МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1156 ПО ОПИСА ЗА ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД ЗА 2017 ГОДИНА
На 26.09.2017 год. Варненският окръжен прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт № 65, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу:
И.А.Ф., за извършено от него престъпление
от общ характер, наказуемо по чл.343, ал.3, пр.1, б.“б“, пр.1, вр.ал.1, б.“в“ от НК, за това, че на
11.08.2013г.
в гр. Дългопол, Варненска област, на
път III-208 гр.Айтос - гр.Тервел, при управлението на МПС-лек автомобил марка
„Мерцедес" 200Д с ДК № А 2646 KB, нарушил правилата за движение чл.
5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП; чл.20 от ЗДвП;
чл. 21 от ЗДвП и чл. 73 от ППЗДвП
и по непредпазливост причинил смъртта
на Д. С. М., като деянието е
извършено в пияно състояние.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа обвинението и предлага да се определи
наказание „Лишаване от свобода“ към минималния размер, изтърпяването на което
да бъде ефективно и подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от
пет години.
Представителят на частните
обвинители П.З. М.а, Д.Д.С. и С.Д.С. – адв.В.Н., заявява, че изцяло се присъединява към
становището на прокурора, освен по отношение на размера на наказанието, което
следва да се наложи при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Счита, че наказание
в размер на средния такъв, а именно – 9 години “Лишаване от свобода“ би
постигнал целите на закона, а наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“,
да се наложи за срок от 12 години.
Защитникът на подсъдимия – адв.К., счита, че държавното обвинение спрямо подс.Ф. не е доказано по несъмнен начин, според изискването
на закона, което и не позволява същият да бъде осъден. Сочи, че от събраните по
делото доказателства не се установява с категоричност дали подзащитният
му или починалият М. е управлявал автомобила, като излага подробни
аргументи в подкрепа на това. Изтъква, че видно от показанията на св.М. и св.К.
разговаряли непосредствено след ПТП-то с подс.Ф.,
същият им е споделил, че не той е шофирал катастрофиралия автомобил.
Показанията на св.К.В. и св.П.В., които са непротиворечиви по отношение на
това, че непосредствено преди инцидента са видели и говорили с починалия М.,
който не е управлявал автомобила си,
счита за недостоверни. Сочи, че видно от приобщените по делото
експертизи, изготвилите ги вещи лица изразяват противоречиви заключения относно
това кой е бил водач на автомобила, като самите експертизи страдат от вътрешни
противоречия и не следва да бъдат кредитирани. Изключение от това е само
експертизата на проф.С., която единствено е в унисон както със свидетелските
показания, с проведения следствен експеримент така и с всички обективните
находки.
Адв.В. – защитник на подс.Ф. също изтъква, че изцяло
поддържа казаното от своя колега, като твърди, че подзащитният
му не е виновен. Сочи, че очевидното некомпетентоно
разследване по делото от своя страна не обосновава осъждането на невинен.
Изтъква в подкрепа на това и проведения следствен експеримент, който е
потвърдил тезата, че обективно подсъдимият не е възможно да е управлявал
автомобила. Моли съда за оправдателна присъда.
Подсъдимият Ф., заявява, че от
1988 г. не е управлявал автомобил и че подкрепя всичко казано от защитниците
му, като в последната си дума заявява, че съвестта му е чиста.
От фактическа страна съдът
приема за установени следните обстоятелства:
На 11.08.2013 г. в гр.Дългопол, подс.Ф. се срещнал с
Д. М., който бил докаран с автомобила си - л.а. „Мерцедес" 200Д с ДК№ А
2646 KB от с.Аспарухово, където живеел, от
св.К., тъй като не притежавал свидетелство за управление на МПС. Двамата преди
срещата си били употребили алкохол – подсъдимият неустановено количество, а М.
бил изпил в присъствието на св. Н.К. общо пет бутилки по 500 мл. бира. Тримата
се отправили към с.Аспарухово, тъй като М. предложил на подс.Ф.
да го почерпи. В близост до дома си, около 15.10 часа, св.К. слязъл от автомобила, като М. го
последвал, казвайки, че и той ще се прибере. Десет минути, след това, живеещият
в селото-св.Н. видял автомобила да потегля от мястото си където преди това бил
паркиран – пред намиращия се в близост магазин, управляван от Д. М., а на
седалката до него бил подсъдимият Ф..
Около 16:00 часа двамата влезли в
магазин, в село Боряна, като си поръчали от св. В.Б. по една бира от 500мл.
След кратък престой станали да си ходят, като двамата се скарали кой да
управлява автомобила, тъй като подс. Ф. казал, че той ще кара колата. Същият бил придобил правоспособност за МПС
Категория „С" съгласно протокол № С - 621/19.070.1978г. в гр. Варна, но не
се явил в КАТ - Варна да подаде заявление за получаване на свидетелство за
управление на МПС. Подс.Ф.
предложил да отидат да пият ракия при негов познат, но М. се противопоставил,
казвайки, че ще се отправят към гр.Дългопол. Двамата излезли от магазина, като подс.Ф. се качил в автомобила, управляван от М. и потеглили
към неустановено място, като в един момент се сменили - подсъдимият се качил да кара, а Д. М. –
седнал на предната дясна седалка.
Движейки се по главен път III - 208 Айтос - Тервел в
посока гр. Дългопол със скорост около 105-107 км/ч, подс. Ф. загубил
управлението върху автомобила, при което същият излязъл с десните си гуми,
извън платното за движение, като стъпил върху банкета и преминавайки косо през
пътното платно, излязъл в ляво и се ударил в крайпътно дърво След удара,
последвала силна ротация на автомобила около вертикалната ос, в посока обратна
на часовниковата стрелка, като при преустановяването й предна част на колата се
позиционирала, насочена косо към платното за движение в посока гр. Дългопол, а задната лява гума останала върху циментирана стена на
отводнителна канавка. При завъртането на автомобила в резултат на действието на
ударната сила отвътре-навън, получена в резултат на преместването на тялото на
пасажера в това направление, настъпило значително огъване на предната дясна
врата отвътре-навън, след което тялото на М. изпаднало на пътното платно. След
преустановяване движението на автомобила подс. Ф. сам излязъл от него, като
паднал по корем в отводнителната канавка, в каквото положение бил възприет от
св. П.П. непосредствено след случилото се. Същият
работел като портиер в базата на МТС, находяща се в близост, като при настъпване на инцидента
стоял пред сградата на портала и чул
звука от удара, след което своевременно се отправил към мястото, обаждайки се на колегата си св. Х.М., който от своя страна позвънил
по телефона в дежурната част на ПУ - Дългопол. На място пристигнали екип на
Полицията и на Бърза помощ, като лекарите установили, че Д. М. е починал.
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно:
отчасти от обясненията на подсъдимия Ф., показания на свидетелите П.П. и Х.М., от приобщените по реда на чл. 283
във вр. с чл. 373, ал.1,
вр. чл. 372, ал.3
от НПК показания на свидетелите М.М., В.Б.,
С.К., Т.М., Н.К. и Н.Н., от заключенията на приетите и
изготвени по досъдебното производство съдебно медицински експертизи,
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, допълнителна
комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза, назначените и изготвени в хода на съдебното следствие комплексна експертиза и съдебно автотехническа експертиза с използването на компютърна
симулация и проведените във връзка с всички тях разпити на изготвилите ги вещи
лица, писмените доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото.
Изложените обстоятелства
съдът счита за установени въз основа на преценка на всички релевантни за делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът постанови присъдата
си вземайки предвид следните съображения:
Видно от назначените по
делото СМЕ/л.87-89 от ДП, том I/, „причината за смъртта на Д. М. е черепно-мозъчна
травма, довела до потискане на функциите на мозъчния ствол. Всички описани
увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и добре
отговарят да са получени при травма вътре в автомобила. Уврежданията са
причинени приживе, видно от кръвоизлива под меките мозъчни обвивки, контузиите
на мозъка, аспирацията та кръв и кръвонасяданията на
гърба и гръдната кост“.
Установената коцентрация летливи редуциращи вещества в кръвта 4 %о,
отговаря на тежка степен на алкохолно опияняване във фаза на резорбация, видно от по-ниската концентрация в урината. При
възникналото ПТП - подс.Ф. е получил „контузия на
главата, контузия на гръден кош, счупване на 8-мо дясно ребро, счупване на
дясна фибула, травматичен оток, по дясна подбедрица,
множество ожулвания на лицето, двете колена, долните крайници. Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмет,
отговарят да бъдат получени при удари от детайли на МПС при ПТП“
По делото е назначена СМЕ по писмени данни /л.94-95 от ДП, том I/, установила, че при възникналото ПТП на
11.08.2013 г., подс. Ф. е получил „контузия на главата, разкъсно-контузна
рана на главата, контузия на гръден кош, счупване на 8-мо дясно ребро, счупване
на дясна фибула, травматичен оток по дясната
подбедрица, множество ожулвания по лицето, двете колена, долните крайници“ –
всички те резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети, отговарят да
бъдат получени при удари от детайли на МПС.
Видно от заключението на
изготвената СМЕ на веществени
доказателства /л.100-102 от ДП, том I/, от част от представените за изследване обекти – иззети
с Протокол за оглед на местопроизшествие от 06.06.2014 г. на л.а. „Мерцедес"
200Д с ДК№ А 2646 KB, не се доказа
наличие на кръв /ВД № 4 и №6/, а произхода на същата по ВД №1, от парче стъкло
от предното обзорно стъкло не може да се докаже. Иззетите от автомобила косми не могат да
бъдат морфологично сравнявани и съответно да дадат отговор относно техния
произход от дадено лице.
По делото е назначена и комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза
/л.109-117 от ДП, том I/. Според заключението на същата, скоростта на движение на л.а. „Мерцедес" 200Д с ДК№ А 2646 KB, преди настъпване на произшествието е била в рамките на
107,3 км/ч. Според вещите лица, водачът на автомобила движейки се с тази
скорост в посока към гр.Дългопол е допуснал същия да излезе с десните си гуми
вдясно от пътното платно. След задействане
на спирачната система от водача, автомобилът започва да се плъзга
странично с десния си борд напред, като същевременно водачът му губи контрол,
като изминавайки път с дължина около 36 метра, излиза вляво от пътното платно и
с предната дясна част на преден десен калник се удря в крайпътно дърво, като
скоростта на удара в този момент е в рамките на 59,5 км/ч. В резултат на
възникналия удар, автомобилът се завърта около центъра на тежестта си в посока
обратна на посоката на движение на часовниковата до окончателното си
установяване в покой. Посочено е, че преценявайки в съвкупност механизма на
ПТП, деформациите по автомобила, травматичните увреждания на пътуващите в
купето, от същите може да се направи извод, че Д. М. е пътувал на предна
седалка, в дясно от водача, при което голямата част от тежките и значими
травматични увреждания получава при удара на автомобила в крайпътното дърво с
предна дясна част, при което същите са разположени предимно по дясната повърхност
на тялото. В същия момент се получават и деформациите на автомобила в областта
на предна дясна врата, създаващи реална възможност при последващото му
завъртане и центробежни сили, тялото на пострадалия да изпадне през образувалия
се отвор на предна дясна врата.Описаните травматични увреждания на подс.Ф. – водач са резултат на удари с или върху детайли на
МПС, реализирани в централната челно-теменна област и лицето, предимно лявата
лицева половина, долните крайници, най-вероятно в областта на арматурното табло
и ниско разположени детайли за дясното стъпало.Установени са контузия на гръден
кош, счупване на осмо дясно ребро, които биха могли да бъдат резултат на
детайли на МПС, включително волан.
Причина за възникването на ПТП-то е изгубеният контрол над управлението на л.а.
„Мерцедес" 200Д с ДК№ А 2646 KB, в следствие на което водачът на превозното средство не е контролирал
посоката на движение на автомобила, който оставен без контрол над управлението
е излязъл вляво от пътното платно и се е ударил в крайпътно дърво.
Видно от заключението на допълнителната
комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза /л.53-66 ДП, том II / в резултат на ударът в предната дясна част на автомобила
в крайпътното дърво възниква въртящ момент и автомобилът се завърта в посока
обратна на посоката на движение на часовниковата стрелка, като телата на
пътуващите политат в резултат на инерционните сили напред и надясно, при което пътуващият в
дясно получава преоритетно тежки травматични
увреждания по дясната повърхност на тялото, а водачът – по лявата и по двете
половини на лицето.Посочват, че установените травматични увреждания на М. по
лицето биха могли да бъдат получени при удар в предно панорамно стъкло, което
обяснява наличието на петно с червен цвят по предната повърхност на предното
панорамно стъкло След анализ на получените от пътуващите в автомобила лица
травми и действащите след удара върху тях сили и движението на автомобила,
вещите лица правят извод, че водач е бил подс.Ф., а М.
е пътувал на предната дясна седалка.Посочват, че изпадането на тялото на М. от
автомобила би могло да се реализира при завъртането му и в резултат на
центробежната сила през прозореза на предна дясна врата, както е реално възможно и
допълнителна намеса в следствие на изваждането му.
По делото е назначена и допълнителна
автотехническа експертиза/л.115-132 от НОХД /
видно от заключението на която, изготвено от вещото лице проф.С., скоростта
на автомобила непосредствено преди занасянето на автомобила
е била около 108,02 км/ч, а в момента
на удара - 74,12 км/ч.
В момента на удара
на автомобила в дървото върху пътниците действа инерционна сила с посока
съвпадаща с посоката на движение на автомобила
При удара в дървото
предната дясна страна на автомобила се деформира така, че предната дясна врата
се пречупва в задната си част, което приотваря
рамката на стъклото.
В момента на удара
инерционната сила с голяма стойност, действаща на пътника на предната дясна
седалка, може да го изхвърли през напуканото или счупеното стъкло на предната
дясна врата и той може да падне в канавката.
Инерционната сила,
действаща на водача, ще го придвижи напред и надясно, при което ще бъде
притиснат в деформирания (приближен до предната дясна седалка) десен край на
арматурното табло.
След удара в дървото автомобилът се
завърта около масовия си център в посока обратна на часовата стрелка, а
масовият център се придвижва на разстояние 4,74 м .Времето на движение на автомобила след
удара в дървото е 1, 76 с.Ъгълът на завъртане на автомобила е 252°. Средната
ъглова скорост на завъртането е 2,50 рад/с.Началната
скорост на завъртането, когато се пораждат най-големите центробежни сили, е
5,00 рад/с. Началната центробежна сила, действаща
върху водача (останал в автомобила след удара в дървото 962,50 Н
или 98,11 кгс. Тази сила се стреми да придвижи тялото
на водача по направлението на радиуса на завъртането му. Същевременно върху
тялото на водача действа инерционна сила, породена от забавянето на завъртането
на автомобила. Началната тангенциална скорост на тялото на водача е 2,5 м/с.
Тангенциалното забавяне поражда тангенциална инерционна сила която премества
тялото на водача вътре в автомобила в посока, посочена на приложените към
експертизата схеми.Резултантната
сила изхвърля водача през предната лява врата, ако тя се е отворила, или през
отвора за стъклото й, което е било спуснато. Така тялото на водача се озовава
върху асфалта от дясната страна на спрелия след удара автомобил. При
завъртането на автомобила около масовия му център след удара в дървото
предната му част не е засегнала тялото на водача, което личи от траекторията на
предната дясна част на автомобила. Според експертите описаните обстоятелства
водят до заключението, че в момента на удара водач на автомобила е бил Д. М.,
а на предната дясна седалка е бил И.Ф..
Преминаването
на предната част на автомобила през канавката непосредствено преди удара в
дървото практически няма да окаже влияние върху движението и скоростта му в
момента на удара в дървото и на завъртането му след удара.
По делото е назначена и комплексна експертиза /л.232-249 от НОХД /, вещите лица на които в
изготвеното заключение от същата са посочили, че скоростта на движение на автомобила преди настъпване
на произшествието е била около 107,3 км/ч,
към момента на удара в дървото - около
59,4 км/ч (16,5м/с), а след удара в дървото – около 32,4 км/ч.По време на удара,
на телата е действала ударната сила, а при последвалото завъртане на автомобила
– центробежната сила, която е действала в посока от центъра на въртене към
периферията.В конкретната ситуация посоката на ударните сили е била вдясно и
напред и е предизвикала отклоняване на телата на водача и пътника напред и
надясно, с последващ удар на телата във вътрешните части на купето. Намиращият
се на предна дясна седалка пътник следва да получи тежки травматични увреждания,
предимно в дясната си страна. Именно
такива е получил М.. Видно от получените по автомобила деформации предната
дясна врата е със следи от удар в посока отвътре-навън, рамката на
стъклото на вратата е огъната също в
посока отвътре-навън, като посочените деформации могат да се получат от
съприкосновението с тялото на пътника на
дясна седалка при движението му породено от ударната сила. В резултат на травмите получени под действието на ударната сила, М. е
изпаднал в безпомощно състояние, като съдейки
по техническо състояние на предна дясна врата на автомобила, технически
възможно е част от тялото на постаралия да е било частично напуснало купето на
автомобила. Местоположението на което е намерено след произшествието, може да
се дължи на евентуално изпадане при въртенето на автомобила под действието на
центробежната сила.
Установената по тялото
на подс.Ф. разкъсно-контузна
рана в челнотеменната област на главата, пръснати
линейни червеникави ожулвания по дясната и лява повърхност на лицето,
ориентирани в различна посока, травматичен оток и кръвонасядане
в лявата лицева половина, ожулване, травматичен оток и кръвонасядане
по лявата повърхност на носа, биха могли да бъдат получени при дар в предно
панорамно стъкло, а уврежданията му по долните крайници – при удара в областта
на арматурното табло и ниско разположени детайли за дясното стъпало, т.е според
вещите лица всички описани травми на подс.Ф. могат да
бъдат получени, ако същият е водач на процесното МПС.
Посочено е, че хлътването на предната част на автомобила в канавката няма да
окаже влияние върху скоростта на автомобила в момента на удара в дървото и
последвалото завъртане.
Едно от
назначените за изготвянето на експертизата
вещи лица – проф.С. е
подписал същата с особено мнение /л.254-265 от НОХД /, в което изразява несъгласието си с изготвеното заключение,
посочвайки аргументите си относно това, че лицето управлявало автомобила е Д. М..
Сочи, че обстоятелствата налагат заключение, че тялото на М. не е извадено през
вратата на водача и че не може да е извадено през отвора на стъклото на
предната дясна врата. Остава възможността тялото на М. да е изпаднало от
автомобила при придвижването му след удара в дървото. Сочи, че на предна дясна
седалка е бил И.Ф., а Д. М. на предна лява седалка – водач, като при удара Ф. е
излетял над деформирания ръб на предна дясна врата под действието на инерционна
сила с голяма стойност. Изтъква, че видно от следата на пътното платно,
оставена според него от предна ляво колело на автомобила, а не от предно дясно,
каквото е посочено в предходната единична АТЕ, ако М. е бил водач, той е можел да изпадне
през отворената от удара предна лява врата и
да се озове на асфалта без да бъде засегнат от предните колела на
предвижващия се след удара в дървото автомобил, като описаните травми на
подсъдимия и М. кореспондират с описаните места на контакт на дървото с
елементи на купето, както и на обективните находки.
Заключението
на вещото лице е, че на основата на анализа на обективните находки, на
свидетелските показания, на предвижването на телата на М. и Ф. при удара на
автомобила в дървото и придвижването му след удара при използване на законите
на механиката, - при удара в дървото
водач на автомобила е бил Д. М., а И.Ф. е бил на предната дясна седалка.
В хода на съдебното
следствие е назначена и съдебно автотехническа експертиза с използването на компютърна
симулация /л.286-317 от НОХД/, като заключението на изготвилото я вещо лице Х.У.
е, че „скоростта на движение на лекия автомобил Мерцедес
непосредствено преди ПТП е около 105 km/h, а в момента на удара около 87 km/h. Посочено е, че съгласно механизма на ПТП са налице три основни фази на движението на
автомобила от момента на първоначалния контакт с дървото до установяването му в
покой: фаза на деформиране /еластична и пластична деформация/ на автомобила при
основно транслационно движение с проникване на дървото в челната част на
автомобила; крайна степен на фазата на деформиране на автомобила и следваща фаза на
възстановяване при удара - транслация и ротация до момента на разделяне на
автомобила от дървото и последната - движение след отделянето на автомобила от
дървото - фаза на закъснително движение на масовия център на автомобила до
крайното му положение със съответна транслация и ротация на автомобила.
Във фазата на деформиране при удара и проникване на дървото в челната част
на автомобила са налице преносни инерционни ударни сили, действащи върху всички
намиращи се в автомобила тела, с посока е напред и надясно и примерна големина
от около 16170 N. Направлението на всяка сила е напред и надясно спрямо
надлъжната ос на автомобила и под ъгъл на около 17° спрямо надлъжната ос на
автомобила.
В крайната фаза на деформиране и началото на фазата на възстановяване по
време на удара възниква странично преместване на масовия център на автомобила и
ротация на автомобила в посока, обратна на часовниковата стрелка, гледано
отгоре.
По време на движението на автомобила след удара в дървото върху телата
действа една компонента на преносната инерционна сила - центробежна, с големина
от около 1729 N. Направлението на силата за всяко тяло е навън от масовия
център на автомобила.
По време на движението на автомобила след удара върху телата действа
едновременно с предходната центробежна инерционна сила и втора компонента,
дължаща се на закъснителното движение на масовия център на автомобила след
удара. Примерната големина на тази компонента е около 275N. Тя е насочена
основно наляво за телата и се променя съобразно движението на автомобила. Двете
компоненти на преносната инерционна сила се сумират векторно.
По време на движението на автомобила след удара върху телата действа
едновременно инерционна кориолисова сила. Примерната
големина на тази компонента е около
3277 N. Двете компоненти на преносната инерционна центробежна сила и кориолисова се сумират векторно.
Основно механично въздействие върху телата предизвиква преносната ударна
сила в началната фаза на удара в дървото с посока напред и надясно.
Последващите инерционни сили по величина са с достатъчно голяма интензивност,
за да променят положението на телата - на пасажера през предното дясно стъкло и
рамка на вратата, а на водача към тялото на пасажера.
Преместването на всяко от телата в автомобила зависи от големината на
действащите му инерционни сили и от факта за наличие или не на задействан обезопасителен колан. При посочените направления на силите
и в съответствие с произхода на травматичните увреждания най-точното
съответствие между лицата и местата в автомобила е следното: водач - И.Ф.;
пътник отпред вдясно -Д. М..
Изпадането на пострадалия като водач на автомобила и през предната лява
врата е технически невъзможно. В случай на подобно изпадане в началната фаза би
довело до прегазване на тялото, за което няма данни в медицинската експертиза и
при техническия оглед на мястото на ПТП.
Преминаването на автомобила през канавката с предните си гуми преди и след
удара е оказало влияние върху промяна на скоростта на движение, което е
отчетено в приведения коефициент на триене. Този преход не е оказал съществено
влияние върху извършения анализ за положението на телата в автомобила и тяхното
направление на движение преди и след удара.
Извършеният анализ за положенията на телата в автомобила по време на
настъпилото произшествие напълно съответства на данните за травматичните
увреждания, получени по време на удара и след удара“.
Видно от проведените
по досъдебното производство разпити, спрямо които е приложена процедурата на
чл.371, ал.1 т.1 от НПК на свидетелите В.Б., св. Н.К. и св. Н.Н., същите са непротиворечиви по отношение събитията
предхождащи инцидента и свързани с местопребиваването на подс.Ф.
и Д. М., които са били на различни места, употребявайки алкохол и предвижвайки
се с автомобила на М., първоначално превозени до с.Аспарухово от св.К., а след
това самостоятелно отивайки и до с.Боряна,
където за последно двамата са били видяни.
Същите се подкрепят и от обясненията на подс.Ф..
Съставът на ВОС кредитира изцяло и показанията на свидетелите К., М. и М.,
също приобщените по реда на
чл. 283 във вр.
с чл. 373, ал.1, вр. чл. 372, ал.3 от НПК, отразяващи личните впечатления на същите от и за местопроизшествието,
както и свидетелските показания на П. М.а и пристигналите непосредствено след
ПТП-то, работещите в близост - св.М. и св.П.. Посочените
свидетелски показания са кореспондиращи си и пресъздават възприятията на всеки
един от тези свидетели по логически последователен, житейски достоверен,
обективен и безпристрастен начин за релевантни по делото обстоятелства преди и
след инцидента, време и място на неговото настъпване. Същото обаче не е относимо
за дадените показания на св.П.В. и К.В., които въпреки своята взаимна
непротиворечивост, при оценка на достоверността им, съдът констатира тяхната нестабилност относно очевидното несъответствие
в тях между датата, часът, времето, повода и средството на предвижването им до
мястото на срещата им с М., като в този смисъл споделя напълно наведените от
защитата доводи.
Основният
въпрос, по отношение на който в хода на производството са налице противоречия е
относим към това кой от двамата е управлявал
автомобила при настъпването на инцидента – подс.Ф.
или М.. Нееднозначният отговор е предпоставен от една
страна от обясненията на подсъдимия и експертното
мнение на вещото лице С., участвал в изготвянето на назначени по делото
експертизи, които сочат, че починалото лице е управлявало автомобила в момента
на инцидента и от друга - от експертното
мнение на всички останали вещи лица, които настоящият съд изцяло кредитира в
тази си част и които при анализ и съпоставка с останалите събрани доказателства
по делото, водят до извод за това, че именно подс.Ф.
е бил водачът на катастрофиралия автомобил.
Съдът не кредитира приетото по делото заключение на изготвената от вещото
лице С. допълнителна АТЕ, както и изводите му в подписаната с особено мнение
комплексна експертиза, по отношение на механизмът на ПТП относим
към движението на автомобила след удара му в дървото, отделянето му и ротацията
на същия до крайното положение на покой, както и заключенията му за съответствие
между установените травматични увреждания на подс.Ф.
и по тялото на М. с разпределението им
на предните седалки в автомобила, действието на посочените от същия сили върху
телата и самият механизъм на ПТП, тъй като същите, противно на посоченото
възражение на защитата са изолирани и несъответни, както на експертните
заключения на всички останали вещи лица, така и на събраните в хода на
разследването и проведеното съдебно следствие доказателства. Аргументите за това от една страна са изводими от самия механизъм на
настъпване на местопроизшествието, по отношение на който всички вещи лица,
включително и С. са категорични, посочвайки, че след осъществена загуба на
контрол от страна на водача, автомобилът е излязъл вляво от пътното платно и с
предната дясна част на преден десен калник се е ударил в крайпътно дърво, в
резултат на което автомобилът се е завъртял около центъра на тежестта си в
посока обратна на посоката на движение на часовниковата, до окончателното си
установяване в покой. Силите които действат върху телата вътре в автомобила по
време на самия удар при които движението им е напред и надясно са в противовес на
възможността изпадане на тялото на водача от предна лява врата /при липсата на
предпазни колани/ и позиционирането му по начин по който е намерено същото, без
да бъде засегнат от продължаващата ротация на автомобила с оглед установените следи
от предно дясно колело на автомобила до тялото на М.. По
същия липсват и наранявания, които да
са съответни на изпадане от предна лява врата. От друга страна така посоченото не кореспондира и с получените травми от
същия и от подс.Ф. при разпределението им на предните
седалки в автомобила по заявения от в.л.С. и от самия подсъдим начин. Уврежданията в областта на
дясната половина на тялото на починалото лице напълно съответстват на получени
такива при положение на лицето на предна дясна седалка в движещият се
автомобил, в който след удара върху телата на пътниците първоначално и като
най-голяма действа ударната сила при
която движението на телата е напред и надясно. Предвид това седящият на
предна дясна седалка, който в конкретния
случай след като самият удар е в дясната предна част на автомобила и е без
предпазен колан, следва да получи травми в предно-дясните
части на тялото си, такива каквито изцяло съвпадат с установените именно на тялото на
М.. В проведения в съдебно заседание разпит на вещите
лица д-р Д. и д-р Г., които съдът изцяло кредитира
отнасящи се за изготвените по делото комплексна АТЕ и СМЕ и допълнителна
такава, същите посочват, че счупването на свода в основата на
черепа на М. е в резултат
на удар в дясната половина на главата в детайл на МПС, намиращ се в дясно от
седящия, като част от действащата повърхност е била с ограничен размер, какъвто
може да е предно панорамно стъкло, след което тялото е изпаднало след
завъртането на автомобила при действието на центробежните сили на
тялото, преди автомобила да спре своето движение. Това обяснява и следите до ходилата
и таза на тялото, които са от приплъзване на същото при
съприкосновението му със земната повърхност. Аргумент за посоченото движение на
тялото, вътре в автомобила е и наличната
деформация отвътре-навън на предна дясна врата и тази на рамката, която е
показателна за значителната енергия в тази посока от съприкосновението на
тялото след удара. Подс.Ф. е получил наранявания в челнотеменната
област на главата и ожулвания по лицето, отоци в лявата лицева половина и нос, уврежданията му по
долните крайници – при удара в
областта на арматурното табло и ниско разположени детайли за дясното стъпало, които
предвид начина, мястото на сблъсък на
автомобила в дървото и съответното действие на ударната сила върху тялото му
при последващото завъртане на автомобила са съответни на
положението на същия на предна лява седалка в автомобила. Същият е напуснал купето след окончателното
спиране на автомобила, видно от заключението на кредитираните от съда експертни
мнения, като възприятията на св.П. по отношение на мястото където е видял
същия, а именно в канавката до автомобила, намира своето логично обяснение, с
оглед състоянието на подсъдимия, предпоставено както
от случилото се и описано от самият свидител като съответноно „стрес“,
така и от алкохолното му опиянение.
Видно
от извършения оглед на местопроизшествие, върху тялото на М. е намерена лайсна,
откъснала се от автомобила, като местоположението й води до извода, че М. се е
озовал на асфалта преди автомобилът да спре движението си след удара в дървото,
което от своя страна изключва възможността тялото на същия да е изваждано от
МПС-то след спирането му. В подкрепа на това са и свидетелските показания на св.П.П. и св.М.,
които са били на местопроизшествието непосредствено след настъпването му, а
именно - около 1-2 минути след удара на автомобила в дървото, време което не
позволява обективно осъществяването на действия от страна на подс.Ф. по отношение преместване на тялото на починалия,
изваждайки го от катастрофиралия автомобил.
Настоящата
инстанция кредитира като най-пълно и ясно заключението на назначената по делото
съдебно автотехническа
експертиза с използването на компютърна симулация, като намира, че изводите на изготвилото я вещо лице – Х.У.
са изцяло в съответствие с данните от събрания доказателствен материал. В
съдебно заседание вещото лице посочва, че при описаните в същата движения на
автомобила и направления на действащите сили по отношение на телата в него и в
съответствие с произхода на травматичните увреждания, най-точното съответствие
между лицата и местата в автомобила е съответно на водач - И.Ф. и отпред вдясно
– М.. Същата най-точно и обосновано отговаря на релевантните по делото въпросите, свързани с механизма на ПТП,
действие на силите преди, по време и след удара, тяхното въздействие върху
телата, установените обективните
находки, включ. и по отношение местоположението на десния чехъл на подс.Филев
и джапанката на починалия, и съответно за лицето управлявало автомобила. В
съдебно заседание вещото лице категорично посочва, че при описаните в същата
движения на автомобила и направления на
действащите силите по отношение на телата в него и в съответствие с произхода
на травматичните увреждания, най-точното съответствие между лицата и местата в
автомобила е съответно на водач - И.Ф. и до него, вдясно – М.. За настоящия съд
заключението на тази експертиза е компетентно, научно обосновано, категорично,
съобразено с всички доказателства по делото и професионално защитено.
Следва
да се посочи, че констатираното от страна на защитата несъответствие между
положението на тялото на М. на изготвената скица към представената от вещото
лице експертиза и действителното такова, предвид използвания мащаб, видно от
проведения в съдебно заседание разпит на в.л.У. беше изяснено като допусната от
негова страна техническа грешка при разпечатване на скицата, но не и такава при
изготвените във връзка с компютърната симулация изчисления за поведението на
автомобила след удара му в дървото. Що се касае до възражението на защитата свързано, с вида на
изготвената експертиза, неносеща характеристиките на компютърна симулация, тъй
като се твърди, че липсва такава, то те са несъстоятелни дотолкова, доколкото същата е обективирана на материален носител, като всички необходими
за анализа параметри са изведени в графичен и аналитичен вид, след извършената
от страна на експерта симулация със съответните програмни продукти посочени в
експертизата.
Несъстоятелно
е и изтъкнатото от защитата твърдение, че тезата за невъзможност процесния автомобил да е управляван от подс.Ф.
се подкрепя освен от заключението на проф.С., а така също и от проведения на
20.09.2018 г. по реда на чл.166-168 от НПК в хода на съдебното следствие
следствен експеримент. Видно от същия осъществен с МПС л.а.“Мерцедес 200Д“, при
установената от извършения от вещите лица С. и Т. оглед на процесния
автомобил на 08.06.2018 г. фиксация на предната лява
шофьорска седалка, при която разстоянието от педала на „газта“ до предния край
на предна дясна седалка е 57 см., а разстоянието от предния ръб на отвора на
предна лява врата до предния край на предна лява седалка е 39 см., подсъдимият Ф.,
сядайки на предна лява седалка поставена на посоченото разстояние, с гръб опрян
на облегалката на седалката стига педалите не може да упражни натиск върху тях,
какъвто осъществява при изместване на тялото напред, с ръце свити към
кормилото, без да се обляга. Противно на посоченото от защитата, ръстта и телосложението на подс.Ф.
не опровергават по никакъв начин възможността същият да е управлявал автомобила,
чиято предна лява шофьорска седалка е била фиксирана на посоченото разстояние
от педалите, тъй като видно от положението в което същият е в състояние да
упражнява натиск върху тях, то то е съответно и
логично съотнесено към водач, който не шофира и чийто
умения са придобити през 1978 г. Тази позиция, която е по принцип непривична и
неудобна за управление на МПС, едновременно с това е показателна за водач,
неуверен в своите възможности по отношение на управлението на автомобила и
начинът по който същият извършава
управлението му, като обяснява и осъществената смяна на местата на подсъдимия и
М. на предните седалки в автомобила след отпътуването им от с.Боряна.
На
следващо място съдът намира, че в подкрепа на извода, че именно подсъдимият е
управлявал автомобила е и обстоятелството, че при назначеният от съда оглед на
автомобила, вещите лица са установили, че заключващият механизъм на предната
лява врата е изправен и може да я държи в затворено движение. При условие, че
това е така, съдът намира, че е невъзможно тялото на починалия М. да е
изпаднало от тази врата преди установяването му в покой, тъй като в този случай
при придвижването си автомобила би минал през него. Не може М. да е изпаднал от
тази врата след установяването в покой на автомобила, тъй като в този случай
той не би бил намерен на мястото, където е фиксиран на снимковия материал. Това
води на извода, че след преустановяване на движението на автомобила,
подсъдимият е излязал именно от тази врата и е
намерен в канавката при пристигането на първият свидетел на мястото.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен
начин, че подсъдимия подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 1 б. „б" пр. 1 вр. ал. 1
б. „в" от НК - на 11.08.2013г. в гр. Дългопол, Варненска област, на път Ш-208 гр.Айтос -
гр.Тервел, при управлението на МПС-лек автомобил марка „Мерцедес" 200Д с
ДК № А 2646 KB, нарушил правилата за движение чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП; чл. 21
от ЗДвП и чл. 73 от ППЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на Д. С. М., като деянието е извършено в пияно състояние
Нормите
определящи съставите на престъпленията по чл. 343 НК
са бланкетни и те се запълват от съответните правила,
уреждащи движението по пътищата. Това поставя задължение пред съда да изясни
кои от предявените на подсъдимия правила са виновно нарушени от него в
качеството му на водач на МПС и намират ли се те в причинна връзка с
произшествието и неговите последици. С обвинителния акт на прокуратурата е
прието, че изпълнителното деяние на Ф. се е изразило в нарушение на
разпоредбите на чл. 5, ал.3, т.1 , чл. 20, ал.1 и чл. 21,
ал.1 от ЗДвП и чл. 73, ал.1 ППЗДвП.
Настоящият състав на съда
намира, че наказателната
отговорност на подсъдимия следва да бъде ангажирана за нарушение на чл. 21 от ЗДвП и за несъблюдаване на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП и на чл. 73 от ППЗДвП, защото неспазването на посочените
разпоредби е елемент от правната квалификация на деянието по чл. 343, ал.
3 от НК, предвид и което оправда подсъдимия да е извършил нарушение на правилата на чл. 20 от ЗДвП, свързано със задължение на
водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Съображенията за тава са изводими от невъзможността за едновременно
приложение на посочената разпоредба с тази по чл.21 от ЗДвП. Неосъществяването на постоянен контрол над
МПС /чл. 20 от ЗДвП/
е самостоятелно нарушение,което се реализира чрез бездействие, за разлика от
установеното превишаване на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС на РБългария,
като последното е специална правна норма, за разлика от установеното от
разпоредбата на чл.20 от ЗДвП „общо задължение“ за водачите. Нарушението по чл. 20, ал. 1
от ЗДвП е самостоятелно и е налице само ако няма връзка със
скоростта на движение на моторното превозно средство, като когато е инкриминирано
нарушение на скоростта, свързано с превишаване на същата е приложима "специалната "правна
норма, т.е. чл. 21, ал.І
от ЗДвП. По изложените съображения, съдът призна подс. Ф. за невинен
и го оправда по предявеното му обвинение
по чл. 20 от ЗДвП.
Чл.5 ал.3 от ЗДвП забранява на водачите да управляват МПС под въздействие
на алкохол или други упойващи вещества и следователно е относим
към пияното състояние на подс.Ф., а разпоредбата на чл.73,
ал.1 от ППЗДП е специална по отношение на общите изисквания към водачите и
касае задължението, при избиране
скоростта си на движение да превишават стойност на скоростта на МПС
50 км/ч в населено място и 90 км/ч в
извън населено място. В случая, безспорно се установи, че подс.Ф. е
управлявал автомобила със скорост 105-107 км/ч., която е над допустимата.
Предвид на така
изложеното, съдът счете, че подсъдимият Ф. е допуснал нарушение на
горепосочените разпоредби и че това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат – смъртта на М..
От събраните по делото
доказателства безспорно и категорично се установява, че непосредствената
причина за настъпването на смъртта на М. се явява именно получената от него черепно-мозъчна травма, довела
до потискане на функциите на мозъчния ствол, вследствие на удара в дървото на управлявания от подсъдимия автомобил, като от обективна
страна, както бе посочено по-горе, е налице и пряка причинна връзка между
описаните нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на
подсъдимия Ф. и настъпилата смърт на М..
Наличието в случая на квалифициращото
обстоятелство по чл.343, ал.3 от НК „пияно състояние“ по отношение на
осъщественото от подсъдимия деяние е установено, видно от събраните в тази
връзка множество непротиворечиви свидетелски показания, което от своя страна е съответно на
посоченото в ППВС №1
по н.д.№8/82 г., указващо възможност за установяване на „пияно състояние“ с
всички предвидени в закона доказателствени средства, като същото може да
се установява и само със свидетелски показания, ако липсват или е невъзможно да
се съберат други доказателства, както е
и в конкретния случай.
От субективна страна
подсъдимия Ф. е извършил посоченото деяние виновно - подсъдимия не е предвиждал настъпването
на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.Доколкото вината е отношението на дееца към
последиците, предвидени към съответния състав от НК, а не към нарушаване на
съответните правила за движение /ППВС №1 по н.д.№8/82 г./ , то в случая
деянието осъществено от подсъдимия е при форма на вината
небрежност по смисъла на чл. 11, ал.3
от НК. Субективно подсъдимият е бил длъжен и е могъл да знае и да не
нарушава правилата на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП , чл. 21, ал.1
от ЗДвП и
чл.73, ал.1 от ППЗДП, като е трябвало да не управлява автомобила след
употребата на алкохол, както и при избиране на скоростта си на движение за
конкретния пътен участък /в район на извън населено място/ да не превишава
предвидените в разпоредбите максимално допустими такива от 90 км/ч. За
подсъдимият е съществувало и задължение, а същият е могъл при ангажиране на
интелектуалния си капацитет и психични възможности да предвиди възможното
настъпване на общественоопасните последици от
нарушаването на посочените правила за движение по пътищата – причиняването на смърт
на други лица, и е могъл да спазва такова поведение на пътя, което да
предотврати настъпването им.
Всички изложени до
момента съображения доведоха съда до извода подс.Ф. и
извършител от обективна и субективна страна на вмененото му деяние следва да
носи наказателна отговорност за стореното от него.
За да определи наказанието
на подсъдимия, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното
деяние и данните за личността на извършителя, подбудите за извършване на
деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на подс.Ф.,
констатира следното:
- смекчаващи- съжаление за
случилото се, съдействие за разкриване на обективната истина, продължителност
на воденото разследване, чисто съдебно минало;
- отегчаващи – не се
установиха такива, извън квалифициращите признаци на деянието.
Съгласно
разпоредбите на НК, по правилата на които съдът следва да определи наложените
наказания, при индивидуализацията на същите следва да се вземе предвид на първо
място обществената опасност на конкретното деяние. В тази връзка следва да се
разгледат всички обективно проявени
признаци на извършеното деяние и неговата обществена опасност, определяща се
както от непосредствения обект на засягане, а именно – обществените отношения свързани с безопасността на транспорта, чието
накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени
или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора, така и от
индивидуализиращите неправомерния акт обективни признаци.
На
следващо място, за индивидуализацията на наказанието следва да се отчете и
степента на обществената опасност на дееца, която се определя при съвкупен
анализ на данни свързани с личността на подсъдимия, неговото съдебно минало,
противообществени прояви, възраст, характеристични данни, трудова заетост. В
конкретния случай, следва да се вземе предвид, липсата на минали осъждания на подс.Ф., както и извършени нарушения от негова страна на
ЗДвП и ППЗДвП, процесуалното му поведение, неговата възраст, искрено съжаление за случилото се, пълно съдействие на
органите на полицията. Не на последно място следва да се съобрази и поведението
на самият пострадал, който от събраните по делото доказателства се установява,
че многократно е управлявал автомобил без да е имал правоспособност за това, а
в конкретният случай е управлявал процесният
автомобил и след значителна употреба на алкохол и е предоставил след това
управлението на лица, за което е знаел, че също е употребил алкохол и което
макар и правоспособно никога не е управлявало автомобил.
Съдебният състав прие,
че в конкретиката на настоящия случай, наказанието
„Лишаване от свобода“, следва да бъде определено с оглед наличието на
многобройни смекчаващи обстоятелства при условията на чл.55 от НК. Възможността за прилагането на тази хипотеза
съществува само тогава, когато въз основа на индивидуализиращите обстоятелства,
може да се направи фактическата констатация, че са налице изключителни по своя
характер смекчаващи обстоятелства или че има многобройни смекчаващи обстоятелства,
по смисъла на посочената норма, както и правния извод, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание, е несъразмерно тежко, с оглед спецификата на
обстоятелствата, при които е извършено престъплението, особеностите на деянието
и дееца. В случая, безспорно са налице и двете необходими предпоставки за
прилагане на посочената норма при
определяне на наказанието на подс.Ф., а именно - чистото съдебно минало
на подсъдимия, добри характеристични данни, добросъвестно поведение по време на досъдебното
производство и пред съда, изминалият период от време, в рамките на които е
продължило наказателното производство от момента на извършване на деянието,
обстоятелства, имащи характера на многобройни смекчаващи такива.
Налице е и прекомерност на тежестта на най-лекото, предвидено в закона
наказание за подсъдимия Ф.. Изложените съображения мотивираха съда да наложи
наказанието при приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК като определи наказание
"Лишаване от свобода" за срок от 1 година.
Основен въпрос по настоящото дело е какъв да е
режима на изтърпяване на наказанието. Настоящият състав на съда намира, че с
оглед преди всичко личността на подсъдимия, изтърпяването на наказанието следва
да е ефективно при първоначален общ режим и това се налага от обстоятелството,
че Ф. е управлявал МПС след употреба на алкохол.
По отношение на
наложеното на основание чл. 343г,
във вр. с чл. 343,
вр. чл. 37, т.7
от НК наказание, съдът постанови максималния възможен размер предвид
разпоредбата на чл.48, ал.2 от НК, непозволяваща налагането на същото в срок
надминаващ повече от три години срока на наложеното наказание „Лишаване от
свобода“, предвид и което определи същото в размер на четири години.
Съдът намира, че така
определените наказания биха били достатъчни за превъзпитанието на подсъдимия,
тъй като в хода на съдебното следствие ясно показа, че е осъзнал извършеното от
него противоправно деяние.
По отношение на
становищата на прокуратурата е защитата относно размера на поисканите от тях
наказания, настоящият състав на съда намира същите за неоснователни и за
некореспондиращи със събраните по делото доказателства, личността на подсъдимия
и поведението на починалото в следствие на произшествието лице.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът
възложи на подсъдимия направените по делото разноски.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :