Решение по дело №1044/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 136
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 9 април 2020 г.)
Съдия: Анна Тодорова Трифонова
Дело: 20205501001044
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                              Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            09.04.2020 г.                                Град С.З.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 10.03.                                                                                            2020 г.

В публичното заседание в следния състав:       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  АННА ТРИФОНОВА

                                                                                   РУМЯНА ТАНЕВА

                                              

Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА 

като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА

в.т.д. № 1044 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Обжалвано е решение № 1497/04.11.2019г., постановено по гр.д. № 4340/2019г. по описа на Районен съд – С.З., с което е признато за установено по отношение на „Е.Б.ЕС.” ЕАД, че дължи на В.Г.Д. сумата от 311,78 лева – главница, представляваща недължимо платена сума по фактура  № **********/06.11.2018г., издадена от „Е.Б.ЕС." ЕАД, за начислена ел.енергия, доставена до обект, находящ се в гр.С.З., кв.***, под ИТН № *** за периода от 23.08.2016г. до 21.11.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1502/15.02.2019г. по ч.гр.д.  № 2630/2019г. по описа на Районен съд – П. и са присъдени разноските по делото.

         Въззивникът „Е.Б.ЕС." ЕАД излага съображения, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск. Претендира разноските пред двете инстанции. Представя списък на разноските. Въззивникът прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирания от ищеца адвокатски хонорар, поради което моли същият да бъде намален до минималния размер, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

         В законоустановения срок е постъпил отговор,  с който въззиваемият В.Г.Д. взема становище по направените в жалбата оплаквания. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските пред двете инстанции. Представен е списък на разноските по чл. 80 ГПК.

 

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанионния съд е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът В.Г.Д. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „Е.Б.ЕС.” ЕАД, дължи на В.Г.Д. сумата в размер на 311,78 лева, за която била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2630/2019 г., по описа на 13-ти състав при Районен съд - гр. П. (заповедно производство). Моли съда да им бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски, както в настоящото исково, така и в заповедното производство.

Ответникът „Е.Б.ЕС.” ЕАД оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли и му присъди сторените разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор.

 

Видно от приложеното ч.гр.дело № 2630/2019г. по описа на Районен съд – П., за процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното дело съдът е издал заповед за изпълнение № 1502/15.02.2019г., с която е разпоредил длъжникът „Е.Б.ЕС.“ ЕАД да заплати на кредитора В.Г.Д. следните суми: 311,78 лева главница, представляваща презумирано количество електрическа енергия по фактура № **********/06.11.2018г. и 27,50 лева - разноски по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителят е предявил иск относно вземането си.

 

 По делото са представени фактура № **********/06.11.2018г., извлечение от сметка на В.Д. от 23.11.2018г. на Б.Д.,  констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 319863 от 21.11.2016г., констативен протокол от метрологична експертиза за средство за търговско измерване № 288 от 30.04.2018г. на БИМ, писмо от 06.11.2018г.

От представения констативен протокол от метрологична експертиза за средство за измерване № 288 от 30.04.2018г. се установява, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера – монтирано допълнително съпротивление в измервателната верига между съпротивленията R19 и R 37, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера. Метрологичните характеристики и външния вид на електромера не съответстват на изискванията за одобрения тип.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, процесният електромер е манипулиран. В измервателната верига върху електронната платка между съпротивления R19-R37 е монтирано допълнително съпротивление, непринадлежащо към схемата на електромера. С включването му се променят метрологичните му характеристики. Електромерът не съответства на техническите и метрологичните изисквания и не отчита част от консумираната електрическа енергия. Методът за отчитане на неотчетена ел.енергия и методиката за остойностяването й в конкретния случай са приложени правилно в съответствие с чл.48 ал.1 и т.1А и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ.

         При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

         Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ процедурата за корекцията на неизмерена ел. енергия е предвидена в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал.2, изр. 2 ЗЕ, с решение от 14.10.2013 г. е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.

         В случая се установява, че процесният електромер не отчита действително ползваното количество електрическа енергия, поради манипулация на средството за измерване. Съгласно чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.          Със ЗИД на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012 г.) е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия. Това правомощие, съгласно задължителна практика на ВКС – Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, може да бъде упражнено, ако крайният снабдител е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. ПИКЕЕ, приети на основание посочените норми, са издадени на 12.11.2013 г., след която дата, следва да се приеме, че корекцията на сметката на клиента от крайния снабдител е допустима и правомерна, но при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция. В настоящия случай периодът на корекция е след тази дата, поради което  новите ПИКЕЕ са приложими в настоящия случай.

 В чл. 28, ал.1 и 2 от общите условия на ищцовото дружество не е посочено, че е регламентиран ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6, в посочените в б.”а” и б.”б” хипотези, а единствено регламентира процедура за корекция на сметки за изминал период, без никаква конкретика, вкл. и уведомяване на абоната в 7-дневен срок, за което пък липсва регламент по какъв точно начин се извършва. Така снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция. Ето защо с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосочената съдебна практика, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е основателен.

 

         По отговорността за разноски :

         Процесуалният представител на “Е.Б.ЕС.” ЕАД е направил възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждание.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. – 300 лв. В настоящия случай се претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА в размер на 360 лева, поради което същото не следва да бъде намалявано поради прекомерност.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Поради това въззивникът “Е.ЕС.” ЕАД следва да заплати на Адвокатско съдружие “Б.Л.” направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                      Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1497/04.11.2019г., постановено по гр.д. № 4340/2019г. по описа на Районен съд – С.З..

 

ОСЪЖДА „Е.Б.ЕС." ЕАД с ЕИК ***, с адрес на управление гр. П., ул. ***да заплати на Адвокатско съдружие “Б.Л.” БУЛСТАТ *** с адрес: гр. С., ул. ****/ направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

 

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.       

 

 

 

 

                                                                                                           2.