РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Смолян, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и девети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20255440100263 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът С. П. М. от с. ***, общ. Смолян е предявил срещу ***, представлявана от
*** обективно и кумулативно съединени искове, както следва: - иск с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 3 241,20 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение
за положен от ищеца над 1 200 часа нощен труд в периода 06.02.2022 – 06.02.2025 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2025 г. – датата на подаване на
исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 549,30
лв., считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие, за което е
дължимо всяко месечно възнаграждение, до 07.02.2025 г.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното:
Съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът
изпълнява длъжността Командир на екип в *** – **** към *** - Смолян при *** при МВР –
*** на 12 - часови смени по месечни графици и сумирано отчитане на работното време. За
времето от 06.02.2022 – 06.02.2025 г. е положил общо 1 200 часа нощен труд, който нощен
труд не е преизчислен с коефициент 1.143 в дневен и не му е заплатен. След превръщането
на часовете положен нощен труд в дневен се получава разлика, която не е заплатена от
работодателя. Отчитането на положения труд се извършва сумарно чрез протоколи, на
тримесечия. Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен
1
труд не му е заплатен, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР и субсидиарно
приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), тъй като в противен случай неприлагането на
тази уредба на нощния труд и преизчисляването му по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ би поставило
ищеца в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служители по
трудово правоотношение, получаващи такива възнаграждения. Твърди, че в случая е
приложимо решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. Задължението на
работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден нощен труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок.
На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на
срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за
заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с
посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното
обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите
възнаграждения, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ
този на съответния месец, в който е положен извънреден труд.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез гл.юр. *** е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава фактите,
че в процесния период ищецът е работил на посочената длъжност по служебно
правоотношение на дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време.
Оспорва исковете по основание и размер и счита същите за неоснователни. Възразява, като
твърди, че по отношение на служителите на МВР не е приложима НСОРЗ, а само ЗМВР и
подзаконовите му нормативни актове.
Оспорва ищецът да е работил извън установеното работно време /график на
дежурство/. Нощният труд е уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 и чл. 179 ЗМВР. Счита, че чл. 9 от
НСОРЗ е неприложим по отношение на държавните служители – полицейски органи, които
имат специален статут и възнаграждението за нощния им труд се урежда в ЗМВР. Твърди, че
положеният от ищеца труд е правилно отчетен и начислен и съответно правилно е заплатен.
Счита, че в случая са приложими ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, както и Тълкувателно решение № 1/2020 от 15.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 1/2020
г. на Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд,
както и на установената съдебна практика на ВКС. Излага подробни доводи в този смисъл,
като твърди, че същите не противоречат на практиката на СЕС и цитираните от ищеца
решения. Поради неоснователност на главния иск смята за неоснователен и акцесорния иск
за лихви.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира за разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и моли да му
бъде присъдено възнаграждение в минимален размер.
2
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, в писмена молба
процесуалният представител адв. **** поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени.
Ответникът не се представлява, в писмено становище, подадено чрез гл. юр. ***,
моли исковете да бъдат отхвърлени по съображенията, развити в пледоарията.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и
като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните и видно от служебната бележка на л. 6, издадена от
ответника, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период,
като до момента изпълнява длъжността Командир на екип в Районна служба *** – **** към
*** – Смолян при *** при МВР - *** и полага труд на смени.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че ищецът като служител в
системата на МВР работи на смени при 24- часов режим на работа, всяка с продължителност
от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време.
За периода 06.02.2022 – 06.02.2025 г. е положил нощен труд общо 1 659 часа, от които 82
часа в официални празници. За изработените часове през дните на официални празници на
ищеца е изплатено пълното дължимо възнаграждение за работа на официални празници в
размер на 100 % от основното месечно възнаграждение, както и за всеки отработен час
извънреден труд е получавал увеличена с 50 % часова ставка. Положените часове нощен
труд, обаче не са преобразувани в дневен труд. В таблица към заключението по тримесечия е
извършено преобразуване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в
съответствие с чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, в резултат на което е приравнен нощният труд в дневен в
размер на 1 896 часа. Разликата на часовете отработен нощен труд след приравняването им
по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ от 237 часа, на стойност 3 241,20 лв., не са начислени и не са
изплатени. Дължимата лихва по тримесечия към 07.02.2025 г. е опредЕ. в размер на 549,30
лв..
Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено,
същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не
е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и акцесорният към него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва
да бъдат уважени по следните съображения:
Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно
правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в посочения период от време
същият е положил 1 659 часа нощен труд, който след преобразуването му в дневен с
коефициент 1,143 по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се равнява на 1 896 часа, като разликата от
237 часа не му е заплатена. Стойността на положения и незаплатен нощен труд, приравнен
на дневен, е в размер на 3 241,20 лв., а дължимата лихва за забава върху тази сума е в размер
на 549,30 лв., начислена от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се
отнася, до 07.02.2025 г.
За направения извод за основателност на главния иск и акцесорния към него съдът се
основава на Определение на СЕС от 29.07.2024 г. по дело С-435/23 по преюдициално
запитване, отправено от ОС – Смолян, в което е прието, че „член 12, буква а) от Директива
2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата /на основните права на Европейския съюз –
Безопасност и здраве – допълнението е мое/ на полагащите нощен труд работници трябва да
се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, която по въпроса за нормалната
продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от
публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и
3
защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със
същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.“ Прието е също, че „член 12,
буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл,
че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й
води до резултат, несъвместим с тази разпоредба от правото на Съюза и по-специално до
разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий“.
Съгласно Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. на Съда на Европейския
съюз, член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време трябва да се тълкуват в смисъл, че „не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.“ В
решението по посоченото дело / т. 79/, СЕС е приел също, че „ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел“. В случая, при липса
на други приложени мерки в процесния период, именно уважаването на претенцията за
заплащане на положения труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения
от ищеца нощен труд.
Съдът приема, че КТ и подзаконовите му нормативни актове намират субсидиарно
приложение по отношение на работещите по служебно правоотношение по ЗМВР.
Съгласно изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 г., в сила от
11.07.2020 г., в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа
до 6.00 часа. С приетата нова ал. 4 на чл. 187 е регламентирано, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работното време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1.
Съгласно чл. 187, ал. 10 ЗМВР Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, oбн., ДВ, бр. 60 от
4
29.07.2022 г., в сила от 29.07.2022 г. е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал.
4 от ЗМВР.
При действащата нормативна уредба за заетите в МВР, работещи на нощни смени,
липсва норма допускаща приравняване на нощния труд в дневен и компенсаторно
заплащане за неблагоприятното въздействие на нощния труд върху здравето на човека.
Същевременно съдът счита, че действащите разпоредби на чл. 187, ал. 1 и ал. 4 ЗМВР и
съответната разпоредба на чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. са били
въведени с цел спестяване на бюджетни средства на фона на перманентните искания на
служителите в МВР за увеличаване на размера на трудовото им възнаграждение, което в
крайна сметка беше постигнато през февруари тази година, когато заплатите в системата на
МВР бяха увеличени с 50 %.
Съгласно решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. финансови
причини, вкл. и спестяване на финансови средства не могат да бъдат аргумент за различно
третиране и видимо не отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове това различно
третиране.
С оглед липсата на специално правило по отношение на държавните служители в
МВР за определяне на допълнителното възнаграждение за нощен труд или на методология
за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време, съдът счита, че тази нормативна празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, вкл. и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
наредбата. чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище
би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, което е недопустимо.
Имайки предвид цитираните по-горе определение и решение на СЕС Съдът счита
за неоснователно възражението на ответника, че по отношение на държавните служители в
МВР е приложима само уредбата по специалния закон. Основна грижа на законодателя е да
осигури равнопоставеност на работниците и служителите, полагащи труд по служебно
правоотношение в системата на МВР, по трудово правоотношение в МВР или извън нея.
Недопустимо е поставянето на служителите в системата на МВР, работещи в режим на
сумирано изчисляване на работното време в по-неблагоприятно положение спрямо
останалите работници и служители при възмездяването на нощния труд. В противен случай
би се стигнало до различно третиране на нощния труд и различни критерии за неговото
5
възмездяване, като държавните служители в системата на МВР, осъществяващи нощен труд
при сумирано изчисляване на работното време биха били поставени в неравностойно
положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и
работниците по трудово правоотношение, за които са приложими общите разпоредби на КТ
и НСОРЗ. Необходимо е субсидиарното прилагане на общия закон при липса на изрично
уредено заплащане в специалния ЗМВР, в съответствие с основния принцип на равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, нарушава
биологичните ритми на работника/служителя и е свързано с вредни за организма последици,
които се компенсират чрез допълнителното заплащане и различно отчитане на нощния труд.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда.
Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на
чл. 5 от ГПК когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи
общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или
морала.
В действащите в процесния период наредби за работното време, неговото отчитане
и компенсиране липсва изрична норма, предвиждаща превръщането на часовете положен
нощен труд в дневен, за разлика от чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014 г., регламентираща, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава с коефициент 1,143. Единствено е
предвиден редът за отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа с изготвянето
на протокол и лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане броя на
отработените часове, без да е предвиден алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в
дневен.
Предвид изложеното съдът счита, че за уреждане на нощния труд на служителите в
системата на МВР, работещи при сумирано изчисляване на работното време, приложима е
общата норма на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/.
Възражението на ответника, че е платил на ищеца нощния труд е неоснователно.
Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при
сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Двете разпоредби се
прилагат едновременно, тъй като при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час
/ставката по чл. 8 НСОРЗ/. Посочената в чл. 9 от НСОРЗ методология е само с оглед
6
установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд.
Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на
работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден
труд, който следва да бъде компенсиран. Това са две различни основания за заплащането на
допълнителни възнаграждения. В случая на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв. за
всеки отработен нощен час за исковия период, но не и разликата отработени часове, получен
след преобразуването на нощните часове в дневни.
Положеният от ищеца 237 часа труд, получен след приравняването на нощния труд
в дневен, е установен от експертизата при отчитане на предвидената продължителност на
полагането на труд при сумирано изчисляване на работното време, след превръщане на
нощните часове в дневни, като е начислен само нощен труд, който не е бил преизчислен в
дневен. Безспорно се установи от заключението по СИЕ, че положените 237 часа труд,
получени след преобразуването на положения нощен труд в дневен, са положени от ищеца
по утвърден график от ответника, както и че този труд не е начислен и изплатен и не е
компенсиран с почивка. По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за
заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения през
исковия период нощен труд в установения от експертизата размер от 3 241,20 лв.
Ще следва да бъде осъден ответникът да плати на ищеца сумата от 3 241,20 лв.,
представляваща стойността на положените 237 часа нощен труд, след приравняването му в
дневен, както и 549,30 лв. – лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, изчислен
от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие до 07.02.2025 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2025 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Относно разноските:
И двете страни са заявили искания за присъждане на деловодните разноски.
Ищецът е платил на адв. **** адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.,
видно от договора за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението на
ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като
платеното е в предвидения минимален размер. Ще следва, с оглед изхода на делото, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати по
сметка на РС - Смолян сумата от 329,65 лв., от която 179,65 лв. държавна такса и 150 лв. за
7
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложените съображения Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „***“ при МВР - ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. ***, представлявана от главен комисар ***, на основание чл. 178, ал.
1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на С. П. М.,
ЕГН **********, с адрес с. ***, общ. Смолян, ул. *** сумата от 3 241,20 лв., представляваща
дължимо трудово възнаграждение за положен нощен труд в периода 06.02.2022 – 06.02.2025
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2025 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 549,30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за всяко месечно възнаграждение за нощен труд, за
периода, считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие, в
което е положен извънреден труд, до 07.02.2025 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция “***“ при МВР - ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. ***, представлявана от главен комисар ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на С. П. М., ЕГН **********, с адрес с. ***, общ. Смолян, ул. ***,
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция “***“ при МВР - ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. ***, представлявана от главен комисар *** на основание чл. 78, ал. 6
ГПК да заплати по сметка на РС - Смолян сумата от 329,65 лв., от която 179,65 лв. държавна
такса и 150 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. **** на посочения в
исковата молба съдебен адрес и на ответника на посочения в отговора съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8