МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО Н.Ч.Х.Д. №345/ 2019Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД
БЕРКОВИЦА
Производството по делото е образувано по
повод тъжбата на Н.С.М. *** и ЕГН **********
, с която е повдигнато обвинение против подсъдимия Ю.В.М. - роден на ***г*** и с ЕГН ********** за престъпление по чл.130 ,
ал. 1 от НК.
Приет е за съвместно
разглеждане предявения граждански иск на тъжителката Н.С.М. против подсъдимия Ю.В.М. за сумата от 10
000 лв. Тъжителкта Н.С.М. е конституирана
като граждански ищец в производството.
В съдебно заседание
повереникът на частния тъжител счита, че престъплението е безспорно доказано.
Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да уважи предявения граждански иск
в пълен размер. Частният тъжител и гр. ищец се присъединява към казаното от
повереника му.
Защитникът на подсъдимия счита, че фактическата обстановка
е всестранно, пълно и обективно установена, като са събрани всички относими
доказателства. Релевира подробни съображения в хода на съдебните прения за
недоказаност и несъставомерност на деянието. Моли съда да признае подсъдимия за
невинен и да го оправдае по повдигнатото с тъжбата обвинение, като отхвърли
гражданския иск, като неоснователен. Подсъдимият се присъединява към казаното
от защитника му.
Тъжителката твърди в
тъжбата си, че на 04.09.2019г. около 21,00часа
в гр.Берковица била в дома си и чула викове около къщата.Излязла в двора
,влязла в кафе-аперитива,което се намира
до къщата.Там видяла няколко деца,които били възбудени.Видяла и съпруга
си Марко ,който й казал ,че Юри го е нападнал и ударил с дръжка на лопата в
областта на лявата ръка.Същото споделили и децата.Тъжителката твърди,че видяла
подс.Юри М. отсреща в двора му и веднага го попитала защо е бил съпруга й.Тогава
той не отговорил,но започнал да я псува и тръгнал към нея с дървената
дръжка.Влязъл в двора,като първо я ударил в главата,но тя се предпазила с
лявата ръка,където подсъдимия отново я ударил и от ръката й потекла
кръв.Съпруга й също бил там и тръгнал към нея,но подсъдимия с дървената дръжка
го ударил в стомаха.Съпругът на
тъжителката се обадил на тел.112,за да съобщи за случилото се.Братът на
тъжителката я закарал в болницата в гр.Берковица,където е извършен преглед и
била зашита ръката й.Издаден е фиш за
спешна медицинска помощ ,в който е отбелязано ,че на тъжителката е извършена хирургическа обработка-шев.Други
увреждания не са констатирани и посочени.
След това,тъй като
/ по твърдения на тъжителката / в гр.Берковица не работел рентгена,отишла за
снимка в гр.Монтана и там останала в болницата цяла нощ.Видно от приложения по
делото Лист за преглед на пациент тъжителката е отишла в МБАЛ „Д-р Стамен
Илиев” гр.Монтана на 05.09.2019год. в 02,50часа и си е тръгнала оттам на същата
дата в 07.35часа. След извършения преглед и рентгенография е отразено,че Н.М. е удряна по тялото и главата с дърво и има
главоболие и гадене.Отново не са отразени други наранявания.
След прибирането си в
гр.Берковица поради силни болки в главата,на 06.09.2019год. заминала за
гр.Враца ,където била приета и там престояла до 09.09.2019год.Доказателства в
тази насока не са представени по делото.Но Епикриза от престоя си в гр.Враца
тъжителката е представила и същата е ползвана при издаване на съдебно медицинското удостоверение.
На 13.09.2019год.
съдебният лекар при МБАЛ-Монтана й издал
съдебно-медицинско удостоверение,в което
констатирал,че тъжителката имала освен ,разкъсно-котузна рана в областта
на лява длан, кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош областта до долната част на
гръдната кост в ляво,охлузване по задната повърхност на дясната лакетна
става,разкъсно-котузна рана в областта на лява длан,както и травма в областта
на главата със сътресение на мозъка.
От ползваните данни от Епикризата,в
съдебно медицинското удостоверение е отразено,че в болницата в гр.Враца
тъжителката е постъпила с оплакване за болки в главата и световъртеж,еднократно
повръщане и със загуба на съзнание,както и болки в тилната област.
От цитираните по-горе медицински документи
съдът констатира,че тъжителката при първите прегледи в гр.Берковица и
гр.Монтана не е подавала информация за загуба на съзнание.При прегледа в
гр.Монтана единствено е твърдяла,че има
главоболие и гадене.
Иначе казано,с всеки изминаващ ден след
процесния инцидент,уврежданията на тъжителката се увеличават.В тази връзка
,следва да се отбележи,че съдът не поставя под съмнение констатациите на
горецитираните уважавани медици,т.е. не е спорно ,че тъжителката е получила
увреждания,които в съдебно-медицинското освидетелстване и в компетентно
изготвената съдебно-медицинска експертиза съдебният лекар сочи,причинили временно
разстройство на здравето,неопасно за живота,представляващо лека телесна повреда
по смисъла на чл.130 ал НК. Същите установяват,че тъжителката е имала
нарянявания,но по никакъв начин не установяват всъщност кой е причинил тези
нарянявания и дали са получени по начина,описан от нея.По делото няма данни
това да е станало в резултат на нанесени удари от Ю.В.М. и не се доказа по
несъмнен начин техен извършител да е подсъдимият.
Съдът дава вяра на тъжбата досежно случилото се в частта,с която тъжителката
описва присъствието си въпросната вечер на инцидента и получените
наранявания.Установено е по делото ,че между подс.М. и тъжителката Н.М. е
възникнало пререкание..Установено е също от доказателствата по делото,че
тъжителката М. е имала наранявания.но не се установи безспорно какви точно са
били нараняванията,тъй като при проведените прегледи в различни медицински
заведения са констатирани различни наранявания.Едва при последния преглед и
проведеното лечение в болницата в гр.Враца,което се е случило едва на
06.09.2019год. са констатирани множество наранявания и оплаквания,каквито
пострадалата първоначално не е имала. .Останаха
недоказани твърденията на жалбоподателката за нанесен й побой от подс.М.
и причинена й именно в резултат на този побой и от този
подсъдим лека телесна повреда.
Свидетелят Каменчо Р. – брат на
тъжителката не е очевидец на инцидента.Същият дошъл по-късно .Твърди,че видял
сестра си в кръв.По негови думи „тя пищяла и й течала кръв”. Твърди също, че
имала силни болки и я шили.свидетелят не уточнява нито откъде течала кръв,нито
какво е боляло сестра му.
Съпругът на
пострадалата твърди,че подсъдимият първо ударил него и след това дошла
съпругата му.Отишла да попита подсъдимия какво иска и той я ударил с дръжката
на лопатата в главата и втори път се опитал,но тя се запазила с ръка.От удара и
се сцепила ръката.след това кучето им ухапало подсъдимия по крака и той паднал
на бордюра.
Съдът констатира
противоречия между показанията на свидетеля и твърденията на тъжителката в
жалбата.Свидетелят твърди,че подсъдимият ударил първо него,а след това
съпругата му.А тъжителката твърди,че след като ударил нея,подсъдимият ударил и
съпруга й,който от удара паднал на земята.
На следващо място-в
тъжбата си тъжителката не излага твърдения да е падала на земята,както и да е
изпадала в безсъзнателно състояние.такива твърдения не се съдържат и в
показанията на свидетелите,които са роднини на същата.такива данни не се сочат
и в медицинската документация при проведените първоначални прегледи.Едва в
по-късен момент,при издаване на Съдебно медицинското удостоверение,тъжителката
твърди,че е падала на земята,няма спомен за случилото се.
По силата на чл.82 т.1 от НПК в
наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него.Тежестта на доказване по дела,образувани по
тъжба на пострадалия лежи върху частния тъжител съгл. чл.83 ал.1 пр.2 от НПК.Обвиняемият не е длъжен да доказва,че е невинен/чл.83 ал.2 от НПК/.В хода
на производството не бе събрано нито едно
пряко или косвено доказателство,че подсъдимият е нанесъл телесна
повреда.Повереникът на тъжителя в пледоарията си се позовава на показанията на
свидетелите Марко Минов и Каменчо Р..Нито един от двамата свидетели не заявява
категорично какви точно наранявания е получила Н.М.. Никой от двамата не говори
за удар в гърдите и падане на земята със загуба на съзнание.
По делото бе назначена по искане на
тъжителя съдебно-медицинска експертиза,чието заключение съдът приема като
обективно и компетентно изготвено,с необходимите професионални опит и знания.От
заключението по изготвената експертиза е видно,че тъжителката е получила – разкъсно-котузна рана в областта на лява длан,
кръвонасядане по предната повърхност на
гръдния кош областта до долната част на гръдната кост в ляво,охлузване
по задната повърхност на дясната лакетна става,разкъсно-котузна рана в областта
на лява длан,както и травма в областта на главата със сътресение на мозъка,
увреждания,които са от естеството да водят до временно разстройство на здравето неопасно за живота,представляващо
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Според заключението на
вещото лице описаните травматични увреждания отшумяват за около 20-15 дни при условие ,че не настъпят усложнения.
От анализа на доказателствения материал
по делото,първоинстанционния съд стига
до заключението,че обвинението срещу подс.Ю.М. за престъпление по чл.130 ал.1
от НК,извършено на 04.09.2019год. не се доказа по несъмнен начин,което е пречка
същият да бъде признат за виновен по така предявеното му обвинение.Съдът в
никакъв случай не може да постанови присъдата си на основата на предположения и
неубедителни доказателства.
При този разбор на доказателствата
съдът намира,че в процесния случай не са налице предпоставките на чл.303 от НПК
за постановяване на осъдителна присъда,тъй като обвинението не се доказа по
безспорен и категоричен начин.За да се постанови осъдителна присъда е
необходимо обстоятелствата да бъдат
доказани/установени/ конкретно по време,място и лице.Видно от събраните по
делото доказателства в настоящия случай твърденията в тъжбата не се доказаха по
лице/авторство/,т.е. не е доказано по един небудещ съмнение начин,че подс.Ю.М.
е причинил на тъжителката Н.М. лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1
от НК
От гореизложеното е видно,че в процесния
случай частното обвинение не е доказало по
несъмнен начин един от основните факти в настоящия наказателен процес,че
подс.Ю.М. е извършил престъплението,за което е обвинен.
Ето защо и с оглед гореизложените
съображения,съдът намира,че в случая са налице условията на чл.304 от НПК,поради което призна подсъдимия Ю.В.М. за НЕВИНОВЕН и го оправда в това на 04.09.2019 около 21,00 часа в гр.Берковица на
ул.”Усин Керин” №5 нанесъл побой на Н.С.М. *** и ЕГН ********** ,в резултат на
което й причинил лека телесна повреда,изразяваща се в
разстройство на здравето неопасно за живота,а
именно кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош областта до долната част на гръдната кост в
ляво,охлузване по задната повърхност на дясна лакетна става,разкъсно –контузна
рана в областта на лява длан и травма в областта на главата със сътресение на
мозъка ,с което извършил престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКАТА
ОТГОВОРНОСТ
На
основание чл.84 от НПК в настоящия наказателен процес е предявен и граждански
иск от Н.С.М. против подс.Ю.В.М. за
сумата от 10 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл. 130 ал.1 от НК.
При условията на чл.307 от НПК съдът се
произнесе по предявения граждански иск и намери същия за неоснователен.
От приетата за установена фактическа
обстановка по делото не следва извод,че подсъдимият виновно е извършил деянието
,за което е обвинен,както и да е причинил неблагоприятни последици,които да
съставляват неимуществени вреди,подлежащи на обезщетение съгласно чл.45 от ЗЗД.Не са налице следователно условията за уважаване на гражданския иск.
По горните съображения съдът отхвърли
изцяло предявения граждански иск,като неоснователен.
Водим от гореизложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: