ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 01.03.2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в закрито заседание на първи март през
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 158 описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл.
274, ал. 1 т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдът е сезиран с частна
жалба от И.Б.В., действащ чрез своята майка и законен представител Е.И.Б.,
срещу определение № 35 от 16.01.2019 г., постановено по гр. д. № 479/2018 г. по
описа на РС – гр. Пирдоп, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател
за изменение (а по същество допълване) на постановеното по същото дело решение №
149/13.11.2018 г. в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че
неправилно районният съд не е уважил молбата по чл. 248 ГПК за присъждане на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца според уважената част от
исковете. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на
нов акт по молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК, с който тя да бъде
уважена.
Ответникът по частната жалба Б.И.В. оспорва същата.
Съдът, като обсъди становището на всяка от страните и доказателствата по делото, намира следното.
С решение №
149/13.11.2018 г., постановено по гр. д. № 479/2018 г. по описа на РС – гр.
Пирдоп, са уважени частично предявените от И.Б.В., действащ чрез своята майка и
законен представител Е.И.Б., против Б.И.В. искове с правно основание чл. 149 СК
и чл. 143, ал. 2 СК, като ответникът Б.И.В. е осъден да заплати на основание
чл. 149 СК месечна издръжка в размер на 160 лв. за минало време – от 09.07.2017
г. до 09.07.2018 г., ведно със законната лихва от 09.07.2018 г., като за разликата
над сумата от 160 лв. месечно до пълния предявен размер от 180 лева този иск е
отхвърлен. С решението ответникът е осъден да заплаща на ищеца на основание чл.
143, ал. 2 СК месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 09.07.2018 г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване на издръжката. С решението,
допуснато до предварително изпълнение, ответникът е осъден да заплати по сметка
на районния съд държавна такса по производството.
В срока за въззивно обжалване пълномощникът на ищеца – адв. З.П. - е поискал допълване на решението в частта за
разноските, като е посочил, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗА е
предоставил безплатна правна помощ на ищеца и след като предявените искове са
уважени, то на основание чл. 38, ал. 2 ЗА насрещната страна следва да бъде
осъдена да му заплати сума за адвокатско възнаграждение.
Ответникът е оспорил това искане.
Приемайки, че след като
страната не е извършила плащане на адвокатско възнаграждение, то липсвали
реално понесени от нея разноски, поради което районният съд отхвърлил молбата.
Изложил е съждения, че ищецът не бил представил и списък по чл. 80 ГПК, а и адвокатът
на ищцовата страна не се бил явил в проведените две
открити съдебни заседания, поради което „процесуално представителство не било
осъществено“.
Нито един от изложените
в определението на районния съд правни изводи не е законосъобразен.
На първо място, в
хипотезата на отправено искане за присъждане на основание чл. 38, ал. 1, т. 1
ЗА на адвокатско възнаграждение е изключено съдът да изследва въпроса понесла
ли е страната реално или не разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като
оказаната правна помощ е безплатна (като безплатно за ищците е и производството по искове
за издръжка – чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК).
На второ място,
представянето на списък по чл. 80 ГПК е условие за допустимост на искане за
изменение на решението в частта за разноските, а не за неговото допълване, с
каквато молба в настоящия случай районният съд е бил сезиран.
На трето място, видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между
ищеца и адв. З.П. на 04.07.2018 г., предмет на
съглашението е оказване на правна защита и съдействие, а не процесуално
представителство, поради което извод, че на адвоката възнагражедение
не се следва, защото не се бил явил в съдебните заседания (каквото задължение той
няма), е незаконосъобразен.
След като предявените
искове са уважени (и срокът по чл. 248 ГПК е спазен) на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. З.П.
сумата от 566.67 лв., представляваща адвокатско възнаграждение според уважената
част от исковете.
Предвид изложените
съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а вместо него –
постановено друго, с което молбата на адв. З.П.,
пълномощник на ищеца, да бъде уважена.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №
35 от 16.01.2019 г., постановено по гр. д. № 479/2018 г. по описа на РС – гр.
Пирдоп, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА на основание на чл. 248, ал. 1 от ГПК решение № 149/13.11.2018
г. по гр. д. № 479/2018 г. по описа на РС – гр. Пирдоп в частта за разноските, като
ОСЪЖДА Б.И.В., ЕГН: **********,***, да заплати на адвокат З.Д.П., ЕГН: **********,***, партер, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 566.67 лв. (петстотин шестдесет и шест лева и 67
ст.) – адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: