
естеството да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12
от ЗАНН.
Спазени са процесуалните правила – АУАН и НП съдържат всички
реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в
рамките на правомощията си. Спазени са сроковете на издаване, връчени са
редовно, с което е гарантирано правото на защита на жалбоподателя във
всеки етап на производството. При издаване на наказателното постановление
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да
обуславя изцяло отмяната му на тази основа, поради което същото следва да се
потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото съдът осъжда *** с ЕИК: *** със седалище и
адрес на управление: ***, с управляващ и представляващ дружеството М. А.
Ч. с ЕГН: ********** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за направените
по делото разноски.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 15-2500241 от 23.10.2025г.
на *** на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен, с което на *** с ЕИК:
*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. А. Ч. - ***,
ЕГН: **********, на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда и във връзка
с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди лева за извършено
нарушение на чл. 61, ал. 1, вр.чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА *** с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***, с
управляващ и представляващ дружеството М. А. Ч. с ЕГН: ********** да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5