Р Е Ш Е Н И Е
№ 335
гр.Хасково, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МУТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Невена Владимирова от
ОП - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №160 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Б.З.П., подадена чрез пълномощник, против Решение №158/14.12.2021
г., постановено по АНД №301 по описа на Районен съд – Димитровград за 2021 година.
Касационният жалбоподател счита
обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Решението било незаконосъобразно,
поради неправилно приложение на закона и необосновано. Претендира се отмяна на
оспореното решение и на наказателното постановление на основание чл.348 ал.1
т.1 от НПК, във връзка с чл.63 от ЗАНН – нарушение на закона.От представената и
приета от съда като доказателство административнонаказателна преписка и от
събраните в хода на съдебното заседание гласни доказателства можело да се
установи, че въззивният съд неправилно преценил наказателното постановление по
същество, като неправилен бил и достигнатият от него извод, че извършването на
нарушението, за което била ангажирана отговорността на Б.З.П. по чл.209а ал.1
във връзка с чл.63 ал.4 от Закон за здравето във връзка с т.8 от Заповед
№РД-01-609/2020г. на Министъра на здравеопазването се установявало по безспорен
начин по делото. В конкретния случай било напълно неясно защо е прието, че
нарушението е извършено на закрито обществено място, доколкото самият „обект“
се състоял от открити, както и от закрити общи части, а също и други помещения,
които можело да бъдат определени като закрити обществени места. Като потвърдил
наказателното постановление, Районен съд – Димитровград допуснал неправилно
приложение на закона, представляващо основание за касиране на обжалваното
решение. Моли се за отмяна на обжалваното решение и на наказателното
постановление.
В допълнително подадена чрез
пълномощник молба се сочи, че се поддържа касационната жалба. Изводите на
районния съд за законосъобразност на оспореното наказателно постановление били
неправилни. При издаване на същото били допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и било материално незаконосъобразно,
поради което следвало да бъде отменено. Претендира се присъждане и на
направените от жалбоподателя разноски в производството по делото (въззивно и
касационно) за адвокатски хонорар и за държавни такси.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по
делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага да бъде оставено
в сила решението на Районен съд – Димитровград.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна,
поради следните съображения:
С Решение № 158/14.12.2021 г.,
постановено по АНД № 301/2021 г., Районен съд – Димитровград е потвърдил като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 254р-257/25.02.2021 г.
на Директор на ОДМВР - Хасково, с което на Б.З.П., ЕГН **********,***, за това,
че на 26.12.2020 г. около 01:00 часа в гр.Д., на бул***, в обект, намиращ се до автобусната
спирка пред „Неохим“ АД, в условията на въведена извънредна епидемична
обстановка в Република България, въведена и удължавана с решения на
Министерския съвет, във връзка с издадена Заповед № РД-01-675/2020 г. на
Министъра на здравеопазването -въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща се
в това, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и др.), е
установено, че П. нарушава посоченото в заповедта, като се намира в
горепосоченото закрито обществено място и не е поставил защитна маска за лице
или друго средство, покриващо носа и устата му, с което виновно е нарушил чл.209а
ал.1 във връзка с чл.63 ал.4 от Закона за здравето във връзка с т.7 от Заповед
№РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването, поради което и на основание
чл.209а ал.1 от Закон за здравето му е наложено наказание глоба в размер на
300.00 лв.
За да постанови решението си,
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 26.12.2020 г.
при извършена проверка в гр.Д., на бул***, в обект, намиращ се до автобусната
спирка пред „Неохим“ АД, бил установен жалбоподателя, който не бил с поставена
маска на лицето, за което деяние същия бил санкциониран с процесното
наказателно постановление за нарушение на чл.209а ал.1 във връзка с чл.63 ал.4
от Закона за здравето във връзка с т. 7 от Заповед № РД-01-675/2020 г. на Министъра
на здравеопазването. В решението си съдът е обсъдил въведените със Закона за
здравето мерки, чието предназначение е да предпазят обществото от опасността за
живота и здравето на населението от COVID-19 и въвеждането на специално
законодателство в тази връзка, след което е изложил доводи във връзка със
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. В тази връзка е
обсъдена и възможността министъра на здравеопазването да въвежда със заповед
временни противоепидемични мерки. Обсъдена е и релевантната Заповед №
РД-01-675/2020 г. на Министъра на здравеопазването, въвеждаща изискването за
поставена защитна маска за лице на посочените в заповедта места, чието
неспазване е скрепено със съответната санкция.
Изложени са доводи в насока, че е
налице правилна квалификация на нарушението и правилно словесно описание на
същото. Конкретното нарушение е прието за безспорно установено, като съдът е
изложил доводи и за извършената преценка, че не се касае за маловажен случай.
Заявено е, че наказанието е определено в минимален размер.
При извършената служебна проверка на
обжалваното решение касационната инстанция намери, че в същото относимите факти
са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани
по изискуемия процесуален ред, като фактическите изводи са направени след
надлежен анализ и преценка на събраните по делото доказателства.
При съставянето на АУАН не са
допуснати съществени процесуални нарушения, спазени са съответно и сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при
издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички
необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. В тази връзка основание за
отмяна на наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени
нарушения при съставянето на АУАН и НП или съществени нередовности в тяхното
съдържание, които да са довели до ограничаване правото на защита на лицето,
чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или да
възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Такива в конкретния случай не са налице. Изрично в
процесното наказателно постановление, при посочване на правната квалификация на
нарушението, е отразено: „чл.209а ал.1 във връзка с чл.63 ал.4 от Закона за
здравето във връзка с т. 7 от Заповед № РД-01-675/2020 г. на Министъра на
здравеопазването“. Релевантната т. 7 от цитираната заповед регламентира
изискването всички лица, когато се намират в закрити обществени места, да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба. В акта
и наказателното постановление е налице описание на нарушението, в съответствие
с изискванията на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Изрично е отразено, че е
нарушена противоепидемична мярка, въведена на основание чл.63 ал.4 от Закона за
здравето. В този смисъл, касационният състав намира, че е налице правилна
квалификация на нарушението и при словесното описание на административното
нарушение.
Споделят се и правните изводи на
въззивния съд относно безспорната установеност на вмененото на лицето
нарушение. С разпоредбата на чл.209а ал.1 от Закон за здравето, в приложимата
към процесния период редакция, е предвидено административно наказание „глоба“
от 300 до 1 000 лева за нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 или 7 и чл.63а ал.1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление. С нормата на чл.63 ал.4 от Закон за
здравето, също в приложимата към процесния период редакция, в правомощие на
министъра на здравеопазването, е вменено при възникване на извънредна
епидемична обстановка, да въвежда противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион. Видно е, че както нормата на чл.63 ал.4 от
Закон за здравето, така и тази на чл.209а ал.1 от същия закон, са бланкетни, а
установяването на конкретните противоепидемични мерки, като правила на
поведение, целящи опазване живота и здравето на населението, е предоставено в
правомощията на министъра на здравеопазването. В конкретния случай такава се
явява горецитираната Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 г., издадена от
Министъра на здравеопазването, с която се въвеждат противоепидемични мерки на
територията на Република България, считано от 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г. В
т. 7 от заповедта е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити
обществени места, в това число транспортни средства за обществен превоз,
лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите
на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища,
метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни
да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.),
които се използват съгласно препоръките в приложение № 3. Неизпълнението на
посоченото задължение, правилно е квалифицирано от административно-наказващия
орган като нарушение на чл.209а ал.1 от Закон за здравето.
Безспорно е, че
административнонаказателната отговорност на Б.З.П. е ангажирана за извършено
нарушение на противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 от Закон за здравето, което
деяние, и съответното за него наказание, са определени със закон – чл.209а ал.1
от Закон за здравето, в съответствие с предвиденото в чл.2 ал.1 от ЗАНН. Релевантно
в случая е обстоятелството, че противоепидемичните мерки са въведени от
министъра на здравеопазването, при обявена в страната извънредна епидемична
обстановка, като освен това видът на акта, с който същите се въвеждат, е
изрично определен в закона, и той е заповед на министъра на здравеопазването. Специалната
разпоредба на чл.63 ал.11 от Закона за здравето, в съответната приложима
редакция, изрично определя заповедите по ал.4 като общи административни актове,
които се издават по реда на чл.73 от АПК и се публикуват на интернет страницата
на Министерството на здравеопазването, и подлежат на предварително изпълнение.
Напълно се споделя от настоящата
инстанция и преценката на районния съд, че случаят не разкрива особености,
които да го отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна такава,
поради което не може да се квалифицира като маловажен по чл.28 от ЗАНН.
В този смисъл, като е потвърдил
наказателното постановление, районният съд е приложил правилно материалния
закон и е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не
са налице касационни основания за ревизията на същото по смисъла на чл.348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221 ал.2 предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 158/14.12.2021
г., постановено по АНД №301/2021 г. по описа на Районен съд - Димитровград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.