РЕШЕНИЕ №

                                    гр. Ловеч, 09.04.2021 година

                                        

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в следния състав: 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 272 по описа за 2020 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с  чл.284, ал.1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

              Административното дело е образувано по искова молба на С.И.П., ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София с посочено правно основание чл.7 от КРБ и чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, с искане да му бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1500 лева, ведно със законната лихва от датата на постъпване на ИМ в съда и мораторната лихва за забава от датата на увреждането 26.05.2020 г, причинени от незаконосъобразното му лишаване от посочения  радиоприемник. Твърди, че по установения ред му било донесено в Затвора Ловеч портативно радио с батерия и след проверка от длъжностното лице му било предадено без батерията за него. Излага, че съгласно заповедта на министъра на правосъдието издадена на основание чл.122, ал.1 от ЗИНЗС има право на портативен радиоприемник и батерия за него. Счита, че за периода от 26.05.2020г. до подаването на исковата молба незаконно е лишен от правото си да държи и ползва посоченият радиоприемник, което е рефлектирало върху човешкото му достойнство, унижило го е и породило у него чувство на отритнатост, незащитеност, страх, безпокойство, стрес, яд и нерви, обективирани в защитна реакция на организма при болка и стрес, сълзене на очите/плач/.  

               В съдебно заседание ищеца поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена като основателна и доказана. Ангажира доказателства.    

                Ответната страна Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София, чрез процесуалният си представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. В писменият отговор и по същество изтъква, че ищецът е подал молба до Началника на затвора да получи радио и същата е уважена, като на  26.05.2020 година е получил радио без батерии видно от служебната бележка 26.05.2020 година, която е представена по делото. Счита, че по делото не са събрани доказателства от радиото да са извадени батерии. В тази връзка изтъква, че ищецът, когато е получил радиото не е направил възражение пред администрацията на затвора / каквото право има при получаване на вещи/, че радиото му няма батерии, поради което счита претенцията му за неоснователна. Сочи, че администрацията е действала законосъобразно и не се доказва да е осъществен фактическия състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което не е приложима презумпцията на чл.284, ал.5 от същия закон.

             Представителят на прокуратурата ангажира становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Излага, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не се установяват  незаконосъобразни действия или бездействия от страна на ответника, което да е причинило, някакво увреждане на ищеца. Липсва и незаконосъобразен административен акт, които да е обявен за такъв, както и не се установява, каквото и да било  противоправно поведение на ответника – чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Счита, че разпитаният свидетел не доказва причиняването на каквито е да било неимуществени вреди в личната сфера на ищеца. 

               По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Събраните в съдебното производство писмени такива не са оспорени от страните по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.  

               Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

               Не е спорно между страните по делото, че ищецът С.И.П. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч. С молба вх.№ М-2130/20.05.2020г. до Началника на затвора същият е поискал радио. Молбата е уважена, съгласно резолюцията от същата дата /на л.16 от делото/.

               Ищецът е получил радиото на 26.05.2020г., без претенции. Вещта е проверена от техническо лице - служител в затвора - Ловеч. След проверката е попълнена служебна бележка от служител от надзорно-охранителния състав. Същата е изготвена в 3 /три/ екземпляра, единият от тях се предава на лишения от свобода, вторият се прилага в досието му, а третият остава към кочана. Марката и модела на радиоприемника са отразени в служебната бележка, издадена от дежурен главен надзирател Д.Д.  /вж. л. 19/. Видно от приложената служебна бележка, на 26.05.2020г. С.И.П. е получил радио без батерии.

                С приложената на л.18 от делото Декларация ищецът е декларирал, че е запознат на основание чл.73, ал.14 и 15 от ППЗИНЗС и Заповед №333/13.03.2019г. на Началника на Затвора, че разрешените му за получаване вещи-техника подлежи на задължителна проверка, която нарушава тяхната гаранция.

               От ответника е приложена по делото Заповед от 28.11.2018 година на Министъра на правосъдието, с която е утвърден списъка на разрешените вещи, които могат да ползват лишените от свобода / на л.20/, както и Списъка на разрешените вещи /л.21-24/.

              За изясняване на спора от фактическа страна са събрани гласни доказателства.    

              По делото са събрани гласни доказателства, като свидетел, посочен от ищеца, е разпитан лишеният от свобода Д.С.С..

                Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на затворническата администрация в Затвора Ловеч срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ във връзка с условията в местата за лишаване от свобода, където ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, вкл. през исковия период  - 26.05.2020 г. до 10.06.2020 година. Искът е предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност.

               Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, на което основание е предявен иска, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

                Разпоредбата на чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

                Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

                Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 от с.з. се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа /в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се явява пасивно легитимирана страна, т.к. упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище София съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, респ. Затвора Ловеч, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск. 

                Следователно исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл.284 от ЗИНЗС. Твърдяното незаконосъобразно действие/бездействие на служители от администрацията на Затвора Ловеч   представлява административна дейност по изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, която обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на лишените от свобода, съобразно правното им положение и статут.

                Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като отговорността се реализира по реда на чл.203 и сл. от АПК, а чл.284, ал.1 от ЗИНЗС урежда тази отговорност по отношение на лицата, лишени от свобода, при наличие на вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия/ бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служител в ГДИН, следва да се приеме от формална страна, че са налице специфичните предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” осъдителен иск с правно основание  чл.284 от ЗИНЗС, е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК. Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

                В чл. 7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според текста на чл.203, ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

                Относно  чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва да се има предвид, че нормата е с материално правен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

               Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. 

               Съответно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3 ал.2/.

               Ако с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди.

               За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в нормативен акт. Дейността на администрацията на затвора е нормативно уредена в ЗИНЗС и Правилника за прилагането му.

              Разпоредбите на чл.87 от ЗИНЗС и чл.83, ал.1 от ППЗИНЗС регламентират правото на лишените от свобода да слушат радиопредавания и да гледат телевизия по ред, установен от началника на затвора, а тези по чл.83, ал.2 и чл.153, ал.2 от ППЗИНЗС - правото на лицата да държат при себе си и да ползват лични телевизионни и радиоприемници.  

               Съгласно нормата на чл.122, ал.1 от ЗИНЗС – Министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. В същия смисъл е нормата на чл.82, ал.7 от ППЗИНЗС. В изпълнение на законовата делегация министърът на правосъдието е издал приложената от ответника Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г.  

              Видно от представената от ответника Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието, със същата е утвърден Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. В Списъка на разрешените вещи в т.І, озаглавена „Лични дрехи, вещи и хранителни продукти, които могат да се държат в спалното помещение“, под № 5, б. „з“ за такава е приет портативен радиоприемник. Съгласно утвърдените Списъци на разрешените вещи радиоприемника е лична вещ, закупена и доставена от лишения от свобода или неговите близки /вж. решение № 3030/13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2842/2016 г., III о. /.В процесния случай ответната страна е представила доказателства, че  ищецът е подал молба до Началника на затвора да получи едно радио на 20.05.2020г. и същата е уважена, като на  26.05.2020 година е получил радио.  Вещта е проверена от техническо лице - служител в затвора – Ловеч и след проверката е попълнена от служител от надзорно-охранителния състав служебна бележка, изготвена в три екземпляра, единият от тях предаден на лишения от свобода. Видно от представената служебната бележка, на 26.05.2020г. от л.св. С.И.П. е внесен за ползване „1 бр. радиоприемник без марка и модел, черен цвят, без батерия“, съответно е получил радио без батерии. Не се събраха безспорни доказателства  за твърдението на ищеца, че на 26.05.2020г. му е донесено радио с батерии и след проверка от техническо лице му е дадено радиото без батерията. От разпита на посочения от ищеца свидетел се установява, че неговите възприятия относно радиоприемника не са лични, като се основават  изцяло на преразказаното от ищеца и не могат да докажат за целите на настоящото производство нито факта на действие/бездействие на затворническата администрация, нито на причинена вреда на ищеца, съответно на причинна връзка между твърдяното действие/бездействие и вредата. Наред с това, при съобразяване чл.73, ал.16 от ППЗИНЗС съгласно, който възражение за липсващи продукти или вещи се правят до приключване на свиждането, следва да се отбележи, че при получаване на радиото ищецът не е направил възражение пред администрацията на затвора, че радиото му няма батерии, поради което твърдението му в исковата молба, че донесеното му по установения ред портативно радио с батерия в затвора, след проверка от длъжностното лице му било предадено без батерията, се явява недоказано.

              Анализа на доказателствата и приложимото право налагат извод, че за претендираният  период от 26.05.2020г. до подаването на исковата молба не се доказа ищецът незаконно да е лишен от правото си да държи и ползва радиоприемник, което да е рефлектирало върху човешкото му достойнство, да го е унижило и да е породило у него чувство на отритнатост, незащитеност, страх, безпокойство, стрес, яд и нерви, обективирани в защитна реакция на организма при болка и стрес, сълзене на очите/плач/, както се твърди в исковата молба.  

              В процесния случай не е налице необходимата за ангажиране отговорността на ответника материално-правна предпоставка, а именно не е налице незаконосъобразен акт, който да е обявен за такъв, не се установяват  незаконосъобразни действия или бездействия от страна на ответника, което да е причинило, каквото и да било увреждане на ищеца.

              По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от действие или бездействие на длъжностно лице от Затвора Ловеч по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Доколкото в настоящото производство липсна отменен като незаконосъобразен акт, а по реда на чл.204, ал.4 от АПК не бе установено незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН.

              Съдът намира за недоказан и фактът на причинени на ищеца вреди по заявения вид, продължителност и размер, описани в исковата молба, подлежащи на компенсация. Не са налице и твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди, описани в исковата молба,  а именно такива които са рефлектирали върху човешкото му достойнство, унижили го и породили у него чувство на отритнатост, незащитеност, страх, безпокойство, стрес, яд и нерви, обективирани в защитна реакция на организма при болка и стрес, сълзене на очите/плач/. Няма данни за преживяно психическо страдание, надвишаващо обичайните страдания, свързани с лишаването на ищеца от свобода, съпътстващи режима за изтърпяване на наказанието. С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че дори и в процесния период ищецът да е изпитал дискомфорт, то той не надхвърля по характер и интензитет неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането в място за лишаване от свобода и изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода.

               В настоящия казус останаха недоказани и трите материалноправни предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.     

                Ефектът от незаконосъобразният акт, от незаконосъобразното действие или бездействие на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното. 

                 Такова разрешение на въпроса дава разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3, ал.2 от с.закон съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

                Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормални условия в местата за лишаване от свобода. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.

             На ищеца безспорно е осигурена такава среда, включително свързана и правото му да ползва лични вещи - радиоприемник с оглед данните по делото за разрешаването и ползването на такъв. С оглед липсата на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС неприложима е и презумпцията за настъпили вреди съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.

             След като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл.284 от ЗИНЗС, то последица от това е отхвърляне на предявения иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв за присъждане на лихва. След като фактическият състав на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС не е осъществен, за ответната страна не възниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорното задължение за заплащане на лихва върху главното задължение.

              По тези съображения, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава.

              Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.203 от Административно процесуалния кодекс, Ловешкият административен съд, четвърти състав

               РЕШИ:

               ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.И.П., ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ гр.София иск с посочено правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на постъпване на ИМ в съда и мораторната лихва за забава от датата на увреждането 26.05.2020 г, причинени от незаконосъобразното му лишаване от радиоприемник, като неоснователен и недоказан.

              Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд Ловеч в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото. 

              Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: