О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер: 21.08.2018 Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в закрито заседание
на двадесет и първи август две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
след като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 2 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК във
вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие”, чрез пълномощника си юрисконсулт Десислава Колева с искане за
изменение на Решение № 51 от 05.07.2018 год., постановено по адм.д. № 2/2018 по описа на Административен съд Разград, в частта
за разноските, като уважи възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и намали присъдените на
жалбоподателя разноски.
Ответната по молбата страна – „ЕВРОШЕН” ЕООД, чрез процесуалния си представител - адв. С.Д., излагат становище, че молбата е
неоснователна.
Като взе предвид изложеното в искането и данните по делото съдът намира следното:
С Решение № 51 от 05.07.2018 год., постановено по адм.д. № 2/2018 год. Административен съд
Разград е отменил по жалба на „ЕВРОШЕН”
ЕООД Заповед № 03-РД/4762 от 13.12.2017
год. на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие”. С решението съдът е осъдил Държавен фонд „Земеделие”
гр. София да заплати на „ЕВРОШЕН” ЕООД с ЕИК *********, сумата от 7050 лв. деловодни разноски по делото, от
които 1700 лв. държавна такса , 5000 лв. възнаграждение за един адвокат и 350 лв. възнаграждение за вещо лице. Възражение
за прекомерност на адвокатско възнаграждение,
претендирано и присъдено на „ЕВРОШЕН” ЕООД, е направено от ответника по
оспорването. В решението си съдът е изложил мотиви за неоснователност на
възражението за прекомерност.
При тези факти съдът прави следните правни изводи:
Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е
допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК,
Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Искането за
присъждане на разноски и представянето на съответните доказателства, следва да
бъде направено до приключване на устните състезания. В случая тези условия са
изпълнени – обжалваният административен акт е отменен и искането за заплащане
на разноски, включващи възнаграждение за един адвокат, заедно с
доказателствата, установяващи действителни разходи по водене на делото са
представени своевременно от оспорващото дружество – „ЕВРОШЕН” ЕООД.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът, по
искане на насрещната страна, може да присъди по-нисък размер от заплатеното
възнаграждение, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, но не по-малко от минимално определения размер съобразно Закона за
адвокатурата.
Съдът не споделя становището на ответникът по делото,
че в случая не е налице дело с материален интерес. В оспорения административен
акт изрично е посочено, че се отказва финансиране на проект със стойност
822010, 44 лв. Този административен акт несъмнено засяга пряко и непосредствено
имуществената сфера на оспорващото дружество с размера на отказаното
финансиране, поради което за „ЕВРОШЕН” ЕОО е налице материален интерес при
оспорването му. Твърдението на административния орган че делата по Закона за
подпомагане на земеделските
производители не са дела с определен материален интерес, като се позовава на
чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 за размер на адвокатските възнаграждения, е
неоснователен. Обстоятелството, че в чл. 8, ал. 2 от Наредбата са уредени възнагражденията
на адвокатите за процесуално представителство по дела без материален по конкретни закони не означава, че всички административни дела по тези закони са
без материален интерес. Несъмнено е, че
част от производствата по оспорване на административни актове, издадени по реда на ЗПЗП, са без определен материален
интерес, но според настоящия съдебен състав, когато с оспорения акт се отказва
финансиране на заявления за подпомагани, или пък се намалява или отказва изплащане, или се оттегля изплатената
финансова помощ за мерките и подмерките по ПРСР 2014-2020 год. производството
по оспорване на този акт е винаги с материален интерес. Възнагражденията за
специално уредените със закон производства е уредено в раздел V от наредбата, но производствата по ЗПЗП не е сред
тях.
Както съдът е посочил в мотивите на решението си минималният
размер на адвокатското възнаграждение при посоченият в оспорения акт материален
интерес е 10750 лв., съгласно чл. 8, ал. 1 т. 5 от Наредба № 1, а по делото е представено доказателство за
договорено и платено възнаграждение от 5000 лв., поради което не е налице
прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат по смисъла на чл. 78, ал. 5
от ГПК. Не са налице обстоятелства, които да водят до промяна на този извод на
съда.
Ето защо, искането на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие”, за изменение на решението по настоящото дело в частта за
разноските поради прекомерност на заплатеното от оспорващия адвокатско
възнаграждение, е неоснователно.
Водим от изложените мотиви
Разградският административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие”, за изменение на Решение № 51 от 05.07.2018 год., постановено
по адм.д. № 2/2018 год. Административен
съд Разград в частта за разноските, като
се намали присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от
съобщаването му.
Съдия: