№ 155
гр. ЛЕВСКИ, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Янка Д. И.
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20224410100803 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ са обективно съединени искове с правно основание чл.
422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, вр. чл. 86 от
ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „***" АД, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, с ЕИК ***, чрез адв. Т. Х. Я. - САК,
срещу: В. И. А., с ЕГН **********, с адрес: с. ***.
Твърди се в исковата молба, че „***" АД продава електрическа енергия
на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на
територията, за която „***“ АД притежава Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-135 от 29Л 1.2006 г., издадена от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), че част от
тази територия е и с. А., на територията на което населено място се намирал
процесният имот.
Посочено е в исковата молба, че на 18.02.2015 г. ответникът е входирал
в „***" ЕАД Заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди
по образец. Между „***“ ЕАД и ответника В. И. А. били налице
облигационни правоотношения, възникнали от факта, че последният има
открита партида с клиентски № 310219461720 за обект с адрес в с. А., ул.
„***" № 1, по която партида ответникът, в качеството му на потребител на
електрическа енергия, регулярно е потребявал и заплащал доставената му на
посочения адрес електрическа енергия, което обстоятелство се обосновавало
с приложената Справка за консумация на клиента В. И. А..
Съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката крайният снабдител, какъвто
се явявал ищецът спрямо ответника, продавал електрическа енергия при
1
публично известни общи условия. Сочи, че съгласно чл. 8 ал. 2 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***“ ЕАД,
продажбата на електрическа енергия от продавача започва в срок до 7 дни от
датата на подаване от потребителя на писмено заявление за продажба на
електрическа енергия", като ищецът е изпълнил задължението си за доставка
на електрическа енергия за периода 20.11.2021 г. - 21.06.2022 г. до адрес: с.
А., ул. „***" № 1. На основание чл. 13 т. 1 от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на "***" ЕАД, потребителят се
задължавал да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия.
Посочено е в исковата молба, че към момента на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК, на основание на което е образувано и описаното
по-горе частно гражданско дело, както и към подаване на исковата молба
ответникът В. И. А. не е изпълнил задължението си да заплати доставената и
потребена електрическа енергия по издадени от ищеца данъчни фактури:
-Главница в размер на 9,55 лева, за която е издадена фактура №
********* от 31.12.2021 г., както и мораторна лихва върху посочената
главница за периода на забава, считано от 15.01.2022 г. до 25.08.2022 г. в
размер на 0,57 лева;
-Главница в размер на 0,86 лева, за която е издадена фактура №
********* на 31.01.2022 г., както и мораторната лихва върху посочената
главница за периода на забава, считано от 15.02.2022 г. до 25.08.2022 г. в
размер на 0,06 лева;
-Главница в размер 134,05 лева, за която е издадена фактура №
********* на 31.05.2022 г., както и мораторна лихва върху посочената
главница за периода на забава, считано от 15.06.2022 г. до 25.08.2022 г. в
размер на 2,65 лева;
- Главница в размер 158,16 лева, за която е издадена фактура №
********* на 30.06.2022 г., както и мораторна лихва върху посочената
главница за периода на забава, считано от 15.07.2022 г. до 25.08.2022 г. в
размер на 1,80 лева.
Ищецът се позовава на чл. 19, ал. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на "***" ЕАД, според която потребителят
заплащал на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата
сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа
веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за
разпределение. Описаните по-горе задължения били ликвидни и изискуеми,
тъй като съгласно чл. 19, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на "***" ЕАД, продължителността на периода за
плащане е 10 дни, като в този срок ответникът не е заплатил дължимите суми.
Представя и моли съда да приеме справка-извлечение за възникнали и
начислени задължения и постъпили плащания от счетоводството на ищцовото
дружество.
Твърди се в исковата молба, че в рамките на съдебното производство по
2
ч.гр.д. № 572/2022 г., съдът е уважил искането и е издал по реда на чл. 410
ГПК Заповед за изпълнение срещу ответника В. И. А. за следните парични
вземания: 302,62лв. с ДДС - главница, представляваща цена на доставена и
потребена електрическа енергия в имот, находящ се в с. А., за периода от
20.11.2021 г. до 21.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.09.2022 г. - датата на подаване на заявлението до датата на
окончателното плащане; мораторна лихва върху главницата в общ размер на
5,08 лв. с ДДС за периода от 15.01.2022 г. до 25.08.2022 г., както и 110,00 лв.,
от които 85 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение и 25лв. - държавна такса -
разноски в заповедното производство.
Искането е съдът да признае за установено, че ответникът В. И. А.
дължи на „***" ЕАД, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 и сл. ГПК вр.
чл. 410 ГПК и чл. 107 ЗЕ, процесните суми, произтичащи от договор за
продажба на електрическа енергия:
- 302,62 лева с ДДС -главница, представляваща цена на доставена и
потребена електрическа енергия в имот, находящ се в с. А., ул. „***" № 1 за
периода от 20.11.2021 г. до 21.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 01.09.2022 г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до датата на окончателното плащане;
- 5.08 лева с ДДС - мораторна лихва за периода 15.01.2022 г. до
25.08.2022 г.
Претендира извършените разноски, а именно: ДТ в размер на 25.00
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева с ДДС, както и
тези, извършени в рамките на производството по ч.г.д. № 572/2022 г., РС -
Левски, в общ размер на 110 лева - 85.00 лева с ДДС - адвокатско
възнаграждение и 25.00 лева - държавна такса.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК от особения представител на
ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба.
В отговора е посочено, че особеният представител няма връзка с
ответника и не е запозната с нейната гледна точка, както и известните факти и
обстоятелства. Счита, че депозираната искова молба е допустима, че в нея
ясно са формулирани и обяснени претенциите.
Оспорва нейната основателност, доколкото по гражданското и частното
гражданско дело нямало никакви данни, от които да се съди за позицията на
ответника по така предявения иск. По тази причина счита за необходимо да се
допусне исканата от ищеца съдебна експертиза, като по този начин щели да се
изяснят обстоятелствата от значение за решаване на делото.
Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Искът е предявен във връзка с ч.гр.д. 572/2022г. по описа на РС – Левски,
образувано срещу длъжника В. И. А. и указания на съда за предявяване на
установителен иск за вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.
3
410 от ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
„***“ ЕАД продава електрическа енергия на потребителите,
присъединени към разпределителната мрежа на територията, за която „***“
притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия,
издадена от ДКЕВР. Част от тази територия е с. А..
В полза на ищцовото дружество по приложеното ч.гр.д. 572/2022г. по
описа на РС – Левски е издадена Заповед №218/09.09.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника В. И. А., за сумите:
302,62 лв. - главница, законната лихва върху главницата, считано от
08.09.2022г. до пълното изплащане на вземането, сумата 5,08 лв. – лихва,
дължима за периода от 15.01.2022г. до 25.08.2022г., както и направените
разноски, включващи д.т. 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 85
лв., за доставена от страна на ищцовото дружество ел. енергия за имот с. А.,
обл. Плевен, ул. *** №1.
На основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя са дадени указания
за предявяване на иск за установяване вземането срещу длъжника, предвид
връчването на съобщението и заповедта за изпълнение при условията на чл.
47, ал.5 от ГПК.
От представеното Заявление за продажба на електрическа енергия за
битови нужди се установява, че ответникът е бил в облигационни отношения
с ищцовото дружество по повод на продажбата на ел. енергия за обект на
потребление на адрес: с. А., обл. Плевен, ул. *** №1, считано от 18.02.2015г.
Ответникът в качеството на потребител на ел. енергия регулярно е потребявал
и заплащал доставената му на посочения адрес електрическа енергия.
Представени са и 4 бр. фактури с получател – ответника, за обект с. А.,
ул. *** №1, съгласно които за исковия период е потребена ел. енергия на
обща стойност 302,62 лв.
Представена е и справка от ищцовото дружество за консумация на
електрическа енергия от ответника за същия обект, както и справка –
извлечение за възникнали и начислени задължения и постъпили плащания.
Не е спорно, че ищцовото дружество „***“ АД като краен снабдител
доставя електрическа енергия при публично известни общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от тези ОУ, потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си.
Съгласно чл. 8, ал.2 от Общите условия, „продажбата на електрическа
енергия от продавача започва в срок до 7 дни от датата на подаване от
потребителя на писмено заявление за продажба на електрическа енергия“.
„***“ ЕАД е изпълнило задължението си за доставка на електрическа
енергия за периода 20.11.2021г. – 21.06.2022г. до адрес: с. А., ул. *** №1. На
основание чл. 13, т.1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „***“ ЕАД, Потребителят се задължава: 1. Да заплаща стойността
4
на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия.
Към момента на подаване на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК, на основание на което е образувано посоченото ч.гр.д., както и към
подаване на исковата молба, ответникът не е изпълнил задължението да
заплати доставената и потребена електрическа енергия по издадените от
ищцовото дружество фактури.
От допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че в счетоводството на „***“ ЕАД ответникът има открита
партида с абонатен №********** за обект **********, намиращ се в с. А.,
обл. Плевен, ул. *** №1, че има издадени данъчни документи за предходни
периоди и данни за извършвани плащания за консумирана електрическа
енергия от ответника до 16.11.2021г. Установява се, че счетоводството на
„***“ ЕАД е водено редовно, вкл. по партидата на ответника. Общият размер
на главницата е 302,62 лв.
Установено е от изискана от ищеца информация, че на 14.02.2023г. е
постъпила сума в размер на 307,70лв., с която сума са погасени задълженията
по иска с общ размер 307,70 лв. Изчислен е и размерът на мораторната лихва
в общ размер на 5,76 лв.
Ищецът е депозирал молба до РС – Левски, с която с оглед извършеното
от ответника извънсъдебно плащане в хода на производството, моли да бъде
постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
извършените по делото съдебно – деловодни разноски, както и тези
извършени в заповедното производство по ч.гр.д. №572/2022г. по описа на РС
– Левски, списък на които представя към молбата, ведно с документи,
удостоверяващи размера и реалното им заплащане.
Съдът съобрази факта, че задължението на ответника е погасено в хода
на процеса, тъй като с извършеното на 14.02.2023г. плащане е платена
претендираната от ищеца сума. Поради което към момента на приключване
на съдебното дирене претенцията на ищеца се явява неоснователна, тъй като
ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид
изложеното, извършеното плащане след подаване на исковата молба следва да
бъде взето предвид и доколкото е погасено съдебно предявеното вземане за
главница и лихви, то предпоставя отхвърляне изцяло на иска по чл. 422, ал.1,
вр. чл. 415 от ГПК.
Извършеното в хода на процеса плащане в полза на носителя на
материалното право се ползва с погасителен ефект. С оглед извършеното в
хода на процеса плащане, съдът намира за неоснователен предявеният иск за
установяване дължимост на главница и обезщетение за забава поради
погасяването им, респективно същият следва да бъде отхвърлен.
Съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. По общото правило на чл.
78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на
противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на
5
иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от
страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение от
неговия изход, като задължението за заплащането им е задължение за
плащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е
засегната нейната правна сфера. В настоящия случай ответникът е дал повод
за образуване на производство – по делото се установи, че в негова тежест са
възникнали претендираните парични задължения, като погасяването им,
довело да отхвърляне на иска, е извършено в хода на процеса, след подаване
на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК - предвид срочния
характер на задълженията и обстоятелството, че същите са били изискуеми
преди постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК, а плащането е извършено
чак на 14.02.2023г.
Ето защо следва на общо основание да понесе отговорността за
направените от заявителя в заповедното и исковото производство разноски.
Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК и
доказателствата за извършени такива, разноските на ищеца в исковото
производство са за дължимата държавна такса за завеждане на делото в
размер на 25 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС,
възнаграждение за вещо лице в размер на 300лв., възнаграждение за особен
представител в размер на 400,00 лв., а в заповедното производство възлизат
на сумата от 25 лв. за държавна такса и сумата от 85 лв. с ДДС – за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***" АД, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, с ЕИК ***, чрез адв. Т. Х. Я. – САК иск за признаване за
установено по отношение на В. И. А., с ЕГН **********, с адрес: с. ***,
установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че
дължи на „***“ ЕАД, следните суми, произтичащи от договор за продажба на
електрическа енергия:
- 302,62 лева с ДДС - главница, представляваща цена на доставена и
потребена електрическа енергия в имот, находящ се в с. А., ул. „***" № 1 за
периода от 20.11.2021 г. до 21.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 01.09.2022 г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до датата на окончателното плащане;
- 5.08 лева с ДДС - мораторна лихва за периода 15.01.2022 г. до
25.08.2022 г., като погасен поради плащане в хода на съдебното
производство.
ОСЪЖДА В. И. А., с ЕГН **********, с адрес: с. *** ДА ЗАПЛАТИ
на „***" АД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с ЕИК *** сума в
6
общ размер на 1315 лв., представляваща направените в исковото
производство съдебни разноски: държавна такса за завеждане на делото в
размер на 25 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС,
възнаграждение за вещо лице в размер на 300лв., възнаграждение за особен
представител в размер на 400,00 лв., и в заповедното производство: сумата от
25 лв. за държавна такса и сумата от 85 лв. с ДДС – за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС -
Плевен от съобщението.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7